Решение · № 11137/2026 · дело 8181/2026

По дело 8181 / 2026 РЕШЕНИЕ № 11137 София, 05.11.2026 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният административен съд на Република България - Осмо отделение, в съдебно заседание на седми октомври две хиляди двадесет и шеста година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕОДОРА НИКОЛОВА ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ИВАНОВА РАЛИЦА РОМАНОВА при секретар Жозефина Мишева и с участието на прокурора изслуша докладваното от съдията Ралица Романова по административно дело № 8181/2026 г. Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 160, ал. 7 ДОПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от Т. О. П., [ЕГН], приподписана от адвокат И. Стоянов, срещу Решение № 7465 от 23.06.2026 г., постановено по адм. д. № 2467/2025 г. по описа на Административен съд Пловдив, с което е отхвърлена жалбата на касатора срещу Ревизионен акт № Р-16001625001080-091-001/22.07.2025 г., издаден от П. Стоев, на длъжност началник сектор, възложил ревизията и С. Звездов, на длъжност главен инспектор по приходите - ръководител на ревизията при Териториална дирекция на Национална агенция за приходите (ТД на НАП) - Пловдив, изменен и потвърден с Решение № 332/09.10.2025 г. на директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ (ОДОП) - Пловдив при Централно управление (ЦУ) на НАП. С оспорения ревизионен акт, в потвърдената и изменена част, на Т. О. П. са установени допълнителни задължения за 2023 г. за годишен и авансов данък по Закона за данък върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ) на едноличен търговец, данък върху годишната данъчна основа по чл. 17 ЗДДФЛ, както и задължения за осигурителни вноски за ДОО, здравно осигуряване и ДЗПО - универсален пенсионен фонд, ведно с прилежащите лихви. С решението на директора на дирекция ОДОП - Пловдив ревизионният акт е потвърден в частта относно установения годишен и авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ за 2023 г. в размер на 121,17 лв. главница и 17,21 лв. лихва, а в останалата част е изменен, като задълженията са определени в намален размер. В касационната жалба се излагат съображения за неправилност на съдебния акт поради нарушения на процесуалния и материалния закон и необоснованост - касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Съдебното решение се оспорва като необосновано и постановено при липса на мотиви. Изложените възражения са във връзка с непризнаването от страна на ревизиращите органи и възприето от съда на приходите, за които касаторът е посочил, че са с произход от лотарийна печалба, от дарения по повод годеж, както и суми предоставени от родител. Твърди се, че задълженията за осигурителни вноски са определение в противоречие с Тълкувателно решение № 2 от 02.02.2022 г., постановено по тълкувателно дело № 8/2020 г. на Общото събрание на колегиите на Върховния административен съд. Подробни съображения, обосноваващи посочените оплаквания се съдържат в касационната жалба. Изразено е искане за отмяна на оспореното решение на Административен съд Пловдив, като вместо него да бъде постановено решение, с което се отменя ревизионния акт. Претендира се и присъждане на разноски. Ответникът по касация - Директор на Дирекция ОДОП - Пловдив, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Стоянова, оспорва касационната жалба, по подробни съображения, изложени в писмен отговор. Изразява искане решението да бъде оставянето в сила. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение и за касационната инстанция. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба, направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, и съобрази становищата на страните, намира жалбата за процесуално допустима като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК, от легитимирана страна и срещу подлежащ на оспорване съдебен акт, а по съществото ѝ съобрази следното: Първостепенният съд е описал установената фактическа обстановка във връзка с ревизията - събраните доказателства в хода на ревизията, констатациите за наличие на обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 2 и т. 7 ДОПК за провеждане на ревизията по особения ред, дадените обяснения и ангажирани доказателства от задълженото лице в хода на ревизията, начина на определяне на данъчната основа за отделните данъчни периоди, съответно размера на установените задължения, в това число и на тези за лихви за забава. Съдът е обсъдил и събраните в хода на съдебното производство доказателства и доказателствени средства, поотделно и в тяхната съвкупност, както дадените писмени обяснения от трети лица в рамките на ревизионното производство и свидетелските показания на съпругата на Т. О. П., като се е обосновал каква част от тях приема за съответстваща на останалия събран по делото доказателствен материал. По делото е прието заключение на допуснатата съдебно-счетоводна експертиза. Вещото лице е изготвило три отделни групи алтернативни парични потоци за 2023 г. Първият вариант е разработен при условие, че бъдат включени само твърдените дарения от бащата на Т. О. П. през предходни години и сумата от лотарийната печалба. Вторият вариант е изготвен при включване единствено на твърдените дарения от родитрл през 2023 г. и паричните подаръци от годежа. Третият вариант представлява кумулативен модел, при който са включени както твърдените дарения и лотарийна печалба от предходни години, така и даренията и подаръците, сочени за получени през 2023 г. При първия вариант експертизата е достигнала до извод за недостиг на парични средства в размер съответно на 84 001,07 лв., при минималния размер на даренията и 42 928,64 лв., при максималния размер на даренията. При втория вариант е установен недостиг на парични средства в размер на 62 651,32 лв. При третия вариант е изчислен недостиг на парични средства в размер на 25 100,67 лв., при минималния размер на даренията, а при максималния размер на даренията не е установен недостиг, като е формиран положителен остатък от 15 971,76 лв. В заключителната си част вещото лице изрично е посочило, че всички представени варианти представляват аритметични модели, изготвени при хипотетично приемане на твърдените източници на средства, както и че окончателната преценка относно наличието или липсата на недостиг на парични средства и относно доказаността на съответните източници не е от компетентността на експертизата, а следва да бъде извършена от съда въз основа на всички събрани по делото доказателства. Съдът е кредитирал заключението единствено в неговата изчислителна част, доколкото същото коректно отразява математическите последици при различните допускания, но не е възприел направените хипотетични модели като доказателство за реалното получаване, съхраняване или наличност на спорните суми. Административен съд Пловдив е изложил мотиви, че оспореният ревизионен акт е издаден от компетентни органи, в предвидената от закона форма и съдържание и при липса на допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила. Прието е и, че ревизионният акт е издаден в съответствие с материалния закон - доказано е от органите по приходите наличието на обстоятелствата по чл. 122, ал. 1, т. 2 и т. 7 от ДОПК, както и подлежаща на облагане с данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ обща данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ, формирана съответно от доходи с неустановен произход и от доходи по чл. 35, т. 6 от ЗДДФЛ. Решението е валидно, допустимо и правилно. Неоснователни са възраженията на касатора за липса на мотиви. Решението на Административен съд Пловдив е подробно мотивирано, обсъдени са представените и събрани доказателства, както бе посочено по-горе, като изводите на съда са подкрепени с аргументиран анализ на доказателствения материал. Съгласно чл. 122, ал.1, т.2 от ДОПК органът по приходите може да приложи установения от съответния закон размер на данъка към определена от него по реда на ал. 2 основа, когато е налице едно от следните обстоятелства: т. 2. налице са данни за укрити приходи или доходи; т. 7. декларираните и/или получените приходи, доходи, източници на формиране на собствения капитал или на безвъзмездно финансиране на стопанската дейност на ревизираното лице не съответстват на имущественото и финансовото му състояние за ревизирания период. Посредством проверка, резултатите от която са отразени в Протокол № ПФ-16001624000443-073-001/07.03.2025 г. на ТД на НАП Пловдив е установено наличие на несъответствие между доходите на Т. О. П. за периода 01.01.2023 г.-31.12.2023 г. и направените от същия разходи за периода. С оглед констатираните в хода на ревизията обстоятелства, от страна на органите по приходите е прието, че са налице основанията на чл. 122, ал. 1 ДОПК за определяне на данъчната основа по особения ред. В изпълнение на изискванията на чл. 124, ал. 1 ДОПК на Т. О. П. е връчено Уведомление № Р-16001625001080-113-001/01.04.2025 г., с което е уведомен, че основата за облагане ще бъде определена по реда на чл. 122 ДОПК, като му е предоставена възможност да представи доказателства и становище. Връчено е уведомление по чл. 17, ал. 1 ДОПК, както и е изискана декларация по чл. 124, ал. 3 ДОПК, каквато впоследствие е представена. Правилно е прието от Административен съд Пловдив, че ревизионното производство е проведено при спазване на специалните процесуални гаранции, предвидени от законодателя при извършване на ревизия по реда на чл. 122 ДОПК. Съгласно чл. 122, ал. 1 ДОПК при наличие на някое от предвидените в закона обстоятелства органът по приходите определя основата за облагане по особения ред на чл. 122, ал. 2 ДОПК. В случая ревизията е извършена при наличие на данни за несъответствие между имущественото и финансовото състояние на Т. О. П. и декларираните от него доходи и източници на финансиране по смисъла на чл. 122, ал. 1, т. 7 ДОПК. По силата на чл. 124, ал. 2 ДОПК фактическите констатации в ревизионния акт се считат за верни до доказване на противното, когато наличието на основанията по чл. 122, ал. 1 ДОПК е подкрепено от събраните доказателства. В този случай доказателствената тежест за опровергаване на констатациите преминава върху ревизираното лице. Съгласно чл. 13, ал.2 ЗДДФЛ не се смята за доход полученото имущество по наследство, завет и дарение, както и полученото имущество с възстановено право на собственост по реда на нормативен акт, а по силата на чл.225 от Закона за задълженията и договорите с договора за дарение дарителят отстъпва веднага и безвъзмездно нещо на дарения, който го приема. Следователно полученото имущество по дарение не представлява облагаем доход, а дарението на парични средства може да бъде извършено чрез непосредственото им предаване. Когато обаче данъчнозадълженото лице се позовава на дарения като източник на средства за покриване на извършени разходи, то следва да докаже както финансовата възможност на дарителя, така и реалното получаване на сумите. Също така следва да бъде доказано по безспорен начин получаването и наличието на средства от други необлагаеми източници. Установяването на факта на получаване на определена сума не е достатъчно, за да се приеме, че същата е била налична към началото на ревизирания период. Между страните не е спорно, а и от събраните по делото доказателства се установява, че през 2016 г. Т. О. П. е получил сумата от 50 000 лв. като печалба от национална лотария. Това е видно от протокол за изплащане на печалба и не се оспорва от органите по приходите. Съгласно разпоредбата на чл. 124, ал. 2 ДОПК, след като са установени предпоставките за извършване на ревизия по реда на чл. 122 ДОПК, фактическите констатации в ревизионния акт се считат за верни до доказване на противното. Следователно, за ревизираното лице е необходимо да проведе пълно и главно доказване на твърдяното обстоятелство, че към началото на 2023 г. е разполагал с процесната сума, тъй като самият факт на получаване на определена сума в минал период не обосновава сам по себе си извод, че същата е съхранена и налична години по-късно. Правилно е прието от Административен съд Пловдив, че Т. О. П. не е ангажирал убедителни доказателства относно съхраняването на процесната сума в периода между получаването ѝ през 2016 г. и началото на ревизирания период през 2023 г. От събраните в хода на ревизията доказателства се установява, че след постъпването на печалбата по банковата сметка на ревизираното лице средствата последователно са били изтегляни и разходвани, като още към 27.06.2017 г. наличността по сметката е сведена до нулев размер. Установено е също, че през периода след получаването на печалбата Т. О. П. е имал публични задължения, по повод на които са били предприемани изпълнителни действия, включително налагане на обезпечителни мерки. В разглеждания случай между получаването на печалбата и началото на ревизирания период са изминали близо седем години, като не са представени доказателства за начина на съхранение на средствата, за тяхното запазване или за конкретни факти, позволяващи да се направи извод, че те са останали налични към 01.01.2023 г. Следователно, правилно и обосновано е прието от състава на Административен съд Пловдив, че в съответствие със закона органите по приходите не са включили сумата от 50 000 лв., респективно остатък от нея, при формиране на началното салдо към 01.01.2023 г. На следващо място в жалбата се възразява, че неоснователно като налични парични средства в периодите на 2022 г. и 2023 г. не са отчетени значителни парични средства, които Т. О. П. е получил от своя баща О. Т. П.. Не е спорно обстоятелството, че бащата на жалбоподателя е работил и е получавал доходи в Кралство Нидерландия, като е разполагал с определени парични средства и е имал обективна финансова възможност да подпомага своя син. Представени са трудови договори, данъчни документи и банкови извлечения, от които се установява наличието на доходи и парични наличности в патримониума на О. Т. П.. Съгласно чл. 225 ЗЗД дарението на парични средства представлява реален договор и се счита за сключено с фактическото предаване на сумата. В случая не са представени доказателства, от които да се установява получаването на парични средства в размера, заявен от Т. О. П. в хода на ревизията. Съществува противоречие между обясненията на Т. О. П. и тези на О. Т. П. относно размера на предоставените суми. Касаторът поддържа, че през ревизирания период е получил от баща си значително по-големи парични средства, надхвърлящи 50 000 лв., докато в представените обяснения О. П. посочва, че е подпомагал сина си със суми от порядъка на 3 000 до 6 000 евро годишно, като общият размер на предоставените средства не надвишава приблизително 10 000 евро, включително средствата, свързани със закупуването на автомобил, които са признати като реално получени. Наличието на пряко противоречие между твърденията на Т. О. П. и О. Т. П. относно съществените елементи на даренията - размер и период на предоставяне, не позволява същите да се приемат като безспорни. Неоснователно е и възражението, че движението по банковата сметка на О. П. през 2023 г. доказва получаването на средства от неговия син. Намаляването на банковите наличности действително е индиция, че дарителят е разполагал със средства и е извършвал разходи, но не позволява да се установи на кого конкретно са били предоставени тези суми и дали въобще са били предадени на Т. О. П.. Т. О. П. твърди, че през 2023 г. е получил парични средства в размер на около 45 000 лв., подарени по повод проведен годеж, които следва да бъдат отчетени като приход с установен и необлагаем произход при формиране на паричния поток. Твърдението за получени парични подаръци в размер на приблизително 45 000 лв. не е подкрепено от никакви писмени или други доказателства. Не са представени списъци на дарителите, разписки, извлечения от банкови сметки, декларации от лицата, предоставили средствата, или каквито и да било други доказателства, от които да може да се установи и потвърди както размерът на получените суми, така и техният конкретен произход. Единственото доказателство в подкрепа на това твърдение са свидетелските показания на съпругата на Т. О. П., приети в хода на съдебното производство. Правилно е заключението на Административен съд Пловдив, че лицето което свидетелства, в качеството на съпруга на ревизираното лице е заинтересовано от изхода на делото. Поради това свидетелските показания следва да бъдат преценявани при условията на чл. 172 ГПК, в съвкупност с останалия доказателствен материал по делото. От данните, изложени в свидетелските показания може да се направи извод, че е било проведено тържество по повод годеж, съпроводено с обичайно получаване на парични подаръци от гости на подобно семейно събитие. Недоказан е размерът на получените средства, за които се твърди, че са от около 45 000 лв. Не са посочени конкретни лица, предоставили отделните суми, не се посочва конкретен размер на отделните дарения и не се излагат факти, които позволяват да се направи безспорен извод за достигане именно на сочената от Т. О. П. обща стойност. Обясненията и показанията на свързани или заинтересовани с ревизирания субект лица не са достатъчни сами по себе си да установят съществуването на значителни по размер парични средства, когато не са подкрепени от независими и обективни доказателства. От съдържанието на приетото по делото заключение на съдебно-счетоводната експертиза се установява, че вещото лице е извършило преглед на наличните по делото доказателства, в резултат от което са изготвени няколко алтернативни варианта на паричен поток за 2023 г., основани на различни хипотези относно включването на твърдените от жалбоподателя източници на средства - лотарийна печалба, дарения от родител и парични подаръци по повод годеж. От страна на вещото лице изрично е посочено, че изчисленията относно даренията от бащата са извършени при възприета хипотеза за подпомагане в размер между 3000 и 6000 евро годишно за период от седем години, като е уточнено, че тези изчисления са аритметични и не потвърждават получаването на средствата, а представят числов резултат. Твърдените средства, получени от лотарийната печалба са включени от вещото лице като възможен приход, но също е изготвен единствено математически модел при условно приемане на тази теза. Аналогичен е подходът и относно твърдените парични подаръци по повод годеж в размер на 45 000 лв., които са включени в отделните варианти на паричния поток единствено въз основа на твърденията на жалбоподателя и свидетелските показания. В заключителната част на експертизата вещото лице сочи, че алтернативните варианти представляват „аритметични модели, изготвени при хипотетично допускане на посочените в доказателствата източници на средства“. Следователно, правилни се явяват изводите на Административен съд Пловдив, че заключението отразява само математическите последици при различните допускания и съдържа хипотетични модели, които не установяват реалното получаване, съхраняване или наличност на спорните суми. В касационната жалба са изложени възражения относно определените задължения за държавно обществено осигуряване, здравно осигуряване и допълнително задължително пенсионно осигуряване, като се твърди, че при определянето име не е спазено приетото с Тълкувателно решение № 2 от 02.02.2022 г. по тълк. д. № 8/2020 г. на Общото събрание на колегиите на Върховния административен съд. Съгласно цитираното решение, установеният по реда на чл. 122 ДОПК доход с неустановен произход не представлява сам по себе си осигурителен доход и върху него не могат автоматично да бъдат определяни задължителни осигурителни вноски. За възникване на осигурително задължение е необходимо да бъде установено, че съответният доход произтича от упражняване на трудова дейност по смисъла на осигурителното законодателство. Възражението е неоснователно. Видно от мотивите на ревизионния акт и на ревизионния доклад, както правилно е констатирано и от Административен съд Пловдив, задължителните указания на Тълкувателно решение № 2 от 02.02.2022 г. по тълк. д. № 8/2020 г. на Общото събрание на колегиите на Върховния административен съд са били съобразени от органите по приходите. Осигурителни вноски не са начислени върху установеното несъответствие между приходи и разходи в размер на 121 778,14 лв., възприето като доход с неустановен произход по смисъла на чл. 122 ДОПК. Осигурителните задължения са определени единствено във връзка с установените приходи от извършваната от Т. О. П. дейност по продажба на стоки чрез Еконт Експрес АД, която правилно е квалифицирана като стопанска дейност по смисъла на чл. 26, ал. 7 ЗДДФЛ. От изложеното следва, че достигайки до извода, че ревизионният акт, в потвърдената му чрез изменение от горестоящия орган част, е законосъобразен и жалбата срещу него следва да се отхвърли, Административен съд Пловдив е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора и направеното искане, в полза на НАП следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение за касационното производство, възлизащо на сумата от 102 евро, на основание чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ във вр. с чл. 78, ал. 8 ГПК вр. с § 2 ДР ДОПК. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение, РЕШИ: ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 7465 от 23.06.2026 г., постановено по адм. д. № 2467/2025 г. по описа на Административен съд Пловдив ОСЪЖДА Т. О. П., [ЕГН] да заплати на Национална агенция за приходите сумата от 102 /сто и две/ евро., представляваща юрисконсултско възнаграждение за касационното производство. Решението не подлежи на обжалване. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ ТЕОДОРА НИКОЛОВА секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ ЕМИЛИЯ ИВАНОВА /п/ РАЛИЦА РОМАНОВА