Решение · № 11075/2026 · дело 5651/2026

По дело 5651 / 2026 РЕШЕНИЕ № 11075 София, 04.11.2026 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният административен съд на Република България - Шесто отделение, в съдебно заседание на двадесети октомври две хиляди двадесет и шеста година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ ЧЛЕНОВЕ: ДЕСИСЛАВА СТОЕВА МИГЛЕНА НИКОЛОВА при секретар Светослава Огнянова и с участието на прокурора изслуша докладваното от председателя Георги Георгиев по административно дело № 5651/2026 г. Производство по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от П. Д. М. в качеството й на изпълнителен директор и представляваща "Специализирани болници за рехабилитация- Национален комплекс" ЕАД , ЕИК 130344823 със седалище и адрес на управление : гр. София 1142, район "Средец", бул. "Васил левски" № 54, чрез процесуален представител адвокат С. Кръстев от САК срещу Решение № 9942 от 12.03.2026г. на Административен съд - София - град по адм. дело № 13527/2025г. С него е отхвърля жалба на представляващия дружеството срещу Заповед за налагане на санкции № РД-25-2020/24.11.2025г. на директора на РЗОК - Бургас. Поддържа доводи в касационната жалба, че решението е неправилно при наличието на отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, поради което се иска отмяната му. Ответникът, директорът на РЗОК - Бургас не взема становище по жалбата. Върховен административен съд, шесто отделение като взе предвид касационната жалба с доводите в нея , обжалвания съдебен акт, обжалвания административен акт, доказателствата по делото изискванията на закона констатира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 21, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима и разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Производството пред административния съд е образувано по жалба на касатора срещу цитираната заповед за налагане на санкции. Възраженията са за незаконосъобразност с искане за отмяната й. Съдът е разгледал по същество жалбата, която приел за неоснователна по съображения, изложени в мотивите към обжалваното решение както следва: "Административен съд София- град, след като обсъди релевираните с жалбата основания и събраните по делото доказателства, и служебно на основание чл.168, ал.1 във вр. с чл.146 от АПК провери изцяло законосъобразността на обжалвания акт, намира следното от фактическа и правна страна: Страните не спорят от фактическа страна, че жалбоподателят има сключен Договор № 020414/17.10.2023 г. за оказване на болнична медицинска помощ по клинични пътеки с НЗОК (л.66-л.89 по делото). В РЗОК - Бургас е постъпила жалба с вх. №02/94-01-95/15.09.2025 г. на ЗОЛ Ц. В. Д., с оплаквания за събиране на допълнителни суми за услуги, които са включени по клиничната пътека и не са заявени допълнително. Със Заповед № РД-25-1547/18.09.2025 г. на директора РЗОК-Бургас (л. 27), издадена на основание чл. 20, ал. 1, т. 2 и чл. 72, ал. 2, ал. 6 и ал. 8 ЗЗО, във връзка с Глава Двадесет и Двадесет и първа от НРД за 2023-2025 г. е наредено да бъде извършена проверка на жалбоподателя със задача: Контрол по спазване изискванията на НРД за медицинските дейности за 2023- 2025г. и 330, във връзка с постъпила в РЗОК - Бургас жалба с вх. № 02/94-01 - 95/15.09.2025г. Определени са длъжностни лица от НОК, които да извършат проверката. На ЛЗ е дадена възможност да се запознае с подадената и жалба и да изрази становище. На 29.09.2025 г. в РЗОК е постъпило писмено становище от дружеството (л.47 от делото). За резултатите от проверката е съставен Протокол № 1721/30.09.2025 г., връчен на 21.10.2025 г. на жалбоподателя чрез CCEB. В същия протокол са обективирани констатации за нарушения на цитирания по-горе договор. При проверката е установено, че ЗОЛ Ц. В. Д. с ЕГН [номер], История на заболяването (ИЗ) № 5291, е хоспитализирана в ЛЗ за периода: 08-15.09.2025 г. по КП №[номер] [заличен текст]. Съгласно проверената медицинска и финансова документация, с фактура №0001338547/08.09.2025 г. издадена от ЛЗ пациентката е заплатила по време на престоя си сума в размер на 502.60 лева, в която са включени следните услуги: - „такса избор храна“ в размер на 75,60 лв. (7 дни х 10,80 лв.). Съгласно приложени декларации в ИЗ е избрана допълнителна услуга „меню за хранене по избор, съобразено със съответния лечебно-диетичен режим“; - „такса избор стая“ в размер на 385,00 лв. (7 дни х 55,00 лв.). Съгласно приложени декларации в ИЗ е избрана допълнителна услуга „самостоятелна стая (с подобрени битови условия)“; - „потребителска такса“ в размер на 7,00 лв. (7 дни х 1,00 лв.), съгласно чл.37 от ЗЗО. - „такса за предварителна обработка на документи преди хоспитализация с цел прецизиране на противопоказания по т.5 от ДР на Наредбата за осъществяване правото на достъп до медицинска помощ (НОПДМП) в размер на 35 лв. В протокола е посочено, че именно последната цитирана услуга не попада в нито една от изброените в чл. 24а и чл.2 от Наредбата допълнителни и други услуги, за които пациентите при направен от тях писмен избор, дължат заплащане. Прието е, че с изискването на сумата в размер на 35.00 лв. лечебното заведение е изискало плащане/доплащане от здравноосигурено лице, с което е допуснато нарушение на чл. 55 ал.2, т.2, т.3 и т.7 от ЗЗО, чл.33, т.4 от НРД за МД за 2023 - 2025 г. във връзка с чл.2, ал.4 от НОПДМП. По направените констатации в законоустановения 7-дневен срок в РЗОК не е постъпило възражение от лечебното заведение. До директора на РЗОК – Бургас е изпратен Доклад с вх. № 02/РД-25-15472/03.11.2025 г. от контрольори в отдел ДКБМП, с който е направено предложение на ЛЗ да бъде наложена санкция „финансова неустойка“ в размер на 250 лв. Докладът е съгласуван с началника на отдел ДКБМП и е приет от директора на РЗОК – Бургас. В резултат на констатациите от проверката е издадена процесната заповед, в която е възпроизведено описаното в протокола нарушение, и е прието, че като е изискало неправомерно плащане/доплащане от ЗОЛ, ЛЗ е нарушило разпоредбата на чл. 55, ал.2, т.2, т.3 и т.7 от ЗЗО, чл.33, т.4 от НРД за МД за 2023 - 2025 г. във връзка с чл.2, ал.4 от НОПДМП. Предвид горното и на основание чл. 455, ал. 3, във връзка с чл. 453, ал. 2 от НРД за МД 2023 - 25 г. за допуснатото нарушение е наложена имуществена санкция в размер на 250 лева. Административният орган е мотивирал определения размер на санкцията с обстоятелството, че чрез изискване на допълнително заплащане на медицински услуги, които са включени в пакета здравни дейности заплащани от НЗОК, се засягат основни права на здравноосигуреното лице. Посочил е, че извършеното нарушение от страна на лечебното заведение за болнична медицинска помощ е със завишена тежест, тъй като по този начин е нарушено правото на безплатен достъп до здравни услуги от обхвата на пакета от здравни дейности, гарантиран от бюджета на НЗОК. Оспореният акт е получен от жалбоподателя на 04.12.2025 г. (л.33 от делото), а жалбата срещу него е подадена на 17.12.2025 г. чрез органа. При така установеното от фактическа страна, съдът обосновава следните правни изводи: Преценката за допустимост на жалбата е осъществена с постановеното по делото Определение №3058/23.01.2026 г. и не е налице изменение на обстоятелствата, което да налага повтарянето й от съда. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Оспореният административен акт е издаден от компетентен орган - директора на Районната здравноосигурителна каса – Бургас. Компетентността на органа произтича от разпоредбата на чл. 74, ал. 5 от ЗЗО, която оправомощава управителя на НЗОК, съответно директорът на РЗОК да издава заповед от вида на процесната. Не се установява порок във формата по см. на чл. 146, т. 2 от АПК, който да обуславя отмяна на акта. Заповедта е издадена в предвидената от закона форма, съгласно чл. 59 АПК, като съдържа посочените в ал. 2 реквизити. Посочени са фактическите основания за издаването на акта. Изложените в акта факти съответстват на приложените по делото писмени доказателства. Ответникът е формирал своите изводи въз основа на приложения и приобщен в административната преписка доказателствен материал. Волята на административния орган е ясно изразена, като не съществуват пропуски или грешки, които да препятстват осъществяването съдебния контрол за законосъобразност и възможността на оспорващия да организира адекватно защитата си във висящия съдебен процес. Процесуалният ред за извършване на проверката и издаване на заповедта регламентиран в ЗЗО е спазен. В чл. 9 и сл. от Инструкция № РД-16-46 от 03.07.2023 г. по чл. 72, ал. 2, 3, 4, 5, 6, 7 и 8 от ЗЗО, са предвидени условията и реда за осъществяване на контрол. В ал.2 от чл.9 е посочено, че заповедта за възлагане на проверка да съдържа правните и фактическите основания за издаването й, територията на съответната РЗОК където се намира обекта на проверката, проверяващото лице, обекта-наименование и разположение, вид, задача и срок на проверката. Заповедта, слагаща началото на административното производство по конкретната преписка, съдържа посочените реквизити и изрично възлага контрол по изпълнение договор № 020414/17.10.2023 г. на лечебното заведение за оказване на болнична медицинска помощ. Съгласно чл. 74, ал. 4 от ЗЗО, лицето - обект на проверката, има право да даде писмено становище пред управителя на НЗОК, съответно пред директора на РЗОК, с когото е сключило договор по направените от длъжностното лице констатации в 7-дневен срок от връчването на протокола по ал. 3. В случая лечебното заведение не се е възползвало от тази възможност. Налице е хипотезата на чл. 74, ал. 5 от ЗЗО, а именно когато лицето – обект на проверката, не изрази становище по ал. 4 или изразеното от него становище не съдържа възражения по направените от длъжностното лице по ал. 3 констатации, управителят на НЗОК, съответно директорът на РЗОК издава заповед, с която налага санкция. Относно доводите, че не били обсъдени в пълнота релевираните обяснения в хода на проверката, това нарушение не е съществено и не е самостоятелно основание за отмяна на издадената заповед. Съществено е само това нарушение на административнопроизводствените правила, което поставя под съмнение истинността на правно или доказателствено значимите факти в конкретния случай. Не обсъждането на обясненията или възражението не е такова нарушение, защото не е довело до нарушаване правото на защита на адресата на акта. Жалбоподателят е подал своевременно и пред надлежния орган жалбата си против издадената заповед. Пред съда е ангажирал доказателства за защита на интересите си и изложил твърдения си за незаконосъобразност. Всички доказателства и възражения, които жалбоподателят е могъл да представи и изложи пред административния орган, е представил и изложил и пред съда, без по този начин да бъде злепоставен интереса му. Жалбоподателят е реализирал правото си на обжалване на заповедта, по повод което е образувано и настоящото съдебно производство, не е лишен от възможността да организира защитата си и да представи доказателства в подкрепа на твърденията си. Условията и редът за осъществяване правото на достъп до медицинска помощ на българските граждани и на лицата, които пребивават в Република България и за които се прилагат правилата за координация на системите за социална сигурност по смисъла на § 1, т. 22 от Допълнителните разпоредби (ДР) на ЗЗО, са регламентирани с Наредбата за осъществяване правото на достъп до медицинска помощ, приета с Постановление на Министерски съвет (ПМС) №119/22.05.2006 г. В чл. 2, ал. 3 от Наредбата е предвидено, че здравноосигурените лица (ЗОЛ) имат право на достъп до медицинска помощ извън тази по ал.1 - в обхвата на основния пакет здравни дейности, гарантиран от бюджета на НЗОК, както и да получават допълнително поискани услуги, свързани с оказването на медицинска помощ, които се заплащат по цени, определени от съответните лечебни заведения при спазване изискванията на Наредбата. Събраните по делото доказателства установяват факта на събиране на такса за предварителна обработка на документи преди хоспитализация с цел прецизиране на противопоказания по т.5 от Преходните и заключителни разпоредби на НОПДМП в размер на 35 лв. Съгласно чл. 33, т. 4 от НРД, посочена като правно основание за издаването на заповедта, изпълнителите на медицинска помощ, какъвто е жалбоподателят, се задължават да не изискват плащане или доплащане от осигуреното лице за видове медицинска дейност, която е заплатена от НЗОК, извън предвидената сума, с изключение на медицински изделия за определени КП/АПр/КПр, в които изрично е посочено. Разпоредбата на чл. 374, ал. 1, т. 1, б. ,,б” от НРД предвижда, че НЗОК закупува договорената и извършената дейност от изпълнителите на болнична медицинска помощ от обхвата на пакета от здравни дейности, гарантиран от бюджета на НЗОК, съгласно Наредбата, както следва за дейностите по клинични пътеки (КП), които включват медицински дейности и здравни грижи по КП, в стойността на които се включват и необходимите прегледи и консултации за осъществяване на диагностично-лечебния процес. В случая се установява, че описаните прегледи и консултации са необходими за осъществяване на диагностично-лечебния процес, тъй като за провеждането му в съответното лечебно заведение е необходима преценка на състоянието на пациента, очакваната полза от третирането с природния ресурс и съобразяване на възможните рискове за пациента. Изключението от правилото по чл. 33, т. 4 от НРД е предвидено в нормата на чл. 24а от НОПДМП. По силата същото е допустимо доплащане от страна на пациентите за изброените в т. 1-3 допълнителни услуги, които здравноосигурените лица. Събираната от жалбоподателя такса за обработка на документи не попада в тези хипотези. Важно е да се отбележи и това, че по силата на чл. 24б от същата наредба, услугите се заявяват писмено от пациента, който декларира, че е направил своя избор след представяне на ценоразписа на услугите. Следователно дали да бъде заплатена услугата или не е изцяло обусловено от избора на здравноосигуреното лице, което може да не заплати услугата, ако не желае да я ползва. В случая наложената от жалбоподателя такса за обработка на документи при планова хоспитализация по клинични пътеки се дължи от всеки пациент при хоспитализация, независимо от волята му. Както беше посочено по-горе, с нея се заплаща преглед и консултация, които са задължителна предпоставка за прием в лечебното заведение, наложена от необходимостта да бъде преценено състоянието на пациента и неговите особености, преди предприемане на съответното лечение. Според жалбоподателя тази такса е свързана с консултиране при хоспитализация на пациентите относно ефективното осъществяване на диагностично-лечебния процес и по-конкретно относно наличието на абсолютни и относителни противопоказания за настаняване на пациенти в конкретен филиал на заведението с оглед съвместимостта на природния ресурс и заболяването на пациента. Това обаче е консултация, осъществявана от служители на жалбоподателя, след като пациентът вече е бил насочен към даден филиал с направление от специалист. С оглед целта на ЗЗО и във връзка с чл. 5, т. 9 ЗЗО, според който задължителното здравно осигуряване се осъществява на принципа на наличие на пакет от здравни дейности, гарантиран от бюджета на НЗОК, процесната такса е събрана неправомерно от пациентите, въз основа на чиито сигнали е извършена проверката в лечебното заведение. Не е налице нормативно основание за допускане на плащането, изисквано от пациентите. Както беше посочено по-горе, обработката на документи е наложителна при извършването на следващата се, същинска медицинска дейност от лечебното заведение. Това обстоятелство налага извода, че тази обработка е част от КП, закупена от НЗОК. Съгласно чл.374, ал.1, т.1, б. „б“ от НРД, заплатеното от НЗОК включва медицински дейности и здравни грижи по КП, в стойността на които се включват: необходимите прегледи и консултации за осъществяване на диагностично-лечебния процес; две ежедневни визитации от лекуващия и/или дежурния лекар (при липса на промяна в състоянието на пациента се записва "статус идем"); необходимите за дейността лекарствени продукти (извън тези по чл. 358, ал. 1, т. 1 и 2); основни лекарствени продукти (есенциална листа на Световната здравна организация (СЗО) за осъществяване на анестезия и седация; основни контрастни вещества (с изключение на тези за ЯМР) съгласно есенциална листа на СЗО; медицински изделия (извън тези в списъците по чл. 13, ал. 2, т. 2 от Наредба № 10 от 2009 г., както и извън тези, за които изрично в ДЛА е посочено, че НЗОК не заплаща за тях); услуги, включващи професионални здравни грижи съгласно Наредба № 1 от 8.02.2011 г. за професионалните дейности, които медицинските сестри, акушерките, асоциираните медицински специалисти и здравните асистенти могат да извършват по назначение или самостоятелно (Наредба № 1 от 2011 г.); минимум трикратно диетично хранене, предоставено на пациентите по време на тяхната хоспитализация. По повод наличието на декларация за информираност (л. 42) следва да се поясни, че при липсата на законово предвидена допълнителна услуга „Такса за обработка на документи планова хоспитализация по клинични пътеки по смисъла на т.5 от ПЗР на НОПДМП, съгласието н пациента е без значение за правния спор, тъй като такава услуга не следва да се предоставя от лечебното заведение и съответно заплаща от пациента. В заключение следва да се отбележи, че като е приел доказателствата, събрани в рамките на извършената проверка и е посочил, че намира възраженията на жалбоподателя за неоснователни, органът правилно е приел извършването на нарушенията, посочени в протокола от проверката. Съгласно чл.55, ал.2, т.2 ЗЗО, НРД съдържат отделните видове медицинска помощ по чл. 45, която включва и болничната. Когато изпълнител на болнична медицинска помощ наруши условията и реда за оказване на медицинска помощ по чл. 55, ал. 2, т. 2 от ЗЗО, определени в НРД, управителят на НЗОК, съответно директорът на РЗОК, налага санкция "финансова неустойка" в размер от 200 до 500 лв., на основание чл.455, ал.3 от НРД. В случая в оспорения акт са изложени мотиви за определяния размер на санкцията- 250 лева, който е близо до нормативно установения минимум. Най-сетне следва да се посочи и това, че представеният констативен протокол от извършена проверка № КП-1034/20.10.2025 г. на служители от ИА „Медицински надзор“ (л.16 – л.26) е ирелевантен към спора. В него са изложени констатации от проверка във филиал Момин проход, както и становище на служителите, извършили проверката, че изисканото от пациент доплащане за обработка на документи не съставлява нарушение. Компетентен да осъществи преценката за наличието или липса на нарушение обаче е само органът, в чиито правомощия е да наложи санкция за нарушение на НРД във връзка с НОПДМП при осъществената проверка за наличието на плащания от задължително здравноосигурени лица на изпълнителите, техния размер и основание, в случаите, когато е оказана медицинска и/или дентална помощ по договор с НЗОК (чл.73, ал.1, т. 5 от ЗЗО), а това са управителят на НЗОК и директорите на РЗОК, както вече беше посочено във връзка с компетентността на ответника. В заключение съдът приема, че правилно органът е установил нарушението и правилно и законосъобразно е наложил процесната санкция с оспорената заповед. Оспорената заповед е съответна на целта на ЗЗ, ЗЗО, НРД и Наредбата за осъществяване на правото на достъп до медицинска помощ е да се гарантира компетентното и добросъвестното оказване на медицинска помощ при зачитане правата на пациентите, включително като се извършва контрол по спазването на договорите с НЗОК. По изложените съображения и с оглед липсата на осъществено отменително основание по чл.146 от АПК, жалбата е неоснователна и следва да се отхвърли. " Така изложени мотивите се споделят напълно от настоящата инстанция. Следва да се допълни, че правото на достъп до медицинска помощ е уредено в чл 52 от Конституцията на Република България. То е предвидено да се извършва по условия и ред, определени със закон, като държавата осъществява контрол върху всички здравни заведения. Това определя правната рамка на отношенията между здравно осигурените лица и гражданите от една страна и всички здравни заведения по повод разходването на публичните средства в здравеопазването. Такива условия и ред са налице в ЗЗ, ЗЗО и Националните рамкови договори и други подзаконови нормативни актове. Никъде в тези разпоредби и в частност в приложимата Наредба за осъществяване правото на достъп до медицинска помощ не се предвижда свободна преценка на здравните заведения да определят такси и цени извън допустимата регламентация за заплащане на видовете медицинска дейност. Поради това за дружеството жалбоподател няма законово основание да въвежда такси по своя преценка. Обратното, както се поддържа от касатора, би означавало да се допусне свобода за обосноваване и въвеждане на заплащана на различни произволно наименовани медицински и други видове дейности, безспорно необходими и обществено полезни, но не намиращи законова основа, което е извън целта на материалните закони, уреждащи отношенията в здравеопазването, в частност заплащането на правната помощ. Предвид изложеното, решението като правилно следва да бъде оставено в сила, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 пр. първо и последно АПК, Върховен административен съд ,шесто отделение РЕШИ: ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 9942 от 12.03.2026г. на Административен съд - София - град по адм. дело № 13527/2025г. РЕШЕНИЕТО е окончателно. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ ДЕСИСЛАВА СТОЕВА /п/ МИГЛЕНА НИКОЛОВА