Определение · № 11003/2026 · дело 10699/2026

3 ноември 2026 г.Актове на ВАСВърховен административен съд

Акт

Вид
Определение
Номер
11003
Година на номера
2026
Дело №
10699/2026

Попитайте асистента за този запис

Безплатно
Два въпроса на седмица, без регистрация.

Текст на акта

По дело 10699 / 2026 ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 11003 София, 03.11.2026 г. Върховният административен съд на Република България - Седмо отделение, в закрито заседание в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГЕОРГИ ЧОЛАКОВ ЧЛЕНОВЕ: СТАНИМИР ХРИСТОВ ПОЛИНА БОГДАНОВА при секретар и с участието на прокурора изслуша докладваното от председателя ГЕОРГИ ЧОЛАКОВ по административно дело № 10699/2026 г. Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на ръководителя на Управляващия орган на Програма „Развитие на човешките ресурси“ 2021 год. – 2027 год. срещу определение, постановено в открито съдебно заседание на 16 септември 2026 год. по адм. дело № 1566/2026 год. по описа на Административен съд гр.Варна, с което на основание чл. 154а, ал. 1, т. 4 АПК е спряно производството по делото до приключване с влязъл в сила съдебен акт на адм. дело № 1480/2026 год. по описа на Административен съд гр.Варна. В частната жалба се поддържат доводи за неправилност на обжалваното определение поради липса на преюдициална връзка между двете съдебни производства. Излагат се съображения, че производството по определяне на финансова корекция и производството по верификация на разходите са самостоятелни, имат различен предмет и се развиват независимо едно от друго. Твърди се, че законосъобразността на решението за финансова корекция не е от значение за законосъобразността на решението, с което същата се извършва, доколкото последното подлежи на предварително изпълнение по силата на закона. Иска се отмяна на определението и връщане на делото на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия. Претендира юрисконсултско възнаграждение. В постъпилия отговор „Българска изолационна компания“ ООД оспорва частната жалба и изразява становище за правилност на обжалваното определение. Поддържа се, че в конкретния случай оспореният административен акт съдържа няколко самостоятелни волеизявления, едно от които е пряко обусловено от решението за определяне на финансова корекция, предмет на друго висящо съдебно производство. Претендира разноски за адвокатско възнаграждение. Върховният административен съд, състав на седмо отделение, като съобрази доводите на страните и доказателствата по делото, намери за установено следното: Частната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна, в срока по чл. 230 АПК и срещу съдебен акт, подлежащ на обжалване. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. Аргументите за това са следните: С протоколно определение, постановено в открито съдебно заседание на 16 септември 2026 год. по адм. дело № 1566/2026 год. по описа на Административен съд гр.Варна, съдът е спрял производството по делото до приключване с влязъл в сила съдебен акт на адм. дело № 1480/2026 год. по описа на същия съд. Предмет на оспорване по адм. дело № 1566/2026 год. по описа на Административен съд - Варна е решение № BG05SFPR002-1.004-1846/5 от 07 май 2026 год., с което са определени верифицираните и неверифицираните разходи по проекта, отразено е извършването на финансова корекция и е определено окончателно плащане в размер на 0,00 евро. По адм. дело № 1480/2026 год. по описа на същия съд е предмет на съдебен контрол решение № BG05SFPR002-1.004-1846/4 от 27 април 2026 год., с което е определена финансовата корекция, чието прилагане е отразено в оспореното по първото дело решение за верификация. За да постанови спиране на производството, първоинстанционният съд е приел, че разрешаването на спора относно законосъобразността на решението за определяне на финансовата корекция е от значение за правилното решаване на спора по оспорения акт за верификация, доколкото с последния е извършена финансова корекция въз основа на предходното решение. Този извод на съда е правилен. Съгласно чл. 154а, ал. 1, т. 4 АПК производството се спира, когато в същия или в друг съд се разглежда дело, решението по което ще има значение за правилното решаване на спора. Приложението на тази разпоредба предполага наличието на обективна връзка между предмета на двете производства, при която разрешаването на единия спор е от значение за правилното разрешаване на другия. В случая е безспорно, че решението за определяне на финансовата корекция и решението за верификация на разходите са самостоятелни административни актове, издадени в рамките на различни производства и пораждащи различни правни последици. Това обстоятелство обаче не изключва възможността между съдебните производства по оспорването им да съществува преюдициална връзка. Наличието на такава следва да бъде преценено с оглед конкретното съдържание на оспорения акт и отражението на другия висящ спор върху разрешаването на настоящия. Видно от данните по делото, с решение № BG05SFPR002-1.004-1846/5 от 07 май 2026 год. са определени верифицирани и неверифицирани разходи по проекта, извършена е финансова корекция върху верифицираните допустими разходи и е определена сума за плащане в размер на 0,00 евро. Следователно оспореният административен акт не се изчерпва с произнасяне относно допустимостта на заявените за възстановяване разходи, а съдържа и волеизявление относно извършването на вече определената финансова корекция. Именно тази особеност на административния акт обосновава извода, че изходът от съдебното производство по оспорване на решението за определяне на финансовата корекция е от значение за правилното разрешаване на настоящия спор. В отделно производство съдът следва да се произнесе по законосъобразността на акта, с който са определени основанието и размерът на финансовата корекция, докато в настоящото производство предмет на проверка е и последващото ѝ извършване. При това положение разрешаването на спора относно законосъобразността на акта, въз основа на който е определена финансовата корекция, има значение за преценката относно законосъобразността на оспорения акт в частта, с която корекцията е извършена. Не води до различен извод и обстоятелството, че решението за определяне на финансова корекция подлежи на предварително изпълнение по силата на закона. Предварителното изпълнение се отнася до изпълняемостта на административния акт и не разрешава спора относно неговата законосъобразност. То не заличава правното значение на съдебния контрол върху акта, нито изключва приложението на процесуалния институт на спирането, когато са налице предпоставките по чл. 154а, ал. 1, т. 4 АПК. С оглед изложеното настоящият съдебен състав намира, че първоинстанционният съд правилно е приел наличието на предпоставките по чл. 154а, ал. 1, т. 4 АПК. Обжалваното определение е правилно и следва да бъде оставено в сила. По искането за присъждане на разноски, направено и от двете страни. Предмет на съдебен контрол по адм. дело № 10699/2026 година по описа на ВАС е определение на Административен съд гр.Варна за спиране на съдебното производство. С този съдебен акт не се решава спорът по същество, досежно законосъобразността на оспореният административен акт, поради което, по искането за разноски направени по настоящото дело дължи произнасяне съдът в основното производство, с чийто съдебен акт приключва спора. Мотивиран от горното, Върховният административен съд, седмо отделение, ОПРЕДЕЛИ: ОСТАВЯ В СИЛА протоколно определение, постановено в открито съдебно заседание на 16 септември 2026 год. по адм. дело № 1566/2026 год. по описа на Административен съд гр.Варна. ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ ГЕОРГИ ЧОЛАКОВ секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ СТАНИМИР ХРИСТОВ /п/ ПОЛИНА БОГДАНОВА

Други данни

Резултат за проверявания акт
Upheld
В регистъра от
04.11.2026
Последно в регистъра
04.11.2026