Решение · № 11130/2026 · дело 4391/2026

По дело 4391 / 2026 РЕШЕНИЕ № 11130 София, 05.11.2026 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният административен съд на Република България - Трето отделение, в съдебно заседание на петнадесети октомври две хиляди двадесет и шеста година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН ПЕТРУНОВ ЧЛЕНОВЕ: ЧАВДАР ДИМИТРОВ ДИАН ВАСИЛЕВ при секретар Свилена Маринова и с участието на прокурора Данкова изслуша докладваното от съдията Чавдар Димитров по административно дело № 4391/2026 г. Производството е по реда на чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ). Образувано е по две касационни жалби, съответно на Р. Д. Д. от гр. София и от Държавен фонд Земеделие срещу Решение №5811/12.02.2026г. на Административен съд София – град, постановено по адм. дело № 7861/2025 г., с което вторият касатор е осъден да заплати на първия обезщетение за причинени му неимуществени вреди в размер на евровата равностойност на 1500,00 лева, възлизаща на 766,94 евро, като компенсация за претърпените неимуществени вреди, в резултат на незаконосъобразна заповед за прекратяване на служебното правоотношение, издадена срещу ищеца, ведно със законната лихва върху главницата от 28.07.2025г. до окончателното изплащане на обезщетението. Първият касатор твърди, че решението е било постановено при неправилно приложение на критерия за справедливост по чл.52 ЗЗД. Неправилно указване на страните стандарта на доказване, необосновано незачитане на свидетелските показания, пренебрегване на доказателствата за засягане на професионалната репутация, както и постановяване на решението в нарушение на принципа на „пълната репарация“ на нанесените вреди. Претендира разноски. Вторият касатор, сочи, че оспорва решението като постановено в нарушение на материалния закон, като счита и това, че същото е необосновано. Счита, че ищецът не е изпълнил указанията на съдебния състав и не е обосновал в пълен размер преживяното, което не може да се предполага, като конкретизира, че липсват писмени доказателства за окончателно поставена диагноза по влошаване на здравословното му състояние, както и достоверни гласни такива, доколкото от показанията на св. О. не се установявала приятелска близост. Счита , че с представените доказателства не е извършено пълно и главно доказване на претенцията по иска. Претендира за отмяна на решението и постановяване на такова, с което исковата претенция да бъде отхвърлена изцяло. Двамата касатори взаимно оспорват касационните жалби на другата страна. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност и на двете касационни жалби. Счита, че обжалваният съдебен акт е правилен и обоснован. Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на решението, на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационните жалби са процесуално допустими, като подадени от надлежни страни, за които обжалваното решение е частично неблагоприятно, и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледани по същество, касационните жалби са неоснователни по следните съображения: Пред Административен съд София – град е бил предявен иск от Р. Д. Д. срещу Държавен фонд „Земеделие“ за присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 9000 лв., ведно със законната лихва, считано от 28.07.2025 г. до окончателното изплащане на сумата, причинени от отменен като незаконосъобразен административен акт. Ищецът поддържа, че вредите са причинени от постановената Заповед № 1875/16.09.2023 г. на изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“, с която е било прекратено служебното му правоотношение на длъжността „старши експерт“ в администрацията на фонда. Заповедта е била издадена на основание чл. 107, ал. 1, т. 5 от Закона за държавния служител – поради наличие на обективна невъзможност държавният служител да изпълнява служебните си задължения извън случаите по чл. 103, ал. 1, т. 3 от същия закон. Заповедта била отменена с Решение № 28318/27.12.2024 г. на Административен съд София – град по адм. дело № 10366/2024 г., влязло в сила на 19.03.2025 г., след като с Решение № 2872/19.03.2025 г. на Върховния административен съд по адм. дело № 1779/2025 г. е било оставено в сила решението на първоинстанционния съд. Като основание за отмяната е била приета липсата на мотиви, обосноваващи наличието на „обективна невъзможност“ по смисъла на чл. 107, ал. 1, т. 5 ЗДСл. В исковата молба Р. Д. Д. твърди, че в резултат на прекратяването на служебното му правоотношение е претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в душевни страдания, психически дискомфорт, депресивно състояние, влошаване на здравословното му състояние, финансови затруднения, социално отдръпване, нарушения на съня, загуба на тегло и други негативни преживявания, които според него са пряка последица от незаконосъобразното прекратяване на служебното му правоотношение. Съдът е указал на ищеца доказателствената тежест относно твърдените неимуществени вреди, включително необходимостта от представяне на медицински документи. По делото са били представени експертни решения на ТЕЛК, отнасящи се до бащата на ищеца, както и амбулаторен лист от 10.04.2025 г. за извършен медицински преглед на ищеца. Други медицински документи, включително относно преглед от кардиолог, не били представени. В производството пред първоинстанционния съд ищецът е ангажирал и гласни доказателства чрез разпита на свидетеля И. А. О.. Воденият от ищеца свидетел е посочил, че познава ищеца от около десет години и поддържа с него приятелски отношения. Свидетелят заявил, че след прекратяването на служебното правоотношение ищецът се е затворил в себе си, споделял е, че не се чувства добре психически и емоционално, а уволнението се е отразило негативно на ежедневието му. Посочил е още, че ищецът е споделял за финансови затруднения и здравословни проблеми, включително за повишаване на кръвното налягане. От събраните по делото доказателства първоинстанционният съд е приел за установено, че с влязлото в сила на 19.03.2025 г. решение на Административен съд София – град е била отменена Заповед № 1875/16.09.2023 г. на изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“, с която е било прекратено служебното правоотношение на ищеца на длъжността „старши експерт“. Като основание за прекратяването бил посочен чл. 107, ал. 1, т. 5 ЗДСл. При така установените факти първоинстанционният съд е приел, че е доказано настъпването на вреди и че същите са в пряка и непосредствена причинна връзка с незаконосъобразния акт. За да достигне до този извод, Съдът е кредитирал свидетелските показания в ограничена степен, като е отчел характера на отношенията между свидетеля и ищеца и липсата на други доказателства, които да потвърдят в необходимата степен твърденията за тежки психически и физически последици. Прието е било, че не са доказани твърденията за депресивно състояние, значително влошаване на здравословното състояние, хипертонично сърце, значителна загуба на тегло, нарушения на съня и продължаващи към момента на постановяване на решението тежки психически страдания. С оглед на доказателствата и при приложение на принципа на справедливостта по чл. 52 ЗЗД първоинстанционният съд е определил обезщетението за претърпените неимуществени вреди на 1500 лв., равностойни на 766,94 евро, ведно със законната лихва, считано от 28.07.2025 г. до окончателното изплащане. За разликата до предявения размер от 9000 лв., равностойни на 4601,62 евро, искът е отхвърлен като неоснователен и недоказан. Съдът се е произнесъл и по разноските, като е присъдил в полза на ищеца направените разноски съразмерно на уважената част от иска, а в полза на ответника – юрисконсултско възнаграждение съразмерно на отхвърлената част. Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. Настоящият съдебен състав споделя изцяло извода на АССГ за наличие на всички елементи от фактическия състав на отговорността на държавата за вреди по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ – налице е отменен с влязло в сила съдебно решение административен акт – Заповед № 1875/16.09.2023 г. на изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“, с която служебното правоотношение на Р. Д. е било прекратено. От прекратеното правоотношение доказателствата сочат на реално настъпили неимуществени вреди, като същите са в пряка причинно-следствена връзка именно със заповедта за прекратяване на правоотношението, тъй като липсват други установени причини за подобна негативна промяна в емоционалното състояние на ищеца. Правилно съдът е определил и размера на дължимото обезщетение за вреди, като обосновано е уважил частично иска. Предявеният иск е с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, по силата на който държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Съгласно чл. 4 ЗОДОВ дължимото обезщетение е за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Отговорността не се презумира от закона, затова в тежест на ищеца е да установи наличието на кумулативно изискуемите предпоставки за отговорността по чл. 1 ЗОДОВ – незаконосъобразен акт, отменен по съответен ред; действие или бездействие на административен орган по повод изпълнение на административна дейност; настъпила вреда; причинна връзка между отменения акт и вредата. При липсата на който и да било елемент от фактическия състав не може да се реализира отговорността по чл. 1 ЗОДОВ. Първоинстанционният съд правилно е приел, че е доказан фактическият състав по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, въз основа на събраните доказателства. Същите не сочат на съществено и трайно увреждане на здравето, но безспорно в съвкупността си, и най-вече след преценка на свидетелските показания, които няма причина да не бъдат ценени, именно защото са дадени от лице, което не се установява да е от най-близкия кръг на ищеца, т.е. да е заинтересовано, и показват изживени негативни емоции и емоционално сътресение. Съдът дължи да отбележи, че в исковата молба нищо не се споменава за тяхната продължителност, но е житейски обосновано същите да са започнали от датата на получаване на заповедта и да са престанали с постановяване на окончателния съдебен акт, по отмяна на заповедта, в който момент ищецът е получил и морално удовлетворение, което обстоятелство следва да бъде взето предвид при остойностяване размера на обезщетението за уврежданията. В тази връзка, настоящата инстанция намира същия за правилно определен, предвид продължителността на действие на незаконосъобразната заповед – около 6 месеца. Според чл. 4 ЗОДОВ държавата и общините дължат обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това, дали са причинени виновно от длъжностното лице. Съгласно § 1 от ДР на ЗОДОВ за неуредените в този закон въпроси се прилагат разпоредбите на гражданските и трудовите закони, ето защо при определяне на размера на обезщетението съдът правилно е пристъпил към прилагане на разпоредбата на чл. 52 ЗЗД. Според трайната съдебна практика по приложението на чл. 4 ЗОДОВ, както на гражданските съдилища, така и на административните такива, се приема, че справедливото обезщетяване на всички неимуществени вреди, каквото изисква чл.52 ЗЗД, означава съдът да определи точен паричен еквивалент на доказаните като преживени болки и страдания, без да зачита недоказаните твърдения за трайни и сериозни увреждания на здравето на пострадалото лице. Във всеки отделен случай тази преценка е индивидуална и конкретна, а не по общи критерии. В процесния случай негативните преживявания на Д. са доказани със свидетелските показания, приобщени по делото. Обосновано на тях съдът е приел, че той е изпитвал чувство на гняв, раздразнение, душевни притеснения и дискомфорт. От показанията на свидетеля безспорно се установява негативно въздействие върху психиката и емоциите на лицето. Като е извършил остойностяване на обезщетението за тези негативни емоции, а наред с това като се вземе предвид кратката продължителност на преживяното и без да се зачитат обстоятелства, стоящи извън личността му каквото е например здравословното състояние на баща му или личните му притеснения как да се грижи за него, Съдът е определил обоснован и справедлив размер на обезщетението. Правилно съдът е преценил, че в процесния случай понесените нематериални вреди са с нисък интензитет, тъй като няма данни за констатирани от лекар сериозни или продължителни здравословни проблеми. В тази връзка неоснователни са както възраженията на органа, че увреждането не било доказано, така и тези на ищеца, че размерът бил необоснован и постановен в нарушение на материалния закон – чл.52 ЗЗД. Необосновани са и твърденията за неправилно приложен стандарт на доказване на емоционалните преживявания с медицински документи, тъй като действително наличието на доказателства за сериозна или трайна промяна в общия здравен статус на лицето може да бъде свързана с тежки психически преживявания, но тук такива не са установени. Доказателствата, свързани с установената добра професионална репутация на ищеца нямат връзка с твърдените емоционални преживявания, доколкото не се доказва негативна промяна в отношението на колектива към него, а е житейски обосновано колегите да му съчувстват, когато причина за прекратяване на служебното правоотношение е незаконосъобразна заповед. При доказано настъпване на неимуществени вреди, които са търпени през периода на действие на заповедта (около шест месеца) и съвкупна преценка на горните обстоятелства, съдебният състав намира, че справедливо по абсолютната си стойност се явява присъденото обезщетение в размер на евровия еквивалент на сумата от 1500,00 лв., съобразно индивидуалните характеристики на случая, отчитащи характера, степента, интензитета и продължителността от време, през които са понасяни вредите при вземане предвид на всички установени по делото относими факти и според настоящия състав се явява справедливо по смисъла на чл. 52 ЗЗД и напълно компенсиращо вредоносния резултат. Предвид изложеното, Съдът счита касационните жалби за неоснователни. Обжалваното решение като правилно и обосновано следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора, разноските следва да бъдат понесени от страните така както са направени. Воден от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, АПК Върховният административен съд, трето отделение. РЕШИ: ОСТАВЯ В СИЛА Решение №5811/12.02.2026г., постановено по адм. дело № 7861/2025 г. по описа на Административен съд София – град. Решението не подлежи на обжалване. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ ПЛАМЕН ПЕТРУНОВ секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ ЧАВДАР ДИМИТРОВ /п/ ДИАН ВАСИЛЕВ