Решение · № 11045/2026 · дело 5833/2026

По дело 5833 / 2026 РЕШЕНИЕ № 11045 София, 04.11.2026 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният административен съд на Република България - Шесто отделение, в съдебно заседание на четиринадесети октомври две хиляди двадесет и шеста година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСЕЛА НИКОЛОВА ЧЛЕНОВЕ: БОЙКА ТАБАКОВА НИКОЛАЙ АНГЕЛОВ при секретар Светослава Огнянова и с участието на прокурора изслуша докладваното от съдията Николай Ангелов по административно дело № 5833/2026 г. Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 76, ал. 5 от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО). Образувано е по касационна жалба, подадена от Медицински център „Младост Мед 1“ ЕООД, чрез адвокат И. Сотиров, срещу Решение № 10074/13.03.2026 г., постановено по адм. дело № 10230/2025 г. по описа на Административен съд София - град. В касационна жалба са изложени съображения за нарушение на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила – касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на първоинстанционното решение, като вместо него бъде постановено ново, по съществото на спора, с което бъде отменен административният акт. Ответникът Управителят на Национална здравноосигурителна каса, чрез главен юрисконсулт Х. Тодоров, в писмен отговор и в съдебно заседание оспорва касационната жалба и излага подробни съображения по съществото на спора. Моли да се отхвърли същата като неоснователна и недоказана, и да се потвърди оспореното решение. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура не встъпва в производството. Върховният административен съд, тричленен състав на шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество на основанията, посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, касационната жалба е неоснователна. При извършване преценка по прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение, в съответствие с чл. 220 АПК, настоящият състав приема от правна страна следното: Предмет на съдебен контрол за законосъобразност в първоинстанционното производство е Заповед за налагане на санкции № РД-25ЗС-305/12.09.2025г. , с която на основание чл.455, ал.1 от НРД за МД 2023-2025г. на „Медицински център Младост мед 1“ ЕООД, е била наложена санкция „финансова неустойка“ в размер на сумата от 100,00 лева за нарушение на изискванията на чл.33, т.4 вр.чл.30 от НРД за МД 2023-2025г., чл.55, ал.2, т.3, т.7 от ЗЗО и чл.81 ал.1 т.4 и чл.86 ал.1 т.1 ЗЗдр. Формираните изводи относно фактическите обстоятелства, релевантни за правния спор, са изведени от съвкупната преценка на събраните по делото доказателства,както следва: Със Заповед №РД-25-360/10.07.2025г. управителят на НЗОК е наредил да бъде извършена пълна планова проверка на МЦ “Младост Мед 1” в периода 14.07. – 23.07.2025г., със задачи: 1) Контрол по изпълнението на Договор №222349/17.02.2020г. и Договор №222349/17.10.2023г. за оказване на специализирана извънболнична медицинска помощ; 2) Проверка по жалба с вх. №19-02-163/11.06.2025г. Определени са длъжностните лица – служители в НЗОК, които да осъществят проверката. За резултатите от проверката е съставен Протокол №РД-25-360-1/23.07.2025г., който видно от отбелязването на последната му страница, е бил връчен на управителя на дружеството д-р П. Х. на 29.07.2025г. Срещу констатациите и изводите, отразени в Протокол №РД-25-360-1/23.07.2025г., жалбоподателят е изразил становище и е направил писмени възражения (вх. №20-22-735/05.08.2025г.). С писмо изх. №20-22-735/06.08.2025г. преписката е била изпратена на директора на СЗОК за разглеждане на възраженията на МЦ “Младост Мед 1” от Арбитражната комисия към Районната здравноосигурителна каса и съответно уведомяване на лечебното заведение за решението. Поради равен брой противоположни гласове по възражението на МЦ “Младост Мед 1” относно изискваната допълнителна такса за електронна обработка на информацията Арбитражната комисия по медицински дейности към СЗОК е приела да предостави протокола на управителя на НЗОК, на основание чл.473, ал.3 и ал.4 НРД 2023-2025 (Протокол №13/12.08.2025г., т.III). Административното производство е приключило с постановяване на оспорваната Заповед за налагане на санкции №РД-25ЗС-305/12.09.2025г. Въз основа на фактите, установени в административното производство управителят на НЗОК е достигнал до извод, че с изискването за заплащане на допълнителна такса в размер на 5 лева за покриване на разходите за електронна обработка на персоналната медицинска документация за всеки пациент и достъпване на информационните системи, базирани на здравни web платформи, лечебното заведение е нарушило забраната, установена в чл.33, т.4 НРД 2023-2025 да не се изисква плащане или доплащане от осигурените лица за видовете медицинска дейност, заплатена от НЗОК. При осъществения контрол за законосъобразност на административния акт и след обсъждане на приетите за установени факти по делото, релевантни за правния спор, първоинстанционният съд е приел, че оспорената заповед за налагане на санкция е постановена от материално компетентен орган, в изискуемата от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила и е съобразена с материалния закон. Приел, че административния орган правилно е приложил материалния закон, поради което отхвърлил жалбата . Върховният административен съд, тричленен състав на шесто отделение, споделя изводите на първоинстанционния съд и намира постановеното от него решение за валидно, допустимо и правилно. Процесното решение е постановено при наличие на положителните и при липса на отрицателни процесуални предпоставки за разглеждане на жалбата, по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд. В хода на първоинстанционното производство са проверени констатациите на административния орган, обусловили издаването на обжалвания административен акт, като са събрани и ценени относимите за правилното решаване на спора писмени доказателства, обсъдени са релевантните факти и обстоятелства, правнозначимите доводи и възражения на страните. Тежестта на доказване в процеса е разпределена в съответствие с доводите и възраженията на страните, като им е дадена възможност да ангажират доказателства в подкрепа на представените становища. Съдебното решение се основава на обоснованата преценка на събраните доказателства, като е постановено в съответствие с приложимите за казуса материалноправни норми. Към обжалваното съдебно решение са изложени мотиви, в които в съответствие с чл. 172а, ал. 2 от АПК са посочени становищата на страните, установените по делото факти и формираните правни изводи по прилагането на закона. По делото е установено, че за пациентите И. Н. Н. и И. П. Г. на 10.06.2025 г и на 10.07.2025г ЛЗ е изискало и получило такса от 5.00 лева, като констатираното нарушение е неизпълнение на изискванията на чл. 33, т. 4 от НРД за медицинските дейности за 2023 - 2025 г. и чл. 55, ал. 2, т.2, т. 3 и т. 7 от ЗЗО, чл. 2, ал. 4 от Наредба за осъществяване на право на достъп до медицинска помощ, във връзка с чл. 30 от НРД медицинските дейности за 2023-2025 г. Съгласно предвиденото в посочената разпоредба, е създадено задължение за изпълнителите на медицинска помощ, да не изискват плащане или доплащане от осигуреното лице за видове медицинска дейност, която е заплатена от НЗОК, извън предвидената сума, с изключение на медицински изделия за определени КП/АПр/КПр, в които изрично е посочено. Не се спори, че лечебното заведение е изискало и е получило от посочените лица заплащане на такса за „електронно обслужване“, включваща покриване на разходи за електронна обработка на персоналната медицинска документация за пациента; влизане в информационните системи, базирани на здравни уеб платформи. Според настоящия касационен състав дейността по обработването на документацията в електронен вид не представлява „допълнителна услуга“ по смисъла на чл.2, ал.3 НОПДМП, извън обхвата на основния пакет от здравни дейности и следователно за нея не може да бъде изисквано заплащане на допълнителна такса, извън потребителската такса по чл.37, ал.1 ЗЗО. С изискването на суми, различни от таксите, изрично посочени в чл.37, ал.1 ЗЗО, се накърняват икономическите права на пациентите, тъй като те се задължават да заплащат за „услуга“, която нито са поискали, нито им е била предоставена. В съответствие с установените факти първоинстанционният съд правилно е приел, че тази дейност е част от медицинската дейност заплащана от НЗОК на лечебното заведение. Обосновано съдът е изложил, че с изискването на суми от пациентите, различни от „потребителската такса“ по чл.37, ал.1 от ЗЗО, са накърнени икономическите им права, защото те са заплатили за „услуга“, която не са поискали и не им е била предоставена. Необосновано е възражението на касатора, че контролът относно това нарушение следва да бъде осъществен от ИА „Медицински надзор“. Касае се за неизпълнение на задължение по НРД за МД във връзка с осъществяване на медицинска дейност финансирана от НЗОК, която се контролира съгласно чл.73 ал.1 от ЗЗО от контролните органи по чл.72 ал.2 от същия закон. Ето защо в компетентността на управителя на НЗОК е да наложи санкцията за допуснатото нарушение. Анализът на релевантните към предмета на спора материално правни норми налага извод в подкрепа на приетото от страна на първоинстанционния съд, а именно, че лечебното заведение е допуснало визираното в оспорената заповед нарушение, за което му е наложена санкция „финансова неустойка“ в размер на 100 лв.. Обосновано съдът е приел, че този размер на санкцията е съответен на тежестта на нарушението, преценена на плоскостта на защитените обществени отношения, както и обстоятелството, че се отнася до второ извършено такова в рамките на няколко месеца, както и че са засегнати икономическите права на пациента. Сочената от касатора дейност, която се покрива по посочената такса, представлява част от дейността която лечебното заведение следва да извършва при предоставяне на медицинска помощ. Тази услуга не е поискана от пациента, поради което задължавайки го да я заплати ЛЗ е нарушило императивните забрани по чл.33, т.4 от НРД за МД за 2023-2025г. и чл.2, ал.4 от Наредбата за осъществяване право на достъп до медицинска помощ. С оглед гореизложеното, настоящият касационен състав намира, че обжалваното решение е правилно, като не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, касационната инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което следва да бъде оставено в сила. Поради липсата на искане за разноски от страна на ответника ,не следва да му се присъждат. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение, РЕШИ: ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 10074/13.03.2026 г., постановено по адм. дело № 10230/2025 г. по описа на Административен съд София - град. Решението е окончателно. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ ВЕСЕЛА НИКОЛОВА секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ БОЙКА ТАБАКОВА /п/ НИКОЛАЙ АНГЕЛОВ