Определение · № 11218/2026 · дело 10398/2026

По дело 10398 / 2026 ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 11218 София, 09.11.2026 г. Върховният административен съд на Република България - Трето отделение, в закрито заседание в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИСКРА АЛЕКСАНДРОВА ЧЛЕНОВЕ: АГЛИКА АДАМОВА АЛБЕНА РАДОСЛАВОВА при секретар и с участието на прокурора изслуша докладваното от председателя ИСКРА АЛЕКСАНДРОВА по административно дело № 10398/2026 г. Производството е по реда на чл. 229 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на „Елена имоти“ ООД с ЕИК 131363253 (и със седалище и адрес на управление в София, на ул. „Коста Лулчев“ № 10, вх. А, ет. 1, ап. 1) и чуждестранно юридическо лице „Партеципациони медитеранее С.р.л“ с идентификационен номер 0608684096 (и със седалище и адрес на управление в гр. Милано, Италия, на ул. „Фатебенефратели“ № 10) против Определение № 17553 от 08.05.2026 г., постановено по адм. дело № 5 по описа на Административния съд София-град за 2026 г., с което е оставена без разглеждане исковата им молба срещу Агенция по вписванията, за присъждане на обезщетение за имуществени вреди, претърпени вследствие на незаконосъобразен Отказ рег. № 20250804133233 от 05.08.2025 г. на длъжностно лице по регистрацията по Заявление за вписване на обстоятелства по партидата на „Елена имоти“ ООД в Търговския регистър към Агенция по вписванията и производството по делото е прекратено. Частните жалбоподатели твърдят недопустимост и неправилност на обжалваното определение на всички основания по чл. 209, т. 3 АПК. Искат отмяната му и връщане на делото на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия по подадената от тях против Агенция по вписванията искова молба. Претендират присъждане на разноски за настоящото производство. Представят списък по чл. 80 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК). Ответникът – Агенция по вписванията с адрес в София, ул. „Елисавета Багряна“ № 20, не изразява становище по частната жалба в срока по чл. 232 АПК. Върховният административен съд, в настоящия състав на трето отделение, преценява частната жалба като процесуално допустима. Същата е подадена от надлежни по смисъла на чл. 210, ал. 1, във вр. с чл. 236 АПК страни и в срока по чл. 230 АПК. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. Производството по адм. дело № 5/2026 г. по описа на Административния съд София-град е образувано по искова молба, вх. № 33201 от 30.12.2025 г. (л. 4-5 от първоинстанционното дело), на „Елена имоти“ ООД и чуждестранно юридическо лице „Партеципациони медитеранее С.р.л“ против Агенция по вписванията за осъждане на ответника да им заплати 16 689, 90 лв. обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в заплатено от „Партеципациони медитеранее С.р.л“ адвокатско възнаграждение за правна защита и съдействие в размер на сумата от 16 682, 40 лв. и заплатена от „Елена имоти“ ООД държавна такса в размер на 7, 50 лв. за производството по оспорване по съдебен ред на Отказ, рег. № 20250804133233 от 05.08.2025 г. на длъжностно лице по регистрацията по Заявление на „Елена имоти“ ООД за вписване на обстоятелства по партидата на това дружество в Търговския регистър към Агенция по вписванията, отменен като незаконосъобразен с Решение № 1686/29.11.2025 г. по търг. дело № 1583/2025 г. по описа на Софийски градски съд (л. 6-11, пак там). За да формира извод за недопустимост на предявения иск, съдът е приел от правна страна, че за присъждане на направените разноски в производството по чл. 25, ал. 4 от Закона за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел (ЗТРРЮЛНЦ) е приложим редът по чл. 25, ал. 6 от с.з., което, на основание чл. 8, ал. 4 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ), изключва за тях приложението на ЗОДОВ. Определението е валидно, като постановено от компетентен съд в надлежен състав и е допустимо. Определението е и правилно. Първоинстанционният съд е формирал обоснован извод, че ЗТРРЮЛНЦ предвижда ред за присъждане на разноски в съдебното производство по обжалване на отказ за вписване в търговския регистър и в регистъра на юридическите лица с нестопанска цел на свързаните с търговци и юридически лица с нестопанска цел обстоятелства. Този ред е уреден в нормата на чл. 25, ал. 6 ЗТРРЮЛНЦ, предвиждаща, че по дела, образувани пред окръжните съдилища, по жалби против откази по чл. 24 от с.з. (какъвто е настоящият случай), тези съдилища присъждат разноски на страните по реда на ГПК. Отговорността за разноските може да се осъществи само във висящия съдебен процес и при своевременно отправено искане, като, в случая, видно от данните по делото, този процесуален ред е изчерпан. Наличието на процесуален ред, по който може да се реализира правото на възстановяване на платени суми, изразяващи се в заплатено адвокатско възнаграждение и дължима се държавна такса в производството по обжалване, определен в чл. 25 ЗТРРЮЛНЦ, изключва възможността за претендирането им в исково производство по чл. 203, ал. 1 АПК, във вр. с чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ и обосновава недопустимост на предявения от „Елена имоти“ ООД и чуждестранно юридическо лице „Партеципациони медитеранее С.р.л“ иск за имуществена обезвреда. По изложените съображения, определението, предмет на контрол, следва да бъде оставено в сила като правилно. Предвид изхода на спора, разноски на частния жалбоподател не се дължат, а ответното юридическо лице не е претендирало такива. Воден от горното и на основание чл. 236 АПК, във вр. с чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение, Първа колегия ОПРЕДЕЛИ: ОСТАВЯ В СИЛА Определение № 17553 от 08.05.2026 година, постановено по административно дело № 5 по описа на Административния съд София-град за 2026 година. Определението не подлежи на обжалване. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ ИСКРА АЛЕКСАНДРОВА секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ АГЛИКА АДАМОВА /п/ АЛБЕНА РАДОСЛАВОВА Особено мнение на съдия Аглика Адамова: Считам, че определението е неправилно и следва да бъде отменено. Искът е допустим. Наличието на изрична нормативна уредба, която предвижда присъждане на разноските от съда, пред който са направени, е от значение за решаване на спора по същество. Разпоредбата на чл. 8, ал. 4 ЗОДОВ е материалноправна, поради което няма отношение към допустимостта на иска. Освен това тя е приложима при наличие на друг начин за обезщетяване на пострадалото лице, а не при наличие на друг начин за реализиране на основното вземане, от което кредиторът е лишен. По тези съображения подписвам определението с особено мнение. Съдия: Адамова