Решение · № 10878/2026 · дело 3466/2026

По дело 3466 / 2026 РЕШЕНИЕ № 10878 София, 02.11.2026 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният административен съд на Република България - Шесто отделение, в съдебно заседание на двадесет и девети септември две хиляди двадесет и шеста година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ ЧЛЕНОВЕ: ДЕСИСЛАВА СТОЕВА ЯВОР КОЛЕВ при секретар Светослава Огнянова и с участието на прокурора Никола Невенчин изслуша докладваното от съдията Десислава Стоева по административно дело № 3466/2026 г. Производството е по чл. 185 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по оспорване от „ГРИЙН ЛАНД ДИЗАЙН“ ЕООД, ЕИК 200650548, със седалище и адрес на управление: гр. София, [жк], [улица], представлявано от управителя В. С. В., чрез адв. С. Гергьовски, срещу разпоредбите на чл. 2, ал. 3 и чл. 7, ал. 1, т. 5 от Наредба № 16 от 09.06.2004 г. за сервитутите на енергийните обекти, издадена от министъра на енергетиката и енергийните ресурси, министъра на земеделието и горите и министъра на регионалното развитие и благоустройството, обн. в ДВ, бр. 39 от 28.04.2020 г. Твърди се, че с оспорените разпоредби административните органи са въвели нов режим за вече възникнали сервитути без законова делегация, извън обхвата на чл. 64, ал. 9 и чл. 66 ЗЕ. Излагат се доводи, че по този начин са нарушени принципите на йерархичната подчиненост на нормативните актове (чл. 15 от Закона за нормативните актове /ЗНА/ и забраната за обратно действие (чл. 14 ЗНА), което представлява превишаване на материалната компетентност по смисъла на чл. 146, т. 1 и т. 4 АПК. Направено е искане за обявяване на нищожност, алтернативно, за отмяна на оспорените разпоредби като незаконосъобразни, на основанията по чл. 146 АПК. Претендират се разноски. Ответникът - министърът на енергетиката, чрез юрк. А. Терзиева, оспорва жалбата в съдебно заседание и изразява становище за нейната неоснователност по съображения, подробно изложени в представени писмени бележки. Ответникът - министърът на земеделието и храните, чрез пълномощника си Н. Ненова, намира жалбата за неоснователна. Съображения изразява в представено писмено становище. Ответникът - министърът на регионалното развитие и благоустройството, чрез главен юрисконсулт А. Антонова, с писмени бележки и в съдебно заседание също оспорва жалбата. Прокурорът на Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата и счита, че не са налице основания за отмяна на атакуваните разпоредби. Съгласно нормата на чл. 186, ал. 1 АПК, право да оспорват подзаконов нормативен акт имат гражданите, организациите и органите, чиито права, свободи и законни интереси са засегнати или могат да бъдат засегнати от него и за които той поражда задължения. Правният интерес да оспорва горепосочените разпоредби от Наредба № 16 от 09.06.2004 г. по отношение на „ГРИЙН ЛАНД ДИЗАЙН“ ЕООД произтича от обстоятелството, че като собственик на два поземлени имота, засегнати от сервитутни зони на съществуващи енергийни обекти, за дружеството възниква задължение, произтичащо пряко от оспорените разпоредби на подзаконовия нормативен текст. Жалбоподателят обосновава своя правен интерес с обстоятелството, че при подадено заявление за съгласуване на Визите за проектиране до „ЕСО“ ЕАД, дружеството е получило писмо, с което му отказват съгласуване на представените визи с мотива, че те попадат изцяло в сервитутните зони, определени съгласно действащите изисквания на Приложение № 5 от Наредба № 16, според която за посочените имоти сервитутът е по 30 метра от оста на електропровода от двете страни и в тях не се допуска застрояване. По този начин правният интерес от обжалване на административния акт се обуславя от твърденията, че се засягат негови права и законни интереси, защото като основание за този отказ са послужили именно оспорените разпоредби. Върховният административен съд приема, че жалбата е процесуално допустима при наличие на правен интерес по смисъла на чл. 186, ал. 1 от АПК, предвид приетите по делото доказателства и потенциалната възможност от засягане на права и законни интереси на жалбоподателя. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Съгласно чл. 75, ал. 1 от АПК, нормативните административни актове са подзаконови административни актове, които съдържат административноправни норми, отнасят се за неопределен и неограничен брой адресати и имат многократно правно действие. Съгласно ал. 2 на същата разпоредба те се издават по прилагане на закон или подзаконов нормативен акт от по-висока степен. Текстът на оспорените в настоящото производство разпоредби на чл. 2, ал. 3 и чл. 7, ал. 1, т. 5 от Наредба № 16 от 09.06.2004 г. е следният: първата норма –„разпоредбата на ал. 2 не се прилага за съществуващите към влизането в сила на Закона за енергетиката енергийни обекти, за които са възникнали сервитути по чл. 1, ал. 2, както и за площите на засегнатите имоти, включени в границите на сервитутните им зони“; и втората – чл. 7, ал. 1, т. 5: „Приложение № 5 - за линейни енергийни обекти за пренос и разпределение на електрическа енергия, за които са възникнали сервитути по силата на Закона за енергетиката и енергийната ефективност (отм.), съгласно § 26 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за енергетиката“. Създаденото Приложение № 5 по чл. 7, ал. 1, т. 5 от Наредбата въвежда минималните размери на сервитутните зони за онези заварени обекти по ЗЕЕЕ (отм.), които са изключени от устройственото планиране по чл. 2, ал. 3. Предмет на оспорване e валидността на две разпоредби от нормативен административен акт, чиято законосъобразност е обусловена от наличието на материалната компетентност на нейните издатели, както и от спазването на изискуемата форма и на предвидения в чл. 77 и сл. от АПК процесуален ред. Съгласно чл. 76, ал. 1 от АПК, нормативни административни актове се издават от изрично овластени от Конституцията или закон органи. Разпоредбите на чл. 2, ал. 3 и чл. 7, ал. 1, т. 5 от Наредба № 16 са въведени с Наредбата за изменение и допълнение (НИД) на Наредба № 16, обнародвана в Държавен вестник, бр. 39 от 28.04.2020 г. Видно от данните по преписката, производството по издаване на НИД на Наредба № 16 е започнало с отправено от „Електроенергиен системен оператор“ ЕАД (ЕСО ЕАД) искане за нормативни промени. Министърът на енергетиката е сезиран с писмо, вх. № Е-26-Е-307 от 10.08.2018 г., с приложени предложения за изменение и допълнение на Наредба № 16. Изложените проблеми на електропреносното предприятие са за липса на определени размери на сервитутните зони около енергийните обекти, съществуващи към момента на влизане в сила на 3E — 13.12.2003 г. Подготвен е проект на НИД на Наредба № 16, изискано е предварително становище от Министерството на околната среда и водите. Проектът на НИД на Наредба № 16 е изпратен на министъра на регионалното развитие и благоустройството, на министъра на земеделието, храните и горите (предишно наименование), в качеството им на съиздатели на наредбата. От представените по делото разпечатки от интернет страницата на МЕ и Министерския съвет (МС) е видно, че в изпълнение на чл. 26, ал. 2 - 4 от ЗНА са проведени обществени консултации с гражданите и юридическите лица, като проектът заедно с мотивите към него, са публикувани на 19.11.2019 г. на интернет страницата на МЕ, в рубриката „Новини“, подрубрика Обществено обсъждане, раздел Проекти за обществено обсъждане и в Портала за обществени консултации към МС. Спазено е изискването на ЗНА срокът за даване на предложения и становища по проекта да е поне 30 дни. След приключване на обществените консултации е изготвена Справка за постъпилите предложения и обосновка на неприетите предложения, която е публикувана на интернет страницата на МЕ преди издаването на наредбата. НИД на Наредба № 16 е подписана от тримата министри, посочени в чл. 64, ал. 9 ЗЕ и е обнародвана в ДВ, бр. 39 от 2020 г. По отношение спазване на административнопроизводствените правила по издаване на НИД на Наредба № 16, спазено е правилото на чл. 75, ал. 3 АПК, като процесният нормативен административен акт има наименование, сочещо вида и автора на акта и главния му предмет. На следващо място, текстът на оспорените разпоредби на Наредбата е удостоверен по реда на чл.78, ал.1, т.2 АПК от нейните издатели. Изпълнено е изискването на чл. 78, ал. 2 АПК за обнародване на НИД на Наредба № 16 в "Държавен вестник" като условие за валидност. Неоснователни са доводите на жалбоподателя, че оспорените разпоредби препятстват реализацията на инвестиционното му намерение и конкретно предвиденото с визите строителство. За посочените от жалбоподателя имоти – ПИ с идентификатор 68134.2042.2813 и ПИ с идентификатор 68134.2042.1816, за които същият е предоставил документи за собственост в настоящото производство, има влязъл в сила Подробен устройствен план /ПУП/ за м. „в.з.Симеоново-север-разширение“, Район „Витоша““, одобрен с Решение № 289, по Протокол № 76, т.31 от 30.05.2019 г. на Столичен общински съвет. Спорните разпоредби са въведени с Наредбата за изменение и допълнение на Наредба № 16, обнародвана в Държавен вестник, бр. 39 от 28.04.2020 г. Съгласно действащата разпоредба на чл.2, ал.1 от Наредба № 16 разположението и размерите на сервитутните зони се определят въз основа на съответните проучвания и проекти за изграждане или разширение на енергийните обекти и съобразно минималните размери по приложения № 1, 2, 3 и 3а при етапите за определяне, съгласуване и утвърждаване на техните площадки и трасета, т.е. касае се за разположението и размерите на сервитутите на новоизграждащи се или разширяващи се енергийни обекти, като изградените преди юли 1999 г. (притежаващи сервитутно право по силата на чл.60, ал.2, т.1 от ЗЕЕЕ (отм.) Обн. ДВ. бр.64 от 16 юли 1999г.) не попадат в посочената хипотеза, бидейки съществуващи обекти. За тези обекти е неприложимо изготвяне и съгласуване на нови проекти за ПУП, тъй като предназначението и фактическите им размери са установени и приложени вече, в съответствие с действащата предходна уредба. Още повече, съгласно разпоредбата на чл.1, ал.2 от Наредба № 16, наредбата се прилага и за сервитутите, възникнали по силата на Закона за енергетиката и енергийната ефективност (отм.), съгласно § 26 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за енергетиката (обн., ДВ, бр. 107 от 2003 г.; изм. и доп., бр. 18 от 2004 г.), а съгласно оспорената разпоредба на чл.2, ал.3 разпоредбата на ал.2 (за определяне в общите и подробните устройствени планове на вида и местоположението на енергийните обекти и на площите на засегнатите поземлени имоти, включени в границите на сервитутните зони) не се прилага за съществуващите към влизането в сила на ЗЕ енергийни обекти, за които са възникнали сервитути по чл.1, ал.2 от Наредбата. За сочените от жалбоподателя имоти е налице ПУП, изготвен преди измененията на Наредбата, публикувани в ДВ., бр. 39 от 28.04.2020 г. и преди приемане на оспорените разпоредби. В случая разпоредбата на чл. 2, ал. 3 и създаденото Приложение № 5 към чл. 7, ал. 1, т. 5 от Наредбата, променят правните последици занапред, с тях не е създадено обратно действие на закона, при което е налице действие на правната норма върху юридически факти, които са се появили, проявили и завършили своето действие до влизането в сила на новия закон, а за юридически факти, които са настъпили до влизането в сила на новата норма, но не са завършили действието си. Заварените правотношения в този случай се преуреждат занапред с влизането в сила на новата материалноправна норма. В този смисъл са и мотивите на Решение №5/11.05.2017 г. и Решение №4/11.03.2014 г. на Конституционния съд, в които се прави ясно и точно разграничение между обратното действие по смисъла на чл.14 ЗНА и прилагането на новия закон към заварени в момента на влизането му в сила правоотношения. Съгласно § 26, ал. 1 от ПЗР на ЗЕ, възникналите по силата на отменения ЗЕЕЕ (отм.) сервитутни права в полза на енергийните предприятия за съществуващи към влизането в сила на този закон енергийни обекти запазват действието си. Тези сервитутни права възникват по силата на закона, който признава заварените сервитути и запазва действието им, в унисон с приетата разпоредба на чл.2, ал.3 от Наредба № 16, предвиждаща неприлагане за съществуващите обекти, за които са възникнали сервитути, както и за площите на засегнатите имоти (каквито са имотите на жалбоподателя), включени в границите на сервитутните им зони. Предвид изложеното, не е налице твърдяното от жалбоподателя противоречие на оспорените разпоредби с по-висша по степен законова норма. По изложените съображения разпоредбите на чл. 2, ал. 3 и чл. 7, ал. 1, т. 5 от Наредба № 16 от 09.06.2004 г. са законосъобразни, а жалбата срещу тях е неоснователна, поради което следва да се отхвърли. Своевременно направеното от ответника - министъра на регионалното развитие и благоустройството искане за присъждане на разноски се явява основателно, с оглед изхода на спора. На основание чл.143, ал.3 от АПК, на ответната страна- министъра на регионалното развитие и благоустройството, следва да бъдат присъдени съдебни разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 102, 26 евро, които следва да бъдат заплатени от „ГРИЙН ЛАНД ДИЗАЙН“ ЕООД. Воден от горното и на основание чл.193, ал.1 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение, РЕШИ: ОТХВЪРЛЯ жалбата на „ГРИЙН ЛАНД ДИЗАЙН“ ЕООД против чл. 2, ал. 3 и чл. 7, ал. 1, т. 5 от Наредба № 16 от 09.06.2004 г. за сервитутите на енергийните обекти, издадена от министъра на енергетиката и енергийните ресурси, министъра на земеделието и горите и министъра на регионалното развитие и благоустройството, обн. в ДВ, бр. 39 от 28.04.2020 г. ОСЪЖДА „ГРИЙН ЛАНД ДИЗАЙН“ ЕООД, представлявано от управителя В. С. В., да заплати на Министерство на регионалното развитие и благоустройството, с адрес: гр. София, ул. „Св. Св. Кирил и Методий“ № 17-19, съдебни разноски в размер на 102, 26 евро (сто и две евро и двадесет и шест евроцента) за осъществената защита от юрисконсулт в настоящото производство. Решението може да се обжалва в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред петчленен състав на Върховния административен съд. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ ДЕСИСЛАВА СТОЕВА /п/ ЯВОР КОЛЕВ