Решение · № 10906/2026 · дело 6666/2026

По дело 6666 / 2026 РЕШЕНИЕ № 10906 София, 02.11.2026 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният административен съд на Република България - Първо отделение, в съдебно заседание на пети октомври две хиляди двадесет и шеста година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ МИТКОВА ЧЛЕНОВЕ: БИСЕР ЦВЕТКОВ РУМЯНА ЛИЛОВА при секретар Лиляна Железарова и с участието на прокурора Никола Невенчин изслуша докладваното от председателя Емилия Миткова по административно дело № 6666/2026 г. Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационна жалба на „Балкан Фреш Плюс“ ООД, чрез адв. С. Бъчварова и адв. Л. Петкова, срещу Решение № 302 от 18.02.2026 г., постановено по адм. д. № 356/2025 г. по описа на Административен съд – Шумен, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Ревизионен акт /РА/ № Р-03002721007361-091-001 от 16.11.2022 г., издаден от органи по приходите при Териториална дирекция /ТД/ на Национална агенция за приходите /НАП/ - Варна, потвърден с Решение № 282/22 от 11.09.2023 г. на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно – осигурителна практика“ /“ОДОП“/ - Варна при Централно управление /ЦУ/ на НАП, с който на дружеството е установено задължение за данък по ЗДДС в размер 367 062,57 лева за данъчен период м.11.2021 г. по вътреобщностни доставки /ВОД/ на стоки, извършени по 21 бр. фактури, издадени от дружеството към получатели Intex intertrade s.r.o., Italiana Tessile srls и Brand new produkts e K T. T.. В касационната жалба се твърди неправилност на решението, поради неправилно приложение на материалния закон, съществени процесуални нарушения и необоснованост, съставляващи отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторът твърди, че съдът не е мотивирал кредитирането на част от доказателствата, представени по делото, за сметка на други. Ревизиращите органи и първоинстанционният съд не са съобразили, че транспортът на стоките, предмет на процесния ВОД, е за сметка на купувача и доставчикът не би могъл да влияе относно маршрута и крайната дестинация на превоза. Изложени са доводи за изпълнение на нормативно предвидените предпоставки за признаване на реалното изпълнение на процесните доставки, респ. за облагането им данъчна ставка от 0 %. Представя копия от ЧМР като новооткрити доказателства. Релевира искане за отправяне на преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз (СЕС) с формулирани в жалбата въпроси. Иска отмяна на обжалваното решение, както и на процесния РА. В условията на евентуалност иска връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на Шуменския административен съд. В молба - становище по делото моли за присъждане на сторените деловодни разноски – платената държавна такса в размер на 869,20 евро. Ответникът по касационната жалба – директорът на “ОДОП“ - Варна при ЦУ на НАП, с писмен отговор оспорва основателността на жалбата. Моли за присъждане на разноски за две съдебни разглеждания пред Административен съд – Шумен и пред ВАС и за разглеждане на делото пред 5-членен състав, представляващи юрисконсултско възнаграждение, както и сторените разноски по делото в размер на 1700 лева за подадена касационна жалба и 30 лева за подадена частна жалба, общо в размер на 1730 лева – 869,20 евро. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Първо отделение, като взе предвид доводите в касационната жалба и доказателствата по делото и като извърши служебна проверка на основанията по чл. 218, ал. 2 от АПК, приема следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно, и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Настоящото производство е във фаза на втора касация, след като с Решение № 8010 от 18.07.2025г. по адм. дело № 3353/2025г., по описа на Върховния административен съд, Първо отделение, е отменено Решение № 264 от 20.02.2025г., постановено по адм. дело № 232/2023г. по описа на Административен съд – Шумен и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на съда. Предмет на производството пред Административен съд – Шумен е законосъобразността на РА № Р-03002721007361-091-001 от 16.11.2022 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - Варна, потвърден с Решение № 282/22 от 11.09.2023 г. на директора на Дирекция“ОДОП“ - Варна при ЦУ на НАП, с който на дружеството е установено задължение за данък по ЗДДС в размер 367 062,57 лева за данъчен период м.11.2021 г. по ВОД на стоки, извършени по 21 бр. фактури, издадени от дружеството към получатели Intex intertrade s.r.o., Italiana Tessile srls и Brand new produkts e K T. T.. За да достигне до извод за неоснователност на жалбата на дружеството първоинстанционният съд е приел следното от фактическа и правна страна: Начисленият ДДС произтича от непризнаване на ВОД по 21 броя фактури, издадени от „Балкан Фреш Плюс“ ООД, като доставчик на платове с получатели Intex intertrade s.r.o., Чехия, Italiana Tessile srls, Италия и Brand new produkts e K T. T., Германия. Транспортът на стоките към получателите по фактурите - дружества, регистрирани в държави членки на ЕС бил извършен от превозвача „Kaan Global Logistik Dis Tic. LTD. STI“, регистриран в Република Турция, като организацията и плащането на транспортните разходи е за сметка на купувачите. При извършена проверка на VIN номерата на контрагентите в информационната система на НАП е установено, че същите са валидни и дружествата са регистрирани за целите на ДДС. Приходните органи са установили, че за декларираните вътреобщностни доставки към съконтрагенти „Intex intertrade s.r.o.", с VIN: [номер],Чехия, Brand new produkts e K T. T., с VIN:[номер], Германия и Italiana Tessile, с VIN: [номер], Италия -21 бр. фактури на обща стойност 1 835312,87 лева липсва достоверен документ за транспорт по същите, тъй като стоката, предмет на тези доставки, не е била транспортирана до държава-членка от ЕО. Приели са, че не е осъществен фактическият състав на ВОД по смисъла на чл. 7 ал. 1, във връзка с чл. 53 ал. 2 от ЗДДС - транспортиране на стоките от територията на страната до територията на друга държава членка, тъй като не е установено реалното движение на стоките от територията на Република България до Германия, Чехия, Италия и реалното им получаване от чуждестранните дружества получатели. Органите по приходите са извършили анализ на предоставената информация от АПИ и ПП „Митници“, в резултат на което е установено, че транспортните средства, вписани в международните товарителници, са се движили от гр. Девня в посока Р. Турция и са напуснали територията на Р. България през ГКПП „Капитан Андреево“, като за някои МПС-та не са установени данни за регистрирани преминавания през ГКПП на Р. България. Първостепенният съд е приел, че оспорването на РА е допустимо като своевременно заявено от надлежна страна след изчерпване на възможността за обжалване на РА по административен ред и срещу потвърдената от решаващия орган негова част. Основан на заключението на съдебно-техническата експертиза (СТЕ) е изводът му за валидност на акта като издаден от компетентни органи и подписан от неговите издатели с КЕП в ревизионно производство, възложено също от компетентен орган. Прието е, че в хода на ревизията не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Административният съд е приел, че между страните не се спори и е видно от доказателствата, приобщени по делото, че през ревизирания период, основната дейност на „Балкан Фреш Плюс“ООД е търговия на едро, покупка на стоки с цел препродажба, маркетинг, вътрешна и външна търговия, търговско представителство и др. и за целта дружеството разполага с наети складове, находящи се в с.Тополи и с.Слънчево, област Варна. РЛ е регистрирано по ЗДДС, считано от 18.06.2009г. Посочил е, че не е спорно, че фактурите, документиращи ВОД към Brand New products е К T; lntex intertrade s.r.o. и Italiana Tessile S.r.l.s., съответстват по съдържание на чл. 45, т. 1, б. "а" от ППЗДДС, както и, че на датите на издаването им са съставени международни товарителници с вписан превозвач Kaan Global Logistik Dis Tic. LTD. STI, Република Турция. За безспорно е прието, че тези стоки са предадени от продавача на превозвача в с. Тополи/ с. Слънчево, обл. Варна, за което са съставени приемо-предавателни протоколи, установяващи натоварването на стоките от превозвача. Спорно е дали правото на разпореждане като собственик със стоката е прехвърлено на получателите на доставките и дали доставчикът е доказал, че тези стоки са изпратени или превозени в друга държава- членка, и че вследствие на това изпращане или превозване стоките са напуснали физически територията на България. След обсъждане на относимите правни норми, практиката на Съда на Европейския съюз /СЕС/ и доказателствата по делото първоинстанционният съд е достигнал до извод, че липсват доказателства за реално осъществени ВОД, доколкото не е установено транспортиране на стоките извън територията на страната към съответните държави-членки на ЕС. Съдът е установил, че от приложените по делото товарителници за спорните доставки към Brand New products е К T.; lntex intertrade s.r.o. и Italiana Tessile S.r.l.s., в клетка 24 на същите не е вписано мястото за доставяне на стоките. Обсъждайки разпоредбите на Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на стоки е достигнал до извод, че не би могло да се приеме за установено предаването на правото на разпореждане със стоките като собственик от доставчика на посочения в товарителниците получател. Съдът е посочил, че липсата на конкретизация в обсъжданите товарителници относно мястото на доставяне на стоките изключва възможността да се приеме, че доставчикът е доказал, че стоките са изпратени в друга държава-членка и вследствие на това изпращане те са напуснали физически територията на страната в посока към съответната държава-членка. Приел е, че по делото е установено, че по част от доставките стоките са напуснали границите на Република България, като същите са превозени до Република Турция, която обаче не е държава членка на ЕС, а е трета страна по смисъла на §1, т.4 от ДР на ЗДДС. В тази хипотеза, съдът е цитирал практиката на СЕС и е изложил, че националната юрисдикция е задължена да извърши глобална преценка на всички елементи и фактически обстоятелства по делото, за да определи дали продавачът е действал добросъвестно и е взел всички мерки, които могат разумно да се изискват от него, за да се увери, че осъществяваната операция не го довежда до участие в данъчна измама. В хипотезата, при която тази юрисдикция стигне до извод, че с оглед обективни данни е доказано, че продавачът не е взел всички зависещи от него разумни мерки за избягване на тази измама, ползването на правото на освобождаване от ДДС би могло да му бъде отказано. В тази връзка съдът е счел, че установените по делото факти и обстоятелства еднозначно сочат, че продавачът не е взел всички зависещи от него разумни мерки за избягване на данъчна измама, респективно изключват добросъвестността на ревизирания субект. В подкрепа на този извод съдът е посочил установеното в хода на ревизионното производство въз основа на данните от Агенция Митници обстоятелство, че по-голяма част от МПС за периодите, посочени в товарителниците, са преминали държавната граница на Република България именно в посока Република Турция – трета страна по смисъла на § 1, т.4 от ДР на ЗДДС. Приел е, че това опровергава достоверността на представените от ЗЛ транспортни документи, че стоките, предмет на ВОД, са транспортирани към съответните страни членки на ЕС (посочени в международните товарителници), респективно обуславя извод, че процесните стоки не са доставени до посочените в международните товарителници адреси в Германия, Италия и Чехия. Фактът, че по три от доставките към Italiana Tessile S.r.l.s., не е установено МПС, с които са превозени стоките, да са преминали държавната граница, не променя този извод, тъй като липсата на данни в тази насока също изключва достоверността на отразеното в съответните ЧМР, че стоките действително са транспортирани в съответната държава-членка. Административният съд е констатирал, че видно от съдържанието на представените от дружеството транспортни документи - ЧМР, придружаващи доставките, същите не съдържат всички реквизити. Съдът е изтъкнал, че в тях не са посочени датата и мястото на получаване на стоките в съответната страна от ЕС. Не са посочени имената и длъжността на лицето, което е предало превозваните стоки, как нито имената и длъжността на лицето, получило стоките. В кл. 23 е отчетена липса на отразяване кое е лицето, положило своя подпис като получател на стоките. Описаните пропуски при съставянето на товарителниците са обусловили извода на първостепенния съд за недостоверност на отразеното в тях обстоятелство, че стоките са изпратени или са превозени до друга държава - членка на ЕС. Първостепенният съд е съпоставил представения в хода на ревизията отговор от Агенция „Пътна инфраструктура“ и данните, представени от Агенция Митници и е установил, че по отношение на десет от товарните автомобили, с които са извършени спорните доставки, са с установено през релевантния период придвижване от гр.Девня до гр.Свиленград и последващо напускане на държавната граница през ГКПП „Капитан Андреево“ в посока Република Турция. По отношение на три МПС е констатирал, че през ревизирания период изобщо не са засечени в движение по републиканската пътна мрежа. Придвижването и преминаването на част от МПС в Република Турция, както и липсата на данни други превозни средства да са се придвижвали на територията на Република България, съдът е приел, че опровергават тезата на ревизираното лице за извършен с въпросните МПС транспорт на стоки до Германия, Чехия и Италия. Съдът е посочил, че в рамките на съдебното производство от страна на дружеството са представени Рамков договор за продажба на стоки от 03.05.2021г., сключен между Italiana Tessile S.r.l.s. и „Балкан фреш плюс“ООД, Рамков договор за продажба на стоки от 14.10.2021г., сключен между lntex intertrade s.r.o. и „Балкан фреш плюс“ООД и Рамков договор от 05.11.2021г., сключен между Brand New products е К T., Германия и „Балкан фреш плюс“ООД, според които купувачът заплаща цената до две години от датата на издаване на фактурата. Констатирал е, че датите на сключване на рамковите договори предхождат периода на извършване на ревизионното производство, като в същото време не са представени пред ревизиращия екип, а едва в хода на съдебното производство, поради което и предвид факта, че същите, в качеството си на частни диспозитивни документи не притежават достоверна дата, съдът е намерил, че са изготвени във връзка с инициираното съдебно производство, респективно не ги е кредитирал с доверие. Позовал се е на съдебно-счетоводната експертиза /ССчЕ/, изготвена на 13.11.2024г. - три години по-късно, и е установил, че плащания по фактурите за декларираните от дружеството доставки към чешкото и италианското дружество, осъществени през м.11.2021г., не са налице. Изложил е, че доказателства за плащания по доставките не са представени и след изготвяне на ССчЕ, нито се твърди наличие на такива, което съдът е приел, че подкрепя извода на ревизиращите органи, че продавачът е наясно с липсата на извършени ВОД. Относно доставките към Brand New products е К T., Германия, документирани с фактури № 000001667/30.11.2021г. на стойност 48924,38 USD (84210,11 лева), № 000001669/30.11.2021г. на стойност 49011,43 USD (84359,94 лева) и № 000001668/30.11.2021г. на стойност 50377,28 USD (86710,89 лева), съдът въз основа на ССчЕ е установил, че на 10.01.2022г. по сметката на оспорващото дружество е постъпило плащане на сума в размер на 399615,15 USD, с посочено основание за плащане фактури с №№ 0001667, 0001668, 0001669, 0001677, 0001678, 0001669, 0001680, като в резултат на това плащане в счетоводството му са закрити вземанията по въпросните три фактури. Административният съд е достигнал до извод, че извършеното плащане само по себе си не обуславя извод, че трите доставки са вътреобщностни такива, тъй като не променя безспорно установения от предоставените от АПИ и Агенция Митници данни факт, че товарните автомобили, описани в ЧМР към горепосочените фактури (с рег.№№ [заличен текст]), са с маршрут от гр. Девня към гр.Свиленград и са напуснали държавната граница през ГКПП „К.Андреево“ в посока Република Турция, т.е. транспортираните с тях стоки не са били превозени до Германия. Административен съд – Шумен е обосновал, че заключение за вярност на съставените ЧМР не следва и от представените в хода на съдебното производство, от оспорващия, писмени доказателства, в т.ч. и след връщане на делото за ново разглеждане - рамкови договори, декларации с нотариална заверка на подписите, писма от дружествата – получатели на процесните доставки, тъй като се касае за частни документи, които не се ползват с обвързваща съда материална доказателствена сила, приел е, че са изготвени за целите на съдебното обжалване и не променят установения по делото факт, че процесните стоки не са били доставени в държава-членка на ЕС. Наличието на нотариална заверка на подписите на някои от представените документи е ирелевантно, тъй като нотариалната заверка удостоверява самоличността на лицето, подписало документа и датата, на която го е сторило, но не и достоверността на изложеното в самия документ. В този смисъл съдът е изложил, че представените в хода на съдебното производство документи не санират безспорно установената липса на посочено във всички ЧМР място на разтоварване на стоките, нито представляват доказателство, годно да удостовери кое е лицето, положило подпис в кл. 23 на същите. В подкрепа на изводите си съдът се е позовал и на данните, изискани в хода на ревизионното производство от Германия, Италия и Чехия по линия на международния обмен между данъчните власти на държавите-членки, които са подробно анализирани. По отношение събраните по делото гласни доказателства съдът е приел, че по аргумент от чл. 57, ал. 2, т. 2, предл. първо, във вр. с чл. 158, ал.1 от ДОПК, удостоверяване извършването на ВОД на стоки с такива е недопустимо, доколкото приложимият ЗДДС изисква писмен документ с предписани реквизити и съдържание. Въпреки това, предвид изричните указания за обсъждане показанията на свидетелите, дадени в отменителното решение на ВАС административният съд ги е обсъдил и е достигнал до извод, че същите не променят извода за недостоверност на данните за транспортиране на стоките, отразени в ЧМР, респективно за липса на извършени ВОД, а напротив – ги подкрепят. Въз основа на направения анализ на събраните по делото доказателства, както и предвид установеното наличие на трайни търговски взаимоотношения с получателите по фактурите и транспортиране на стоките от един и същи превозвач - турско дружество, административният съд е заключил, че доставчикът не може да не е знаел, че стоките се изпращат на територията на трета страна, а не на държава – членка, респективно, че съставените ЧМР са неверни. Доставчикът не е изпълнил предвидените от закона задължения в областта на доказването на спорните ВОД, нито е установил, че стоките са изпратени и достигнали местоназначение в съответната държава-членка на ЕС. Съдът е изложил, че безспорно по делото е доказано, че същите са напуснали територията на страната в посока Турция, с оглед на което е доказано и, че фактурираните ВОД не са действително извършени и не е налице основание за облагането им по ЗДДС с нулева ставка. По изложените съображения, първостепеният съд е намерил, че са налице материалноправните предпоставки, визирани в чл. 86, ал. 1 от ЗДДС, във вр. с чл. 46, ал. 1 от ППЗДДС, по отношение на „Балкан фреш плюс“ООД да се установи допълнително задължение за ДДС за декларирани, но недоказани вътреобщностни доставки към Brand New products е К T. - Германия; lntex intertrade s.r.o. – Чехия и Italiana Tessile S.r.l.s. - Италия, за данъчен период м.11.2021г. в размер 367 062,57 лева. Поради което е достигнал до извод, че оспореният РА е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при спазване на административно процесуалните правила и в съответствие с материалния закон. С оглед на това жалбата като неоснователна е отхвърлена. Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно. По искането за отправяне на преюдициално запитване до СЕС с поставения в касационната жалба и допълнителната молба въпроси: Съгласно чл. 628 от ГПК вр. с чл. 144 от АПК, тълкуването на разпоредба от правото на Европейския съюз е обусловено от необходимостта същото да е от значение за правилното решаване на делото от българския съд. В случая, отправеното искане е формулирано банкетно, а поставените въпрос не касаят тълкуването на разпоредби от правото на Европейския съюз, а с въпросите, формулирани от касатора, по същество се иска тълкуване на доказателствата по делото. Нормите от общностното право във връзка с настоящото производство са ясни и не будят съмнение, поради което настоящият състав намира, че не са налице предпоставките по чл. 629, ал. 3 от ГПК във връзка с чл. 144 от АПК за отправяне на преюдициално запитване до СЕС по така формулираните въпроси, с оглед на предявеното искане за това следва да се отхвърли. По съществото на спора: Съгласно чл. 53, ал. 3 от ЗДДС, за да е облагаема ВОД с нулева ставка, то доставчикът следва да се е снабдил с документите, регламентирани в чл. 45 от ППЗДДС. Според чл. 45, т. 2, б. "а" от ППЗДДС е необходимо доставчикът да разполага с транспортен документ или писмено потвърждение от получателя или упълномощено от него лице, удостоверяващи, че стоките са получени на територията на друга държава членка - в случаите, когато транспортът е извършен от трето лице за сметка на получателя. Според постоянната практика на СЕС освобождаването от ДДС на ВОД на стоки става приложимо само тогава, когато: 1. правото на разпореждане като собственик със стоката е прехвърлено на получателя на доставката и 2. доставчикът докаже, че тази стока е изпратена или превозена в друга държава членка и че вследствие на това изпращане или превозване стоката е напуснала физически територията на държавата членка на доставката (вж. решение Teleos и др. по дело C-409/04, т. 42, решение Mecsek-Gabona Kft по дело С-273/11, т. 31, решение Траум по дело С-492/13, т. 24). Директива 2006/112/ЕО оставя в правомощията на държавите членки да определят условията, при които освобождават ВОД от ДДС, като разпределението на доказателствената тежест в процеса се регулира изцяло от националното право и е в зависимост от обичайната практика, установена за сходни операции /т. 35 - 38 от решение на СЕС от 06.09.2012 г. по дело № С-273/11 Mecsek Gabona Kft и т. 26 - 30 от решение на СЕС от 09.10.2014 г. по дело № С-492/2013 "Траум" ЕООД/. В решението по дело С-409/04 г. СЕС е посочил, че вменяването на задължение на ревизираното лице да представи убедително доказателство за физическото напускане на стоките на територията на държавата-членка не гарантира правилното и ясно прилагане на освобождаванията и поставя това лице в положение на несигурност /т. 51/ в нарушение на основния принцип на правото на ЕС на правна сигурност, изискващ нормите да бъдат ясни и точни и прилагането им да е предвидимо за лицата. Спазването на този принцип се постига чрез регламентиране от националните власти на условията за освобождаване, вкл. чрез списък от документи, които следва да се представят на компетентните органи /чл. 45 от ППЗДДС/. Не е в противоречие със съюзното право да се изисква от доставчика да вземе всички мерки, които могат разумно да се очакват от него, за да се увери, че осъществяваната от него операция не го довежда до участие в данъчна измама. В случай, че доставчикът е действал добросъвестно и е представил доказателства, установяващи на пръв поглед правото му на освобождаване на дадена ВОД, е недопустимо впоследствие националните органи да го задължат да заплати ДДС върху тези стоки, когато доказателствата се окажат с невярно съдържание, без да бъде установено участието на споменатия доставчик в данъчната измама /т. 68/. От посочените разяснения на СЕС се налага извода, че когато данъчно задълженото лице докаже материалноправните предпоставки, освобождаването от ДДС не може да бъде признато в две хипотези: 1. данъчнозадълженото лице, което е декларирало ВОД, умишлено е участвало в данъчна измама, застрашила правилното функциониране на общата система на ДДС, поради което не може да се позовава на принципа на данъчния неутралитет; 2. данъчнозадълженото лице е знаело или е трябвало да знае, че осъществената от него операция е била част от извършена от приобретателя измама и не е взело всички зависещи от него разумни мерки за избягване на тази измама, т. е. не е действало добросъвестно. Посочените хипотези следва да се установяват от националната юрисдикция въз основа на обективни данни (виж Решение на СЕС от 9 февруари 2017 г. по дело С-21/16, Euro Tyre BV, т. 38, т. 39 и т. 40, решението по делото Траум, т. 40 и т. 42, както и цитираната в тях практика). В случая не е спорно, че фактурите, документиращи ВОД към Brand New products е К T.; lntex intertrade s.r.o. и Italiana Tessile S.r.l.s., съответстват по съдържание на чл. 45, т. 1, б. "а" от ППЗДДС, както и, че на датите на издаването им са съставени международни товарителници с вписан превозвач „Kaan Global Logistics“, Турция. Безспорно е още, че тези стоки са предадени от продавача на превозвача в с. Слънчево и с. Тополи, за което са съставени приемо-предавателни протоколи, установяващи натоварването на стоките от превозвача. Спорно е обаче дали правото на разпореждане като собственик със стоката е прехвърлено на получателите на доставките и дали доставчикът е доказал, че тези стоки са изпратени или превозени в друга държава членка и че вследствие на това изпращане или превозване стоките са напуснали физически територията на България. Настоящият състав намира, че събраните по делото доказателства не установяват нито една от горепосочените кумулативно изискуеми предпоставки, обуславящи признаването на спорните ВОД. В тази връзка първоинстанционният съд правилно е съобразил, че при действието на чл. 9, ал. 1 от Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на стоки товарителницата удостоверява до доказване на противното условията на договора и получаването на стоката от превозвача. Правото на изпращача да се разпорежда със стоката обаче се погасява едва когато вторият екземпляр на товарителницата бъде предаден на получателя или когато получателят упражни правото си по чл. 13, § 1 от Конвенцията /така чл. 12, § 1 и § 2 от Конвенцията/, т. е. когато след пристигане на стоката на мястото на доставяне получателят е поискал предоставяне на втория екземпляр от товарителницата и стоката му е предадена срещу подпис. Именно затова при липса на посочено в товарителниците мястото на получаване на стоките от чуждестранните дружества, изводът, че правото на съответния получател да се разпорежда с тях е възникнало в съответствие с чл. 12, § 2 или чл. 13, § 1 от Конвенцията, се явява изцяло несъвместим. След като в клетка 24 на нито една от представените товарителници не е вписано мястото за доставяне на стоките, то обективно не би могло да се приеме за установено предаването на правото на разпореждане със стоките като собственик от доставчика на посочения в товарителниците получател. Видно от представените от страна на жалбоподателя международни товарителници към клиент Brand New products е К T., Германия; lntex intertrade s.r.o., Чехия, и Italiana Tessile S.r.l.s., Италия, в клетка № 24 е поставен само печат на дружеството - получател, но не е посочено място на получаване на стоката. Същевременно, в клетка № 4 - „Място и дата на вземане на стоката“ в ЧМР за Brand New products е К T., Германия и Italiana Tessile S.r.l.s., Италия е посочен адрес във Франция. С оглед тези установявания се налага извод, че след като товарителниците не съдържат посочено в клетка № 24 място на получаване на стоките и посоченият адрес в клетка № 4 изобщо не е в Германия, респективно Италия, не може да се направи ползващият ревизираното лице извод, че стоките са изпратени или превозени до съответната държава-членка на ЕС. Наред с горното, липсата на конкретизация в товарителниците на мястото на доставяне на стоките изключва възможността да се приеме, че доставчикът е доказал, че стоките са изпратени в друга държава- членка и вследствие на това изпращане са напуснали физически територията на страната. Действително, установено е, че част от тях са превозени до Турция, която обаче не е държава членка на ЕС, а е трета страна по смисъла на §1, т.4 от ДР на ЗДДС. Дори представените декларации от Т. Т., управител на Brand New products е К T. /л. 1723 и сл. от адм. д. № 3353/2025г. по описа на АС- Шумен/, Е. Е., представляващ lntex intertrade s.r.o., Чехия /л. 1730 и сл. от адм. д. № 3353/2025г. по описа на АС- Шумен/ и представителя на Italiana Tessile S.r.l.s., Италия/л. 1733 от адм. д. № 3353/2025г. по описа на АС- Шумен/, не установяват, че стоките са превозени до друга държава членка, а според изричните им твърдения са доставени в Турция и то по всички ЧМР. Вярно е, че това е сторено по техни изрични указания, но не е изпълнено изискването за признаване на ВОД - стоката да е доставена в друга държава от ЕС. Не могат да бъдат споделени възраженията на касатора, че промяната на мястото на доставката по волята на купувача е без значение за признаването на ВОД. Установено е по делото, че стоките, предмет на процесните доставки са превозени до Република Турция, която не е държава – членка на ЕС, а по смисъла на § 1, т.4 от ДР на ЗДДС е трета страна. Това обстоятелство се подкрепя и от информацията, изискана и събрана от АПИ, че транспортните средства, вписани в международните товарителници са напуснали територията на Република България през ГКПП "Капитан Андреево“, т. е. в посока Република Турция, така и от ангажираните от страна на ревизираното лице доказателства, в т.ч. и декларациите приложени от купувачите и изявленията на представителя на дружеството, осъществило транспорта. Вярно е, че практиката на ВАС свързана с информацията предоставяна от АПИ за движение на автомобилите по репубиканската пътна мрежа е, че същата не е изчерпателна и не може да бъде самостоятелно основание за признаване на ВОД, но при липса на други доказателства относно превоза на стоката до друга държава - членка освен твърденията на дружеството, е индикация, че не се касае до осъществена доставка в рамките на Съюза. В тази хипотеза според практиката на СЕС националната юрисдикция е задължена да извърши глобална преценка на всички елементи и фактически обстоятелства по делото, за да определи дали продавачът е действал добросъвестно и е взел всички мерки, които могат разумно да се изискват от него, за да се увери, че осъществяваната операция не го довежда до участие в данъчна измама (вж. решение Mecsek-Gabona, т. 53, решение Траум, т. 41). В хипотезата, при която тази юрисдикция стигне до извода, че с оглед на обективни данни е доказано, че продавачът не е взел всички зависещи от него разумни мерки за избягване на тази измама, ползването от правото на освобождаване от ДДС би могло да му бъде отказано (вж. решение Mecsek-Gabona, т. 54 и решение Траум, т. 42). Настоящият състав намира, че установените по делото факти и обстоятелства еднозначно изключват добросъвестността на ревизирания. При констатираните трайни търговски взаимоотношения с получателите по фактурите и транспортиране на стоките от един и същи превозвач - турско дружество, не би могло да се приеме, че доставчикът не е знаел, че стоките се изпращат на територията на трета страна, а не на държава- членка. В този аспект доставчикът не може да не е знаел, че съставените ЧМР са неверни. Тяхното съдържание не се подкрепя и от събраните от първостепенния съд гласни доказателства, които по аргумент от чл. 57, ал.2, т.2, предл. първо във вр. с чл. 158, ал.1 ДОПК са недопустими и не е следвало да бъда събирани, тъй като за удостоверяване извършването на ВОД на стоки приложимият ЗДДС изисква писмен документ с предписани реквизити и съдържание. Заключение за вярност на съставените ЧМР не следва и от допълнително представените пред първостепенният съд и пред настоящата инстанция писмени доказателства, които в качеството си на частни свидетелстващи документи не се ползват с обвързваща съда материална доказателствена сила и не са годни да санират липсата на реквизити в товарителниците, нито да подкрепят тяхното съдържание. Конкретният им анализ сочи, че във всички ЧМР не е посочено мястото на разтоварване на стоките, нито е конкретизирано лицето, което е положило подпис в кл.23. При тези пропуски при съставянето на товарителниците не би могло да се приеме, че стоките са изпратени или са превозени до друга държава- членка на ЕС. В подкрепа на този извод се явяват и представените пред настоящата инстанция новооткрити писмени доказателства – екземпляри от международни товарителници. Съгласно чл. 5, ал. 1 от Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на стоки товарителницата се изготвя в три оригинални екземпляра, подписани от изпращача и от превозвача. Тези подписи могат да бъдат отпечатани или заменени с печатите на изпращача и превозвача, ако това се разрешава от законодателството на страната, в която се изготвя товарителницата. Първият екземпляр се предава на изпращача, вторият придружава стоката, а третият се задържа от превозвача. Три оригинални екземпляра означава, че товарителниците трябва да са с еднакво съдържание. Представянето пред настоящия състав на новооткрити писмени доказателства - екземпляри от един и същ документ, които имат различие в съществени елементи като място на разтоварване на стоката, име на лицето, приело доставката, подпис при получаване и то съвпадащи с описаните нередности в CMR, представени по делото, от първоинстанционния съд, е допълнителен аргумент за липса на реално извършени ВОД и представяне на доказателства от страна на касатора, изготвени специално за съдебното производство. Това налага извод, че верността на съставените транспортни документи за процесните ВОД, както и на допълнително представените от получателите декларации и писмени потвърждения, е опровергана и стоките не са изпратени от една държава членка до друга, а от държава членка до трета страна или в конкретния случай от България до Турция. В тази връзка трайните търговски взаимоотношения между доставчика и получателите по спорните ВОД, както и предаването на стоките на превозвач – турско дружество, изключват възможността ревизираният да не е знаел, че спорните ВОД са белязани с измама и стоките няма да се превозват до територията на друга държава – членка на ЕС, а до Турция. В тази хипотеза, при която са налице обективни данни, че продавачът не е взел всички зависещи от него разумни мерки за избягване на тази измама, СЕС разяснява, че ползването от правото на освобождаване от ДДС би могло да му бъде отказано (вж. решение Mecsek-Gabona, т. 54 и решение Траум, т. 42). Гореизложените доводи налагат извод, че доставчикът не е изпълнил предвидените от закона задължения в областта на доказването на спорните ВОД, нито е установил, че стоките са изпратени и достигнали местоназначение в съответната държава-членка на ЕС. Безспорно е, че същите са напуснали територията на страната в посока Турция, с оглед на което следва, че фактурираните ВОД не са действително извършени и не е налице основание за облагането им по ЗДДС с нулева ставка. Като е приел същото АС- Шумен е постановил правилно и законосъобразно решение, което следва да бъде потвърдено. С оглед изхода на спора на касатора разноски не се дължат. С оглед направеното искане в полза на НАП следва да се присъдят осъществените в настоящото производства разноски, определени от настоящия състав по реда на чл. 37 от ЗПП, на основание чл. 161, ал. 1 от ДОПК в приложимата към устните състезания по делото редакция от ДВ бр. 17/2026 г., в сила 17.02.2026 г. Съгласно чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ възнаграждението за защита по административни дела с материален интерес е от 130 лева до 450 лева. Нормата на чл. 161, ал. 1 ДОПК (ред. ДВ бр. 17/2026) предвижда ограничение в размера на юрисконсултското възнаграждение - да не надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда чл. 37 ЗПрП. Поради това за настоящото производство следва да се присъдят разноски в размер на 450 лева или 230,08 евро съгласно чл. 12 и 13 от ЗВЕРБ, което е в рамките на възнаграждението по чл. 24, изр. 2 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Неоснователно е искането за присъждане в полза на НАП разноски за две съдебни разглеждания пред Административен съд – Шумен и първия касационен състав на ВАС и за разглеждане на делото пред 5-членен състав, представляващи юрисконсултско възнаграждение, както и сторените разноски по делото в размер на 1700 лева за подадена касационна жалба и 30 лева за подадена частна жалба, общо в размер на 1730 лева – 869,20 евро, тъй като за тези разноски се е произнесъл първоинстанционния съд и не е налице жалба от директора на Дирекция „ОДОП“ – Варна при ЦУ на НАП срещу решението в тази му част. Предвид на изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, състав на Първо отделение на ВАС РЕШИ: ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 302 от 18.02.2026 г., постановено по адм. д. № 356/2025 г. по описа на Административен съд – Шумен. ОСЪЖДА „Балкан фреш плюс“ ООД да заплати на НАП сумата от 230,08 евро, представляваща разноски за производствата пред настоящата инстанция. Решението не подлежи на обжалване. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ ЕМИЛИЯ МИТКОВА секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ БИСЕР ЦВЕТКОВ /п/ РУМЯНА ЛИЛОВА