Решение · № 11071/2026 · дело 7512/2026

По дело 7512 / 2026 РЕШЕНИЕ № 11071 София, 04.11.2026 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният административен съд на Република България - Първо отделение, в съдебно заседание на четиринадесети октомври две хиляди двадесет и шеста година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: БЛАГОВЕСТА ЛИПЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: ВЕСЕЛА ПАВЛОВА ПОЛИНА ЯКИМОВА при секретар Златка Шуманска и с участието на прокурора изслуша докладваното от съдията Полина Якимова по административно дело № 7512/2026 г. Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) вр. чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационната жалба на директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика" (ОДОП) Бургас при ЦУ на НАП чрез юрк. Монев срещу Решение № 5214/12.06.2026 г., постановено по адм. д. № 2033/2025 г. по описа на Административен съд (АС) Бургас, с което, по жалбата на „Янкови 89“ ЕООД, ЕИК 147124372, със седалище и адрес на управление гр. Бургас, [адрес], е отменен Ревизионен акт (РА) № Р-02000224006715-091-001/07.08.2025 г., издаден от органи по приходите в ТД на НАП Бургас, потвърден от касатора с Решение № 90/17.10.2025 г., с който в тежест на дружеството по реда на чл. 122 и сл. ДОПК са установени допълнителни задължения за корпоративен данък за 2020 г. в размер на 7623,02 лв. и за ДДС в общ размер на 15246,04 лв. за данъчни периоди м. 07, м. 08, м. 09, м. 10 и м. 11.2020 г. заедно с лихви за просрочие. Поддържат се трите категории касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК, чието осъществяване се аргументира с непоследователност в решаващите мотиви на инстанцията по същество – от една страна е прието, че счетоводството на дружеството е водено по начин, който не дава възможност за проследяване на стоковия поток и неговата реализация по артикули, количествено и стойностно, липсва аналитична отчетност, всички стоки се водят стойностно, разделени в три групи – алкохолни, безалкохолни напитки и храна, а от друга страна разликата между отчетната стойност на изписаните алкохолни напитки и тази на декларираните продажби неправилно е увеличена с посочената от управителя на „Янкови 89“ ЕООД средна надценка от 59%. Според касатора този процент е средноаритметично число от надценките на трите вида стоки, тъй като е известно, че алкохолните напитки се продават с най-висока надценка. Иска се отмяна на решението, включително в частта за разноските и постановяване на друго по същество, с което жалбата срещу РА се отхвърли. Претендират се деловодните разноски - заплатената държавна такса за настоящето производство и юрисконсултско възнаграждение за две инстанции. Ответникът по касационната жалба „Янкови 89“ ЕООД, чрез адв. Найденова, в писмен отговор отрича нейната основателност, иска оставяне в сила на решението и присъждане на разноски. Върховният административен съд, в състав на Първо отделение, след като прецени наведените в нея доводи, валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в обхвата на проверката по чл. 218 АПК, намира следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, е основателна, поради следните съображения: Първостепенният съд е приел, че оспорването на РА е допустимо като своевременно заявено от надлежна страна след изчерпване на възможността за обжалване на РА по административен ред и срещу потвърдената от решаващия орган негова част. Мотивирал е извод за валидност на акта като издаден от компетентни органи по приходите в ревизионно производство, възложено също от овластен за това орган. Възприел е тезата на ревизиращите, че са налице обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 2 и т. 4 ДОПК (данни за укрити приходи или доходи; липсва или не е представена счетоводна отчетност съгласно Закона за счетоводството или воденото счетоводство не дава възможност за установяване на основата за данъчно облагане, както и когато документите, необходими за установяване на основата за облагане с данъци или за определяне на задължителните осигурителни вноски, са унищожени не по установения ред;), обуславящо възможността за определяне на данъчната основа по реда на чл. 122, ал. 2 ДОПК при съблюдаване на чл. 123 от същия кодекс. В основата на това заключение е установеното от ревизиращите несъответствие между декларираните нетни приходи от продажби и изписаната отчетна стойност на стоките – отразената в счетоводството по-висока стойност на изписаните/продадените стоки (без данни за брак и/или липси), което обуславя невъзможност да се проследят продажбите на стоките и декларирането на приходите от тях. Съдът е приел за несъмнена липсата на пречка счетоводната сметка 304 "Стоки" да се води само синтетично, но е акцентирал върху това, че при липса на аналитичност не може да се провери дали закупените стоки са продадени, налични, бракувани, дали има липси. Според инстанцията по същество липсата на аналитичност е преодолима чрез периодични инвентаризации, складова програма за доставки по артикули и изписани за продажба, други вътрешни документи, които показват физическо движение на стоките по бройки и видове, каквито в случая не са констатирани. Като съществена за спора е възприета разликата между осчетоводената отчетна стойност на продадените стоки - алкохол в размер на 68350 лв. и отчетната стойност на декларираните продажби на алкохол – 20406,47 лв., възлизаща на 47943,53 лв. (без ДДС), която не е отчетена като приход. Според АС – Бургас тази разлика неправилно е увеличена със средната надценка в размер на 59%, тъй като нито в декларацията на представляващия ревизираното дружество, нито в РД, нито в друг акт по ревизията се съдържа конкретизация какво представлява тази величина – дали е средна надценка за оборота, за отделна стокова група (алкохол, безалкохолни напитки и храна), или за алкохолни напитки. Изявлението в декларацията е приравнено на фактическа констатация без подкрепящи я обективни данни. Според АС - Бургас прилагането на общ процент върху специфична стока деформира основата за облагане, тъй цитираният процент е изведен от процентите надценка на всички групи стоки, което увеличава надценката на неотчетения алкохол. От една страна в тези 59% се съдържа надценка за алкохол, а от друга страна - относителни дялове на надценки, неприложими за алкохол. При положение, че счетоводството на ревизирания не съдържа данни за средната надценка за продажба на алкохол, в тежест на ревизиращите е било да установят средната надценка на алкохол в съпоставими заведения за спорния период. По тези съображения АС Бургас не ценил заключението на ССчЕ, определящо средна стойност на надценка, приложима за целия оборот (всички стокови групи) в размер на 49,05%. Решението е валидно и допустимо, но неправилно. Споделя се от настоящия съдебен състав изводът на АС Бургас, че РА е издаден във формата за действителност като електронен документ, подписан от издалите го органи по приходите с квалифицирани електронни подписи (КЕП), за които са налични квалифицирани удостоверения за електронен подпис (КУЕП). Компетентността на възложилия ревизията орган по приходите произтича от заповедта на териториалния директор по чл. 112, ал. 2, т. 1 ДОПК. Правилно е приел първостепенният съд, че в ревизионното производство не са допуснати нарушения на административнопроизводствените правила, носещи белега същественост. Изводът за доказаност на предпоставката по чл. 122, ал. 1, т. 4 ДОПК за провеждане на ревизията по особения ред се базира на пълен и последователен анализ на установените по делото факти. Заключението на ССчЕ е ценено от инстанцията по същество като подкрепящо констатацията на ревизиращите, че в счетоводството на „Янкови 89“ ЕООД всички стоки са заведени само стойностно в три групи без аналитичност по вид и количество, няма инвентаризационни описи, нито информация от използвания програмен продукт Pointer Restorant и КЛЕН, позволяваща възстановяване на продажбите, има несъответствие между отчетната стойност на изписаните стоки и декларираните продажби. След като установяването от приходната администрация на юридическите факти, представляващи основания по чл. 122, ал. 1 ДОПК за провеждане на ревизията по особения ред, е успешно проведено, е приложима презумпцията за достоверност на констатациите в РА. Решението е постановено в разрез с цитираното правило. Основателен е касационният довод, че възприетата от органите по приходите и декларирана от представляващия „Янкови 89“ ЕООД средна надценка от 59 %, с която обектът е работил през 2020 г., не следва да се счита произволна. Обстоятелството, че алкохолните напитки се предлагат в местата за обществено хранене с надценка, по-висока от тази, с която се предлагат безалкохолните напитки и храната, е елементарен житейски факт. При безспорното установяване на осчетоводената отчетна стойност на продадените стоки - алкохол в размер на 68350 лв. и отчетната стойност на декларираните продажби на алкохол – 20406,47 лв., възлизаща на 47943,53 лв. (без ДДС), която не е отчетена като приход, дори при възприемане на 0 % надценка, при която алкохолните напитки са реализирани на придобивната си цена, недекларираните приходи биха възлезли на 47943,53 лв. Възприетата в заключението на ССчЕ средна надценка от 49,05 % се базира на допускания относно некоректно отчитане на доставки и продажби по различни данъчни ставки, на анализ на публикуваните в ТР годишни финансови отчети на търговеца за 10-годишен период, а при разпита си в осз на 21.05.2026 г. вещото лице неколкократно заявява, че експертизата почива на „предположения с висока степен на сигурност“. Посочената от Г. Я. в справката за търговските надценки за 2020 г. величина от 59% правилно е ценена от органите по приходите като близка до реалната и следователно като годно и достатъчно основание за определяне на продажната цена на отписаните от група 304/1 стоки алкохолни напитки, възприета като укрити от дружеството приходи без ДДС, респ. основа за облагане с пряк (ЗКПО) и косвен (ЗДДС) данък. При горния анализ се налага извод, че решението на Административен съд Бургас е постановено при неправилно приложение на процесуалния закон – чл. 124, ал. 2 ДОПК и следва да бъде отменено, като вместо него се постанови друго по същество, с което оспорването срещу РА се отхвърли. При този изход на спора на касатора се следват разноските за заплатена държавна такса от 144,46 евро, както и юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 евро. Искането за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за първоинстанционното производство е заявено след приключване на устните състезания в АС Бургас. Воден от изложеното, и на основание чл. 221, ал. 1, изр. 1, предл. 2 във вр. с чл. 222 АПК, Върховният административен съд, Първо отделение РЕШИ: ОТМЕНЯ Решение № 5214/12.06.2026 г. на Административен съд Бургас, постановено по адм. д. № № 2033/2025 г. и вместо това ПОСТАНОВЯВА ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Янкови 89“ ЕООД, ЕИК 147124372, със седалище и адрес на управление гр. Бургас, [адрес], срещу Ревизионен акт № Р-02000224006715-091-001/07.08.2025 г., издаден от органи по приходите в ТД на НАП Бургас, потвърден с Решение № 90/17.10.2025 г. на директора на дирекция ОДОП Бургас, с който в тежест на дружеството по реда на чл. 122 и сл. ДОПК са установени допълнителни задължения за корпоративен данък за 2020 г. в размер на 7623,02 лв. и за ДДС в общ размер на 15246,04 лв. за данъчни периоди м. 07, м. 08, м. 09, м. 10 и м. 11.2020 г. заедно с лихви за просрочие. ОСЪЖДА „Янкови 89“ ЕООД, ЕИК 147124372, със седалище и адрес на управление гр. Бургас, [адрес], да заплати на Националната агенция за приходите сумата 144,46 евро държавна такса за касационното производство, както и юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 евро. Решението не подлежи на обжалване. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ БЛАГОВЕСТА ЛИПЧЕВА секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ ВЕСЕЛА ПАВЛОВА /п/ ПОЛИНА ЯКИМОВА