Решение · № 10965/2026 · дело 6884/2026
Акт
- Вид
- Решение
- Номер
- 10965
- Година на номера
- 2026
- Дело №
- 6884/2026
Попитайте асистента за този запис
Текст на акта
По дело 6884 / 2026 РЕШЕНИЕ № 10965 София, 03.11.2026 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният административен съд на Република България - Осмо отделение, в съдебно заседание на шести октомври две хиляди двадесет и шеста година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВИЛЕНА ПРОДАНОВА ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА ДРАГАНОВА ТАНЯ КОМСАЛОВА при секретар Жозефина Мишева и с участието на прокурора Радослав Стоев изслуша докладваното от съдията Таня Комсалова по административно дело № 6884/2026 г. Производството е по реда на чл. 208 – чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационна жалба на Началник Отдел „Местни данъци и такси“, Дирекция „Бюджет и общинска собственост“ при Община Пазарджик, подадена чрез процесуален представител адв. Т.-Старева, против Решение № 2110 от 01.05.2026 г., постановено по адм. дело № 46/2025 г. по описа на Административен съд - Пазарджик. Касаторът релевира доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Поддържа непълно и избирателно обсъждане на събраните по делото доказателства и доказателствени средства; необоснованост на изводите за погасяване изцяло от задълженото лице на задълженията за ТБО за процесните периоди, довело и до неправилно приложение на материалния закон – в частност несъобразяване правилото на чл. 169, ал. 3а от ДОПК и последващия материално незаконосъобразен извод за липсата на предпоставките по чл. 107, ал. 3 от ДОПК за служебно издаване на АУЗД. Подробни аргументи са изложени в касационната жалба и доразвити в депозираната по делото писмена защита. Искането е за отмяна на решението и отхвърляне на жалбата против оспорения АУЗД, в условията на евентуалност – връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на Административен съд – Пазарджик. Претендират се разноските за двете съдебни инстанции съгласно доказателства за понасянето им и списък по чл. 80 от ГПК. Ответникът – "Балкантурист – Тракия“ АД, чрез процесуалния си представител адв. Вълков, оспорва касационната жалба по аргументи, изложени в депозираните писмен отговор и писмени бележки. Претендира разноски съгласно представен списък и доказателства за заплащане. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, обсъждайки допустимостта на касационната жалба, правилността на решението на предявените основания и след служебна проверка по чл. 218 АПК намира жалбата за процесуално допустима, а по същество - неоснователна. Предмет на обжалване пред Административен съд – Пазарджик е бил Акт за установяване на задължение по декларация (АУЗД) № АУ001964/29.12.2023 г., издаден от ст. инспектор Сектор Контрол към Отдел „Местни данъци и такси“ при Община Пазарджик, потвърден с Решение № 13-38-131-001/27.12.2024 г. на Началник Отдел „Местни данъци и такси“ при Дирекция „Бюджет и общинска собственост“ при Община Пазарджик, с който в тежест на "Балкантурист - Тракия" АД за периодите 2018 г., 2019 г., 2020 г., 2021 г., 2022 г. и 2023 г. са установени задължения за такса за битови отпадъци /ТБ0/ в размер общо на 90 859,62 лева, ведно с лихви за забава в размер общо на 26 616,86 лева. По делото не е било спорно, че "Балкантурист - Тракия" АД е собственик на процесните недвижими имоти, находящи се на територията на Община Пазарджик. Първоинстанционният съд е приел, че оспореният АУЗ е незаконосъобразен, поради противоречие с материалния закон, поради което и го е отменил изцяло. Според съда не са били налице предпоставките за образуване производство за издаване на акт по чл. 107, ал. 3 ДОПК. В случая от дружеството не е подадено искане за издаване на АУЗД, а задълженията са били погасени изцяло. Не са налице и други предпоставки за издаване на акт по чл. 107, ал. 3 ДОПК, в т. ч несъответствие между декларираните данни и данните получени от трети лица. По тези съображения АУЗ по чл. 107, ал.3 от ДОПК е приет за изцяло незаконосъобразен и е постановена неговата отмяна. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания, в съответствие с изискванията на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за допустимост, валидност и съответствие на обжалвания акт с материалния закон съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, приема следното: Решението на Административен съд - Пазарджик е валидно, допустимо и правилно, като постановено вкл. и в съответствие с материалния закон и следва да бъде оставено в сила, като на основание чл. 221, ал. 2 АПК касационният съд препраща и към мотивите на първоинстанционния съд. Съгласно разпоредбата на чл. 107, ал. 3 от ДОПК акт за установяване на задължение по декларация се издава по искане на лицето или служебно, при установяване на несъответствие между декларираните данни и данните, получени от трети лица и организации, след като е изчерпан редът по чл. 103, както и когато не е подадена декларация или задължението не е платено в срок и не е извършена ревизия. В случая издаването на АУЗ по чл. 107, ал. 3 ДОПК е по инициатива на органа по приходите (служебно) в третата предвидена хипотеза – не са платени дължимите суми. Правилно е приел първоинстанционният съд, че от доказателствата по делото се установява, че в случая не е налице нито една от предвидените в чл. 107, ал. 3 от ДОПК предпоставки за издаване на АУЗД, вкл. и възприетата такава. Лицето не е подало искане за издаване на АУЗД. Не е налице несъответствие между декларираните от лицето данни и данните получени от трети лица и организации, определените от общината задълженията са заплащани в срок. Конкретно по оплакванията относно приложеното на чл. 169, ал. 3а от ДОПК. Действително чл. 169, ал. 3а от ДОПК въвежда специално правило относно реда за погасяване на установяваните от общините задължения до момента на заявяване им за принудително изпълнение - по реда на възникването им, като единствено и само в случаите, в които се отнасят за една и съща година да е представено право на лицето да заяви кое от тях погасява. От друга страна обаче в случаи като процесния – фактите са безспорно установени и те еднозначно сочат за отнасяне от самите общински органи на постъпилите суми за погасяване именно на спорните по вид и размер задължения за всеки един от посочените периоди, пропускът да бъде съобразено това правило, не може да бъде саниран в последствие, по начина по който е процедирано в случая. Или противно на изложеното в касационната жалба в случая въпросът е не дали лицето има право да избира, кои задължения да погаси, при наличието на по-стари такива, а дали Общината при надлежно прието плащане и отразено погасяване на задължение/я, по начина, който платецът е избрал, има право в последствие едностранно да промени приетия и отразен като настъпил като юридически факт погасителен ефект. В този смисъл не може да се приеме тезата, поддържана от касатора, че на практика във всеки един момент органите по приходите в съответната община могат ретроактивно да променят начина на погасяване на задълженията с аргументи, черпени от чл. 169, ал. 3а от ДОПК. Поредността на погасяване на задълженията и липсата на право на избор на задълженото лице, следва и може да бъде релевирана до момента на приемане на плащането и неготово отнасяне за погасяване на съответните по вид и размер публични вземания. След този момент задължението/ята следва да се счита/т за погасено/и по смисъла на чл. 168, т. 1 от ДОПК и правата възникнали за задълженото лице следва да бъдат зачитани за нуждите на производството по чл. 107, ал. 3 от ДОПК. Възприемането на обратната тези би довело до дисбаланс в правата на двете страни по правоотношението (длъжник и кредитор), създаване на пречки пред упражняване правата на длъжника, свързани с института на погасителната давност, в битието му на способ за погасяване на публичните задължения (чл. 168, т. 3 от ДОПК), в определени случаи вкл. и до лишаването му от полезно действие, и възможността администрацията да черпи права от бездействието си в качеството на кредитор, санкционирано от самия законодател именно посредством института на погасителната давност. Това е достатъчно основание да се приеме, че процесният АУЗ по чл. 107, ал. 3 от ДОПК е постановен в нарушение на материалния закон, без да се обсъждат останалите възражения. Като е достигнал до този извод и е отменил АУЗ по чл. 107, ал. 3 от ДОПК, първоинстанционният съд е постановил валидно, допустимо и правилно решение, което не страда от релевираните в касационната жалба пороци и следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора и своевременно заявената претенция на ответника по касация се дължат разноски под формата на заплатения адвокатски хонорар в размер на 2 500 евро. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК Върховният административен съд, състав на осмо отделение : РЕШИ: ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 2110 от 01.05.2026 г., постановено по адм. дело № 46/2025 г. по описа на Административен съд – Пазарджик. ОСЪЖДА Община Пазарджик да заплати на "Балкантурист – Тракия“ АД, ЕИК 112587972, гр. Пазарджик, пл. „Възраждане“ № 1, сумата то 2 500 (две хиляди и петстотин) евро, разноски за касационната инстанция. Решението е окончателно. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ СВИЛЕНА ПРОДАНОВА секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ РОСИЦА ДРАГАНОВА /п/ ТАНЯ КОМСАЛОВА
Други данни
- Резултат за проверявания акт
- Upheld
- Проверявани актове
- [{"kind":"решение","number":"2110","date":"2026-05-01","case":46,"year":2025,"court":"Административен съд - Пазарджик"}]
- В регистъра от
- 04.11.2026
- Последно в регистъра
- 04.11.2026