Решение · № 11093/2026 · дело 6364/2026

По дело 6364 / 2026 РЕШЕНИЕ № 11093 София, 04.11.2026 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният административен съд на Република България - Второ отделение, в съдебно заседание на седми октомври две хиляди двадесет и шеста година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИЛИЯНА ДОЙЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: СЛАВИНА ВЛАДОВА СВЕТЛОЗАР РАЧЕВ при секретар Михаела Тунова и с участието на прокурора изслуша докладваното от съдията Славина Владова по административно дело № 6364/2026 г. Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка със Закона за устройство на територията (ЗУТ). Образувано е по касационна жалба на Главния архитект на Столична община /СО/, чрез процесуалния му представител юрк. Петрова, срещу решение № 15853 от 24.04.2026г., постановено по адм. дело № 1226/2026г. по описа на Административен съд София - град, с което е отменена заповед № САГ25 – РА54 – 172 от 12.12.2025г. на главния архитект на Столична община, с която на основание чл. 57, ал. 1 ЗУТ във връзка с чл. 19, ал. 1, чл. 23, ал. 1, т. 2 от Приложение № 1 към чл. 4 от НАРЕДБА за преместваемите обекти, за рекламните, информационните и монументално-декоративните елементи и за рекламната дейност на територията на Столична община /НПОРИМДЕРДТСО/ е отказано одобряването на схема за поставяне на рекламен елемент с едностранна рекламна площ 24кв.м. /8/3м./ в ПИ идентификатор № 44063.6201.42, бул. „Цариградско шосе“ № 425, район „Панчарево“ и с което преписката е изпратена на главния архитект на СО за ново произнасяне по заявлението на „МДЛ Сервиз“ ЕООД. С решението Столична община е осъдена да заплати разноските по делото. В касационната жалба се твърди неправилност на оспореното решение като постановено в противоречие с материалния и процесуалния закон – отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Излагат се подробни съображения за наличието на пречка за одобряване на схема за поставяне на рекламен елемент по заявлението на дружеството „МДЛ Сервиз“ ЕООД, поради наличието на по – рано подадено заявление от друго дружество за поставянето на рекламен елемент в съседен имот и поради неспазването на предвиденото отстояние между двата рекламни елемента по т. 2 от Приложение № 1 на НПОРИМДЕРДТСО, съобразно техните размери и класа на улицата, към която се поставят. Посочва и че е неотносимо към оспорения акт приетото от съда съображение за наличието производство по премахване на незаконно поставен рекламен елемент в единия имот, тъй като това обстоятелство би било относимо към издаването на разрешение за поставяне на такъв, но не и на етапа на одобряване на схема. Излага и съображения, че и другите приети от съда нарушения на административно производствените правила са относими към производството по издаване на разрешение за поставяне, а не в етапа на одобряване на схема. Иска оспореното решение да бъде отменено. Претендира разноски, включително юрисконсултско възнаграждение. Ответникът – „МДЛ сервиз“ ЕООД, чрез процесуалния си представител адв. Седянков, с писмен отговор и в открито съдебно заседание,изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира разноски. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна, адресат на оспореното решение и срещу съдебен акт, подлежащ на касационен контрол, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна, но по различни от изложените в нея съображения. За да постанови оспореното решение съставът на АССГ е приел, оспорената заповед е издадена от компетентен орган в рамките на предоставените му правомощия, при спазване на изискванията за форма, но при допуснати съществени нарушения на административно производствените правила и в частност при допуснати нарушения на чл. 35 и чл. 36 АПК, а именно при неизяснени в пълнота от административния орган факти и обстоятелства от значение за спора и при несъбрани служебно относими доказателства. Приел е, че това е така, тъй като в хода на развилото се административно производство са били налице достатъчно данни за наличието на незаконно изградено рекламно съоръжение в поземления имот идентификатор № 44063.6201.234, а именно съседния имот на предмета на оспорената заповед, за който имот „Джей Си Деко имидж“ АД е депозирал първото по време заявление. Съдът е приел, че като не е изследвал и не е обсъдил дали е налице незаконно поставено рекламно съоръжение, което е пречка за издаване на разрешение за поставяне на ново такова, административният орган е допуснал съществено нарушение, тъй като не е обсъдил всички относими към спора обстоятелства. Съдът е обосновал и че при постановяването на административния акт, не е изследвано дали в случая е приложима НПОРИМДЕРДТСО или Наредбата за специално ползване на пътищата, предвид заявеното разположение на рекламните съоръжения и местонахождението на имотите. Приел е и че е неправилно в оспорената заповед е посочено, че заявлението на „МДЛ сървиз“ ЕООД е второ по ред, тъй като е било подадено още на 05.09.2023г. заявление от дружеството, но пред некомпетентен орган, който не е изпълнил задължението си по чл. 31, ал. 2 АПК да го препрати на компетентния такъв. По тези съображения е приел, че оспорената заповед е незаконосъобразна, отменил я е и е върнал преписката за ново произнасяне на административния орган. Съдебното решение е недопустимо, постановено по недопустима жалба по следващите съображения. Схемата за поставяне на преместваем обект, съответно рекламно съоръжение, както и отказът да се одобри такава схема /изричен или мълчалив/, не подлежи на съдебен контрол, тъй като няма белезите на индивидуален административен акт по чл. 214 ЗУТ, както и не представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 АПК. Схемата, съответно отказът да се одобри схема по чл. 56, ал. 2 във връзка с чл. 57, ал. 1 ЗУТ е елемент, част от процедурата по издаване на крайния административен акт, като на обжалване подлежи именно този краен акт - разрешение за поставяне на рекламен елемент или отказ да се издаде такова разрешение. Съгласно чл. 56, ал. 2 ЗУТ за преместваемите обекти, а по аргумент от чл. 57, ал. 1 ЗУТ и за рекламни елементи, се издава разрешение за поставяне въз основа на схема и проектна документация, одобрени от главния архитект на общината. Оспорената заповед, с която е отказано да бъде одобрена схема за поставяне на рекламен елемент не носи белезите на индивидуален административен акт. Одобряването на схемата цели определяне на пространственото разположение, вида, типа, размерите и предназначението на преместваемия обект, съответно на рекламния елемент съгласно чл. 23, ал. 1 НПОРИМДЕРДТСО, но няма самостоятелно правно значение и не поражда правни последици. Тази схема предхожда издаването на разрешение за поставяне на рекламния елемент или преместваемия обект или на отказа да се издаде такова разрешение, които именно са индивидуалните административни актове, подлежащи на оспорване. Следователно, схемата по чл. 56, ал. 2, включително във връзка с чл. 57, ал. 1 ЗУТ, респективно отказът да се одобри такава, представлява междинен акт по смисъла на чл. 21, ал. 5 от АПК, който не подлежи на самостоятелен съдебен контрол, в който е смисъл е и трайната съдебна практика. /В този смисъл Определение № 3454 от 3.04.2023 г. на ВАС по адм. д. № 2978/2023 г., II о., определение 5758 от 13.05.2021г., по адм.д. № 3711/2021г., на ВАС, IIо., определение № 3932 от 13.03.2020г., по адм.д. № 2860/2020г. на ВАС, IIо., определение № 10236 от 22.10.2025г. по адм.д. № 10157/2025г. на ВАС, IIо., определение № 10043 от 13.10.2026г. по адм.д. № 8778/2026г. на ВАС, IIо., решение № 4058 от 14.04.2026г. по адм.д. № 146/2026г. на ВАС, IIо./ Предвид изложеното е неправилен извода, че жалба е подадена срещу подлежащ на съдебен контрол акт. Като е разгледал спора по същество, съдът е постановил недопустимо решение, което следва да бъде обезсилено и производството по делото следва да бъде прекратено. Предвид изхода на спора е основателно своевременно направеното искане за присъждане на разноски от касатора главния архитект на СО, като следва да бъдат присъдени направените разноски за платена държавна такса в касационното производство в размер на 35,79 евро и на основание чл. 143 ал. 3 АПК във връзка с чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в минимален размер от 200 лева, съответни на 102,26 евро за тази инстанция. Искането на ответника по касация за присъждане на разноски като неоснователно, не следва да бъде уважено. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 3 АПК, Върховният административен съд, състав на второ отделение, РЕШИ: ОБЕЗСИЛВА решение № 15853 от 24.04.2026г., постановено по адм. д. № 1226/2026г. по описа на Административен съд София - град и ПРЕКРАТЯВА производството по делото. ОСЪЖДА „МДЛ Сервиз“ ЕООД, ЕИК 131360271, със седалище [населено място] да заплати на Столична община обща сума в размер на 138,05 /сто тридесет и осем евро и пет цента/ евро, разноски за настоящата инстанции. РЕШЕНИЕТО е окончателно. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ ИЛИЯНА ДОЙЧЕВА секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ СЛАВИНА ВЛАДОВА /п/ СВЕТЛОЗАР РАЧЕВ