Решение · № 11213/2026 · дело 7471/2026

По дело 7471 / 2026 Предишен акт Решение 6245 / 08.06.2026 РЕШЕНИЕ № 11213 София, 06.11.2026 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният административен съд на Република България - Петчленен състав - II колегия, в съдебно заседание на осми октомври две хиляди двадесет и шеста година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИЛИЯНА ДОЙЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: ДОНКА ЧАКЪРОВА БРАНИМИРА МИТУШЕВА ВЕСЕЛА НИКОЛОВА БОЙКА ТАБАКОВА при секретар Светла Панева и с участието на прокурора Куман Куманов изслуша докладваното от съдията Бранимира Митушева по административно дело № 7471/2026 г. Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба, подадена от Националната здравноосигурителна каса /НЗОК/, чрез процесуалния представител юрк. Дженкова, срещу Решение № 6245 от 08.06.2026 г. на Върховния административен съд, постановено по адм. дело № 8113/2021 г., с което е отхвърлено оспорването на управителя на НЗОК против Наредбата за изменение на Наредба № 49 от 18.10.2010 г. за основните изисквания на които трябва да отговорят устройството, дейността и вътрешният ред на лечебните заведения за болнична помощ и домовете за медико-социални грижи, издадена от министъра на здравеопазването, и е осъдена НЗОК да заплати разноски по делото. В касационната жалба се релевират касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК – неправилност на съдебното решение, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Излагат се съображения в подкрепа на твърденията, включително относно незаконосъобразността на оспорената наредба. Твърди се, че оплакванията в жалбата не са обсъдени от съда, което е нарушение на изискванията на чл. 172а, ал. 2 от АПК. Претендира се отмяна на съдебното решение и произнасяне по съществото на спора, а в условията на евентуалност връщане на делото за ново разглеждане от друг тричленен състав на Върховния административен съд, както и присъждане на разноски за две съдебни инстанции. Прави се възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на процесуалните представители на ответните страни. Ответникът – министъра на здравеопазването, редовно призован, чрез процесуалния си представител юрк. Тренкова, оспорва касационната жалба и изразява становище за нейната неоснователност по съображения, изложени в писмен отговор. Ответникът – „Национално сдружение на частните болници“, редовно призован, в съдебно заседание не изпраща представител и не изразява становище по касационната жалба. В приложен по делото писмен отговор, чрез процесуалния си представител адв. Величкова, изразява становище за неоснователност на касационната жалба и претендира присъждане на разноски по делото. Ответникът – Сдружение „Право и здраве“, /с предишно наименование „Център за защита на правата в здравеопазването“/, редовно призован, в съдебно заседание не изпраща представител и не изразява становище по касационната жалба. В приложен по делото писмен отговор, чрез процесуалния си представител адв. Величкова, изразява становище за неоснователност на касационната жалба и претендира присъждане на разноски по делото. Ответникът – „Сдружение на общинските болници в България“, редовно призован, в съдебно заседание не изпраща представител и не изразява становище по касационната жалба. В приложен по делото писмен отговор, чрез процесуалния си представител адв. Чобанова, изразява становище за неоснователност на касационната жалба и претендира присъждане на разноски по делото. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, петчленен състав на Втора колегия, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведеното касационно основание съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, за която решението е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Производството по реда на чл. 185 и сл. от АПК пред Върховен административен съд е образувано по жалба на управителя на НЗОК с искане за отмяна на Наредбата за изменение на Наредба № 49 от 18.10.2010 г. за основните изисквания на които трябва да отговорят устройството, дейността и вътрешният ред на лечебните заведения за болнична помощ и домовете за медико-социални грижи /Наредба № 49/2010 г./, издадена от министъра на здравеопазването, обнародвана ДВ, бр. 63/30.07.2021 г. За да постанови оспореното решение тричленният състав на Върховния административен съд е приел, че за жалбоподателя е налице правен интерес от оспорването, но жалбата му е неоснователна. Прието е от съда също така, че оспорената наредба е издадена от компетентен административен орган в съответствие с чл. 46, ал. 3 от Закона за лечебните заведения /ЗЛЗ/, както и при спазване на процедурата по нейното приемане. Въз основа на представената по делото административна преписка съдът е обосновал извод, че при приемане на текстовете на оспорената наредба са спазени изискванията на 26, ал. 2 и ал. 3 от Закона за нормативните актове /ЗНА/ и чл. 28, ал. 2 от ЗНА, като противно на изложеното в жалбата, изчерпателно са изложени и развити в доклада мотивите за приемане на акта. По отношение твърденията на жалбоподателя, че с измененията на наредбата се нарушава разпоредбата на чл. 19, ал. 3 от ЗЛЗ, съдът приема, че извършените промени, целящи гъвкавост и експедитивност на разпределяне на медицинския персонал и при спазване на медицинските стандарти, а не по чисто количествен критерий - не обуславят категоричен извод за влошаване на здравеопазването и невъзможност за покриване на 24-часовата готовност. Според съда тези изменения предоставят възможност за целесъобразно и ефективно ползване на медицинския потенциал в интерес на лечебното заведение и неговите здравни пациенти. Така постановеното решение е недопустимо. Настоящият петчленен състав на ВАС, при извършване на вменената му от разпоредбата на чл. 218, ал. 2 от АПК служебна проверка за валидност, допустимост и съответствие на съдебното решение с материалноправните разпоредби, намира обжалваното съдебно решение за недопустимо като постановено по жалба, предявена от юридическо лице, което няма правен интерес от оспорване на Наредбата за изменение на Наредба № 49/2010 г. Съгласно чл. 185, ал. 2 от АПК, подзаконовите нормативни актове могат да се оспорват изцяло или в отделни техни разпореди. Преценка на сезиралото съда лице е дали да оспорва подзаконовия нормативен акт изцяло или само досежно негови отделни разпоредби. Но съгласно чл. 186, ал. 1 от АПК право да оспорват подзаконов нормативен акт имат само правните субекти, чиито права, свободи или законни интереси са засегнати или могат да бъдат засегнати от акта или за които той поражда задължения. Следователно, правопораждащи правото на оспорване факти са наличие на личен и пряк интерес у оспорващия, при което оспорения акт непосредствено засяга правната сфера на оспорващия или създава опасност от непосредствено засягане на негови права, свободи и законни интереси, или непосредствено създава задължения за него. В случая, обратно на приетото от тричленния състав на ВАС, нито една от тези предпоставки не е налице. В първоинстанционното производство НЗОК е оспорила в цялост Наредбата за изменение на Наредба № 49/2010 г., като е мотивирала правния си интерес от оспорването й с факта, че е юридическо лице с предмет на дейност – осъществяване на задължителното здравноосигуряване, както и че носи отговорност за обезпечаване на финансов ресурс, гарантиращ на здравоноосигурените лица своевременен достъп до здравеопазване и пакет медицински дейности, които да получат в лечебното заведение. Правният си интерес НЗОК обоснова и със сериозен риск да се компрометира качеството на оказваната медицинска помощ и медицинска грижа, тъй като с оспорените разпоредби се премахва чисто количественото изискване към броя на персонала, работещ по отделни медицински специалности и дейности в лечебното заведение, както и с евентуалното увеличаване на броя на лечебните заведения, които ще заявят желание за сключат договори с НЗОК за изпълнение на клинични пътеки, което ще крие финансов риск за здравната система. Нито едно от така посочените обстоятелства обаче не обосновава наличие на пряк и личен правен интерес от оспорване на процесната наредба и то в нейната цялост. Доколкото с разпоредбите на чл. 2, ал. 1 и чл. 6, ал. 1 от Закона за здравното осигуряване /ЗЗО/ законодателят е делегирал в правомощията на НЗОК, като юридическо лице, дейността по управлението и разходването на средствата от задължителните здравноосигурителни вноски за закупуване на здравни дейности, то не се установява в случая пряка зависимост между тази дейност и оспорения подзаконов нормативен акт, която от своя страна да обоснове наличие на правен интерес по смисъла на чл. 186, ал. 1 от АПК. Осъществяваната от НЗОК дейност не обоснова извод за пряк интерес от оспорване на промените в Наредба № 49/2010 г., с които се премахват чисто количествени изисквания към броя персонал, работещ по отделни медицински специалности/дейности в лечебните заведения за болнична помощ, установен в зависимост от нивото на компетентност на съответната болнична структура, както и изисквания към конкретните нива на компетентност по отношение на структурите, които се изискват, за да осигурят оптимално дейностите в обхвата на съответната специалност/дейност. Обстоятелството, че с оспорените изменения в Наредба № 49/2010 г. би могъл да се увеличи хипотетично броя на лечебните заведения, които да заявят желание за сключат договори с касата, не обосновава пряко засягане нито на права и интереси на НЗОК, нито пък води до създаване на задължения за нея, тъй като НЗОК е задължена по силата на чл. 2, ал. 3 от ЗЗО да закупува от изпълнителите на медицинска помощ само здравни дейности, съответстващи на определените критерии за качество, което в съответствие с чл. 80 от ЗЗ се основава както на медицинските стандарти, така и на Правилата за добра медицинска практика. Посочените също така в жалбата вреди за здравната система и пациентите са хипотетични и не обосновават дори и вероятност от настъпване на конкретни вреди за жалбоподателя. Оспорените от НЗОК промени в Наредба № 49/2010 г. са пряко насочени към лечебните заведения за болнична помощ и косвено засягат обслужването на пациентите в лечебните заведения, поради и което не водят до непосредствено засяга правната сфера на НЗОК, тъй като нито отнемат, нито изменят или ограничават права или противозаконно създават задължения за нея с оглед характера на осъществяваната от нея дейност – набиране и разходване на средства за здравноосигуряване. В тази връзка трайна и последователна е съдебната практика и теорията, че е недопустимо да се подава жалба в защита на чужди права или законови интереси, при липса на пълномощие и мандат за такава защита /чл. 26, ал. 2 от ГПК, приложим субсидиарно на основание чл. 144 от АПК/, както е в конкретния случай. Следва да се има предвид също така, че подаване на жалба срещу подзаконов нормативен акт принципно само в интерес на обществото е недопустимо. При преценката за наличие на правен интерес за НЗОК от оспорване на Наредбата за изменение на Наредба № 49/2010 г, настоящата съдебна инстанция съобразява и решение № 5/17.04.2007 г. на Конституционния съд по к. дело № 11/2006 г., съгласно което легитимацията при съдебната защита на правата от страна на гражданите и юридическите лица срещу актове на изпълнителната власт, която допуска Конституцията, е максимално отворена, но не и безгранична, и в това отношение законодателят не е предвидил actio popularis или възможността на всеки всякога и за всички да атакува актове на изпълнителната власт. Да се приеме обратно означава, че правото на защита се отъждествява с публичната функция за контрол на законността. Предвид гореизложеното и доколкото правният интерес представлява абсолютна процесуална предпоставка за допустимост на съдебното производство, за което съдът следи във всяко положение на делото служебно дори да не е направено възражение, настоящата съдебна инстанция намира, че разглеждайки жалбата на НЗОК срещу атакуваната наредба на министъра на здравеопазването, тричленният състав на ВАС е постановил недопустим съдебен акт, който следва да бъде обезсилен, а производството по делото – прекратено. При този изход на спора на ответниците „Национално сдружение на частните болници“, Сдружение „Право и здраве“ и „Сдружение на общинските болници в България“, следва да бъдат присъдени разноски за настоящата инстанция, както следва: в полза на „Сдружение на общинските болници в България“ адвокатско възнаграждение в размер на 1 600 евро, съгласно приложен по делото договор за правна защита и съдействие от 16.07.2026 г. и платежно нареждане от 20.07.2026 г.; в полза на Сдружение „Право и здраве“ /с предишно наименование „Център за защита на правата в здравеопазването“/ адвокатско възнаграждение в размер на 1 200 евро, съгласно приложени по делото договор за правна защита и съдействие от 06.07.2026 г. и платежно нареждане от 09.07.2026 г.; в полза на „Национално сдружение на частните болници“ адвокатско възнаграждение в размер на 1 200 евро, съгласно приложени по делото договор за правна защита и съдействие от 06.07.2026 г. и платежно нареждане от 22.07.2026 г. Направеното от касатора възражение за прекомерност не следва да бъде уважено, тъй като същото не изпълнява изискването на чл. 78, ал. 5, изр. първо от ГПК, във вр. с чл. 144 от АПК, съгласно който ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по мотивирано възражение за прекомерност, направено от насрещната страна, да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част. Видно от съдържанието на касационната жалба, касаторът е направил бланкетно възражение за прекомерност на евентуално поискано от ответните страни адвокатско възнаграждение, без да изложи каквито и да било мотиви в тази връзка. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 3 АПК, Върховният административен съд, петчленен състав на Втора колегия, РЕШИ: ОБЕЗСИЛВА Решение № 6245 от 08.06.2026 г., постановено по адм. дело № 8113/2021 г. по описа на Върховен административен съд. ПРЕКРАТЯВА производството по адм. дело № 8113/2021 г. по описа на Върховен административен съд. ОСЪЖДА Националната здравноосигурителна каса да заплати на Сдружение „Право и здраве“, с ЕИК 175372371, сумата в размер на 1 200 /хиляда и двеста/ евро, представляваща разноски за касационната инстанция. ОСЪЖДА Националната здравноосигурителна каса да заплати на „Национално сдружение на частните болници“, с ЕИК 176542129, сумата в размер на 1 200 /хиляда и двеста/ евро, представляваща разноски за касационната инстанция. ОСЪЖДА Националната здравноосигурителна каса да заплати на „Сдружение на общинските болници в България“, с ЕИК 176307088, сумата в размер на 1 600 /хиляда и шестстотин/ евро, представляваща разноски за касационната инстанция. Решението е окончателно. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ ИЛИЯНА ДОЙЧЕВА секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ ДОНКА ЧАКЪРОВА /п/ БРАНИМИРА МИТУШЕВА /п/ ВЕСЕЛА НИКОЛОВА /п/ БОЙКА ТАБАКОВА