Решение · № 11133/2026 · дело 7492/2026

По дело 7492 / 2026 РЕШЕНИЕ № 11133 София, 05.11.2026 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният административен съд на Република България - Първо отделение, в съдебно заседание на деветнадесети октомври две хиляди двадесет и шеста година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: БИСЕР ЦВЕТКОВ ЧЛЕНОВЕ: РУМЯНА ЛИЛОВА КАМЕЛИЯ СТОЯНОВА при секретар Лиляна Железарова и с участието на прокурора изслуша докладваното от председателя Бисер Цветков по административно дело № 7492/2026 г. Производството е по гл. ХІІ на АПК. Образувано е по касационна жалба на „Промет стиил“ ЕАД, представено от адв. Владимирова, против решение № 5219/12.06.2026 г., постановено по адм. д. № 1756/2025 г. по описа на Административен съд Бургас, с което е отхвърлена жалбата му срещу решение № 32-204933/04.07.2025 г. на директора на ТД Митница Русе. Оплакванията на касатора са за неправилност на съдебния акт поради нарушения на съдопроизводствените правила, на материалния закон и необоснованост. Доводите му за неправилно прилагане от съда на нормата на чл. 173 от Регламент (ЕС) № 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 9 октомври 2013 г. за създаване на Митническия кодекс на Съюза; формиране на правни изводи в нарушение на принципа за данъчен неутралитет на данъка върху добавената стойност; разрешаване на спора за лихвите за забава в противоречие с правилото на чл. 114 МКС и практиката на Съда. Касационният жалбоподател определя като процесуално нарушение пропускът на съда да се произнесе по негов довод от оспорването срещу административния акт. Прави конкретни възражения по правните изводи на съда за включване на конкретни разходи в митническата стойност на внесените от него стоки и в данъчната основа за облагане с ДДС. Иска отмяна на съдебното решение и на административния акт или отмяна на съдебния акт и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на първостепенния съд. Претендира деловодни разноски. Ответникът по касация директора на Териториална дирекция Митница Русе към Агенция „Митници“ отрича основателността на касационната жалба. Иска присъждане на разноските по производството. Като обсъди доводите на страните и в обхвата на проверката по чл. 218 от АПК съдът прие следното: С оспореното пред Административен съд Бургас решение митническият орган за стоките, поставени под режим допускане за свободно обращение с 36 броя митнически декларации са определени нова митническа стойност и нова данъчната основа по ЗДДС и е установено в тежест на „Промет стиил“ ЕАД допълнително задължение за ДДС при внос в размер 22 519.52 лева с лихви за забава. По констатациите на митническия орган в декларираната от вносителя митническа стойност по опростените митнически декларации (ОМД) и допълнителните митнически декларация (ДМД) не са включени разходи до мястото на въвеждане на стоките на митническата територия на Съюза и разходи до първото местоназначение на стоките по осчетоводени от него фактури. При осъществен последващ контрол на декларирането е определена нова митническа стойност, като към елементите на договорната стойност по чл. 71, § 1, б. „д“ от Регламент (ЕС) № 952/2013 са отнесени разходи по издадени от „BUREAU VERITAS UKRAINE", FAYETTE INTERNATIONAL HOLDINGS LTD. Разходите по фактурите на „ДОНАУ ТРАНЗИТ“ ООД са отнесени към данъчната основа на ДДС при вноса за МД с MRN 22BG004006084549R1. За фактурите, издадени от TRANSALLIANCE GROUP S.R.L, чиято стойност е декларирана в ЕД 4/9 (1404) „АК- Трансп.застр.,тов.-разтов.операции до ЕС“ и е включена в митническата стойност на стоките е прието, че частично или напълно не се отнасят към стоките, допуснати за свободно обращение по съответните МД. Допълнително взетото под отчет задължение за ДДС е разлика между начисления данък при вноса по определената от митническия орган ДО и взетия под отчет ДДС по ОМД/ДМД. С първоинстанционното решение е отхвърлено оспорването срещу индивидуалния административен акт. Съдът е възпроизвел констатациите на администрацията. Описал е динамичния фактически състав по издаването на административния акт. Правните изводи на съда са за издаване на утежняващия акт от компетентен митнически орган, във формата за действителност, с дължимото съдържание, без да са допуснати при издаването му съществени нарушения на административнопроизводствените правила, като актът е съобразен с материалния закон. Първостепенният съд е определил като правомерно включването от митническия орган на разходите по фактурите на тримата доставчици в данъчната основа при вноса по чл. 55, ал. 1, т. 2 ЗДДС, като такива до първото местоназначение на стоките на територията на страната. Отговорил е на довода за правното значение за извършеното от вносителя обратно начисляване на ДДС, като е приел че начисляването на ДДС от получателя на услугата и от митническия орган е на различни основания, а дори ДДС да е платен двукратно, механизмът на приспадане или възстановяване предотвратява двойното облагане. Решаващият му извод е за законосъобразност на отказа на администрацията да приеме декларираната от вносителя митническа стойност, на определянето на нова МС и данъчна основа на ДДС при вноса и установяването на допълнителни публични задължения на вносителя. Решението е неправилно. Основателни са оплакванията за допуснати от съда съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Обжалваното решение не притежава съдържанието по чл. 172а, ал. 2 АПК. В мотивите на съдебния акт не са посочени становищата на страните - фактическите и правните доводи на жалбоподателя от писмените бележки не са обсъдени и липсват правни изводи на съда по правните доводи от писмените бележки. Установяванията на съда се свеждат до възпроизвеждане на съдържанието на констативния доклад по чл. 84л от Закона за митниците и на заключението на съдебно-счетоводната експертиза. Съдът не е разграничил разходите включени от митническия орган в митническата стойност като елемент на договорната стойност по чл. 71, § 1, б. „д“ от Регламент (ЕС) № 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 9 октомври 2013 година за създаване на Митнически кодекс на Съюза от тези по чл. 55, ал. 1, т. 2 ЗДДС, с които е увеличена митническата стойност, а условие за увеличението е тези разходи да не са били включени в митническата стойност. Разходите се определят по съдържанието на престацията на доставчика и мястото на изпълнение. Така според чл. 71, § 1, б. „б“, подточки I и ii МКС при определяне на митническата стойност съгласно член 70, към действително платената или подлежащата на плащане цена за внасяните стоки се прибавят разходите за транспорт и застраховка за внасяните стоки и разходите за товаро-разтоварните и обработващите операции, свързани с транспорта на внасяните стоки до мястото, на което стоките са въведени на митническата територия на Съюза. При действието на чл. 55, ал. 1, т. 2 ЗДДС ДО при внос по чл. 16 от закона се увеличава със свързаните с вноса разходи, като комисиона, опаковка, транспорт и застраховка, направени до първото местоназначение на стоките на територията на страната. Като се съобрази легалната дефиниция на понятието за първо местоназначение по § 1, т. 72 от ДР на ЗДДС, то е по хипотеза различно от мястото на въвеждане на стоката на територията на Съюза, освен ако такова място е посочено в товарителницата или в друг документ, с който стоките се внасят на територията на страната или там се претоварват стоките за първи път. В съдебния акт не са посочени мястото на въвеждане на стоките и първото местоназначение и липсват констатации по видове разходи както и правни изводи за отнасяне на разходите към МС или към ДО на ДДС при внос. Опущенията на първостепенния съд се преодоляват по реда на чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК с отмяна на постановения от него съдебен акт и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на съда. В новото първоинстанционно производство е дължим заключителен съдебен акт по съществото на спора, съобразен с изискванията на чл. 172а АПК и с указанията по тълкуването и прилагането на закона, дадени от касационната съдебна инстанция с това решение. В новото първоинстанционно производство съдът ще се произнесе и по разноските за водене на делото пред Върховния административен съд (вж. чл. 226, ал. 3 АПК). Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, състав на първо отделение, РЕШИ: ОТМЕНЯ решение № 5219/12.06.2026 г., постановено по адм. д. № 1756/2025 г. по описа на Административен съд Бургас. ВРЪЩА ДЕЛОТО за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. Решението не подлежи на обжалване. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ БИСЕР ЦВЕТКОВ секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ РУМЯНА ЛИЛОВА /п/ КАМЕЛИЯ СТОЯНОВА