Решение · № 11199/2026 · дело 4878/2025

По дело 4878 / 2025 РЕШЕНИЕ № 11199 София, 06.11.2026 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният административен съд на Република България - Осмо отделение, в съдебно заседание на четиринадесети септември две хиляди двадесет и шеста година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАСИЛКА ШАЛАМАНОВА ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ТОДОРОВА РАЛИЦА РОМАНОВА при секретар Снежана Тодорова и с участието на прокурора Ангел Илиев изслуша докладваното от съдията Мария Тодорова по административно дело № 4878/2025 г. Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от „Евролаб 2011“ ЕООД против Решение № 10979 от 28.03.2025 г. постановено по адм. дело № 2425/2024 г. по описа на Административният съд - София – град (АССГ), с което е отхвърлен предявеният от дружеството иск срещу Българската агенция по безопасност на храните (БАБХ) с правно основание чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ) за присъждане на обезщетение за имуществени вреди в размер на 15 710 868,75 лева, представляващи пропуснати ползи, претърпени вследствие на Заповед № РД11-1810/04.08.2022 г. на изпълнителния директор на БАБХ, отменена като незаконосъобразна, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 07.03.2024 г. до окончателното ѝ изплащане, както и иск с правно основание чл. 86 ЗЗД за сумата от 500 552,64 лева, представляваща законна лихва върху обезщетението за периода от 15.12.2023 г. до 07.03.2024 г. В касационната жалба се твърди, че решението е неправилно като необосновано и постановено в нарушение на материалния закон и при съществени нарушения на съдопроизводствените правила – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът счита за неправилен извода на първоинстанционния съд, че не е доказано настъпване на претендираните имуществени вреди под формата на пропуснати ползи и наличието на пряка и непосредствена причинно-следствена връзка между отменения административен акт и вредите. Поддържа, че по делото е безспорно установено, че Заповед № РД11-1810/04.08.2022 г. на изпълнителния директор на БАБХ е отменена като незаконосъобразна с влязло в сила Решение № 12643/15.12.2023 г. по адм. дело № 485/2023 г. по описа на Върховния административен съд. Сочи, че именно в резултат от действието на отменената заповед дружеството е било лишено от възможността да извършва товаро-разтоварна дейност на ГКПП „Капитан Андреево“ в периода от 04.08.2022 г. до 15.12.2023 г., като през същия период тази дейност е била извършвана от служители на БАБХ срещу определена в ценоразписа на агенцията цена. Излагат се доводи, че първоинстанционният съд неправилно е преценил събраните по делото доказателства и заключенията на съдебно-счетоводните експертизи, от които се установява броят на извършените от БАБХ товаро-разтоварни услуги през процесния период, броят на пратките, по отношение на които касаторът е действал като оператор, цената, на която дружеството е извършвало товаро-разтоварната дейност преди преустановяването ѝ, както и наличието на трайно установени търговски отношения с клиентите му. Твърди се още, че първоинстанционното решение не отговаря на изискванията за мотивираност на съдебен акт, тъй като съдът не е обсъдил всички твърдения в исковата молба. Иска се отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго по съществото на спора, с което предявените искове бъдат уважени, в условие на евентуалност делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. Претендира се присъждане на сторените разноски, като се прави възражение за прекомерност на претендираните от ответната страна разноски за адвокатско възнаграждение. Касационната жалба се поддържа в съдебно заседание. Ответникът – Българската агенция по безопасност на храните, чрез процесуалните си представители в писмен отговор и в съдебно заседание оспорва касационната жалба като неоснователна. Претендира разноски съгласно представен списък. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания съгласно чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, намира следното: Касационната жалба е подадена в срок, от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, и е процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна. Производството пред Административният съд София – град се е развило по предявен от „Евролаб 2011“ ЕООД срещу Българската агенция по безопасност на храните (БАБХ) иск с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за обезщетение за имуществени вреди под формата на пропуснати ползи в размер на 15 710 868,75 лева, претендирани като пряка и непосредствена последица от действието на Заповед № РД11-1810/04.08.2022 г. на изпълнителния директор на БАБХ, отменена като незаконосъобразна с влязъл в сила съдебен акт, както и законната лихва върху сумата за периода от 15.12.2023г. до 07.03.2024г. в размер на 500 552,64 лева и законната лихва върху главницата, считано от 07.03.2024г. до окончателното й изплащане От фактическа страна първоинстанционният съд е приел за установено, че с т. I и т. II от Заповед № РД11-1810/04.08.2022 г. на изпълнителния директор на БАБХ е разпоредено физическите проверки и проверките за идентичност на животни и стоки по чл. 47, § 1 от Регламент (ЕС) 2017/625, по отношение на които се осъществява официален фитосанитарен и ветеринарномедицински контрол, както и контрол на продукти от неживотински произход, да се извършват със съоръжения, осигурени от БАБХ, а товаро-разтоварната дейност, когато същата е необходима за осигуряване на достъп до цялата пратка при извършването на проверките за идентичност и физическите проверки на ГКПП „Капитан Андреево“, да се осъществява от служители на отдел ГИП „Капитан Андреево“. Установил е, че с Решение № 12643/15.12.2023 г. постановено по адм. дело № 485/2023 г. по описа на Върховния административен съд заповедта е отменена, като за периода от издаване на заповедта до нейната отмяна „Евролаб 2011“ ЕООД е извършвал дейност като „оператор" по смисъла на чл.3, § 29 от Регламент (EС) 2017/625 на Европейския парламент и на Съвета от 15 март 2017 година относно официалния контрол и другите официални дейности, извършвани с цел да се гарантира прилагането на законодателството в областта на храните и фуражите, правилата относно здравеопазването на животните и хуманното отношение към тях, здравето на растенията и продуктите за растителна защита, за изменение на регламенти (ЕО) № 999/2001, (ЕО) № 396/2005, (ЕО) № 1069/2009, (ЕО) № 1107/2009, (EС) № 1151/2012, (ЕС) № 652/2014, (EС) 2016/429 и (EС) 2016/2031 на Европейския парламент и на Съвета, регламенти (ЕО) № 1/2005 и (ЕО) № 1099/2009 на Съвета и директиви 98/58/ЕО, 1999/74/ЕО, 2007/43/ЕО, 2008/119/ЕО и 2008/120/ЕО на Съвета, и за отмяна на регламенти (ЕО) № 854/2004 и (ЕО) № 882/2004 на Европейския парламент и на Съвета, директиви 89/608/ЕИО, 89/662/ЕИО, 90/425/ЕИО, 91/496/ЕИО, 96/23/ЕО, 96/93/ЕО и 97/78/ЕО на Съвета и Решение 92/438/EИО на Съвета (Регламент (EС) 2017/625). Съдът е приел за установено, че извършените от дружеството услуги в този период не са включвали товаро-разтоварна дейност, но не може да бъде направен обоснован извод, че причината за това е действието на посочената заповед. Административният съд е приел предявеният иск за процесуално допустим, но неоснователен, тъй като в случая е налице само една от предпоставките за ангажиране от отговорността на държавата по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ – отменен по съответния ред незаконосъобразен административен акт. Приел е обаче, че не са доказани останалите елементи от фактическия състав на отговорността – настъпване на претендираните вреди под формата на пропуснати ползи вреди и наличието на пряка и непосредствена причинно-следствена връзка между тях и отменения административен акт. За да достигне до този извод, първоинстанционният съд е обсъдил заключенията на приетите по делото съдебно-счетоводни експертизи, като е достигнал до извод, че те и останалите доказателства не установяват по несъменен начин, че през процесния период дружеството би реализирало приход от товаро-разтоварна дейност в претендирания размер. В тази връзка е съобразил, че не всеки товар, по отношение на който дружеството е действало като оператор, е подлежал на разтоварване и последващо натоварване за целите на официалния контрол, поради което броят на обслужените като оператор пратки не може да бъде приравнен на броя на товаро-разтоварни услуги, които дружеството би извършило. На следващо място решаващият състав е приел, че товаро-разтоварната дейност е била самостоятелно посочена в ценоразписа на дружеството, отделно от останалите операторски услуги, поради което не може да се приеме, че всеки клиент, ползващ такива услуги, би заявил и заплатил и за товаро-разтоварна дейност. В тази връзка е посочил, че цената на тази услуга по ценоразписа на БАБХ е била 440.00 лв. с ДДС, докато дружеството я е предлагало за 488,75 лв. с ДДС, като съдът е приел за икономически неправдоподобно при наличието на повече изпълнители клиентът да избере предлагащия по-висока цена. При тези съображения е формиран извод, че не е установено с необходимата степен на сигурност дружеството да е могло да реализира претендираните приходи от товаро-разтоварна дейност, ако отменената заповед не беше издадена, поради което не са доказани нито твърдените пропуснати ползи, нито наличието на пряка и непосредствена причинно-следствена връзка между тях и незаконосъобразния административен акт. Така мотивиран първоинстанционният съд е отхвърлил главния иск, а предвид акцесорния характер – и претенцията за законна лихва. Решението е правилно. Предявеният иск за обезщетение се основава на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Разпоредбата въвежда отговорност за държавата и общините за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица, при или по повод изпълнение на административна дейност, като предвижда исковете да се разглеждат по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Съгласно чл. 4 от ЗОДОВ държавата и общините дължат обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това, дали са причинени виновно от длъжностното лице. Горните две разпоредби съответстват и доразвиват предвиденото в нормата на чл. 7 от Конституцията на РБ, според която държавата отговаря за вреди, причинени от незаконни актове или действия на нейни органи и длъжностни лица. За да възникне правото на обезщетение е необходимо да са налице едновременно няколко предпоставки: 1. незаконосъобразен акт, действие или бездействие на администрацията, отменен по съответния ред; 2. вреда от този акт, действие или бездействие на администрацията; 3. причинна връзка между незаконосъобразния акт, действие или бездействие и настъпилия вредоносен резултат. Доказателствената тежест за установяване наличието на всичките три предпоставки е върху ищеца, т. е. страната, която търси присъждане на обезщетение за претърпените имуществени вреди За имуществена вреда се счита всяко засягане на правната сфера на едно лице, което намалява имущественото му състояние в момента или създава пречка наличното имущество да бъде увеличено в бъдеще. Тази вреда има реално икономическо изражение, може да бъде изчислена и установена по размер. Имуществената вреда може да се прояви в две форми - претърпени загуби и пропуснати ползи. Претърпените загуби представляват реалните ефективни вреди, изразяващи се в намаляване на актива на имуществото. Пропусната полза е налице тогава, когато за ищеца се осуетява възможността за едно сигурно, предварително планирано и очаквано увеличение на имуществото в бъдеще - пропускането да придобие едно благо, вземане и др. Пропуснатите ползи трябва да са реални и сигурни, те не могат да са хипотетични, като следва да е налице доказана възможност за сигурно увеличаване на имуществото и предложението не може да почива на логическо допускане за закономерно настъпване на увеличението (в т. см. ТР № 3/12.12.2012 г. на ВКС по т. д. № 3/2012 г.). В случая, както е посочено и в първоинстанционното решение, е налице отменен по законоустановения ред административен акт, от действието на който ищeца претендира имуществени вреди - Заповед № РД11-1810/04.08.2022 г. на изпълнителния директор на БАБХ, с която е наредено физическите проверки и проверките за идентичност на животни и стоки по чл. 47, § 1 от Регламент (ЕС) 2017/625, по отношение на които се осъществява официален фитосанитарен и ветеринарномедицински контрол, както и контрол на продукти от неживотински произход, да се извършват със съоръжения, осигурени от БАБХ, а товаро-разтоварната дейност, когато същата е необходима за осигуряване на достъп до цялата пратка при извършването на проверките за идентичност и физическите проверки на ГКПП „Капитан Андреево“, да се осъществява от служители на отдел ГИП „Капитан Андреево“. Следователно, налице е първата предпоставка за ангажиране на отговорността по чл.1, ал.1 ЗОДОВ. Обосновано и правилно административният съд е приел, че ищецът не е доказал сигурно настъпване на имуществени вреди в претендирания размер, като следствие на отменения като незаконосъобразен административен акт. Не е спорно по делото, че „Евролаб 2011“ ЕООД е „оператор“ по смисъла на чл. 3, & 29 от Регламент (ЕС) 2017/625 и като лице отговорно за пратката има задълженията посочени в чл. 15 от Регламент (EС) 2017/625, вкл. и задължението като оператор да предоставя на служителите на компетентните органи достъп до животните и стоките под негов контрол, както и документите и всяка друга информация, свързана с тях. Установено е от приетата в първоинстанционното производство съдебно-счетоводна експертиза, че за периода от 04.08.2022 г. до 15.12.2023 г. дружеството е било оператор при въвеждане на територията на Европейския съюз през Р България на 32 145 бр. пратки, за които са издадени Единни здравни документи (CHED). До 20.05.2022г. по ценоразпис на „Евролаб 2011“ ЕООД цената за товаро-разтоварни услуги на ГКПП на транспортни средства, превозващи пратки с произход трета страна е в размер на 488.75 лв. с ДДС. По силата на член 49 от Регламент (ЕС) 2017/625, с цел проверка на съответствието с приложимите изисквания, установени с правилата, посочени в член 1, параграф 2, компетентните органи извършват официален контрол на пратките животни и стоки от категориите, посочени в член 47, параграф 1, след пристигането на пратката на граничния контролен пункт. Официалният контрол включва проверки на документи, проверки за идентичност и физически проверки. В член 54 от приложимия регламент е посочена честотата на проверките на документи, проверките за идентичност и физическите проверки, като е регламентирано, че всички пратки животни и стоки от категориите, посочени в член 47, параграф 1, подлежат на проверки на документи. Относно проверките за идентичност и физическите проверки на пратки животни и стоки от категориите, посочени в член 47, параграф 1, според регламента, честотата на проверките се определя в зависимост от риска, който представлява всяко животно, стока или категория животни или стоки за здравето на хората, животните или растенията или - по отношение на ГМО и продуктите за растителна защита - също за околната среда. Чрез актове за изпълнение Комисията определя правилата относно: честотата на проверките за идентичност и физическите проверки на стоки от категориите, посочени в член 47, параграф 1, буква г); и б); честотата на проверките за идентичност и физическите проверки на животни и стоки от категориите, посочени в член 47, параграф 1, букви д) и е), в случай че тя вече не е определена в посочените в тях актове – чл. 54, параграф 4 от Регламент (ЕС) 2017/625. От посочените разпоредби се установява, че не всяка пратка животни и стоки от категориите по чл.47, параграф 1 от Регламент (ЕС) 2017/625 подлежи на физическа проверка или проверка за идентичност, в които случаи за нуждите на официалния контрол би се извършило разтоварване на пратката или част от нея. Следователно, не е налице равенство между въведените на територията на ЕС през Р България пратки, по които оператор е било „Евролаб 2011“ ЕООД, и броят извършени товаро-разтоварни дейности по тези пратки. Евентуално настъпили вреди не могат да бъдат установени и от издадените от БАБХ фактури с предмет товаро-разтоварна дейност - 51 016 бр., с оглед действието на повече от един оператори, осъществявали дейност през същия период. Неоснователно ищеца се позовава за установяване размера на претендираните вреди на сключени договори с 411 бр. български и чуждестранни юридически лица, доколкото както се посочи по-горе, не всяка пратка подлежи на физическа проверка или проверка за идентичност, респективно не всеки товар се разтоварва за целите на официалния контрол. С оглед на изложеното, съдът правилно е приел, че наличието на отменен административен акт не води автоматично до презумпция за настъпили вреди. Вредите подлежат на пълно и главно доказване от ищеца. Пропуснатата полза не се предполага, не е достатъчно да съществува вероятност за имуществено увеличение, а е необходимо да бъде доказано, че увеличението би настъпило със сигурност, ако противоправният резултат не беше устнановен. Според установената съдебна практика пропуснатата полза представлява реална, а не хипотетична вреда, предположението за нейното настъпване винаги трябва се изгражда на доказана възможност за сигурно увеличаване на имуществото на ищеца и не може да се основава на предположение за увеличаването. Предвид изложеното, след като не са доказани твърдените пропуснати ползи в претендирания от ищеца размер не може да бъде обоснован извод за наличие на причинно-следствена връзка между отменената заповед № РД11-1810/04.08.2022г. на изпълнителния директор на БАБХ и евентуалните вреди, поради което искът за обезщетяването им се явява недоказан и неоснователен. При така изложените мотиви настоящият съдебен състав намира, че следва да остави в сила обжалваното решение. При този изход на правния спор в полза на ответника по касация следва да се присъдят сторените в касационното производство разноски за адвокатско възнаграждение, но не в претендирания размер от 58 900.82 евро. Установената практика на Съда на Европейския съюз по съединени дела C-427/16 и С-428/16, както и по дело C-438/22, изхожда от разбирането, че размерите на адвокатските възнаграждения, предвидени в Наредба № 1/2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа, могат да служат единствено като ориентир, който не е обвързващ за съда при определяне на подлежащото на присъждане възнаграждение. При липсата на ясно определени критерии, позволяващи да бъде проверена справедливостта и обосноваността на нормативно установените размери, съответствието си изискването на чл. 36, ал. 2 ЗАдв следва да бъде преценявано във всеки конкретен случай с оглед характера на спора, положения труд и всички останали относими обстоятелства. В конкретния случай образуваното пред ВАС производство е касационно, като естеството на конкретния спор не поставя въпроси с повишена правна сложност и не изисква процесуална защита, отличаваща се с усложнен характер. Съобразявайки възражението за прекомерност, извършената процесуална дейност и всички относими към спора обстоятелства, включително обстоятелството, че касатора не представя доказателства за разноски за адвокатско възнаграждение за настоящата инстанция, справедливото и обосновано адвокатско възнаграждение следва да бъде определено в размер на 29 450 евро. Воден от изложеното и на осн. чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК Върховният административен съд, Осмо отделение РЕШИ: ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 10979 от 28.03.2025 г. постановено по адм. дело № 2425/2024 г. по описа на Административният съд - София – град. ОСЪЖДА „Евролаб 2011“ ЕООД, с ЕИК 206684087, да заплати на Българската агенция за безопасност на храните сумата от 29 450 (двадесет и девет хиляди четиристотин и петдесет) евро разноски за касационната инстанция. Решението е окончателно. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ ВАСИЛКА ШАЛАМАНОВА секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ МАРИЯ ТОДОРОВА /п/ РАЛИЦА РОМАНОВА