Решение · № 11222/2026 · дело 6438/2026

По дело 6438 / 2026 РЕШЕНИЕ № 11222 София, 09.11.2026 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният административен съд на Република България - Първо отделение, в съдебно заседание на пети октомври две хиляди двадесет и шеста година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ МИТКОВА ЧЛЕНОВЕ: БИСЕР ЦВЕТКОВ РУМЯНА ЛИЛОВА при секретар Лиляна Железарова и с участието на прокурора изслуша докладваното от председателя Емилия Миткова по административно дело № 6438/2026 г. Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационна жалба на Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – София, при ЦУ на НАП - гр. София, срещу Решение №1626/24.04.2026 г., постановено по адм. д. №1670/2025 г. по описа на Административен съд Благоевград, с което е отменен Ревизионен акт № Р-22000124002872-091-001/29.01.2025 г., издаден от П. Г. Горанчева – началник на отдел, възложил ревизията; и Т. Б. Нисторов – главен инспектор по приходите, ръководител на ревизията, в частта, с който е начислен допълнително ДДС в размер на 49 221.72 лв. за данъчен период м.07.2022 г. и съответните лихви за забава, както и в частта на извършено прихващане, потвърден с Решение № 603/19.06.2025 г. на Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – София, при ЦУ на НАП - гр. София. В касационната жалба се твърди неправилност на решението, поради неправилно приложение на материалния закон, съществени процесуални нарушения и необоснованост, съставляващи отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторът твърди, пълната липса на мотиви по отношение на главния спор, като диспозитивът на решението обхваща целия спор в случая — както начислен данък, така и извършеното от органите по приходите прихващане, като в частта досежно допълнително начисления данък в оспореното решение липсват каквито и да било мотиви. Съдът е приел, че неправилно не е извършено прихващане на дължимото по смисъла на чл. 92, ал. 1, т. 1 и т. 4 от ЗДДС и/или на чл. 128 и чл. 129 от ДОПК, прихващане, като са изложени мотиви единствено относно същността на прихващането като институт на гражданското право, регламентиран в чл.103 и сл. от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД). Липсват мотиви досежно специалните разпоредби на закона, нито установените по делото, включително посредством кредитираното заключение на вещото лице обстоятелства. Липсват мотиви и относно спора, касаещ допълнително начисления данък, въпреки диспозитива на обжалваното решение същият е отменен. Не са изложени констатанции, относно извършените от ревизираното лице доставки на стоки, получател на които е лице, установено във Великобритания, при установени факти, че стоките стигат до държава-членка, в която получателят не е регистриран за целите на ДДС. Претендира присъждане на разноски по делото за две инстанции. Ответната страна - „Юропиан техномашин“ ООД, чрез пълномощника си адв Йорданов излага доводи в писмен отговор и в съдебно заседание за правилност на обжалваното решение. Претендира присъждане на разноски, за настоящата инстанция. Върховният административен съд, състав на Първо отделение, като взе предвид доводите в касационната жалба и доказателствата по делото и като извърши служебна проверка на основанията по чл. 218, ал. 2 от АПК, приема следното:Касационната жалба е подадена от надлежна страна, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно, и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна. От фактическа страна за установено съдът е приел, след като е възпроизвел констатациите в хода на ревизията, че „Юропиан техномашин“ ООД е декларирало износ на ДМА, по 4 фактури представляващи употребявани машини за обработка и производство на захарни изделия с получател CANDY MACHINERI Ltd – Великобритания. Установено е, че стоките са напуснали територията на Р България и са доставени в Полша, държава членка на ЕС, но доколкото CANDY MACHINERI Ltd е със седалище във Великобритания, държава, което не е в ЕС, то ревизираното ЮЛ е следвало да представи митническа декларация. Мястото на изпълнение е на територията на страна по смисъла на чл.17 от ЗДДС и ревизираният търговец е следвало да начисли 20% ДДС, а не да прилага 0% ставка и да третира доставките по тези фактури като износ по смисъла на чл.28 от ЗДДС. Извършено е прихващане на допълнително начисления с ревизионния акт данък с установени при ревизията вземания на лицето за периоди, както предхождащи м. 07.2022 г., така и след него. След прихващането са останали задължения за довнадяне в размер на 9 873,54 лв. и лихви в размер на 15 401,23 лв. За да отмени ревизионния акт, първоинстанционният съд е приел, че неправилно не е извършено дължимото прихващане, по смисъла на чл. 92, ал. 1, т. 1 и т. 4 от ЗДДС и/или на чл. 128 и чл. 129 от ДОПК. Изложени са мотиви относно същността на прихващането като институт на гражданското право, регламентиран вчл.103 и сл. от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) и неговото приложение в настоящото производство, тъй като ДОПК не съдържа разпоредба, дерогираща нормата начл.104, ал.2 от ЗЗД. Прихващането има регламентираното в същата норма действие - двете насрещни вземания се смятат погасени до размера на по-малкото от тях от деня, в който прихващането е могло да се извърши.Обсъдено е в тази насока и заключението на ССЕ, съгласно което първата възможна дата за надлежно прихващане на задължения срещу право на данъчен кредит в полза на ревизираното търговско дружество е 29.01.2025 г. - датата на издаване на процесния ревизионен акт, тъй като сумите за възстановяване на ДДС на „Юропиан техномашин“ ООД са установени по време на извършване на ревизията. В частта относно допълнително начисления ДДС са обсъдени нормите досежно правото на приспадане на данъчен кредит и правото на СЕС в тази насока. Прието е според съда, че по делото са налични доказателства и СИЕ, от които се налага извод за реалност на осъществени доставки по спорните фактури. Обсъдено е в тази част и приетото без оспорване от страните заключение на ССЕ, като същото е кредитирано от съда като пълно, обективно, компетентно и обосновано. Решението е неправилно като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, изразяващо се в липса на мотиви досежно спорния предмет на делото. По делото няма спор по фактите. Разпоредбата на чл. 236, ал.2 от ГПК, субсидиарно приложима в ДОПК изрично предвижда, че към решението си съдът излага мотиви, в които се посочват исканията и възраженията на страните, преценката на доказателствата, фактическите констатации и правните изводи на съда. По отношение на спора, касаещ допълнително начисления данък, мотиви за незаконосъобразност на ревизионния акт липсват, като видно от диспозитива на обжалваното решение същият е отменен. Неправилно съдът е обсъждал приложимите норми относно правото на признаване на правото на приспадане на данъчен кредит, което обстоятелство не е било спорно по делото и е отменил оспорения акт, позовавайки се на разпоредбите на чл. 68, ал. 1 от ЗДДС, чл. 69 от с.з. и практика на Съда на ЕС относно правото на приспадане на данъчен кредит. Напротив, вземанията на лицето за надвнесен данък са признати от органите по приходите, като именно поради съществуването на такива е извършено прихващане с допълнително установените му задължения. Този извод на съда е и в противоречие на приетото и кредитирано заключение на ССЕ. Не са изложени собствени констатанции, въз основа на безспорно установенитe факти по делото, относно извършените от ревизираното лице доставки на стоки, получател на които е лице, установено във Великобритания, а стоките стигат до държава-членка, в която получателят не е регистриран за целите на ДДС. Не е направена правна квалификация на тези доставки, нито е обсъден въпросът за мястото на изпълнение. Шаблонно са обсъдени приложимите разпоредби на ЗДДС и практиката на СЕС относно предпоставките за признаване правото на данъчен кредит на получателя по доставката. По идентични съображения, настоящият състав приема, че липсват конкретни доводи по спорния предмет, в частта досежно извършеното прихващане. Липсват конкретни доводи и правен анализ на приложимите разпоредби. Осъден е само институтът на прихващането, регламентиран в чл.103 от ЗЗД., и е прието, че е приложим поради липса на дерогиращи разпоредби в ДОПК. Не са изложени конкретни мотиви по спора относно допълнително начисленият данък и не са обсъдени приложените по делото доказателства. Не е извършена преценка досежно съществуването на вземане на фиска, от който факт би следвало да се изследва спорното по делото обстоятелство, в кой момент двете насрещни вземания - това на фиска за ДДС във връзка с извършените от лицето доставки, и това на дружеството, са се срещнали и прихващането е станало възможно Не е обсъдена приложимостта на разпоредбите на чл.92, ал.1,т.1 и т.4, ал.3 и 4 от ЗДДС. При тези констатации и липсата на мотиви свързани с процесния спор, с конкретните факти и приложимите правни норми, настоящата инстанция не следва да обсъжда фактите по същество, предвид защита правата на страните, произтичащи от принципа на двуинстанционност на съдебния процес. При новото разглеждане на делото следва да се обсъдят всички доводи на страните и да се изложат конкретни мотиви досежно установените факти и тяхното отнасяне към приложимите правни норми. По искането за разноски следва да се произнесе административния съд на основание чл.226,ал.3 АПК, при новото разглеждане на делото. Предвид гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. второ и чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК, Върховният административен съд, състав на Първо отделение РЕШИ: ОТМЕНЯ Решение №1626/24.04.2026 г., постановено по адм. д. №1670/2025 г. по описа на Административен съд гр. Благоевград с което е отменен Ревизионен акт № Р-22000124002872-091-001/29.01.2025 г., издаден от П. Г. Горанчева – началник на отдел, възложил ревизията; и Т. Б. Нисторов – главен инспектор по приходите, ръководител на ревизията, в частта, с който е начислен допълнително ДДС в размер на 49 221.72 лв. за данъчен период м.07.2022 г. и съответните лихви за забава, както и в частта на извършено прихващане, потвърден с Решение № 603/19.06.2025 г. на Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – София, при ЦУ на НАП - гр. София. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Административен съд гр. Благоевград, при съобразяване на указанията, дадени в мотивите на настоящото решение. Решението не подлежи на обжалване. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ ЕМИЛИЯ МИТКОВА секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ БИСЕР ЦВЕТКОВ /п/ РУМЯНА ЛИЛОВА