Определение · № 11132/2026 · дело 10886/2026

По дело 10886 / 2026 ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 11132 София, 05.11.2026 г. Върховният административен съд на Република България - Шесто отделение, в закрито заседание в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЮЛИЯ ТОДОРОВА ЧЛЕНОВЕ: СЛАВ БАКАЛОВ МИГЛЕНА НИКОЛОВА при секретар и с участието на прокурора изслуша докладваното от председателя ЮЛИЯ ТОДОРОВА по административно дело № 10886/2026 г. Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по частна жалба на Средно училище „Васил Дечев“ гр. Чепеларе, представлявано от Г. П. К. чрез адвокат И. Сивенова от АК-Смолян, против Определение № 1594/ 17.09.2026 г. на Административен съд Смолян, постановено по адм. дело № 363 / 2026 г., с което съдът е оставил без уважение искането на Средно училище „Васил Дечев“ гр. Чепеларе, за спиране на предварителното изпълнение на предписанията по т. 1 до т.14 на Протокол за извършена проверка № ПР2628598 от 25.08.2026 г. на Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда", Дирекция „Инспекция по труда“-гр. Смолян, дадени по реда на чл. 404, ал. 1 от Кодекса на труда. В частната жалба са изложени доводи за необоснованост и неправилно прилагане на чл. 166, ал. 2 и ал. 4 АПК във връзка с чл. 271, ал. 1 от Кодекса на труда /КТ/. Наведени са твърдения, че изпълнението на предписанията преди постановяване на влязъл в сила съдебен акт по същество на спора ще нанесе значителни и непоправими вреди на жалбоподателя, тъй като е общинско училище и бюджетна организация с делегиран бюджет. Според жалбоподателя предварителното начисляване и изплащане на непредвидени, спорни и бюджетно неосигурени парични суми представлява непосредствена заплаха за изпълнението на бюджета на учебното заведение. Жалбоподателят иска отмяна на обжалваното определение и спиране на предварителното изпълнение на задължителните предписания по т. 1 до т.14 на Протокол за извършена проверка № ПР2628598 от 25.08.2026 г. на Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда", Дирекция „Инспекция по труда“-гр. Смолян. Ответникът по частната жалба - Дирекция "Инспекция по труда" гр. Смолян е подала писмено възражение в срока по чл. 232 АПК, в което излага доводи за неоснователност на частната жалба и за правилност на първоинстанционното определение. При извършената проверка се установи, че частната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 230 АПК от надлежна страна с правен интерес от оспорването на неблагоприятен за нея съдебен акт. След като разгледа частната жалба по същество, Върховният административен съд, шесто отделение, я намери за неоснователна по следните съображения: Първоинстанционният административен съд е бил сезиран с искане по чл.166 ал. 4 във връзка с ал. 2 АПК, от средно училище „Васил Дечев“ гр.Чепеларе, срещу задължителни предписания по т. 1 - 14 на Протокол за извършена проверка № ПР2628598 от 25.08.2026 г. на Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда", Дирекция „Инспекция по труда“- гр. Смолян, които се оспорват пред Административен съд Смолян по реда на чл. 145 и сл. АПК. Жалбоподателят твърди и във връзка с искането за спиране на предварителното изпълнение на акта, че при евентуалната отмяна на задължителните предписания ще бъде налице невъзможност за възстановяване на изплатените суми предвид разпоредбата на чл. 271, ал. 1 КТ. За да отхвърли искането на основание чл. 166, ал. 4 във вр. с ал. 2 АПК съдът е констатирал, че с предписанията по т. 1 до т. 14 включително, на работодателя е наредено да спазва изискванията на чл.127, ал. 1, т. 4 КТ във вр. с чл. 62, ал. 6 КТ; да организира провеждането на периодични медицински прегледи на работниците и служителите, в съответствие с изискванията на чл. 287 КТ, и чл. 9 от Наредба №3 за задължителните предварителни и периодични медицински прегледи на работниците; да начисли на Е. Ц. С., на длъжност „учител ИТ“ и Ю. Ю. А., на длъжност „учител ИТ“ във ведомост за заплати на училището от м. февруари 2026 г. до м. юли 2026 г. включително, разликата между договореното полагащо се и допълнително трудово възнаграждение за прослужено време и начисленото допълнително възнаграждение за прослужено време за м. февруари 2026 г. до м. юли 2026 г., в съответствие с изискванията на чл.128, т. 1 и т.2 КТ, в срокове съответно след 25.08.2026 г., до 03.09.2026 г. и до 31.08.2026 г. Според съда не се сочат конкретни данни и не се представят доказателства за причиняване на значителна и трудно поправима вреда на жалбоподателя от предварителното изпълнение на оспорените предписания за допълнително начисляване на възнаграждения, съгласно чл. 128, т. 1 и т. 2 КТ. Съдът се е обосновал, че спирането на допуснатото предварително изпълнение на административния акт зависи от наличието на нови обстоятелства или такива, неосъществени при издаване на акта. Новите обстоятелства следва да предопределят извод за преодоляване защитата на държавния и обществен интерес в полза на частния такъв на оспорващия. Вредите следва да имат характеристика на значителни или трудно поправими. В случая вредите не се конкретизират като сума от жалбоподателя и не се основават на нови обстоятелства, такива възникнали след издаване на акта, а на съществуващи към момента на проверката и на издаването на акта. Въз основа на данните по делото административният съд заключава, че жалбоподателят не е доказал наличие на вреди, които ще настъпят от предварителното изпълнение на предписанията, и които са труднопоправими или значителни. По тези съображения Административен съд Смолян формира извод, че искането за спиране на допуснатото с разпоредбата на чл. 405 КТ предварително изпълнение е неоснователно. Определението е валидно, допустимо и правилно. Принудителните административни мерки по чл. 404, ал. 1 КТ се прилагат за предотвратяване и преустановяване на нарушенията на трудовото законодателство. Оспореното предписание има за цел да предотврати нарушения на правото на работника да получи трудово възнаграждение в хипотезата на чл. 271, ал.1 КТ, когато е бил добросъвестен. В случая допуснатото от закона предварително изпълнение произтича от необходимостта от засилена защита на интересите на работниците и служителите. Предварителното изпълнение може да бъде спряно от съда на основание чл. 166, ал. 2 във вр. с ал. 4 АПК, ако е налице обоснована вероятност, че то би могло да причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда. В тежест на подателя на искането за спиране е да изложи обстоятелствата и при необходимост да представи доказателства, от преценката на които може да се направи извод за реална възможност от понасяне на имуществена вреда. В случая жалбоподателят в качеството му на работодател не е представил надлежни доказателства за установяване на конкретна по своето естество вреда, която по параметрите си е значителна или труднопоправима. Поддържаните и в частната жалба твърдения, че е бюджетно учреждение не е основание за настъпване на вреди по смисъла на чл. 166, ал.2 във връзка с чл. 166, ал. 4 АПК, доколкото в случая законодателят е дал защита на конституционно установеното право на труд на гражданите и гарантиране на законните интереси на работниците и служителите при констатирани нарушения на трудовото законодателство, без да се нарушават правата на страните в случай на евентуална неправилна преценка на контролните органи /Определение № 9934 от 12.10.2026 г. по адм. д. № 10208/2026 г., VІ отд. на ВАС, Определение № 3564 от 22.03.2024 г. по адм. д. № 1818/2024 г., VІ отд. на ВАС, Определение № 12048 от 29.12.2022 г. по адм. д. № 11199/2022 г., VІ отд. на ВАС и др./. Като е приел, че не е налице основанието по чл. 166, ал. 2 АПК за спиране на допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на даденото задължително предписание по чл. 404, ал. 1, т. 1 КТ, Административен съд Смолян е постановил правилно определение. Не са допуснати материалноправни или съдопроизводствени нарушения, поради което обжалваното определение следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора основателно е своевременно заявеното от ответника искане за присъждане на разноски за касационната инстанция. Доколкото делото не е разгледано в открито съдебно заседание, в което да са участвали страните по спора, то в този случай е приложима разпоредбата на чл. 78, ал. 8 от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/ във връзка с чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 25а, ал. 3 от Наредбата за заплащането на правната помощ, като в полза на Дирекция "Инспекция по труда" - гр. Смолян следва да се присъди сумата от 40,90 евро, представляваща юрисконсултско възнаграждение, последното своевременно поискано с отговора на частната жалба. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 във вр. с чл. 236 от АПК Върховният административен съд, шесто отделение, ОПРЕДЕЛИ: ОСТАВЯ В СИЛА Определение № 1594/17.09.2026 г. на Административен съд Смолян, постановено по адм. дело № 363/2026 г. ОСЪЖДА Средно училище „Васил Дечев“ гр. Чепеларе, с ЕИК 000608401 представлявано от Г. П. К., да заплати на Дирекция "Инспекция по труда" - гр. Смолян разноски в размер на 40,90 евро /четиридесет евро и деветдесет евроцента/. ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ ЮЛИЯ ТОДОРОВА секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ СЛАВ БАКАЛОВ /п/ МИГЛЕНА НИКОЛОВА