Решение · № 11141/2026 · дело 4255/2026

По дело 4255 / 2026 РЕШЕНИЕ № 11141 София, 05.11.2026 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният административен съд на Република България - Трето отделение, в съдебно заседание на петнадесети октомври две хиляди двадесет и шеста година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН ПЕТРУНОВ ЧЛЕНОВЕ: ЧАВДАР ДИМИТРОВ ДИАН ВАСИЛЕВ при секретар Свилена Маринова и с участието на прокурора Данкова изслуша докладваното от съдията Чавдар Димитров по административно дело № 4255/2026 г. Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба, подадена от Н. А. В. от [населено място] , чрез пълномощник, адв. Расташки, против решение № 7135/21.02.2026г., постановено по адм. дело № 11070/2025г. по описа на Административен съд – София град, с което първоинстанционният съд е отхвърлил предявения от ищеца срещу Националната агенция за приходите иск за сумата 25 268 лв., претендирана като обезщетение за имуществени вреди, твърдени като причинени от противоправно бездействие на НАП да впише своевременно искането на ищеца с вх. № 04-94-Н-25/13.02.2023 г. по чл. 10г от Закона за хазарта. Излагат се доводи за неправилност на обжалваното решение, поради необоснованост, довела и до нарушение на материалноправните разпоредби, както и на съдопроизводствените правила. Излагат се оплаквания, че съдът в нарушение на принципа на служебното начало не е указал на страната, че не сочи доказателства за основанията за превеждане на съответните суми. Изразява се несъгласие с извода на съда, че НАП е изпълнила задължението си по регистрация, поради което не се явява причина за увреждането. Счита, че представените писмени доказателства не са били анализирани комплексно, всестранно и пълно, което е довело съдебния състав до неправилни правни изводи. Претендират се разноски. Ответната страна – Национална агенция за приходите гр. София е изразява становище по жалбата в о.с.з. и в писмен отговор, с който излага множество аргументи в подкрепа на възприетото от страна на първоинстанционния съд становище. Пледира за отхвърляне на касационната жалба и оставяне на решението на АССГ в сила. Претендира разноски. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение, че жалбата е допустима, но по същество е неоснователна. Приет е за обоснован извода на съда, че не са налице предпоставките по ЗОДОВ за уважаване на исковата претенция. Върховният административен съд, трето отделение, в настоящия състав, намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима. За да се произнесе по основателността на същата, съдът приема за установено следното: Производството пред първоинстанционния съд е образувано по искова молба на Н. В. срещу Националната агенция за приходите, предявена по реда на чл. 203 и сл. от АПК, във връзка с чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, с която е предявен иск за обезщетение за имуществени вреди в общ размер на 25 268 лв., твърдени като причинени от противоправно бездействие на административния орган, изразило се в несвоевременното вписване на ищеца в регистъра на уязвимите лица по чл. 10г от Закона за хазарта. Претендирано е и присъждане на законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане на сумата, както и направените по делото разноски. В исковата молба се поддържа, че ищецът е подал до изпълнителния директор на НАП искане с вх. № 04-94-Н-25/13.02.2023 г. за вписването му в регистъра на уязвимите лица по чл. 10г, ал. 3 от Закона за хазарта. Според изложеното от ищеца, с подаването на заявлението административният орган е следвало да извърши вписването своевременно, вследствие на което достъпът му до участие в хазартни игри да бъде ограничен. Твърди се, че поради забавянето на вписването той е получил достъп до онлайн хазартни игри и е претърпял имуществени вреди в размер на направените от него парични преводи към посочени в исковата молба онлайн казина. От фактическа страна първоинстанционният съд е приел за установено, че ищецът е подал до изпълнителния директор на НАП заявление с вх. № 04-94Н-25/13.02.2023 г. с искане да бъде вписан в регистъра на уязвимите лица по чл. 10г, ал. 3 от Закона за хазарта. Съдът е приел също за установено, че на посочените в исковата молба дати ищецът се е регистрирал в интернет сайтове на онлайн казина и е извършил парични преводи с дебитната си карта, както следва: на 14.02.2025 г. – 3650 лв.; на 15.02.2025 г. – 2650 лв.; на 16.02.2025 г. – 3500 лв.; на 17.02.2025 г. – 900 лв.; на 20.02.2025 г. – 1700 лв.; на 21.02.2025 г. – 4308 лв.; на 22.02.2025 г. – 3160 лв.; на 23.02.2025 г. – 3500 лв.; на 24.02.2025 г. – 400 лв., и на 27.02.2025 г. – 1500 лв. Въз основа на събраните доказателства съдът е приел за безспорно установено, че ищецът е посещавал посочените интернет сайтове, регистрирал се е в тях и е извършвал посочените парични преводи. Същевременно е приел, че твърдението на ищеца за противоправно бездействие на НАП се основава на обстоятелството, че между подаването на заявлението на 13.02.2023 г. и вписването му в регистъра е изтекъл период от девет дни. При правната си преценка първоинстанционният съд е изходил от приложимостта на чл. 203, ал. 1 АПК и чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, съгласно които отговорността на държавата може да бъде ангажирана при наличие на вреди, причинени от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Съдът е съобразил и разпоредбите на Закона за хазарта, регламентиращи държавния надзор в областта на хазарта, мерките за защита на уязвимите лица и създаването и поддържането от НАП на регистър на лицата по чл. 10в, ал. 3 от закона. Съдът е установил, че ищецът е бил вписан в регистъра на уязвимите лица на 22.02.2023 г., девет дни след подаване на заявлението. Приел е, че Законът за хазарта не определя конкретен срок, в който НАП е длъжна да извърши вписването, поради което не е налице нарушение на нормативно определен срок. Първоинстанционният съд е приел, че в конкретния случай не е нарушен и разумният срок за извършване на административното действие, като е посочил общия срок по чл. 57 АПК от 14 дни. Поради това е направен извод, че вписването на ищеца на деветия ден след подаване на заявлението е извършено в рамките на приетия от съда разумен срок. При обсъждане на доказателствата съдът е взел предвид и данните от писмо на директора на дирекция „Информационни системи и електронно управление“ при ЦУ на НАП, съгласно което за периода от 14.02.2023 г. до 27.02.2023 г. са извършени 85 проверки за ищеца, при пет от които сървърът на НАП е върнал отговор, че лицето е вписано в регистъра. Въз основа на това е прието, че след вписването на ищеца в регистъра на 22.02.2023 г. организаторите на хазартни игри са разполагали с възможност да проверят наличието на вписването и че отговорността за евентуалното допускане на лицето до участие в хазартни игри след тази дата не следва да бъде възлагана на НАП. Първоинстанционният съд е приел, че за да бъде ангажирана отговорността по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, следва кумулативно да са налице незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице при или по повод изпълнение на административна дейност, вреда и пряка и непосредствена причинна връзка между незаконосъобразното поведение и вредоносния резултат. Същевременно е приел, че доказателствената тежест за установяване на твърдените факти и обстоятелства лежи върху ищеца и следва да бъде изпълнена при условията на пълно и главно доказване. Въз основа на това съдът е достигнал до извода, че в случая не е налице противоправно бездействие на НАП. Според мотивите на решението административният орган е изпълнил възложените му от закона функции по вписването на лицето в регистъра, като законът не е предвидил преклузивен или императивен срок за извършване на това действие. Поради това първоинстанционният съд е приел, че липсата на първата от кумулативно необходимите предпоставки за ангажиране на отговорността по ЗОДОВ представлява самостоятелно основание за отхвърляне на иска. Независимо от този извод, съдът е обсъдил и въпроса за настъпването на твърдените имуществени вреди и причинната връзка. Прието е било от негова страна, че ищецът не е доказал по надлежен начин реалното настъпване на вреди в претендирания размер. В тази връзка съдът е посочил, че представените таблици и данни за извършени парични преводи не установяват сами по себе си нито получателите на сумите, нито обстоятелството, че същите са били използвани за залози, че са били загубени от ищеца и че представляват реално претърпяна имуществена вреда. Не са представени и официални банкови извлечения, удостоверяващи посочените обстоятелства. По отношение на причинната връзка съдът е приел, че за да бъде ангажирана отговорността по ЗОДОВ, вредата следва да бъде пряка и непосредствена последица от незаконосъобразното поведение на административния орган, да произтича обективно, необходимо и закономерно от него и да не представлява негово случайно или опосредено следствие. В конкретния случай съдът е приел, че дори да се приемат за установени извършените от ищеца парични преводи, твърдените вреди са опосредени от собствените му действия по участие в хазартни игри и не представляват пряка и непосредствена последица от твърдяното бездействие на НАП. С оглед на изложеното първоинстанционният съд е приел, че не е осъществено твърдяното бездействие на изпълнителния директор на НАП по изпълнение на задълженията му по Закона за хазарта. Направил е извод, че не са налице кумулативно необходимите предпоставки за възникване на правото на обезщетение по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, доколкото липсвали както незаконосъобразно бездействие, така и доказани вреди и не на последно място пряка и непосредствена причинна връзка между поведението на административния орган и претендирания вредоносен резултат. При този изход на спора първоинстанционният съд е приел за неоснователен и акцесорния иск за присъждане на законна лихва. На основание чл. 10, ал. 2 ЗОДОВ, във връзка с чл. 78, ал. 8 ГПК и чл. 24 НПП, ищецът е бил осъден да заплати на Националната агенция за приходите сумата от 150 лв. за юрисконсултско възнаграждение. Решението е валидно, допустимо и правилно. Съдът е обсъдил събрания по делото доказателствен материал, въз основа на него е формирал правни изводи, които се възприемат изцяло от настоящия съдебен състав. Правилно предявеният иск е бил квалифициран като такъв с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, по силата на която норма държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Съгласно разпоредбата на чл. 203 АПК, гражданите и юридическите лица могат да предявяват искове за обезщетение за вреди, причинени им от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административните органи и длъжностни лица. Основателността на такъв иск предполага предварителното установяване на точно определени от законодателя кумулативно изискуеми предпоставки – наличие на вреди, причинени на граждани или юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Правилни са изводите на първоинстанционния съд, че практически по делото не се доказва наличието на нито една от тези предпоставки. Безспорно е установено, че ищецът е подал на 13.02.2023 г. искане за вписване в регистъра на уязвимите лица по чл. 10г от Закона за хазарта, а вписването е извършено на 22.02.2023 г. Касае се за административна услуга, чийто обичаен срок на извършване не е изрично уреден в специалния закон, както правилно е посочил това първоинстанционният съд. Неправилен, обаче е изводът му за приложимостта на общата разпоредба на чл.57, ал.1 АПК. Приложима в този случай е разпоредбата на чл.57, ал.4 АПК, според която преписки, които могат да бъдат разгледани на основата на доказателства, представени заедно с искането , следва да се разгледат незабавно, но не по-късно от седем дни. Този срок обаче не е преклузивен, а инструктивен, като извършването на услугата извън него не представлява бездействие по смисъла на ЗОДОВ, както правилно е подчертал това АССГ. Отговорността по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ не се поражда от всяко фактическо забавяне при извършване на административна услуга. Необходимо е забавянето да представлява нарушение на конкретно преклузивно по характера си задължение за действие или императивноустановен конкретен момент, какъвто настоящият случай не е. Независимо от липсата на противоправно бездействие, искът правилно е отхвърлен и поради недоказаност на претендираната имуществена вреда. По делото ищецът претендира 25 268 лв., като твърди, че тази сума представлява средства, които е загубил вследствие на достъпа си до онлайн хазартни игри. Първоинстанционният съд обаче правилно е приел, че самото наличие на парични преводи не доказва настъпването на вреда в претендирания размер. За да бъде установена имуществената вреда, е необходимо да се докаже не само извършването на преводите, но и това, че сумите действително са били преведени от имуществото на ищеца; че са били получени именно от посочените в исковата молба организатори; че са били използвани за участие в конкретни хазартни игри; че са били реално заложени; че вследствие на играта са били загубени; че загубата е настъпила именно в претендирания размер. Представената като доказателство разпечатка е негодна да установи тези обстоятелства. На първо място, липсва неин автор, т.е. неизяснено остава чие волеизявление е същата. В този смисъл тя изобщо няма характера на документ. На второ място, дори да бъде кредитирана информацията за вярна, следва да бъде отбелязано, че извършена транзакция с карта на ищеца не доказва авторството на преводите в лицето на ищеца, както и не доказва крайния резултат на всяко едно залагане. За да бъде съответната транзакция загуба за платеца, следва същият да не е получил никаква печалба срещу нея, което правилно е отчетено от първоинстанционния съд като недоказано. В тази връзка необосновано е възражението на касатора, че на база на служебното начало съдът е следвало да укаже това обстоятелство. Касае се все пак за исково производство при което служебното начало е ограничено изрично по отношение на доказателствата, като чл.204, ал.5 АПК изрично посочва, че за доказателствата се прилагат правилата на Гражданския процес, а чл.146, ал.2 ГПК урежда, че Съдът указва на страните за кои от твърдените от тях факти не сочат доказателства. Т.е. намесата на съда е в хипотези, когато не са посочени доказателства, а не когато представените доказателства не установяват твърдените обстоятелства. Самостоятелно основание за отхвърляне на иска е липсата на пряка и непосредствена причинна връзка между твърдяното бездействие на НАП и претендираната имуществена вреда. Не е достатъчно да се установи движение на парични средства. Следва да бъде доказано, че това движение представлява реално намаляване на имуществената сфера на ищеца вследствие на точно онова поведение на административния орган, за което се претендира обезщетение. Съгласно правилно възприетия от първоинстанционния съд критерий причинната връзка предполага поведението на административния орган да е условието, без което вредата не би настъпила, като вредата трябва да произтича обективно, необходимо и закономерно от това поведение, а не да представлява случайна или опосредена последица. В конкретния случай вредата, ако такава се предположи, доколкото , както бе посочено по-горе не е доказана, произтича пряко и непосредствено от действията на ищеца и се намира в причинноследствена връзка с тях, а не с поведението на НАП. В този случай, след като главният иск за обезщетение е неоснователен, правилно е отхвърлена и претенция за присъждане на законна лихва. Лихвата има акцесорен характер и следва съдбата на главното вземане. При липса на установено право на обезщетение не съществува и главно парично вземане, върху което да бъде начислена законна лихва. От установената по делото фактическа обстановка следва, че НАП е извършила вписването на ищеца в регистъра на 22.02.2023 г., като не е установено нарушение на конкретен нормативно определен срок за извършването на това действие. Поради това не е налице противоправно бездействие по смисъла на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Наред с това ищецът не е доказал по категоричен начин реалното настъпване на имуществена вреда в претендирания размер, нито пряката и непосредствена причинна връзка между поведението на НАП и твърдяната имуществена загуба. Поради това правилен е крайният извод на първоинстанционния съд, че кумулативно необходимите предпоставки за ангажиране на отговорността на НАП по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ не са налице. Отхвърлянето на иска за сумата 25 268 лв., както и на акцесорната претенция за законна лихва, е законосъобразно и следва да бъде потвърдено. При този изход на спора юрисконсултско възнаграждение се дължи в полза на ответната страна. Воден от гореизложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение, РЕШИ: ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 7135/21.02.2026г., постановено по адм. дело № 11070/2025г. по описа на Административен съд – София град ОСЪЖДА Н. А. В., с [ЕГН], да заплати на Национална агенция по приходите юрисконсултско възнаграждение в размер на 102,26 (стои и две евро) и 26 е.ц. Решението е окончателно. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ ПЛАМЕН ПЕТРУНОВ секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ ЧАВДАР ДИМИТРОВ /п/ ДИАН ВАСИЛЕВ