Определение · № 11126/2026 · дело 10812/2026

По дело 10812 / 2026 ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 11126 София, 05.11.2026 г. Върховният административен съд на Република България - Шесто отделение, в закрито заседание в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЮЛИЯ ТОДОРОВА ЧЛЕНОВЕ: СЛАВ БАКАЛОВ МИГЛЕНА НИКОЛОВА при секретар и с участието на прокурора изслуша докладваното от председателя ЮЛИЯ ТОДОРОВА по административно дело № 10812/2026 г. Производството е по чл. 229 във вр. с чл. 161, ал. 3 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на К. А. С. срещу определение № 11430/06.10.2026 г. постановено по адм. дело № 2226/2026 г. по описа на Административен съд – Пловдив, с което е отхвърлено искането му за възстановяване на срока за обжалване на Акт за прекратяване № 1040-15-5/08.01.2026 г. на директора на Териториално поделение на национален осигурителен институт (ТП на НОИ) - Пловдив. С последното на основание чл. 88 от АПК и във връзка с чл. 117 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) и чл. 89 от АПК е прекратено административното производство по жалби на С., изпратени като подведомствени на Директора на ТП на НОИ - Пловдив и заведени с вх. № 1029-15-37791#4/06.01.2026 г. срещу Разпореждане № 151-00-8620-2/14.03.2024 г., Разпореждане № 151-00-8620-5/01.04.2024 г. и Разпореждане № 151-00-8620-6/09.04.2024 г. и трите на Ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ - Пловдив. С оспореното определение първоинстанционният съд оставя без разглеждане жалбата на К. А. С. против Акт за прекратяване № 1040-15-5/08.01.2026 г. на директора на ТП на НОИ – Пловдив поради просрочие и прекратява производството по делото. В частната жалба се твърди, че определението на първоинстанционния съд е неправилно и необосновано. Иска се отмяната му и връщане на делото на АС - Пловдив за продължаване на съдопроизводствените действия по разглеждане на жалбата срещу административния акт по същество при възстановен срок, алтернативно да се върне делото на първоинстанционния съд с указания да извърши нова преценка по приложението на чл. 161, ал. 1 от АПК Върховен административен съд, шесто отделение, като се запозна с представените по делото доказателства и съобрази твърденията за незаконосъобразност на атакуваното определение намира, че частната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, за която оспореният съдебен акт е неблагоприятен и в законовия срок по чл. 230 във вр. с чл. 161, ал. 3 от АПК. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното определение първоинстанционният съд е квалифицирал изложените от молителя основания за възстановяване на срока за обжалване на административния акт като относими към втората хипотеза на чл. 161, ал. 1 от АПК - пропускането да се дължи на поведение на администрацията, въвело жалбоподателя в заблуждение. Установил е, че образуваното по жалба на С. адм. дело № 2299/2025 г. по описа на АС - Пловдив е приключило с постановяването на Определение № 9090/23.10.2025 г., с което са оставени без разглеждане жалбите на К. А. С. с вх. № 16981 от 15.10.2025 г., с вх. №17108/16.10.2025 г. и с вх. №17347/20.10.2025 г. по описа на АС - Пловдив против Разпореждане № 151-008620-2/14.03.2024 г., Разпореждане № 151-008620-5/01.04.2024 г. и Разпореждане № 151-008620-6/09.04.2024 г., издадени от Ръководител на осигуряването за безработица при ТП на НОИ – Пловдив, включително обективираното в тях искане с правно основание чл. 89 от АПК за възстановяване на срока за административно обжалване на цитираните разпореждания и жалбата е изпратена по подведомственост на Директора на ТП на НОИ - Пловдив за произнасяне по реда на чл. 117 от КСО и чл. 89, ал. 2 от АПК. Посоченото определение е обжалвано от С. пред Върховен административен съд (ВАС), който с Определение № 12976/16.12.2025 г. по адм. дело № 11752/2025 г. е оставил в сила съдебния акт на първоинстанционния съд. След връщане на делото от ВАС на 18.12.2025 г., преписката е изпратена на административния орган за произнасяне, в резултат на което е издаден процесният Акт за прекратяване № 1040-15-5/08.01.2026 г. на директора на ТП на НОИ - Пловдив. Констатирано е, че С. е подал искане до ВАС за отмяна на влязлото в сила определение № 9090/23.10.2025 г., постановено по адм. дело № 2299/2025 г. на АС - Пловдив по реда на чл. 239 от АПК, което искане е оставено без разглеждане с Определение № 5953/02.06.2026 г. по адм. дело № 3999/2026 г. на ВАС. Във връзка с горното, първоинстанционният съд е приел, че оспореният административен акт е с ясен и разбираем текст, несъмнено разпорежда, че се оставя без разглеждане жалбата срещу трите разпореждания поради просрочие, като не се уважава искането за възстановяване на срока за обжалване. Посочил е, че изрично е указано в какъв срок разпореждането подлежи на обжалване и пред кой съд. Обосновал е извод, че от преписката не се установява, администрацията на ТП на НОИ - Пловдив и административният орган – директор на ТП на НОИ - Пловдив, да са подвели и поддържали заблуждение у С., касаещо произнасянето по жалбата му срещу разпорежданията, разпоредено от АС - Пловдив с определение № 9090/23.10.2025 г. по адм. дело № 2299/2025 г. Заключил е, че в случая не са представени доказателства и за приложимост на първата хипотеза на чл. 161, ал. 1 от АПК - особени непредвидени обстоятелства, доколкото Акт за прекратяване № 1040-15-5/08.01.2026 г. на директора на ТП на НОИ - Пловдив е връчен на С. на 08.01.2026 г. и няма данни за наличието на обстоятелства извън обичайните и нормално очакваните, или на поведение на администрацията, въвело жалбоподателя в заблуждение, които да са довели до пропускането на срока за обжалването му. Определението е валидно, допустимо и правилно. Съгласно чл. 161, ал. 1 от АПК страната, която е пропуснала установения от закона или определения от съда срок може да иска възстановяването му ако докаже, че пропускането се дължи на особени, непредвидени обстоятелства или на поведение на администрацията въвело жалбоподателя в заблуждение. Основание за възстановяване на срока в първата хипотеза може да бъде само уважителна причина, препятстваща да се извърши действието в предвидения от закона или определен от съда срок. Особените непредвидени обстоятелства са извън обичайните, нормално очакваните и поради това извън предвидимите. Те следва да са възникнали внезапно, изненадващо и страната, която дължи извършване на процесуално действие, да не е в състояние да ги преодолее. Трябва да са особени, т. е различни от обикновените, да не са рутинни. Законът предпоставя пречката да бъде от такова естество, че да не зависи от волята на страната да я преодолее. В този аспект не е налице уважителна причина, а и не се твърди такава, която да е било невъзможно да бъде предвидена и обективно да е възпрепятствала жалбоподателя да извърши определени фактически и/или правни действия в предвидения в закона срок. В случая липсват данни и за конкретни действия на администрацията, въвели жалбоподателя в заблуждение - втората група основания по чл. 161, ал. 1 от АПК, за каквито частният жалбоподател не е ангажирал и доказателства. Предвид безспорния факт, че жалбата срещу Акт за прекратяване № 1040-15-5/08.01.2026 г. на директора на ТП на НОИ – Пловдив е просрочена и с оглед липсата на предпоставките по чл. 161, ал. 1 от АПК за възстановяване срока за оспорване, то законосъобразно с процесното определение АС - Пловдив е прекратил като недопустимо на основание чл. 159, т. 5 от АПК образуваното съдебно производство. По тези съображения, мотивирано с неоснователност на искането за възстановяване на срока за оспорване на административния акт поради липса на визираните в закона предпоставки, атакуваното определение е правилно и следва да бъде потвърдено. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во, вр. с чл. 236 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение, ОПРЕДЕЛИ: ОСТАВЯ В СИЛА определение № 11430/06.10.2026 г., постановено по адм. дело № 2226/2026 г. по описа на Административен съд – Пловдив. Определението е окончателно. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ ЮЛИЯ ТОДОРОВА секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ СЛАВ БАКАЛОВ /п/ МИГЛЕНА НИКОЛОВА