Решение · № 11140/2026 · дело 7611/2026

По дело 7611 / 2026 РЕШЕНИЕ № 11140 София, 05.11.2026 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният административен съд на Република България - Осмо отделение, в съдебно заседание на пети октомври две хиляди двадесет и шеста година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: БИСЕРКА ЦАНЕВА ЧЛЕНОВЕ: ДИМИТЪР ПЪРВАНОВ МАРИЯ ТОДОРОВА при секретар Снежана Тодорова и с участието на прокурора Момчил Таралански изслуша докладваното от съдията Мария Тодорова по административно дело № 7611/2026 г. Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба подадена от директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ („ОДОП“) - София при Централно управление (ЦУ) на Националната агенция за приходите (НАП), подадена чрез юрк. Горанов против Решение № 24306/17.06.2026 г., постановено по адм. д. № 9285/2025 г. по описа на Административен съд София - град, с което е обявен за нищожен Ревизионен акт № Р-22221023007423-091-001 от 19.07.2024г. издаден от Б. Бончев на длъжност началник сектор „Ревизии“, възложил ревизията и М. Величкова на длъжност главен инспектор по приходите - ръководител на ревизията при Териториална дирекция на Национална агенция за приходите – Велико Търново, потвърден с Решение № 867 от 15.07.2025г. на директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – София при ЦУ на НАП. В касационната жалба се твърди, че решението е неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон – касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК. Оспорва се извода на първоинстанционния съд за нищожност на ревизионния акт поради липса на компетентност на органа, възложил ревизията. Поддържа се, че решението за изземване на преписката и възлагане на правомощията по ревизията на друг орган е издадено при наличие на предпоставките по чл. 7, ал. 3 ДОПК, обусловени от прекратяване на служебното правоотношение на първоначалния възложител и преди изтичане на срока за издаване на ревизионния акт по чл. 119, ал. 2 ДОПК. Иска се отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго, с което жалбата срещу ревизионния акт се отхвърли. Претендира се присъждане на разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът - „ДКС СТРОЙ“ ЕООД, чрез адв. Бърчев изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като взе предвид наведените доводи в жалбата и доказателствата по делото и като извърши служебна проверка на основанията по чл. 218, ал. 2 от АПК, приема следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно, и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е основателна. Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд София - град е бил РА № Р-22221023007423-091-001 от 19.07.2024 г. издаден от Б. Бончев на длъжност началник сектор „Ревизии“ и М. Величкова на длъжност главен инспектор по приходите - ръководител на ревизията при ТД на НАП – Велико Търново, потвърден с Решение № 867 от 15.07.2025г. на директора на Дирекция „ОДОП“ – гр. София при ЦУ на НАП, в частта на установените задължения по ЗДДС за данъчните периоди м. 08.2021 г. и м. 04.2023 г. и установените задължения по ЗДДФЛ за 2020 г. и 2021 г., ведно със съответните лихви. Административният съд е установил от фактическа страна, че ревизията на „ДКС СТРОЙ“ ЕООД е възложена със Заповед за възлагане на ревизия № Р-22221023007423-020-001/13.12.2023 г., издадена от К. Ченев, на длъжност началник сектор „Ревизии“ в дирекция „Контрол“ при ТД на НАП – Велико Търново. Със заповедта е възложено извършването на ревизия с обхват установяване на задълженията на дружеството по ЗДДС за периодите от 01.08.2021 г. до 31.08.2021 г. и от 01.04.2023 г. до 30.04.2023 г., за корпоративен данък по ЗКПО за периодите от 2017 г. до 2019 г. и за 2021 г., както и за данък върху дивидентите и ликвидационните дялове на местни и чуждестранни физически лица за периода от 01.10.2017 г. до 31.12.2021 г. Определени са ревизиращите органи в състав: М. Величкова – главен инспектор по приходите и ръководител на ревизията, и В. Колева – старши инспектор по приходите. Заповедта е връчена на ревизираното лице на 19.12.2023 г., като е определен тримесечен срок за извършване на ревизията. Със Заповед за изменение на заповедта за възлагане на ревизия № Р-22221023007423-020-002/15.03.2024 г. и Заповед № Р-22221023007423-020-003/16.04.2024 г., издадени от К. Ченев, срокът за извършване на ревизията е продължен до 17.05.2024 г. За резултатите от ревизията е съставен Ревизионен доклад № Р-22221023007423-092-001/31.05.2024 г., връчен на ревизираното дружество на 24.06.2024 г. С Решение № Р-22221023007423-098-001/28.06.2024 г. за изземване разглеждането и решаването на конкретен въпрос/преписка, заместник-директора на ТД на НАП - София, на основание чл. 7, ал. 3 ДОПК, е иззел разглеждането и решаването на преписката от К. Ченев и е възложил правомощията по възлагането на ревизията на Б. Бончев, на длъжност началник сектор „Ревизии“ при ТД на НАП – Велико Търново. Като основание за изземването е посочено прекратяването на служебното правоотношение на К. Чанев, съгласно Заповед № 1444/21.06.2024 г. на изпълнителния директор на НАП, считано от 01.07.2024 г. На 19.07.2024 г. е издаден Ревизионен акт № Р-22221023007423-091-001, подписан от Б. Бончев в качеството му на орган, възложил ревизията, и М. Величкова – ръководител на ревизията. Административният съд е приел, че ревизионният акт е нищожен поради липса на компетентност на единия от издателите му. Приел е, че изземването по реда на чл. 7, ал. 3 ДОПК може да бъде извършено до изтичане на срока за извършване на ревизията, поради което последващото определяне на нов възлагащ орган не поражда правно действие. По тези съображения е обявил нищожността на ревизионния акт в оспорената част, като е изпратил административната преписка на компетентния орган по приходите. Настоящият съдебен състав намира обжалваното решение за неправилно. Съгласно чл. 119, ал. 2 ДОПК ревизионният акт се издава от органа, възложил ревизията, и ръководителя на ревизията, което определя тяхната материална компетентност. За да е налице валидно издаден ревизионен акт, е необходимо всеки от посочените органи да е надлежно определен по установения в закона ред. В този смисъл е и Тълкувателно решение № 5/13.12.2016 г. по тълк. д. № 10/2016 г. на ВАС, съгласно което органът, възложил ревизията, следва да е определен с акт на директора на компетентната териториална дирекция по реда на чл. 112, ал. 2, т. 1 ДОПК, а ръководителят на ревизията – със заповедта за възлагането ѝ по чл. 113, ал. 1, т. 2 ДОПК. Разпоредбата на чл. 7, ал. 3 ДОПК представлява изключение от общото правило, че определената компетентност се упражнява от органа, на когото е възложена и допуска изземване на разглеждането и решаването на конкретен въпрос или преписка от компетентния орган по приходите и възлагането им на друг орган при наличие на предвидените в закона предпоставки - отвод или самоотвод, както и в случаите на трайна невъзможност за изпълнение на служебните задължения или невъзможност, произтичаща от промяна в длъжността на органа по приходите, съответно публичния изпълнител, водеща до отпадане на компетентността. Правомощието се упражнява от определения в закона горестоящ орган, като съгласно чл. 7, ал. 3 ЗНАП изпълнителният директор и териториалният директор могат да оправомощават със заповед своите заместници или да определят други служители на агенцията да упражняват техни правомощия. В случая основанието за изземване е свързано с прекратяването на служебното правоотношение на органа възложил ревизията след издаване на ревизионния доклад. Прекратяването на служебното правоотношение представлява обстоятелство, което води до невъзможност съответният орган да продължи да упражнява предоставените му правомощия, включително да участва в издаването на ревизионния акт. Поради това е налице основание за приложение на чл. 7, ал. 3 ДОПК, доколкото към момента на издаване на ревизионния акт първоначално определеният възлагащ орган вече не е могъл да участва в неговото постановяване. Като е приел обратното, АССГ е постановил решение, което следва да се отмени, а делото да се върне за ново разглеждане от друг негов състав, който да се произнесе по законосъобразността на ревизионния акт На основание чл. 226, ал. 3 АПК, при новото разглеждане на делото съдът следва да се произнесе и по разноските в настоящото производство. Воден от горното и на основание чл. 222, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение, РЕШИ: ОТМЕНЯ Решение № 24306/17.06.2026 г., постановено по адм. д. № 9285/2025 г. по описа на Административен съд София-град ВРЪЩА делото на Административен съд София-град за ново разглеждане от друг състав. Решението не подлежи на обжалване. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ БИСЕРКА ЦАНЕВА секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ ДИМИТЪР ПЪРВАНОВ /п/ МАРИЯ ТОДОРОВА