Решение · № 10867/2026 · дело 7432/2026

По дело 7432 / 2026 РЕШЕНИЕ № 10867 София, 30.10.2026 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният административен съд на Република България - Осмо отделение, в съдебно заседание на четиринадесети октомври две хиляди двадесет и шеста година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: БИСЕРКА ЦАНЕВА ЧЛЕНОВЕ: МИРОСЛАВ МИРЧЕВ ХРИСТО КОЙЧЕВ при секретар Снежана Тодорова и с участието на прокурора Даниела Машева изслуша докладваното от съдията Христо Койчев по административно дело № 7432/2026 г. Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК във връзка с чл. 160, ал. 7 ДОПК. Образувано е по касационна жалба от „Алита 2020“ ЕООД гр. София, чрез процесуален представител, срещу решение № 23713/12.06.2026г., постановено по адм. дело № 9417/2024г. на Административен съд София - град, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против Ревизионен акт /РА/ № Р-22221422007946-091-001/03.06.2024г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП гр. София, потвърден с Решение № 1107/09.08.2024г., на Директора на дирекция „ОДОП“ София, с който на дружеството са установени задължения за ДДС по ЗДДС за данъчни периоди октомври и ноември 2022г. в общ размер на 9 668 436.72лв. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение като необосновано, постановено в нарушение на материалния закон и при съществени допуснати нарушения на съдопроизводствените правила– касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Навеждат се доводи, че са представени към издадените фактури съпътстващи доказателства – транспортни документи, кантарни бележки и приемо-предавателни протоколи, чрез които са установява прехвърлянето на родово определените вещи от доставчика на РЛ. Счита, че са налице предпостваките за ползване право на ДК по издадените фактури и неправлино съдът е възприел доводите на данъчния орган, без да извърши подробен анализ на представените доказателства. По подробно изложени доводи се моли за отмяна на решението на АССГ и за отмяна на РА. Претендират се разноски. Ответната страна – Директор на дирекция „ОДОП“ гр. София, чрез процесуален представител, изразява становище за неоснователност на жалбата. Моли да бъде оставено в сила решението на АССГ и претендира разноски. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на оспореното решение. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна по чл. 201, ал. 1 от АПК, и при наличие на правен интерес, което я определя като процесуално допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е основателна. Предмет на оспорване пред АССГ е бил РА № № Р-22221422007946-091-001/03.06.2024г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП гр. София, потвърден с Решение № 1107/09.08.2024г., на Директора на дирекция „ОДОП“ София, с който на дружеството са установени задължения за ДДС по ЗДДС за данъчни периоди октомври и ноември 2022г. в общ размер на 9 668 436.72лв, поради отказано право на ДК. За да отхвърли жалбата съдът е установил следното от фактическа страна: РЛ е декларирало дейност по покупка и продажба на трюфели, като е представило договор за наем на хладилна камера. През ревизирания период „Алита 2020“ ЕООД декларирар право на ДК за покупка на бял и черен трюфел от „Никрос Транс“ ЕООД; също така за депозит, електроенергия и наем на склад от „Недев“ ЕООД; за покупка на стреч фолио от „Пропал“ ООД и „Пакит БГ“ ЕООД. По отношение издадените 2бр. фактури от „Никрос Транс“ ЕООД с предмет „доставка на пресен бял и черен трюфел“, към фактурите са представени сключени договори за покупко-продажба от 02.11.2022г. и от 03.11.2022г., и такъв от 17.11.2022г., приемо-предавателни протоколи, товарителници, кантарни бележки, договор за наем, протокол за прихващане. В товарителниците е посочен превоз на 178 кашона респек. 110 кашона трюфел и роцесния автомобил извършващ превоза, с място на натоварване и място на разтоварване, както и пътен лист. В приемо-предавателните протоколи е отбелязано, че доставчика предава на РЛ процеснита стока от трюфели, като е посочен е автомобила извършил превоза. В кантарните бележки е посочено количеството трюфели съвпадащо с това в товарителниците. Установена е предходната доставка от „Старт 57“ ЕООД на същото количество трюфели, с приложена кантарна бележка, приемо-предавателен протокол, протокол за добита продукция, товарителници и пътни листи. Издадените фактури от поддоставчика „Старт 57“ ЕООД са били отразени от доставчика „Никрос Транс“ ЕООД в дневниците му за продажба за януари 2023г. Управителя дава сведения, че закупените от „Старт 57“ ЕООД трюфели са продадени на „Алита 2020“ ЕООД. В данъчната преписка са приложени доказателства от проведено предварително производство по описа на ОП Пазарджик, като е прието, че приемателната комисия не е била на място на изкупуване на трюфелите, посочени в представените протоколи. Разпитан е бил Д. Т. от органа на управление на Националния съюз на преработватели, търговци и събирачи на трюфели, гъби и горски плодове, като твърди, че не знае за находище на бял трюфел около Пазарджик, като и не познава дружеството „Старт 57“ ЕООД; посочил е, че количествата добит бял трюфел от работници от „Старт 57“ ЕООД е колкото годишния добив и износа за цяла България за 2022г., а за черния трюфел, че посочения добив надхвърля годишния такъв и износ за България за 2022г. Разпитани са и полицейски служители, според които от 1996г. и 1997г. не са констатирали организирана дейност по бране на трюфели, гъби, горски плодове и билки в землищата на с. Црънча, Дебращица, Паталеница. Не е установено е предаване на такова количество стоки от предходния доставчик на „Старт 57“ ЕООД. Извършена е проверка на „Каст Инженеринг“ ЕООД като е установено, че това дружество е монтирало и поддържа навигационната система на хладилното ремарке, като от представената информация за движение на ремаркета е установено, че на 02.11. хладилния агрегат не е работил, а на 03.11. е работил на високи градуси, като е достигнато до извод, че хладилното ремарке не е поддържало необходимата температура за съхранение на трюфели. Управителя на „Никрос Транс“ ЕООД писмено е заявил, че след предаване на стоката на РЛ е уведомен за невъзможността да му бъде заплатена стоката, поради отказ на клиент и е уговорено връщане на последната, като на 17.11.2022г. от склада на „Алита 2020“ ЕООД стоката е била предадена на доставчика и е съхранявана в база на „Старт 57“ ЕООД и след това е продадена. Извършена е проверка на дружеството „Торготерм“ ЕООД във връзка с данните за превозване на стоката – върнати трюфели до Чехия и е установено, че се касае за извършен превоз от „Никрос Транс“ ЕООД но за Франция и Испания и то на метални изделия. От извършена проверка на 01.12.2022г. на обект на „Старт 57“ ЕООД с. Мало Конаре е установено, че на обекта – складова база за изкупуване, преработка и съхранение на диворастящи гъби, трюфели и плодове не се извършва дейност. С оглед установеното органите по приходите са достигнали до извод за недоказаност на реалността на доставките фактурирани от „Никрос Транс“ ЕООД на РЛ. Посочили са, че осчетоводяването на фактури, за които РЛ е знаело или е било длъжно да знае, че не обективират реално извършени доставки, представлява участие в данъчна измама. Прието е, че не са изпълнени изискванията на чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 69, ал. 1, т. 1 от ЗДДС и е отказано право на ДК. Освен това е достигнато и до заключението, че не може да се докаже извършване на икономическа дейност от страна на РЛ и на основание чл. 69, ал. 1, т. 1 от ЗДДС е отказано признаване право на ДК по всички останали фактури за платен депозит, за електроенергия и наем на склад от „Недев“ ЕООД, за покупка на стреч фолио от „Пропап“ ООД и „Пакит БГ“ ЕООД. В хода на съдебното производство са представени писмени доказателства ДП № 84/2022г. по описа на ОСО при ОП Пазарджик, НОХД № 734/2023г., касаещо дружеството „Гурме Фууд“ ЕООД, на което „Старт 57“ ЕООД се явява предходен доставчик. Представени са заверени копия на материали по ДП № 100/2023г. по описа на ОП – Пазарджик, като от разпита на свид. Т. се утановява, че на 02.11.и 03.11.2022г. не е транспортирал бял трюфел от с. Мало Конаре до с. Крепост и на 02.11.2022г. не е получавал от Ж. или от друго лице черен трюфел; сочи, че на 02.11.2022г. са му представили празни бланки на приемо-предавателни протоколи които е подписал; твърди, че на 17.11.2022г. не е транспортирал бял трюфел обратно от с. Крепост до с. Мало Конаре, нито трюфел до Р. Чехия. Свид. И. Л. сочи, че фирма „Алита 2020“ ЕООД е била негова до 2021г., след това я е продал; твърди, че знае „Старт 57“ и е работил в нея по трудов договор; фирмата се занимавала с добив на диворастящи гъби, горски плодове и трюфели в м. около селата Црънча, Паталеница, Дебръщица; имали около 60-70 берача и продавали стоките на фирми вкл. и на „Никрос Транс“ ЕООД, вкл. и за посочените периоди 02. и 03.11.2022г.; твърди, че открили голяма находище на бял трюфел, който били обран и имало комисия, в която и той е участвал, която е измерила количеството добит трюфел и съставили съответния протокол; след придобиване на трюфела на 01., 02. и 03.11. бил превозен до с. Мало Конаре, като „Никрос Транс“ ЕООД изкупило цялото количество. Свид. Н. З., работил като шофьор във фирма „Старт 57“ е посочил, че през ноември 2022г. е излязла хубава находка на бял трюфел и бил обран за няколко дена, трюфела бил натоварен от местност около с. Црънча, бил претеглен и бил откаран до с. Мало Конаре. Свид. В. Д., управител и собственик на „Никрос Транс“ ЕООД сочи, че през 2022г. е продал на „Алита 2020“ бял и черен трюфел, като в база на „Старт 57“ е имало това количество и шофьори от тази фирма са откарали трюфела до неговата база; присъствал при разтоварване на трюфела; след това бил натоварен и откаран до склад на „Алита 2020“ ЕООД който се намирал землището на с. Крепост; твърди, че от „Алита 2020“ му се обадили след две седмици, че не могат да му платят част от трюфелите и искат да му ги върнат, като тези трюфели на 05.12.2022г. са изпратени за Чехия. По делото е допусната и ССЕ, която дава следното заключение: 1. Фактурите издадени от „Никрос Транс“ ЕООД са осчетоводени в счетоводството на „Алита 2020“ ЕООД по съответните счетоводни сметки; същото се отнася и до фактурите издадени от „Недев“ ЕООД, „Пропап“ ООД и „Пакит.БГ“ ООД; процесните две фактури издадени от „Никрос Транс“ ЕООД са осчетоводени при доставчика по съответните счетоводни сметки; отписването на стоките при продажба и по двете фактури е отразено с мемориален ордер от 30.11.2022г.; налице са данни за подписан протокол по чл. 103 от ЗЗД между РЛ и доставчика „Никрос Транс“ ЕООД; фактурите издадени от „Недев“ ЕООД са разплатени по банков път; фактурите издадени на „Алита 2020“ ЕООД са включени в съответните СД по ДДС; налице е последваща реализация по процесните фактури описани в т. 1, по фактура от 17.11.2022г. издадена от „Алина 2020“ ЕООД продажбата е осчетоводена като приход, отразена в годишната оборотна ведомост. Представено е Постановление от 26.02.2026г. от СГП за прекратяване на наказателното производство по ДП № 430/2025г. водено срещу В. Д., И. Л. и М. Д.. За да отхвърли жалбата срещу процесния РА, АССГ не е взел предвид представените от СГП доказателства за прекратяване на наказателното преследване и прекратяване на наказателното производство поради липса на данни за извършена данъчна измама, а е анализирал представените писмени доказателства – фактури, приемо-предавателни протоколи, товарителници и др. от гледна точка на АПК и ГПК и е приел, че това са частни документи които нямат обвързваща съда материално доказателствена сила, когато съдържат изгодни факти за своя автор. Съдът е посочил, че влязлото в сила Постановление от 26.02.2026г. на СГП за прекратяване на наказателното производство, оставено в сила с акт на СГС, не обвързва административния съд при преценката му за законосъобразност на издадения РА. Според АССГ при анализ на събраните по делото доказателства представени от „Алита 2020“ ЕООД не се установява по безспорен начин реалното изпълнение на фактурираните доставки т.е. прието е, че РЛ не е доказало при условията на пълно и главно доказване извършването на реална доставка на фактурираните количества трюфели. Съдът се е позовал на множеството противоречия в свид. показания на разпитаните в хода на досъдебното производство свид. Д. и Л. и не е кредитирал тези показания. Анализирал е и ССЕ и е приел, че няма данни за разваляне а сделката между „Алита 2020“ и „Никрос Транс“ , въпреки, че се претендира ДК по двете фактури. Според съда това е доказателства от което се стига до извод за наличие на знание за извършване на данъчна измама от страна на РЛ ведно с доставчика „Никрос Транс“ ЕООД. Според съда това е така, тъй като доставчикът не разполага със средства да внесе ефективно в бюджета начисления във фактурите данък, при положение, че получателя нищо не му е платил за сделката, а след подписване на протокола за прихващане от 17.11.2022г. няма и задължение да му плати. Прието е, че РЛ въпреки, че е знаело че доставчикът няма да внесе начисления ДДС, е включило в СД за ноември и в дневника за покупки двете фактури за доставка на трюфели и е претендирало възстановяване на ДК. След като не е доказано извършване на реални доставки на трюфели на „Алита 2020“ ЕООД на 02. и 03.11.2022г. поради множество нелогичности, непоследователност и противоречия в свидетелските показания и представените частни документи, съдът е приел, че законосъобразно с РА е отказано право на ДК. За такъв е приет и извода на данъчния орган по отношение издадените фактури от „Недев“ ЕООД, „Пропап“ ООД и „ПакитлБГ“ ЕООД. Решението на първоинстанционния съд е неправилно. Съобразно нормите на Директива 2006/112/ЕО и приложимата практика на Съда на Европейския съюз, преценката за наличие на условията за признаване на правото на данъчен кредит /реално ли са осъществени доставките и използван ли е техния предмет в извършваната от лицето дейност/ се осъществява от националната юрисдикция съобразно правилата за доказване по националното право и въз основа на съвкупна преценка на всички елементи и фактически обстоятелства по делото /арг. от т. 31 и т. 32 от Решение на СЕС по дело № 285/11/. Данъчнозадълженото лице, което се позовава на правото на приспадане следва да установи реалното осъществяване на доставките и използването на техния предмет за целите на облагаемата си дейност съгласно правилата за доказване по чл. 154, ал. 1 от ГПК, във вр. с § 2 ДР ДОПК. Изискванията за възникване правото на приспадане на данъчен кредит се отнасят само до спорната доставка, по която е претендирано това право и именно за пряката доставка следва да са доказани всички предпоставки за законосъобразно упражняване на това право. Установяването на произход на стоката от доставчика не е предвидено като предпоставка за признаване право на данъчен кредит, а невъзможността да бъде установен такъв не обуславя на самостоятелно основание извод за липса на реална доставка при положение, че доставчикът е издал данъчен документ. В конкретния случай за да докаже наличието на реално предаване на стоките – бял и черен трюфел, РЛ е представило към процесните издадени от “Никрос Транс“ ЕООД фактури и съпътстващи документи – сключени 2бр. договор за доставка на процесните стоки, двустранно подписани приемо-предавателни протоколи, товарителници, кантарни бележки. Тези документи съдържат съответните реквизити установяващи по безспорен начин количеството закупени и доставени бял и черен трюфел, място на товарене и място на разтоварване и подпис на лицата съставители на документите. Неправилен е извода на първоинстанционния съд, че тези доказателства като частни такива нямат обвързваща съда материално доказателствена сила, когато съдържат изгодни факти за своя автор. Представените доказателства макар и с частноправен характер удостоверяват изложените в тях факти, ако последните не бъдат оспорени т.е. неоспорването на тези частни документи има за резултат обвързващата им сила по отношение на фиксираните в тях факти и данни, в конкретния случай свързани с реалната доставка на фактурираните и договорени количества бял и черен трюфел. Съдът не е обвързал тези доказателства със заключението на ССЕ, установяващо осчетоводяване по съответния начин по релевентните счетоводни сметки, както при РЛ, така и при доставчика на процесните фактури, въведени са в счетоводните регистри и са намерили отражение в оборотната ведомост, което е индиция за реалното осъществяване на доставките. Наличието на прихващане по чл. 103 от ЗЗД е нормативно установен път за извършване на плащане, като погасява две насрещни вземания до размера на по-малкото, като липсата или аличието на отразяване на един протокол в счетоводството на едно дружество е последващо действие и не влияе върху материалноправния ефект на погасяването на задълженията. Прихващането е способ за погасяване на дълг и не е обвързан с разваляне на сделка. Обратното връщане на стоката вече представлява нова сделка, за която също легално може да се използва способа за прихващане за извършване на плащане, което е и сторено, видно от заключението на ССЕ. Неправилно съдът е изградил своята теза само върху свидетелски показания и то дадени по досъдебно производство. Както правилно е посочено в решението на АССГ събраните в хода на наказателното производство доказателства не обвързва административния съд, тъй като последния е длъжен да извърши преценка на доказателствата но събрани по реда на АПК и ГПК, а не по реда на НПК. Освен това съдът е следвало обаче да извърши преценка на изводите на СГП, потвърдени от СГС за липсата на събрани доказателства установяващи извършване на данъчна измама и да ги съпостави със събраните по настоящия спор доказателства, тъй като мотивите и заключенията на наказателния съд все пак са индиция, че доставчика не участва в извършване на данъчна измама, както се сочи от данъчния орган и е възприето от съда. Във връзка с горното АССГ не е следвало изцяло да базира изводите си касаещи реалността на фактурираните стоки само въз основа на свидетелски показания дадени в друг вид производство, а е следвало най-малко да ги анализира и обвърже със събраните и неоспорени писмени доказателства. В тази връзка съдът счита, че от свидетелските показания се разкрива механизма на изкупуване, съхранение и доставка на стоките обект на процесните фактури, съответстващ и на писмените доказателства и по-точно в транспортните документи и приемо-предавателните протоколи. С оглед на това следва да се приеме, че в тази си част свидетелските показания на Д. и Л. са непротиворечиви и последователни. В същата връзка и показанията на свид. Н. З.. Тези показания и писмените доказателства сочат, че доставчика „Никрос Транс“ ЕООД е придобил процесните трюфели от „Старт 57“ ЕООД и същото количество и вид стока е прехвърлило по силата на сключен договор на РЛ „Алита 2020“ ЕООД, което според заключението на ССЕ е реализирало стоката впоследствие. Както се посочи по-горе ирелевантно за реалността на процесната сделка и за доказване ефективното прехвърляне собствеността на фактурираните стоки са извършените проверки на предходните доставчици. Въпреки това както от свидетелските показания а така и от приложените по делото и необсъдени от съда протоколи за извършване на проверка в обекта на „Старт 57“ ЕООД. Видно от протокол № 0120660 и № 0121601 била е извършена проверка на 04.11.2022г. и на 08.11.2022г. на обект на „Старт 57“ ЕООД в с. Мало Конаре и е установено, че обекта – пункт за изкупуване на диворастащи гъби, трюфел и горски плодове функционира, като свид. З. работи в дружеството и е установено получена и доставена стока на „Никрос Транс „ЕООД т.е. оборват се изводите в РА, че поддоставчика не извършва дейност и не е доставчик на „Никрос Транс“ ЕООД, като се обосновава наличие на реално добита продукция и реално извършени доставки от нея. Предвид горното настоящата съдебна инстанция приема, че касаторът е представил относими към спора доказателства установяващи реалната доставка на фактурираните стоки и не са налице данни за участието му в данъчна измама, поради което решението на АССГ като неправилно респек. РА като незаконосъборазен следва да се отменят. По отношение издадени фактури от „Недев“ ЕООД, „Пропап“ ЕООД и „Пакит.БГ“ ЕООД също се следва отмяна на РА, тъй като не става ясно въз основа на какви доказателства е прието, че тези фактури не са свързани с дейността на дружеството, с оглед извършваната от него стопанска дейност. С оглед гореизложеното се следва отмяна на съдебния акт и в частта на разноските. Предвид изхода на делото се следват разноски на касатора по представения списък по чл. 80 от ГПК, а именно: 25.57 евро д.т. по жалбата пред АССГ, 511.29 евро депозит за ССЕ, 870 евро д.т. за касационната жалба, 86 754.24 евро адвокатско възнаграждение. Водим от горното, и на основание чл. 222, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, Р Е Ш И: ОТМЕНЯ решение № 23713/12.06.2026г., постановено по адм. дело № 9417/2024г. на Административен съд София – град, вкл. и в частта за разноските и вместо него ПОСТАНОВЯВА: ОТМЕНЯ по жалба на „Алита 2020“ ЕООД гр. София РА № Р-22221422007946-091-001/03.06.2024г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП гр. София, потвърден с Решение № 1107/09.08.2024г., на Директора на дирекция „ОДОП“ София, с който на дружеството са установени задължения за ДДС по ЗДДС за данъчни периоди октомври и ноември 2022г. в общ размер на 9 668 436.72лв. ОСЪЖДА Националната агенция по приходите гр. София да заплати на „Алита 2020“ ЕООД, със седалище и адрес на управление гр. София, ,л. „Батийница“ № 3а, представлявано от управителя Д. Г. сума в общ размер на 113 192.53 евро /сто и тринадесет хиляди сто деветдесет и две и 0.53/, разноски за две съдебни инстанции. Решението е окончателно. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ БИСЕРКА ЦАНЕВА секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ МИРОСЛАВ МИРЧЕВ /п/ ХРИСТО КОЙЧЕВ