Решение · № 11086/2026 · дело 5630/2026

По дело 5630 / 2026 РЕШЕНИЕ № 11086 София, 04.11.2026 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният административен съд на Република България - Шесто отделение, в съдебно заседание на двадесети октомври две хиляди двадесет и шеста година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ ЧЛЕНОВЕ: ДЕСИСЛАВА СТОЕВА МИГЛЕНА НИКОЛОВА при секретар Светослава Огнянова и с участието на прокурора изслуша докладваното от председателя Георги Георгиев по административно дело № 5630/2026 г. Производство по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс/АПК/. Образувано е по касационна жалба от професор Е. К. в качеството й на управител и представляващ МЕДИЦИНСКИ ЦЕНТЪР " ОРТОПЕДИЧЕН ИНСТИТУТ КИНОВ" ЕООД, чрез процесуален представител адвокат И. Сотиров, с посочен адрес за призоваване и съобщение в град София, улица "Христо Белчев" № 21, етаж 2, офис 216 против Решение № 1817/15.01.2026г. на Административен съд - София град по адм. дело № 8838/2025г. С него се отхвърля жалбата й срещу Заповед № РД-253С-270/17.07.2025г. на управителя на НЗОК. С нея се налага санкция на дружеството "прекратяване на договора № 227519 от 17.10.2023г. частично, по отношение на лекаря, който не е извършил дейността-д-р С. С. П. - лекар специалист по пакет "Физикална и рехабилитационна медицина" в лечебно заведение "Медицински център "Ортопедичен институт Кинов" ЕООД. Поддържа в касационната жалба, че решението е неправилно с искане за отмяната му. Поддържа наличието на касационни основания нарушение на материалния закон и съществено нарушение на процесуалните правила. Ответникът, управителят на НЗОК, чрез процесуален представител юрисконсулт взема становище за неоснователност на касационната жалба. Върховен административен съд, шесто отделение, като взе предвид касационната жалба с доводите в нея, доводите на ответника, обжалвания съдебен акт, обжалвания административен акт, доказателствата по делото и изискванията на закона констатира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима и разгледана по същество е неоснователна по следните съображения. Производството е образувано по жалба на касатора срещу цитираната заповед за налагане на санкция. Възраженията са за незаконосъобразност с искане за отмяната й. Съдът е разгледал по същество жалбата, която приел за неоснователна по следните съображения: "Съдът, след като обсъди релевираните с жалбата основания, прецени становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна: До НЗОК е подаден сигнал вх. № 19-03-1292/12.05.2025 г. от М. Б. за невярно съдържание в електронното ѝ досие. Твърди се за неосъществена физикална рехабилитация в лечебно заведение № 2204131538, тъй като такава не е предписвана. Подаден е втори сигнал вх. № 19-03-1292-2/20.05.2025 г. от същото лице, с който уточнява за издаден амбулаторен лист № 251040D9A85/08.04.2025 г., по който се състояла медицинска консултация и е назначено лечение от д-р П. в „Медицински център Ортопедичен институт Кинов“ ЕООД, което не е провеждано. Пояснява за издаден втори амбулаторен лист № 2511280C9F60/22.04.2025 г. при вторичен преглед, но такъв не е провеждан при д-р П. и не е провеждане лечение, предписано с този амбулаторен лист. Със Заповед № РД-25-330/09.06.2025 г. на управителя на НЗОК е наредено да извърши проверка на лечебното заведение на „Медицински център Ортопедичен институт Кинов“ ЕООД, с адрес гр. София, бул. „Княз Ал. Дондуков“ № 135, вх. 2, ет. 2. Поставени са следните задачи: 1. Контрол по изпълнение на договор № 227519/17.02.2020 г. и договор № 227519/17.10.2023 г. за оказване на специализирана извънболнична медицинска помощ и 2. Проверка на сигнали вх. № 19-03-1292/12.05.2025 г. и вх. № 19-03-1292/20.05.2025 г. като вид и обхват на проверката е отразено следното: планова, пълна проверка. Определен е срок на проверката от 09.06.2025 г. до 13.06.2025 г. Наредено е проверката да се извърши от д-р С. м., Д. Р. и А. К., заемащи длъжността „главен експерт“ в Дирекция КДЗЗО, като за резултатите да се състави протокол. Заповедта за откриване на проверката е връчена на жалбоподателя на 09.06.2025 г. Представена е служебна бележка, издадена от НЗОК, от която става ясно, че тримата контрольори действително заемат длъжността „главен експерт“ в Дирекция КДЗЗО в ЦУ на НЗОК. От преписката се установява за наличието на договор № 227519/17.10.2023 г. за оказване на специализирана извънболнична медицинска помощ, сключен между НЗОК, представлявана от СЗОК, и „Медицински център Ортопедичен институт Кинов“ ЕООД. Не се спори, че д-р С. П. е сред лекарите, посочени в Приложение № 1 към договора, както и че практикува като лекар в обсъжданото лечебно заведение, с адрес гр. София, бул. „Княз Ал. Дондуков“ № 135, вх. 2, ет. 2. Контрольорите съставили Протокол № РД-25-330-1/13.06.2025 г., отразяващ резултатите от извършената проверка на лечебното заведение, за което е проверена медицинската документация, съставена по повод дейността на лекарите, сред които е д-р С. П., изпълнител по пакет „Физикална и рехабилитационна медицина“. В протокола е отразено предоставянето на Амбулаторен лист № 000396/08.06.2025 г. от първичен специализиран преглед на ЗОЛ М. Б. Б. по пакет физиотерапия и рехабилитация, издаден от д-р С. П. – лекар специалист по „Физикална и рехабилитационна медицина“ в проверяваното лечебно заведение, с назначени видове и общ брой 20 процедури. В протокола е отразено, че амбулаторният лист е с положен подпис на пациента и лекаря. Същият фигурира в отчета за месец април 2025 г. на лечебното заведение под № 251040D9A85/08.04.2025 г. и заплатен от РЗОК – София. В протокола е отразено, че не са предоставени на проверяващия екип следните документи: 1. Картон за физиотерапевтични процедури – „Физиопроцедурна карта“ с отразени процедури от проведено физикално лечение на ЗОЛ М. Б. за периода от 08.04.2025 г. до 22.04.2025 г. и 2. амбулаторен лист № 2511280C9F60/22.04.2025 г. от заключителен преглед (вторичен) на ЗОЛ М. Б., издаден от д-р С. П., отчетен от лечебното заведение и фигуриращ в отчета за м. април 2025 г. на лечебното заведение. Контрольорите са направили извод, че според чл. 159 и чл. 160 от НРД за МД за 2023-2025 г. необходимостта от рехабилитационни мероприятия на ЗОЛ се установяват от специалист и/или ОПЛ, като лечението се извършва по предписан физиотерапевтичен курс, за който се извършва първоначален преглед и заключителен преглед, като същите се отразяват в амбулаторни листове. Видовете и броят на процедури, включени в курса на лечение, се отразяват непосредствено при провеждането им в картон за физиотерапевтични процедури - „Физиопроцедурна карта“. Контрольорите са отразили подадено становище от И. Т., заемаща длъжността мениджър екип в лечебното заведение, в което се твърди за допусната техническа грешка на служител в регистратурата. Служителят е подал към д-р П. документи на грешен пациент за осъществяване на вторичен преглед, тъй като е разпечатал амбулаторни листове преди да се подадат към НЗИС, което е довело до грешно генериране на номера на амбулаторни листове, а след това вероятно е зачислил процедури на грешния пациент и е подал имена на грешния пациент. Твърди се за извършен на 08.04.2025 г. първичен преглед на М. Б. и е направена физиопроцедурна карта. Тези документи са оставени на бюрото на д-р П., която на 14.04.2025 г. е извършила първичен преглед на М. Щ. и направена физиопроцедурна карта, чиито документи също са оставен на бюрото. След това служителката взима документите, като прикачва физиопроцедурна карта на М. Щ. към документите на М. Б., което довежда до техническа грешка. На 28.04.2025 г. М. Щ. е направила вторичен преглед, след приключване на назначените на терапии. Контрольорите са отразили още и подадено становище от д-р С. П., в което се посочва за извършен на 08.04.2025 г. първичен преглед на М. Б. и е направена физиопроцедурна карта, чиито документи са оставени на бюрото. На 14.04.2025 г. е извършен първичен преглед на М. Щ. и направена физиопроцедурна карта, чиито документи също са оставен на бюрото. Твърди, че след това служителка от регистратурата взима документите, като прикачва физиопроцедурна карта на М. Щ. към документите на М. Б., което довежда до техническа грешка. На 28.04.2025 г. М. Щ. е направен вторичен преглед, след приключване на назначените на терапии. Твърди се, че пациентката редовно посещава лечебното заведение и вероятно на лекаря е предоставен погрешно прикачен амбулаторен лист от първичен преглед. Допуска, че на база проведена консултация е допуснала издаването на амбулаторен лист за вторичен преглед на другата пациентка. В протокола са отразени приложените към становището документи: амбулаторен лист от 14.04.2025 г. на ЗОЛ М. Щ., картон за физиотерапевтични процедури на ЗОЛ М. Щ. и амбулаторен лист от 28.04.2025 г. на ЗОЛ М. Щ.. Проверяващите са направили извод, че само един от двете пациентки (М. Б. и М. Щ.) реално е преминала през физиотерапевтични процедури и е била обект на заключителен преглед. М. Б. не е посещавала д-р С. П. след първичния преглед, не са ѝ извършвани физиопроцедури и не е била преглеждана повторно. Вместо да се отчетат два първични прегледа (един за всяка пациентка) и един заключителен преглед (само за пациентката Щ.), са отчетени пълни физиотерапевтични курсове за лечение на двете пациентки. Според проверяващите е налице несъответствие между отчетеното и реално извършеното, което не представлява техническа грешка. Проверяващите са сравнили медицинските документи на двете пациентки и са констатирали съществени различия по отношение на основната диагноза, дата и час на първичните и заключителните прегледи, както и вида назначените процедури за физикално лечение. Тези разминавания водят до извод за липсата на техническа грешка. В протокола е отразено, че от д- р П. е издаден амбулаторен лист № 2511280C9F60/22.04.2025 г. за извършен заключителен преглед на ЗОЛ М. Б., с основна диагноза [заличен текст]. Същият преглед не е извършен, но фигурира и е отчетен с месечен отчет за април 2025 г. от лечебното заведение и е заплатен от РЗОК – София. В месечния отчет за април 2025 г. лечебното заведение са отчетени процедури по отношение на М. Б., които не са извършени, но заплатени от РЗОК – София, а именно: по пакет физиотерапия и рехабилитация – процедури с физикални фактори от апаратна терапия (общо 20 бр.): код 93.39 – лечение с нискочестотно магнитно поле – 5 бр; код 93.39 – Лечение със средночестотни токова – 5 бр. и код 00.09 – Лечение с ултразвук – 10 бр. В протокола е отразено, че съгласно чл. 103, ал. 2 НРД за МД 2023-2025 г. при отчитане на дейност, която не е извършена, договорът се прекратява, а изпълнителят на медицинската помощ е длъжен да възстанови неоснователно получената сума за 1 бр. заключителен консултативен преглед, отчетен с амбулаторен лист № 2511280C9F60/22.04.2025 г. Протоколът е връчен на жалбоподателя на 20.06.2025 г., за което е поставен подпис от упълномощеното лице И. Т.. В тази връзка по делото е приложено пълномощно (л. 11), от което е видна представителната власт на Т. да представлява жалбоподателя пред НЗОК. Следва да се посочи, че не е оспорена датата на връчване, отразена в документа. Съставен е още Протокол № РД-25-330-1/13.06.2025 г. за неоснователно получени суми, който също е връчен на жалбоподателя на 20.06.2025 г., видно от разписката на последната страница от документа. По преписката са приложени амбулаторни листове № 000377/14.04.2025 г. и № 00435/28.04.2025 г., издадени от д-р П., които се отнасят за М. Л. Щ.. В същите е отразена диагноза [заличен текст], извършени изследвания – [заличен текст]. Приложен е още амбулаторен лист № 000396 от 08.04.2025 г., издаден от д-р П., който се отнася за М. Б. Б.. В документа са отразени диагноза [заличен текст]. По преписката е налично възражение вх. № 22-7519-7/30.06.2025 г. (подписано с КЕП на 30.06.2025 г.) на „Медицински център Ортопедичен институт Кинов“ ЕООД срещу констатациите, отразени в протокола от проверката, като е поискано същото да се разгледа от Арбитражната комисия. Към възражението са приложени обясненията на И. Т. и д-р С. П.. С писмо изх. № 22-7519-7/30.05.2025 г. на директора на СЗОК е информиран жалбоподателят, че Арбитражната комисия няма да разгледа подаденото възражение, тъй като е извън разпоредбата на чл. 75, ал. 1 ЗЗО. Последвало е издаване на оспорената Заповед за налагане на санкция № РД-253С-270/17.07.2025 г. от управителя на Национална здравноосигурителна каса, с която на основание чл. 74, ал. 5 и чл. 59, ал. 13, вр. чл. 59, ал. 11, т. 1 ЗЗО, вр. чл. 103, ал. 2 и чл. 462, ал. 1, предл. първо, б. „а“ от НРД за МД за 2023 – 2025 г., е наложена на „Медицински център Ортопедичен институт Кинов“ ЕООД следната санкция: частично прекратяване на договор № 227519/17.10.2023 г. за оказване на първична извънболнична медицинска помощ, сключен между НЗОК/РЗОК – София и „Медицински център Ортопедичен институт Кинов“ ЕООД, по отношение на медицинската дейност на д-р С. С. П.. В заповедта е прието, че в информационната система на НЗОК фигурират записи на документи за ЗОЛ М. Б., отчетени от д-р С. П., лекар специалист по физикална и рехабилитационна медицина от „Медицински център Ортопедичен институт Кинов“ ЕООД, които са заплатени от РЗОК – София. Органът е посочил следните отчетени документи: 1. Първичен амбулаторен лист №2510410DA85/08.04.2025 г. за извършен преглед по пакет физикална и рехабилитационна медицина; 2. Отчетени процедури по група 1 по пакет физиотерапия и рехабилитация – процедури с физикални фактори от апаратна терапия (код 93.39 – лечение с нискочестотно магнитно поле – 5 бр; код 93.39 – Лечение със средночестотни токова – 5 бр. и код 00.09 – Лечение с ултразвук – 10 бр.) и 3. Вторичен (заключителен) амбулаторен лист № 2511280C9F60/22.04.2025 г. за извършен преглед по пакет физикална и рехабилитационна медицина В мотивите се сочи, че първични амбулаторен лист съдържа подпис на пациента, а и в сигнала се посочва за извършен такъв преглед. Констатирано е, че при проверката не е представен от жалбоподателя вторичният (заключителен) амбулаторен лист № 2511280C9F60/22.04.2025 г. и картона за физиотерпевтични процедури. Органът е обсъдил обясненията, дадени от И. Т. и д-р С. П., като са отхвърлени възраженията за наличието на техническа или организационна грешка. Допълнително са изложени съображения неподадено в срок възражение до арбитражната комисия. Изложени са съображения, че според чл. 159 и чл. 160 от НРД за МД за 2023-2025г. необходимостта от рехабилитационни мероприятия на ЗОЛ се установяват от специалист и/или ОПЛ, като лечението се извършва по предписан физиотерапевтичен курс, за който се извършва първоначален преглед и заключителен преглед, като същите се отразяват в амбулаторни листове. Видовете и броят на процедури, включени в курса на лечение, се отразяват непосредствено при провеждането им в картон за физиотерапевтични процедури - „Физиопроцедурна карта“. Направен е извод за липсата на осъществен втори (заключителен) преглед на ЗОЛ М. Б., за който е издаден и отчетен амбулаторен лист № 2511280C9F60/22.04.2025 г. Посочва се, че в месечния отчет за април 2025 г. на „Медицински център Ортопедичен институт Кинов“ ЕООД са отчетени процедури по отношение на М. Б., които не са извършени, но заплатени от РЗОК – София, а именно: по пакет физиотерапия и рехабилитация – процедури с физикални фактори от апаратна терапия (общо 20 бр.): код 93.39 – лечение с нискочестотно магнитно поле – 5 бр; код 93.39 – Лечение със средночестотни токова – 5 бр. и код 00.09 – Лечение с ултразвук – 10 бр. Според органа е отчетена дейност, която не е извършена, поради което е извършено нарушение на изискванията на чл. 59, ал. 13, вр. чл. 59, ал. 11, т. 1 ЗЗО., поради което на основание чл. 103, ал. 2 от НРД за МД 2023-2025 г. договорът се прекратява частично спрямо лекарят, който не е извършил отчетената дейност – д-р П.. По делото е обявено за безспорно, че медицинската дейност, отразена в амбулаторни листове №2510410DA85/08.04.2025 г. и № 2511280C9F60/22.04.2025 г., издадени от д-р П., е отчетена пред РЗОК – София и заплатена. Същото се подкрепя и от приложените в съдебно заседание справки. Не се спори за извършен на 08.04.2025 г. първичен преглед на М. Б., което е обявено за безспорно по делото. Страните не се спорят, че не е проведено предписаното лечение на М. Б., както и че не е извършван на 22.04.2025 г. заключителен преглед на тази пациентка. По отношение на фактите, спорът е концентриран дали е налице техническа или организационна грешка (неволна) при издаването на амбулаторен лист № 2511280C9F60/22.04.2025г. По делото е са събрани показанията на свидетелката И. Т., заемаща длъжността мениджър екип в лечебното заведение на жалбоподателя. Свидетелката поддържа за допусната техническа грешка при издаването на вторичния амбулаторен лист. Същата разяснява, че физиотерапевтичната карта на М. Щ. е била прикачена амбулаторния лист на М. Б.. Пояснява, че служителка на регистратурата е прикачила амбулаторните листове на двете пациентки към физиотерапевтичната карта на М. Щ., която била в два екземпляра – един за здравната каса и друг за здравноосигурителния фонд. М. Щ. посещавала лечебното заведение по повод предписаните лечебни процедури, които се отразявали в физиотерапевтичната карта. Впоследствие при завършване на процедурите на М. Щ., на лекаря е подадена от регистратурата грешна информация, а именно досието на М. Б.. Посочва, че лекарят няма достъп до личната карта или друг документ за самоличност на пациента, тъй като на монитора на компютъра се появяват имена на пациента и започва да пише амбулаторен лист. Показанията в обсъжданата част (за наличието на техническа грешка, довело до грешно отчитане) не се кредитират, тъй като не кореспондират с различни обстоятелства по делото. Показанията се отнасят единствено за начина на съставяне на медицинска документация, но процесът не спира до тук, тъй като е последван от действия по отчитане на медицинска дейност пред здравната каса, при което би могло да се установяват евентуални пропуски в документацията. От важно значение е обстоятелството, че в хода на проверката не се представя процесния заключителния амбулаторен лист № 2511280C9F60/22.04.2025г., а ако твърденията на жалбоподателя, респ. на свидетеля са правилни, то би следвало върху този документ да бъде поставен подписа на грешния пациент – М. Щ.. Поддържа се, че амбулаторният лист от 22.04.2025 г., отнасящ се за М. Б., се е намирал в досието на М. Щ. и е издаден при прегледа на втората пациентка. Всеки амбулаторен лист трябва да се подпише от пациента, което означава, че при представен амбулаторен лист на „грешен“ пациент, то този документи би следвало да се подпише от грешния пациент. Именно не представянето на процесния амбулаторен лист при проверката е действие, за да се избегне противоречието със защитната теза, свързана с техническата грешка. Показанията не кореспондират и с други обстоятелства - датите на съставянето на заключителните амбулаторните листове за М. Б. (от 22.04.2025 г.) и М. Щ. (от 28.04.2025 г). На практика се твърди, че на 22.04.2025 г. лекарят е действал със съзнание за издаване на документ в полза на М. Щ., но погрешно в нейното досие се е намирал амбулаторният лист за М. Б.. Нелогичното в случая е това, че впоследствие на 28.04.2025 г. е извършен заключителен преглед на М. Щ., т. е. няма как лекарят или пациентът да не съзнават два пъти извършването на заключителен преглед и да не предприемат действия за това. Показанията не кореспондират и с обстоятелствата, отнасящи се до съдържанието на амбулаторните листове - останалите имена на пациентите, диагнозите, терапиите и изследванията. Посоченото съдържание в амбулаторния лист на Щ. и Б. се различава, при което е нелогично да се извърши соченото объркване. В допълнение следва да се посочи, че е ирелвантно наличието на фактическа грешка, сочена от свидетелката, тъй като такава би била от значение единствено при налагане на санкция „финансова неустойка“ (за нарушение на изисквания за работа с медицинска или финансова документация), но не и за санкция „частично прекратяване“ - – арг. чл. 457, ал. 3 и чл. 462 от НРД за МД 2023-2025 г. При така установените факти, съдът достига до следните правни изводи: Жалбата срещу процесната заповед е подадена в срок, срещу подлежащ на оспорване индивидуален административен акт, от активно легитимирано лице, адресат на акта, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Според чл. 146, вр. чл. 168 АПК съдът следва да провери актът издаден ли е от компетентен орган и в предписаната от закона форма, спазени ли са материалноправните и процесуалноправните разпоредби и съобразен ли е актът с целта на закона. Според чл. 59, ал. 13 ЗЗО управителят на НЗОК, съответно директорът на РЗОК прекратява изцяло или частично договорите с изпълнителите на медицинска и/или дентална помощ в случаите по ал. 11, т. 1 (при отчитане на дейност, която не е извършена от изпълнител на извънболнична медицинска помощ по определен пакет - частично, по отношение на лекаря, който не е извършил тази дейност). Изрично са предвидени правомощия на управителя на НЗОК да издава заповед за частично прекратяване на договор, поради което атакуваната заповед е издадена от компетентен орган. Неоснователни са възраженията, основаващи се на това, че заповедта е издадена от орган, който не е страна в договорното правоотношение с жалбоподателя. Това е така, тъй като са различни понятията „страна по договор“ и „компетентен орган“, като в първия случай е учреждението като носител на права и задължения, а при втория случай е органът като носител на съответните правомощия. Актът е надлежно мотивиран от фактическа и правна страна, като отговаря по форма на общите правила по чл. 59, ал. 2 АПК. Налице са ясни и конкретни мотиви и разпоредителна част, от които може да се изведе извод какви са причините за издаването на оспорваната заповед. Не се споделят възраженията за не обсъждане на дадените обяснения от Т. и д-р П., тъй като в мотивите на заповедта, а и в протокола от проверката изрично са посочени и е даден отговор защо не се приемат възраженията им. Липсва съществено нарушение на съдопроизводствените правила, тъй като е спазен процесуалният ред за извършване на проверката, регламентиран в ЗЗО, като са установени всички релевантни факти по случая и е дадена възможност на жалбоподателя да участва в производството. Заповед № РД-25-330/09.06.2025 г. на управителя на НЗОК, слагаща началото на административното производство по конкретната преписка, съдържа правните и фактическите основания за издаването ѝ с определяне на проверяващото лице/лица, обектът - наименование и месторазположение на лечебното заведение, видът, задачата и срокът на проверката. Не относими са възраженията, че проверката не е планова. Действително, проверката е по повод подаден сигнал, а в заповедта е отразено извършване на планова проверка. Подобна неточност не представлява съществено нарушение на процесуалните правила, тъй като въобще не се отразява на приложението на материалния закон Проверката е извършена от длъжностни лица – контрольори по чл. 72, ал. 2 ЗЗО, които са определени със съответната заповед. Констативният протокол за резултатите от проверката съдържа пълно описание на установените факти. Екземпляр от същият е връчен на 20.06.2025 г. срещу подпис на представител на жалбоподателя, поради което е спазена нормата на чл. 74, ал. 3, изр. второ ЗЗО. Неоснователни са възраженията за допуснати нарушения, обосновани с разбирането за не произнасяне на Арбитражна комисия по подаденото възражение от жалбоподателя. Съгласно чл. 74, ал. 4 ЗЗО лицето - обект на проверката, има право да даде писмено становище пред управителя на НЗОК, съответно пред директора на РЗОК, с когото е сключило договор по направените от длъжностното лице по ал. 3 констатации в 7-дневен срок от връчването на протокола по ал. 3. В случая протоколът от проверката е връчен на 20.06.2025 г., поради което 7-дневният срок по чл. 74, ал. 4 ЗЗО е изтекъл на 27.06.2025 г. (петък – работен ден), но писменото становище на жалбоподателя, съдържащо възражение срещу констатациите в протокола, е подадено и подписано след този срок, а именно на 30.06.2025 г., т. е. същото е просрочено (няма как да е подадено преди 30.06.2025 г., тъй като КЕП е с тази дата). Разпоредбата на чл. 74, ал. 5 ЗЗО предвижда, че се издава заповед за налагане на санкция, ако не е изразено становище в срока по чл. 74, ал. 4 ЗЗО, т. е. предвидена е възможност за издаване на заповед, ако възражението е просрочено. В тази връзка не са били налице условията за разглеждане на възражението от Арбитражната комисия. Жалбоподателят сам се е лишил от възможността да получи решение по същество на спора от Арбитражната комисия, поради което не е допуснато нарушение от страна на органа. Не е допуснато нарушение на материалния закон. Съгласно чл. 59, ал. 13 ЗЗО в правомощията на управителя на НЗОК, съответно на директора на РЗОК е да прекрати изцяло или частично договорите с изпълнителите на медицинска и/или дентална помощ в случаите по ал. 11, т. 1 и 2, а в случаите по ал. 11, т. 3 и 4 налага финансова санкция съгласно действащия НРД. В настоящия случай се касае за нарушение по смисъла на чл. 59, ал. 11, т. 1 ЗЗО, а именно, отчитане на дейност, която не е извършена, което обуславя прилагане на мярката „частично прекратяване на договора с изпълнителя на извънболничната медицинска помощ по отношение на лекаря, който не е извършил тази дейност“. Налице е отчитане на дейност, която не е извършена. По делото се установи, че на М. Б. е извършен първичен преглед на 08.04.2025 г. от д-р П., за което издаден амбулаторен лист от същата дата. На първични преглед са предписани следните терапии: лечение с нискочестотно магнитно поле, лечение с ултразвук, лечение със средночестотни токове. Същите не са провеждани по отношение на М. Б., доколкото липсва физиопроцедурната карта, а и страните не спорят за това. Впоследствие от д-р П. е издаден втори амбулаторен лист от 22.04.2025 г. по повод заключителен преглед на същата пациентка, но такъв преглед реално не е извършван. Според чл. 160, ал. 1 от НРД на МД 2023 – 2025 г. за физиотерапевтичен курс на лечение се извършва първоначален преглед и заключителен преглед с оценка на резултатите от проведеното лечение и отразени вид и брой на проведените процедури, т. е. за отчитането е необходимо извършването на двата прегледа (първичен и заключителен) и съответните процедури. В случая са отчетени и заплатени процедури и заключителен преглед, които не са извършени по отношение на М. Б.. Посоченото означава, че е отчетена дейност, която не е извършена, което обуславя прилагане на мярката по чл. 59, ал. 11, т. 1, б. а“ ЗЗО, а имено „частично прекратяване на договора с изпълнителя на извънболничната медицинска помощ по отношение на лекаря, който не е извършил тази дейност“. Административният орган е извършил изискуемото разграничение между лечебното заведение и лекаря, упражняващ дейност в него, и именно поради това е прекратил само частично по отношение на този лекар, а не изцяло индивидуалния договор с дружеството изпълнител на медицинска помощ по договора. Оспореният акт не противоречи на целта на закона. Съгласно чл. 59, ал. 11, т. 1, б. а“ ЗЗО единствената предпоставка за прилагане на мярката в този случай е липсата на реално изпълнение на отчетената медицинска/дентална дейност. Това означава, че самото нарушение е прието от законодателя за достатъчно тежко, т. е. дори нарушението да е незначително, то не прави случаят маловажен по смисъла на § 1, т. 4.1 от ДР на НРДМД и не обосновава изключението за не налагане на санкция. В този смисъл е Решение № 6962 от 26.06.2023 г. по адм. д. № 10686 / 2022 г. на Върховен административен съд и Решение № 69 от 05.01.2021 г. по адм. д. № 9228/2020 на Върховния административен съд. Настоящият състав приема, че предвид принципа за съразмерност, установен в чл. 6 АПК , издадената заповед е съобразена с целта на закона, тъй като е недопустимо да се иска заплащането на медицински дейности, които не са извършени от изпълнителя на медицинска помощ. По този начин се ощетява публичният финансов ресурс, от една страна, а от друга, се нарушават правата на здравноосигурените лица. В същия смисъл е практиката на ВАС: Решение по адм. д. № 3978/2019 г., Решение по адм. д. № 4979/2018 г., VI отд., Решение по адм. д. № 14415/2017 г., Решение по адм. д. № 7241/2018 г., Решение по адм. д. № 3826/2020 г., Решение по адм. дело № 9288/2020 г., Решение по адм. дело № 13673/2020 г., Решение по адм. дело № 9225/2021 г., Решение по адм. дело № 10720/2021 г., Решение по адм. дело № 4484/2021 г. на ВАС. Съгласно чл. 59, ал. 11, т. 1, б. а“ ЗЗО единствената предпоставка за прилагане на мярката в този случай е липсата на реално изпълнение на отчетената медицинска/дентална дейност, а не стойността на заплатената от РЗОК сума. Това означава, че самото нарушение е прието от законодателя за достатъчно тежко – т. е., дори да е незначително нарушението, то не прави случаят маловажен по смисъла на § 1, т. 4.1 от ДР на НРДМД и не обосновава изключението за не налагане на санкция. В този смисъл е Решение № 6962 от 26.06.2023 г. по адм. д. № 10686 / 2022 г. на Върховен административен съд и Решение № 69 от 05.01.2021 г. по адм. д. № 9228/2020 на Върховния административен съд. Настоящият състав приема, че предвид принципа за съразмерност, установен в чл. 6 от АПК, издадената заповед е съобразена с целта на закона, тъй като е недопустимо да се иска заплащането на медицински дейности, които не са извършени от изпълнителя на медицинска помощ. По този начин се ощетява публичният финансов ресурс, от една страна, а от друга, се нарушават правата на здравноосигурените лица. В същия смисъл е практиката на ВАС: Решение по адм. д. № 3978/2019 г., Решение по адм. д. № 4979/2018 г., VI отд., Решение по адм. д. № 14415/2017 г., Решение по адм. д. № 7241/2018 г., Решение по адм. д. № 3826/2020 г., Решение по адм. дело № 9288/2020 г., Решение по адм. дело № 13673/2020 г., Решение по адм. дело № 9225/2021 г., Решение по адм. дело № 10720/2021 г., Решение по адм. дело № 4484/2021 г. на ВАС." Така цитирани мотивите се споделят напълно от настоящата инстанция. По поддържаните доводи в касационната жалба следва да се добави следното: Не се установяват нарушения на административно производствените правила при издаване на заповедта. Подаване на възражение против протокола за констатации е обвързано със срок в полза на двете страни, а именно за нарушителя да направи възражения, които обвързват наказващия орган да ги изпрати на арбитражна комисия, или ако не е в срок се приравнява на липса на възражение и не обвързва наказващия орган да ги изпраща на арбитражна комисия. Ако се възприеме тезата на касатора, че във всички случаи следва да се изпрати възражението на арбитражната комисия, която сама да прецени дали е подадено в срок, би означавало арбитражната комисия да се произнася по възражения без ограничения във времето. Това е недопустимо, тъй като съгласно разпоредбата на чл. 76, ал. 1 , когато арбитражната комисия потвърди констатациите на длъжностното лице по чл. 72, ал. 2 се прилагат санкциите, предвидени в договор между РЗОК и изпълнителя на медицинска или дентална помощ. В този случай административният орган следва да наложи санкциите. Това би означавало арбитражната комисия да бъде овластена с компетентност да се произнася, извън предоставената такава по закон. В настоящият случай административният процес се води от административно наказващия орган и помощните органи какъвто е арбитражната комисия не могат да вземат решение да се произнесат или не, поради просрочие, когато са сезирани от него. Не се установява и нарушение на съдопроизводствените правила. Установяването на нарушение е формален процес по правила, предвидени в НРД, ЗЗО и индивидуалния договор. Същественото в случая е, че е отчетена медицинска дейност, която не е била извършена и при възражение от здравно осигурено лице, че не е била извършена и доказателствата по делото този фактически извод е еднозначен. Редът за отчитане на дейността е уреден именно с цел доказване на извършена дейност, отчитане и плащане и ако редът не е спазен, то не се налага допълнително установяване от съда или административния орган, тъй като тежестта е за изпълнителя на медицинската дейност, на първо място да състави документация, да я състави по предвидения ред за съдържание и форма, след което може да се поддържат и доказват факти, изключващи налагането на административната санкция. Доколкото се оспорва позоваването от съда на съдебна практика, в случая е без значение за касационната проверка, тъй като нарушението е безспорно установено с фактически състав и правилно е приложена санкцията и същата е правилно изписана по отношение на адресата, предвиден в чл. 8 от Закона за лечебните заведения, ЗЗО и НРД. Предвид изложеното решението като правилно следва да бъде поставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221 ал. 2 пр. първо и последно АПК Върховен административен съд, шесто отделение: Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1817 от 15.01.2026г. на Административен съд- София - град по адм. дело № 8838/2025г. РЕШЕНИЕТО е окончателно. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ ДЕСИСЛАВА СТОЕВА /п/ МИГЛЕНА НИКОЛОВА