Определение · № 11063/2026 · дело 9866/2026

4 ноември 2026 г.Актове на ВАСВърховен административен съд

Акт

Вид
Определение
Номер
11063
Година на номера
2026
Дело №
9866/2026

Попитайте асистента за този запис

Безплатно
Два въпроса на седмица, без регистрация.

Текст на акта

По дело 9866 / 2026 ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 11063 София, 04.11.2026 г. Върховният административен съд на Република България - Второ отделение, в закрито заседание в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИНА СОЛАКОВА ЧЛЕНОВЕ: МАРИЕТА МИЛЕВА БРАНИМИРА МИТУШЕВА при секретар и с участието на прокурора изслуша докладваното от съдията МАРИЕТА МИЛЕВА по административно дело № 9866/2026 г. Производството е по реда на чл. 229 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на кмета на община Варна, чрез гл. юрк. Патаре, против определение № 10386 от 05.08.2026 г., постановено по адм. дело № 2390/2026 г. по описа на Административен съд – Варна. Жалбоподателят поддържа, че определението е недопустимо, евентуално неправилно поради нарушение на материалния закон. Излага съображения, че в заповедта по чл. 225а, ал. 1 от Закона за устройство на територията (ЗУТ) не се съдържа разпореждане за предварителното й изпълнение, поради което оспорването му с жалбата на „Венедикт 02“ ЕООД е лишено от предмет. Моли определението да бъде обезсилено като постановено по недопустимо искане или евентуално – отменено като неправилно. Ответникът – „Венедикт 02“ ЕООД, чрез адв. Тихчева, в писмен отговор изразява становище за неоснователност на частната жалба. Претендира разноски. Като взе предвид изложеното в частната жалба и данните по делото Върховният административен съд, състав на второ отделение, констатира следното: Частната жалба е подадена в срока по чл. 230 АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. Оспореното определение е постановено в производство, образувано по жалба на „Венедикт 02“ ЕООД срещу заповед № 2318/19.06.2026 г. на кмета на община Варна, с която на основание чл. 225а, ал. 1 във вр. с чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ е наредено на дружеството да премахне незаконен строеж, находящ се в гр. Варна. С жалбата е предявено особено искане по чл. 60, ал. 5 и ал. 6 АПК за отмяна на допуснатото с т. 2 и т. 5 от заповедта предварително изпълнение или съдът да спре изпълнението й до приключване на спора с влязъл в сила съдебен акт съгласно чл. 90, ал. 1 АПК или да спре предварителното изпълнение на основание чл. 166, ал. 2 и ал. 4 АПК. С обжалваното определение, Административен съд – Варна отменя разпореденото предварително изпълнение на заповедта, обективирано в т. 2 и т. 5 от същата. За да постанови този резултат, съдът приема, че въпреки отсъствието на изричен диспозитив, административният акт съдържа разпореждане за предварително изпълнение, допуснато от органа съгласно на чл. 60, ал. 1 АПК. Този извод е направен след преценка на съдържанието на заповедта, с която в т. 2 е определен срок за доброволно изпълнение от 60 дни, считано от съобщаването на акта; в т. 3 е разпоредено при неспазване на този срок, да се извърши принудително премахване на строежа от община Варна за сметка на „Венедикт 02“ ЕООД, т.е. без значение дали заповедта е влязла в сила, а в т. 5 е предвидено, че на следващия ден след изтичане на срока по т. 2, се забранява достъпа до строежа, т.е. без да бъде съобразено дали към този момент спорът по подадената жалба срещу заповедта е решен окончателно от съда. Поради това съдът стига до заключение за допустимост на жалбата срещу разпореждането на предварително изпълнение на акта, като приема, че същата е в срок с оглед липсата на указания относно възможността за обжалване и дружеството- жалбоподател като адресат на заповедта има правен интерес от обжалване на допуснатото предварително изпълнение. Приема, че разпореждането за предварително изпълнение на заповедта е незаконосъобразно поради отсъствие на мотиви по смисъла на чл. 60, ал. 2 АПК, което води до невъзможност да се извърши съдебна проверка за наличието на материалноправните предпоставки по чл. 60, ал. 1 АПК. Определението е валидно, допустимо и правилно. Доводите за недопустимост на съдебния акт като постановен по жалба без предмет, са неоснователни. Обратно на поддържаната от жалбоподателя теза, анализът на съдържанието на заповедта обосновава извод за допуснато от административния орган предварително изпълнение на същата. Както първоинстанционният съд правилно отбелязва, видно от т. 2, т. 3 и т. 5 на разпоредителната част на акта, срокът за доброволно изпълнение, а след изтичането му – за принудително изпълнение и за забрана на достъпа до строежа, започва да тече от съобщаването на заповедта, а не от влизането й в сила. Това обоснована заключението, че в цитираните текстове се съдържа волеизявление на органа за допускане на предварително изпълнение на заповедта, поради което за адресата й е налице правен интерес от неговото обжалване по реда на чл. 60, ал. 5 АПК. Възражението на частния жалбоподател, че срокът за доброволно изпълнение на заповедта за премахване на незаконния строеж по т. 2 като задължителен реквизит по смисъла на чл. 225а, ал. 2 ЗУТ, е определен в съответствие с императивното правило на чл. 225а, ал. 3 от ЗУТ, също е неоснователен. Действително, визираната разпоредба въвежда изисквания за определяне на срок за доброволно изпълнение, но не предвижда обвързване на този срок с връчването на административния акт. В случая, като определя срок за доброволно изпълнение, който тече от датата на съобщаването на заповедта, а не от датата на влизането й в сила, административният орган фактически допуска предварително изпълнение на същата. Поради това жалбата по чл. 60, ал. 5 АПК е допустима и правилно е разгледана по същество. Изводът на административния съд за отмяна на разпореждането за предварително изпълнение на заповедта поради липса на мотиви съгласно чл. 60, ал. 2 АПК също е правилен и се споделя от настоящата инстанция. Оспорената заповед за премахване на незаконен строеж не попада сред актовете, предвидени в чл. 217, ал. 2 във вр. с ал. 1 ЗУТ, по отношение на които е допуснато предварително изпълнение по силата на закона. Следователно, когато административният орган, както в случая, допуска предварително изпълнение на заповедта по чл. 60, ал. 1 от АПК, следва да изложи мотиви, обосноваващи причините, които налагат това, като посочи конкретни факти, обуславящи наличието на една или повече от предпоставките на чл. 60, ал. 1 от АПК за допускане на предварителното изпълнение на акта. В случая това не е направено и процесната заповед не съдържа конкретни обстоятелства, които да обосновават необходимостта от допускане на предварителното й изпълнение. Това съставлява основание за неговата отмяна, както правилно приема и съставът на Административен съд-Варна. Предвид изложеното обжалваното определение е законосъобразно, поради което следва да се остави в сила. По претенцията на ответника за присъждане на сторените разноски в настоящото производство следва да се произнесе първоинстанционният съд с окончателния съдебен акт по жалбата срещу заповедта по чл. 225а, ал. 1 ЗУТ в зависимост от изхода на делото. По тези съображения и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 във вр. с чл. 236 АПК, Върховният административен съд, второ отделение, ОПРЕДЕЛИ: ОСТАВЯ В СИЛА определение № 10386 от 05.08.2026 г., постановено по адм. дело № 2390/2026 г. по описа на Административен съд – Варна. Определението е окончателно. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ ГАЛИНА СОЛАКОВА секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ МАРИЕТА МИЛЕВА /п/ БРАНИМИРА МИТУШЕВА

Други данни

Резултат за проверявания акт
Upheld
Проверявани актове
[{"kind":"определение","number":"10386","date":"2026-08-05","case":2390,"year":2026,"court":"Административен съд – Варна"}]
В регистъра от
05.11.2026
Последно в регистъра
05.11.2026