Решение · № 11012/2026 · дело 4550/2026

По дело 4550 / 2026 РЕШЕНИЕ № 11012 София, 03.11.2026 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният административен съд на Република България - Шесто отделение, в съдебно заседание на четиринадесети октомври две хиляди двадесет и шеста година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСЕЛА НИКОЛОВА ЧЛЕНОВЕ: БОЙКА ТАБАКОВА НИКОЛАЙ АНГЕЛОВ при секретар Светослава Огнянова и с участието на прокурора Веселин Найденов изслуша докладваното от съдията Бойка Табакова по административно дело № 4550/2026 г. Производството е по чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ) – София - град, чрез процесуалния представител Н. Околска срещу решение № 9365/09.03.2026 г. по адм.д. №11870/2025г по описа на Административен съд – София-град (АССГ), с което е отменено решение № 1040-21-170 от 29.03.2024 г. на директора на ТП на НОИ – София - град, с което е отхвърлена като неоснователна жалбата на „Яси Асетс” ЕООД гр. София срещу Задължителни предписания № ЗД-1-21-01541267 от 16.02.2024 г., издадени от контролен орган в ТП на НОИ - София град на основание чл. 108, ал. 1, т. 3 от КСО. В жалбата са изложени доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост- касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди се, че са налице основания за заличаване на подадените осигурителни данни, тъй като съдът неправилно е приел, че М. Д. реално е полагал труд по трудовия договор. Според касатора АССГ неправилно е кредитирал свидетелските показания и не е дал необходимата доказателствена тежест на констативния протокол и събраните при проверката доказателства. Моли за отмяна на решението и постановяване на друго, с което жалбата на дружеството да бъде отхвърлена. Претендира разноски. Прави евентуално възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на другата страна. Ответникът „Яси Асетс” ЕООД гр. София в писмен отговор оспорва основателността на касационната жалба. Намира първоинстанционното решение за правилно и законосъобразно, поради което иска оставянето му в сила. Поддържа, че по делото са налице достатъчно доказателства за реално извършвана трудова дейност от М. Д., респективно за качеството му на осигурено лице, като възраженията на директора на ТП на НОИ – София град относно характера на правоотношението и събраните доказателства са неоснователни. Претендира разноски. Ответникът М. Д. Д. от гр. София оспорва касационната жалба като неоснователна. Моли първоинстанционното решение да бъде оставено в сила. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадени от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и при наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, настоящият състав намира касационната жалба на директора на ТП на НОИ – София град за основателна по следните съображения: От фактическа страна по делото е установено, че на 30.11.2023 г. между „Яси Асетс“ ЕООД и М. Д. Д. е сключен трудов договор за длъжността „търговец, недвижими имоти“, при уговорени 8-часов работен ден, основно месечно възнаграждение в размер на 900 лв. и шестмесечен срок за изпитване в полза на работодателя. За сключването на договора е подадено уведомление по чл. 62, ал. 5 КТ на 1.12.2023 г. Трудовото правоотношение е прекратено на основание чл. 71, ал. 1 КТ, считано от 10.01.2024 г. За декември 2023 г. работодателят е отчел на Д. 7 работни дни и 11 дни отпуск поради раждане на дете, а за януари 2024 г. – 6 работни дни. Възнагражденията за декември 2023 г. и януари 2024 г. са изплатени общо на 14.01.2024 г. За декември 2023 г. са подадени данни по чл. 5, ал. 4 КСО с вид осигурен „01“ и начало на осигуряването от 01.12.2023 г. На [дата] е родено детето на Д., изписано от лечебното заведение на 08.12.2023 г. Работодателят е представил в ТП на НОИ – София-град удостоверение – приложение № 10, съдържащо данни за разрешен отпуск по чл. 163, ал. 8 КТ за периода от 08.12.2023 г. до 22.12.2023 г. и за право на парично обезщетение по чл. 50, ал. 6 КСО за 11 работни дни. На лицето е изплатено обезщетение в размер на 1590,36 лв., като при последвалата проверка работодателят не е представил заповедта за разрешаване на отпуска. По повод подадено от Д. заявление за отпускане на парично обезщетение за безработица е извършена проверка по разходите на държавното обществено осигуряване на „Яси Асетс“ ЕООД. При проверката е установено, че преди назначаването на Д. и след прекратяването на трудовото му правоотношение дружеството не е имало други наети по трудов договор лица, а в публикувания годишен финансов отчет за 2023 г. не са отразени разходи за работни заплати. За удостоверяване на извършваната от Д. трудова дейност са представени трудов договор, разплащателни ведомости, фишове, платежни документи и анализ на пазара на жилищни имоти в София и в кв. „Манастирски ливади“, обозначен с дата 8.01.2024 г. По данни на Д. възложената му работа се е състояла в проучване на строителството, издадените разрешения, целевите групи и купувачите на недвижими имоти в района, без да е било необходимо ежедневно присъствие в офис. Прекратяването на правоотношението е обяснено с различия между него и работодателя относно организацията и последователността на работния процес. Въз основа на събраните данни контролните органи са приели, че представените документи не установяват реално упражняване на трудова дейност от Д., а трудовото правоотношение е било оформено формално с цел придобиване на осигурителни права. С процесните Задължителни предписания № ЗД-1-21-01541267/16.02.2024 г., издадени на основание чл. 108, ал. 1, т. 3 КСО, на „Яси Асетс“ ЕООД е разпоредено да заличи подадените по реда на чл. 5, ал. 4 КСО данни за М. Д. за декември 2023 г. Предписанията са потвърдени с решение № 1040-21-170/29.03.2024 г. на директора на ТП на НОИ – София-град. С решение № 9633/19.03.2025т по адм.д. № 6022/2024г на АССГ решението на директора на ТП на НОИ –София град е отменено. Съдебният акт е отменен с решение № 10975/05.11.2025г по адм.д.№ 4994/2025г на Върховен административен съд и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд с указания за изпълнение на процедурата по чл.162 АПК спрямо М. Д. и преценка за участието му в процеса в качеството на страна. За да постанови обжалваното решение, административният съд е приел, че задължителните предписания за заличаване на осигурителните данни засягат пряко правата и законните интереси на М. Д. Д., поради което същият е следвало да участва като заинтересована страна в административното производство. Неконституирането му и ограничаването на участието му до представяне на декларация по образец са определени като съществено нарушение на административнопроизводствените правила, довело до непълно изясняване на релевантните факти. Съдът е намерил за необоснован извода на административния орган, че Д. не е упражнявал реална трудова дейност. Приел е, че представените трудов договор, разплащателни ведомости, фишове, платежни документи и изготвен анализ на пазара на недвижими имоти, разгледани съвкупно с обясненията на лицето, не позволяват да се отрече изпълнението на възложената трудова функция. Според съда несъответствието относно номера на адреса на работодателя не установява липса на реално положен труд, а естеството на възложената дейност допуска изпълнението ѝ извън офиса на дружеството. Административният съд е посочил, че евентуалното непредставяне на документи от работодателя не може само по себе си да се отрази неблагоприятно върху осигурителните права на работника, когато последният е започнал изпълнение на възложената му работа. Приел е също, че контролните органи и директорът на ТП на НОИ не са предприели необходимите действия за проверка на посочените от Д. обстоятелства и за събиране на относимите доказателства, като допуснатите процесуални нарушения не могат да бъдат отстранени в съдебната фаза. Поради това е направил заключение, че оспореното решение на директора на ТП на НОИ-София град е постановено при съществени нарушения на административнопроизводствените правила, в противоречие с материалния закон и неговата цел. Решението е недопустимо. Неправилно и при несъответствие с дадените указания в отменителното решение на Върховен административен съд първоинстанционният съд е конституирал като заинтересовано лице в съдебното производство осигуреното лице М. Д., Тъй като оспорваният акт не е благоприятен за него, той разполага със самостоятелно право на жалба. Съгласно чл. 162, ал. 1 АПК, когато административният акт не е бил съобщен на всички засегнати лица, съдът им изпраща съобщение и продължава съдебното производство по жалбата, като осигурява на тези лица възможност да защитят интересите си. В този смисъл на осигурения е следвало да се предостави възможност за упражняване на субективното му право на жалба, отделно от правото на дружеството, а не да бъде конституиран като заинтересована страна във вече образуваното производство по жалба от осигурителя. Разглеждането на правния спор без участието на надлежна страна има значение за спорното материално правоотношение и отчитайки действието на конститутивните съдебни решения, съгласно чл. 177, ал. 1, изр. второ АПК, внася несигурност и неяснота по отношение на реализираната защита. Предвид изложеното решението като постановено в съдебно производство с участие на ненадлежно конституирана страна, е недопустимо и следва да се обезсили. Доколкото в случая не се касае за повторна отмяна по смисъла на чл.227, ал.1 АПК, делото следва да се върне за ново разглеждане от друг състав на същия съд от етапа на образуване на съдебното производство пред първата инстанция и конституиране на страните. При новото разглеждане съдът следва да изпълни процедурата по чл. 162, ал. 1 АПК и да се произнесе по същество, след като обсъди събраните доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и да формира съответните фактически и правни изводи, отговаряйки на всички относими доводи и възражения на страните по делото. Претендираните в настоящото касационно производство разноски следва да бъдат присъдени по реда на чл. 226, ал. 3 АПК в зависимост от изхода на спора. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 3 АПК Върховният административен съд, второ отделение, РЕШИ: ОБЕЗСИЛВА решение № 9365/09.03.2026 г. по адм.д. №11870/2025г по описа на Административен съд – София-град. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд. Решението не подлежи на обжалване. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ ВЕСЕЛА НИКОЛОВА секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ БОЙКА ТАБАКОВА /п/ НИКОЛАЙ АНГЕЛОВ