Решение · № 11139/2026 · дело 8097/2026

По дело 8097 / 2026 РЕШЕНИЕ № 11139 София, 05.11.2026 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният административен съд на Република България - Осмо отделение, в съдебно заседание на тридесети септември две хиляди двадесет и шеста година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕОДОРА НИКОЛОВА ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ИВАНОВА РАЛИЦА РОМАНОВА при секретар Жозефина Мишева и с участието на прокурора изслуша докладваното от съдията Ралица Романова по административно дело № 8097/2026 г. Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба на Х. Т. М., [ЕГН], с адрес: гр. София, [улица], чрез адвокат И. Испиридонова, срещу Решение № 22151 от 03.06.2026 г., постановено по адм. д. № 11713/2025 г., по описа на Административен съд София-град, с което е отхвърлена жалбата му срещу ревизионен акт (РА) № Р-22221721004951-091-001/24.04.2023 г., издаден от Д. Б. Кръстева-възложил ревизията и Г. В. Костов-ръководител на ревизията, в частта, в която е потвърден с Решение № 1442/10.10.2023 г. на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” (ОДОП) – София при Централно управление (ЦУ) на Националната агенция за приходите (НАП), относно установени задължения, произтичащи от непризнато право на приспадане на данъчен кредит по Закона за данъка върху добавената стойност (ЗДДС) и задължения за корпоративен данък (КД) и лихви. С касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди се, че оспореният пред Административен съд София-град ревизионен акт е нищожен, поради това, че заповедта за възлагане на ревизия, с която е следвало да бъде дадено начало на ревизионното производство не е била надлежно връчена. Посочва се, че спорният между страните въпрос е относно наличието на основания за ангажиране отговорността на Х. М. по реда на чл. 19 ДОПК относно задълженията на Иф Къмпани ЕООД, определени с влязъл в сила РА, като подчертава, че същият се ползва с обвързваща сила единствено досежно размера на дълга. Оспорва се изводът на съда, че приходните органи са доказали кумулативното наличие на изискуемите съгласно чл. 19, ал. 1 ДОПК предпоставки за ангажиране отговорността на Х. М.. Твърди се, че по делото не се установяват недобросъвестни действия на управителя, съставляващи укриване на факти и обстоятелства, както и наличието на причинно-следствена връзка между поведението на лицето и невъзможността задълженията да бъдат събрани от основния длъжник. Изтъква се, че некоректното деклариране на задълженията, само по себе си, не съставлява причина за това задълженията да не могат да бъдат събрани от имуществото на предприятието, противно на мотивите на решаващата инстанция. Искането, обективирано в касационната жалба и поддържано в молба с характер на писмени бележки, е за отмяна на първоинстанционното решение и за постановяване на друго, с което да бъде отменен процесният РА. Претендира се присъждане на разноски, направени във връзка с производствата по разглеждане на жалбата срещу ревизионен акт № Р-22221721004951-091-001/24.04.2023 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП София, по която първоначално е било образувано адм.д. № 11866/2023 г., по описа на Административен съд София-град. Постановеното по това дело решение № 2829/26.04.2024 г. е било отменено с решение № 10777/03.11.2025 г., по адм. д. № 6768/2024 г., по описа на ВАС, като делото е върнато за ново разглеждане, в резултат от което е постановено оспореното пред настоящата инстанция Решение № 22151 от 03.06.2026 г., по адм. д. № 11713/2025 г., по описа на Административен съд София-град. Ответникът - директор на ДОДОП - София при ЦУ на НАП, чрез юрк. Венева, изразява писмено становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба, направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, и съобрази становищата на страните, намира жалбата за процесуално допустима като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК, от легитимирана страна и срещу подлежащ на оспорване съдебен акт, а по съществото ѝ съобрази следното: Предмет на обжалване пред административния съд е бил РА № Р-22221721004951-091-001/24.04.2023 г., издаден от Д. Б. Кръстева-орган по приходите, възложил ревизията и Г. В. Костов-ръководител на ревизията, в частта, в която е потвърден с Решение № 1442/10.10.2023 г. на директора на Дирекция ОДОП – София при ЦУ на НАП, с който, на основание чл. 19, ал.1 от ДОПК е ангажирана отговорността на Х. Т. М., в качеството му на управител на ИФ КЪМПАНИ ЕООД, ЕИК 203435668 в периода 01.01.2016 г. – 31.07.2017 г. за задължения за данък върху добавената стойност (ДДС) в размер на 447 156.82 лв., задължения за корпоративен данък в размер на 126 593.85 лв. и лихви в размер на 367 728,18 лв. В хода на ревизионното производство е установено, че Х. Т. М., за периода 12.02.2016 г. - 01.02.2018 г. е бил управител на ИФ КЬМПАНИ ЕООД. Едноличен собственик на капитала на дружеството за периода от 11.02.2016 г. и до настоящия момент е И. О. Е. - гражданин на Република Турция. Извършена е била ревизия на ИФ КЪМПАНИ ЕООД, приключила с РА № Р- 22002219002573-091-001/14.01.2020 г., с който за 2016 г. е определен дължим КД за довнасяне в размер на 126 593,85 лв. и лихви 35 835,96 лв. Съгласно РА, банковите сметки на дружеството са били захранвани с парични средства с основание „допълнителен капитал, неизискващ регистрация“. Средствата са осчетоводени по кредита на сметка 102 „Основен капитал, неизискващ регистрация“. Към 31.07.2017 г. сметката е била с кредитно салдо /задължение към собственика/ в размер на 3 600 733,15лв. Вноските са извършвани от представляващия дружеството Х. Т. М.. От дружеството са изискани писмени обяснения и копия на банкови извлечения във връзка с извършено захранване на банковата сметка с основание „допълнителен капитал“. От Иф Къмпани ЕООД са представени копия на банковите извлечения за внесените суми. Дадени са обяснения, че сумите, с който собственикът е захранвал касата и банковата сметка на дружеството като допълнителна парична вноска са предоставяни на място в магазина на дружеството, от едноличния собственик на капитала И. О. Е., или oт упълномощено от него лице. Получаването на всяка сума е предхождано от телефонен разговор, с който И. О. Е. е информирал управителя кога и какви суми да очаква. Във връзка с представените документи и писмени обяснения, от ревизиращия екип са изпратени искания до обслужващите банки РАЙФАЙЗЕН БАЙК АД и ЮРО БАНК АД да представят копие на декларация за произхода на средствата, съгласно чл. 4, ал. 7 от Закона за мерките срещу изпиране на пари за извършени операции над 10 000,00 лв. или тяхната равностойност в чужда валута, когато плащането се извършва в брой. От РАЙФАЙЗЕНБАНК ЕАД е получен отговор, съгласно който основанието за посочените суми е търговска дейност. Получен е отговор, че лицето, което е подало декларацията е управителят на дружеството - Х. Т. М.. Представена е хронология на сметка 102 „Основен капитал не изискващ регистрация“ за 2016 г. и 2017 г. Направен е извод, че са укрити приходи от продажби от Иф Къмпани ЕООД, както и че управителят, декларирайки пред банките, че внесените средства са от търговската дейност на дружеството и същевременно отчитайки средствата в счетоводството като основен капитал, е следвало да знае, че по този начин не са отчетени реалните приходи от търговската дейност, съответно в подадените ГДД по чл. 92 от ЗКПО, вкл. и за 2016 г., и че декларираният корпоративен данък е изчислен без да бъдат отчетени тези приходи. Направен е извод също, че не са били отчетени извършените доставки от дружеството, които по смисъла на ЗДДС са облагаеми, съответно подадените СД са с невярно съдържание. От дирекция „Събиране“, отдел „Публични вземания“ при ТД на НАП София е получена служебна бележка № С220022-178-0014053/13.06.2022 г., съгласно която е образувано изпълнително дело №190680180/2019 г. за събиране на публичните вземания на Иф Къмпани ЕООД, в това число и установените с РА № Р-22002219002573-091-001/14.01.2020 г. След извършени проучвания за наличие на секвестируемо имущество, собственост на дружеството, е било установено, че същото не притежава активи, които да послужат за пълното обезпечаване на публичните му задължения. В тази връзка органите по приходите са достигнали до извода, че публичният изпълнител не може да проведе успешно производство по събиране на вземанията, а същевременно дружеството не притежава недвижимо или друго имущество, срещу което да се насочи изпълнението. Въз основа на събраните доказателства, от органите по приходите е направен извод, че са изпълнени кумулативно изброените обстоятелства, визирани в хипотезата на чл.19, ал.1 от ДОПК. Отговорността на Х. Т. М. е ангажирана за това, че в справките - декларации по ЗДДС управителят не е декларирал истинските стойности на данъка за внасяне и на претендирания данъчен кредит, а в ГДД по чл. 92 от ЗКПО за 2016 г. управителят не е декларирал действителните приходи, реализирани от дружеството. Несъответствието между действително проявените обстоятелства и тези, отразени в справките - декларации по ЗДДС и ГДД по чл. 92 от ЗКПО е квалифицирано от органите по приходите като укриване по смисъла на чл. 19, ал. 1 от ДОПК, доколкото управителят представлява дружеството и подписва годишните финансови отчети, упълномощава счетоводната кантора за подаване на данни с КЕП – дневниците за покупки и продажби и справките-декларации по ЗДДС. Административен съд София-град е отхвърлил подадената от Х. Т. М. жалба срещу Ревизионен акт № Р-22221721004951-091-001/24.04.2023 г., издаден от Д. Б. Кръстева-орган по приходите, възложил ревизията и Г. В. Костов-ръководител на ревизията, в частта, в която е потвърден с Решение № 1442/10.10.2023 г. на директора на дирекция ОДОП – София при ЦУ на НАП като е приел, че оспореният РА е издаден от компетентни органи, при изпълнение на приложимите процесуални правила и в съответствие с материалния закон. Според мотивите на съда, правилно и обосновано е заключението на органите по приходите, че Х. Т. М. при подаването на СД по ЗДДС и декларация по чл. 92 от ЗКПО е знаел, че укрива факти и обстоятелства /приходи от търговска дейност/, които по закон е длъжен да обяви. Изложено е, че при наличието на законово задължение на управителя да обяви определени факти и обстоятелства пред органа по приходите, нормата на чл. 19, ал. 1 изисква не само да не изпълни това задължение, но и да осъществи целенасочени действия по тяхното укриване. Съдът е приел, че в случая са налице обективни данни и доказателства /декларации/, че жалбоподателят е знаел, че внесените от него по банкова сметка средства са от търговска дейност, като в същото време не са представени доказателства, че внесените в касата на дружеството парични средства представляват допълнителни парични вноски и не е оборен изводът на органите по приходите, че това са укрити приходи. Съдът е направил заключение за наличието на причинно следствена връзка между поведението на управителя и установената невъзможност да бъдат събрани задълженията за данъци на Иф Къмпани ЕООД. Посочено е, че дължимите данъци и осигурителни вноски не са внесени в приход на бюджета, а в същото време са отчетени като „Основен капитал не изискващ регистрация“ за 2016 г. и 2017 г., което е довело до намаляване на счетоводния и финансов резултат на дружеството, респ. е намалило и начисляването на дължимия данък в пълен размер, като по този начин ревизираното лице не е понесло никаква данъчна тежест. Решението е валидно и допустимо, но неправилно. Неоснователно е направеното с касационната жалба възражение, че заповедта, с която е възложено ревизионното производство № Р-22221721004951-020-001/30.01.2021 г. не е била връчена на ревизираното лице. В изпълнение на указанията, дадени с Решение № 10777 от 03.11.2025 г., по адм. дело № 6768/2024 г., по описа на Върховния административен съд, от Административен съд София-град е изискано представяне на удостоверения за електронно връчване на заповедите за възлагане на ревизия, заповедите да изменение на ревизионното производство, ревизионния доклад и ревизионния акт. Видно от удостоверение за извършено връчване по електронен път в ИС „Контрол“ относно заповед за възлагане на ревизия № Р-22221721004951-020-001/30.01.2021 г., електронната пратка към съобщението за електронно връчване на документи, изпратено на 01.09.2021 г. е активирана на 01.09.2021 г. от IP 37.63.15.131. Документът е изтеглен от електронен адрес [email protected]. С разпоредбата на чл. 19, ал. 1 ДОПК е създаден особен случай на лична имуществена отговорност на лица, управляващи задължени за данъци/осигурителни вноски субекти - задължени лица по чл. 14, т. 1 и т. 2 ДОПК. Приложимият в случая фактически състав по чл. 19, ал. 1 ДОПК урежда изчерпателно елементите, които следва да са установени кумулативно: 1. Субект на отговорността - управител, член на орган на управление, прокурист, търговски представител, търговски пълномощник на задължено юридическо лице по чл. 14, т. 1 и 2 ДОПК; 2. Наличие на непогасени задължения за данъци и/или задължителни осигурителни вноски на задълженото лице; 3. Недобросъвестно извършване на посоченото в нормата действие - укрие факти и обстоятелства, които по закон е бил длъжен да обяви пред органа по приходите или публичния изпълнител; 4. Невъзможност да бъде погасено вземането - чрез допустимите доказателствени средства органът по приходите следва да докаже, че дружеството не разполага с имущество да покрие съществуващите публични задължения; 5. Причинно-следствена връзка между недобросъвестното поведение и невъзможността задълженията да бъдат събрани от имуществото на дружеството; 6. Граници на отговорността - в резултат на виновното си поведение, лицето отговаря за пълния размер на непогасеното задължение. Доказателствената тежест за установяване на кумулативно изискуемите предпоставки е на органите по приходите. Между страните по делото е безспорно наличието на първия и втория елемент от описания фактически състав - през ревизираните периоди Х. Т. М. е действал в качеството на управител на Иф Къмпани ЕООД, което има непогасени публични задължения, установени с влязъл в сила РА. Тези задължения не са внесени към момента на издаване на процесния ревизионен акт, видно от служебна бележка № С220022-178-0014053/13.06.2022 г. на дирекция „Събиране“ при ТД на НАП. Спорно между страните е осъществяването на останалите кумулативно предвидени предпоставки за ангажиране на отговорността на лицето на основание чл. 19, ал. 1 ДОПК. Разпоредбата изисква да се установи причинно-следствената връзка между поведението на управителя и несъбирането на данъчни и осигурителни задължения на представляваното дружество. Поведението на управителя следва да е единствената причина за несъбираемостта на публичните задължения. Публичните задължения на ИФ КЪМПАНИ ЕООД са за корпоративен данък и ДДС за 2016 г. и част от 2017 г., установени в влязъл в сила РА № Р-22002219002573-091-001/14.01.2020 г. и произтичат от внасяни от управителя, от името на едноличния собственик на капитала парични средства в дружеството по счетоводна сметка „Каса“ – постъпили 757 500,00 лв.; по разплащателна сметка – 74 712,52 лв.; по разплащателна сметка във валута – 686 913,72 лв., отчитани като допълнителни вноски по сметка 102 „Основен капитал, неизискващ регистрация“ за 2016 г. и 2017 г. Общият размер на вноските е 1 519 16,24 лв., приети като укрити приходи от продажби, тъй като не е доказано основанието за превода на направените вноски при липсата на представено решение за внасяне на допълнителни парични вноски по реда на чл. 134 от Търговски закон. Липсата на представено решение по чл. 134 от Търговския регистър не може да е основание за данъчно облагане по реда на чл. 19, ал. 1 от ДОПК на управителя на дружеството. Решението за внасянето на вноските се взема от едноличния собственик на капитала и издаването на това решение в писмена форма е отговорност на собственика, а не на управителя на дружеството. Управителят не носи отговорност за изпълнението или неизпълнението на задължения във връзка с управлението на дружеството, които зависят изцяло от волята на едноличния собственик на капитала. Иф Къмпани ЕООД продължава да е действащо според справка от Търговския регистър, като няма регистрирани данни същото да е обявено в несъстоятелност или ликвидирано. Жалбоподателят Х. Т. М. е бил управител на дружеството в рамките на ревизирания период, но в същото това време едноличен собственик на капитала е И. О. Е., който е управител на дружеството към момента на провеждане на ревизионното производство. Обстоятелството, че същият не може да бъде открит от ревизиращия екип не го освобождава от отговорност по чл. 19, ал.1 ДОПК, в качеството му на член на орган на управление. Несъбираемостта на задълженията на Иф Къмпани ЕООД е приета за съществуваща в резултат от изводи на органи по приходите, в хода на образувано изпълнително производство, като не е изяснено поради какви причини тези действия са били предприети със закъснение и дали в предходен момент не е могло да бъдат събрани установените публични задължения. Принципно правилно административният съд е приел, че подаването на справки-декларации по ЗДДС и ГДД по чл. 92 ЗКПО с неверни данни, изразяващо се в неотразяване на пълния размер на отчетените приходи, представлява укриване на факти и обстоятелства от управителя по смисъла на чл. 19, ал. 1 ДОПК. Основателно обаче в касационната жалба се твърди, че е налице разлика във фактическите състави, обуславящи отговорността на дружеството за данъци и/или задължителни осигурителни вноски, от този по чл. 19, ал. 1 ДОПК, обуславящ отговорността на управителя му за невъзможността да бъдат събрани тези задължения. В случая не е доказано наличието на причинно-следствена връзка между поведението на управителя и невъзможността да бъдат събрани задълженията на дружеството за данъци. Изложените от приходните органи, а и от съда, мотиви са лаконични и се свеждат до това, че самият акт на недеклариране на задълженията по ЗДДС и ЗКПО обуславя наличие на причинно-следствена връзка. Нормата на чл. 19, ал. 1 ДОПК, за да бъде правомерно ангажирана отговорността на управителя, изисква приходните органи да установят как точно укриването на факти и обстоятелства, в случая деклариране на занижени размери на приходите на дружеството, е довело до невъзможността задълженията му да бъдат погасени, каквито мотиви не са изложени в РА. За прилагането на отговорността по чл. 19, ал. 1 ДОПК релевантна е връзката между поведението на управителя и невъзможността за събиране на вземанията на дружеството, а такава връзка в случая не е доказана от ревизиращите органи. Укриването на факти в декларациите и справките е относимо към дължимостта на данъци от дружеството, но не може на самостоятелно основание да обуслови невъзможността за събирането им, още повече, че в конкретния случай не е установен моментът, в който е настъпила окончателната такава, което препятства проверката за наличие на причинно-следствена връзка. В хода на ревизията не е изследвано какво е било имущественото състояние на дружеството преди и след декларирането на данни от управителя. В мотивите на ревизионния доклад е посочено единствено, че има образувано изпълнително производство и липсват каквито и да било активи, които могат да удовлетворят вземанията. Това обаче не означава, че когато са възникнали задълженията дружеството е разполагало с възможност да ги погаси и впоследствие това се е оказало невъзможно само поради невярното деклариране. Съдът, както и приходните органи, изобщо не са изследвали наличието, вида и стойността на притежаваните от основния длъжник активи от момента на възникване на установените му задължения до момента на образуване на изпълнителното дело, за да се направи обоснован извод, че невъзможността за погасяване на тези публични задължения се дължи единствено на по-късното им установяване с РА, поради невярното деклариране на управителя (в този смисъл - Решение № 11613/18.11.2025 г., постановено по адм. д. № 7865/2025 г. на ВАС, VIII отд., Решение № 13422 от 30.12.2025 г., постановено по адм. д. № 11608/2025 г. на ВАС, I о. и др.). По гореизложените съображения настоящият касационен състав приема, че обжалваното решение е постановено в нарушение на материалния закон и при необоснованост на правните изводи, поради което следва да бъде отменено и вместо него следва да бъде постановено друго, с което да бъде отменен ревизионният акт. Съобразно изхода на делото в полза на касатора следва да се присъдят разноски за касационната инстанция, които съгласно Договор за правна защита и съдействие от 05.10.2025 г., служещ и като разписка, възлизат на 8000,00 лв. за платено адвокатско възнаграждение. Представена е и фактура за платено адвокатско възнаграждение в размер на 20 000 лв., с номер 2 от 07.11.2024 г. Общият размер на разноските за платено адвокатско възнаграждение, следващи се в полза на страната, възлиза на 28 000 лв. Посочената сума следва да се превалутира на основание чл. 12 и чл. 13 от Закона за въвеждане на еврото и да се определи в размер на 14 316,17 евро. Платена е и държавна такса за образуване на делото пред Върховния административен съд в размер на 874,27 евро. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховен административен съд, състав на осмо отделение, РЕШИ: ОТМЕНЯ Решение № 22151 от 03.06.2026 г., постановено по адм. д. № 11713/2025 г., по описа на Административен съд София-град, и вместо него ПОСТАНОВЯВА: ОТМЕНЯ по жалба на Х. Т. М., Ревизионен акт № Р-22221721004951-091-001/24.04.2023 г., издаден от Д. Б. Кръстева-орган по приходите, възложил ревизията и Г. В. Костов-ръководител на ревизията, в частта, в която е потвърден с Решение № 1442/10.10.2023 г. на директора на Дирекция „ОДОП – София при ЦУ на НАП относно установени задължения по реда на чл.19, ал.1 от ДОПК за задължения на ИФ КЪМПАНИ ЕИК 203435668, определени с Ревизионен акт № Р-22002219002573-091-001/14.01.2020 г., както следва: корпоративен данък в размер на 126 593,85 лв., ведно със съответна лихва; данък върху добавената стойност в размер на 447 156,82 лв., ведно със съответна лихва. ОСЪЖДА Национална агенция за приходите да заплати на Х. Т. М., [ЕГН], сума в размер на 15 190,44 /петнадесет хиляди сто и деветдесет евро и 44 евроцента/ евро, представляваща, направените деловодни разноски. Решението е окончателно. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ ТЕОДОРА НИКОЛОВА секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ ЕМИЛИЯ ИВАНОВА /п/ РАЛИЦА РОМАНОВА