Решение · № 11190/2026 · дело 2709/2026

По дело 2709 / 2026 РЕШЕНИЕ № 11190 София, 06.11.2026 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният административен съд на Република България - Пето отделение, в съдебно заседание на шестнадесети септември две хиляди двадесет и шеста година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДОНКА ЧАКЪРОВА ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛ ДИМИТРОВ ЕЛКА АТАНАСОВА при секретар Камелия Михайлова и с участието на прокурора Веселин Найденов изслуша докладваното от председателя Донка Чакърова по административно дело № 2709/2026 г. Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на „БЕТ БГ“ ЕАД срещу решение № 2571 от 21.01.2026 г., постановено по адм. д. 5738/2024 г. по описа на Административен съд София-град (АССГ). Касаторът обжалва съдебното решение с твърдения за неправилност, кореспондиращи на отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК- противоречие с материалния закон, поради което иска да се отмени, а по същество да се укаже на административния орган да уважи направането искане за възстановяване. Подробни съображения в подкрепа на твърденията и исканията са изложени в касационната жалба и в писмена молба. Претендира разноски. Ответната страна - изпълнителният директор на Национална агенция за приходите (НАП) оспорва касационната жалба по съображения в писмен отговор и писмена молба. Претендира разноски. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на другата страна. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура заявява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, Пето отделение, намира, че касационната жалба като подадена от страна в производството, в срок е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна по следните съображения: С обжалваното съдебно решение № 2571 от 21.01.2026 г., постановено по адм. д. 5738/2024 г. по описа на АССГ е отхвърлена жалбата на „БЕТ БГ“ ЕАД против мълчалив отказ на изпълнителния директор на НАП по искане вх. № 26-Б-322/19.03.2024 г. за възстановяване по реда на чл. 129 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) на недължимо платена такса по чл. 30 от Закона за хазарта (ЗХ) в размер на 140 000 лв. и е осъдено „Ц.Б.С.-2009“ООД да заплати на НАП разноски. С решение № 3344/27.01.2026 г., постановено по адм.д. 5738/2024 г. по описа на АССГ е допусната поправка на очевидна фактическа грешка в диспозитива на обжалваното съдебно решение като „Ц.Б.С.-2009“ООД е заменено с „БЕТ БГ“ЕАД. Административният съд е приел за установено, че на „БЕТ БГ“ ЕАД е издаден лиценз за организиране на хазартни игри онлайн със срок от пет години. На 21.02.2024 г. дружеството е внесло държавна такса в размер на 140 000 лв., а на 19.03.2024 г. е поискало да му бъдат възстановени по реда на чл. 129 от ДОПК и по това искане липсва произнасяне от изпълнителния директор на НАП. Въз основа на тези установени факти АССГ е приел, че в административното производство не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, заплатената такса не е недължимо платена, не е отпаднала нейната дължимост, поради което мълчаливият отказ да бъде върната еднократната такса по чл. 30, ал. 6 от ЗХ е законосъобразен. При обосноваване на правните изводи решаващият съд се е позовал на чл. 129 от ДОПК и на чл. 4б от Закона за държавните такси, както и е възпроизвел текстовете на § 22 от ПЗР на Закона за държавния бюджет на Република България за 2024 г. и чл. 92 от ЗХ. Административният съд е приел, че доколкото административният орган не се е произнесъл в срок по искането, то е налице формиран мълчалив отказ, но не е обсъдил от компетентността на изпълнителния директор на НАП за произнасяне по отправеното до НАП искане. Съдът е посочил, че по делото няма спор по фактите, а спорът е относно материалната законосъобразност на мълчалия отказ, изразяваща се в това дали е била дължимо платена, респ. подлежи ли на връщане еднократна такса по чл. 30, ал. 6 от ЗХ, платена на 21.02.2024 г. на основание § 18 от ПЗР на ЗДБРБ за 2024 г. и отнасяща се за периода 01.01.2024 г. - 22.04.2026 г. Решаващият съд е приел, че мълчалият отказ е материално законосъобразен и не противоречи на целта на закона с мотиви, че таксата не е недължимо платена по смисъла на чл. 3, ал. 1 от Закона за държавните такси (ЗДТ) и не са налице основанията по чл. 4б от ЗДТ. Допълнително съдът се е аргументирал, че съгласно § 22, ал. 3 от ПЗР на ЗДБРБ за 2024 г. еднократната част от таксата се внася по реда на чл. 92 от ЗХ, като съгласно чл. 92, ал. 4 от ЗХ недължимо платени или събрани суми по ал. 1 – 3 и подлежащи на възстановяване се прихващат или възстановяват по реда на ДОПК. АССГ е приел, че в конкретния случай не са налице двете кумулативни предпоставки за възстановяване - таксата не е недължимо платена за периода 01.01.2024 г. - 22.04.2026 г., нито към датата на искането за възстановяване е отпаднало основанието ѝ за заплащане. Възраженията на жалбоподателя за противоконституционност и противоречие с правото на Европейския съюз на разпоредбите на § 18 - § 22 от ПЗР от ЗДБРБ за 2024 г. съдът е приел за неоснователни. На основание чл. 218, ал. 2 от АПК за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон касационната инстанция следи и служебно. Обжалваното съдебно решение е действителен съдебен акт като постановен от законен състав, след надлежно сезиране от заинтересовано лице с жалба с доводи за формиран мълчалив отказ за произнасяне по негово искане, но първоинстнационният съд не е определи недвусмислено предмета на спора и е постановил недопустим съдебен акт. Административният съд е обсъждал като едновременно приложими разпоредбите на чл. 4б от ЗДТ и чл. 129 от ДОПК без да съобрази, че процедурата по Раздел I на Глава Шестнадесета от ДОПК, част от която е чл. 129 от ДОПК, е различна от процедурата, по която се връщат недължимо платените такси по чл. 4б от ЗДТ. Неяснотата в правните изводи на първата инстанция е породена и от формирането им при неизяснена фактическа обстановка, доколкото не са обсъдени събраните по делото доказателства относно издадения лиценз за организиране на хазартни игри онлайн, декларация за дължимата еднократна част от таксите по чл. 30 от ЗХ с попълнена само Част III „Деклариране на еднократна част от държавната такса за издаване и поддържане на лиценз за онлайн залагания по чл. 30, ал. 4 от ЗХ“ и искането за възстановяване на недължимо платени и събрани суми за данъци, задължителни осигурителни вноски, наложени от органите по приходите и имуществени санкции, както и суми, подлежащи на възстановяване в размер на 140000 лв., в която е описана като недължимо платена еднократна част от таксите относно чл. 30 от ЗХ онлайн казино. Съгласно чл. 30, ал. 4 от ЗХ (в редакция ДВ, бр. 1 от 2014 г.) за издаване и поддържане на лиценз за онлайн залагания се събира двукомпонентна държавна такса, състояща се от еднократна такса в размер на 100 хил. лв. и променлива част в размер на 20 на сто върху разликата между стойността на получените залози и изплатените печалби, а за игри, за които се събират такси и комисиони за участие – в размер на 20 на сто върху стойността на получените такси и комисиони. С § 18, т. 2, б. „б“ от ПЗР на ЗДБРБ за 2024 г. (отм.) в ЗХ се правят изменения в чл. 30, като в ал. 4 думите „100 000 лв.“ се заменят с „400 000 лв.“ В § 20 от ПЗР на ЗДБРБ за 2024 г. (отм.) е посочено, че организаторите на хазартни игри за онлайн залагания с лицензи, издадени преди 1 януари 2024 г., дължат еднократната част от таксата по чл. 30, ал. 4 от Закона за хазарта, изчислена по посочената формула, за броят месеци на действие на лиценза, оставащи след 1 януари 2024 г. Според чл. 30, ал. 6 от ЗХ ( Нова - ДВ, бр. 69 от 2020 г., изм. - ДВ, бр. 108 от 2023 г., в сила от 01.01.2024 г.)зЗа поддържане на лиценз за игри с игрални автомати със срок на лиценза 5 години се събира еднократна държавна такса в размер на 75 000 лв., когато игрите са организирани в населени места до 500 000 жители, и в размер на 150 000 лв., когато игрите са организирани в населени места над 500 000 жители. За поддържане на лиценз за игри с игрални автомати със срок на лиценза 10 години се събира еднократна държавна такса в размер на 150 000 лв., когато игрите са организирани в населени места до 500 000 жители, и в размер на 300 000 лв., когато игрите са организирани в населени места над 500 000 жители. Първоинстанционният съд е обсъждал само чл. 30, ал. 6 от ЗХ и § 22 от ПЗР от ЗДБРБ за 2024 г., които са неотносими към хазартни игри за онлайн залагания, и то във връзка с чл. 92 от ЗХ, независимо, че последната разпоредба въобще не препраща към чл. 30, ал. 6 от ЗХ. Поради тези допуснати особено съществени вътрешни противоречия в съдебния акт, които са възпрепятствали определянето на предмета на спора, настоящият съдебен състав намира, че е налице основание по чл. 209, т. 2 от АПК за обезсилване на съдебното решение. В подкрепа на този извод е и допусната очевидна фактическа грешка, която независимо, че е поправена, е показателна за липсата на произнасяне по ясно определен предмет на спора чрез правилно идентифициране на страните по него, вида на процедурата, която е инициирана от жалбоподателя и компетентния да я разгледа, респективно да се произнесе по искането, административен орган. Основните възражения в касационната жалба по приложението на материалния закон, които лаконично и АССГ е обсъдил, също не кореспондират с представените по делото доказателства, от които не е видно чл. 30, ал. 6 от ЗХ и § 22 от ПЗР от ЗДБРБ за 2024 г. да са приложим по спора закон. По изложените съображения настоящият съдебен намира, че допуснатите нарушения са съществени и са довели до постановяване на недопустимо съдебно решение, което трябва да бъде обезсилено на основание чл. 221, ал. 3 от АПК, а делото да бъде върнато за ново разглеждане на друг съдебен състав при съобразяване с мотивите на настоящото съдебно решение. С оглед изхода на спора и на основание чл. 226, ал. 3 от АПК разноски не следва да бъдат определяни. По изложените съображения, Върховният административен съд, Пето отделение РЕШИ: ОБЕЗСИЛВА решение № 2571 от 21.01.2026 г., постановено по адм. д. 5738/2024 г. по описа на Административен съд София-град, поправено с решение № 3344/27.01.2026 г., постановено по адм.д. 5738/2024 г. по описа на Административен съд-София-град. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Административен съд-София-град. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ ДОНКА ЧАКЪРОВА секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ ЕМИЛ ДИМИТРОВ /п/ ЕЛКА АТАНАСОВА