Решение · № 11216/2026 · дело 6824/2026

По дело 6824 / 2026 Предишен акт Решение 2135 / 24.02.2026 РЕШЕНИЕ № 11216 София, 06.11.2026 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният административен съд на Република България - Петчленен състав - II колегия, в съдебно заседание на осми октомври две хиляди двадесет и шеста година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: АННА ДИМИТРОВА ЧЛЕНОВЕ: ЕМАНОИЛ МИТЕВ НИКОЛАЙ ГУНЧЕВ МИРОСЛАВА ГЕОРГИЕВА ИРИНА КЮРТЕВА при секретар Светла Панева и с участието на прокурора изслуша докладваното от съдията Мирослава Георгиева по административно дело № 6824/2026 г. Производството е по реда на чл. 237 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по искане на „ПтХ Енерджи“ ЕООД, чрез адв. Славилова, за отмяна на Решение № 2135 от 24.02.2026 г. на Върховния административен съд по адм.д. № 11477/2025 година, с което е отменено решение № 2041 от 14.10.2025 г., постановено по адм.д. № 64/2025 г. по описа на Административен съд гр. Добрич и вместо него е постановено друго, с което е отхвърлена жалбата на „ПтХ Енерджи“ ЕООД срещу заповед № РкД-20-13/ 29.01.2025 г. на Областния управител на област Добрич. Искателят заявява отменителни основания по чл. 239, т. 1 и т. 5 АПК. Със заповедта на областния управител на област Добрич на основание чл. 135, ал. 3 ЗУТ е отказано разрешаване изработването на проект за изменение на действащ ПУП–ПЗ. Молителят твърди, че неправилно, за да отхвърли жалбата на дружеството, съдът не съобразява еднопосочно тълкуване съдържащо се в писмо от 07.05.2026 г. на ресорния заместник-министър на регионалното развитие и благоустройството, според което няма пречки за процедиране на изменение на ПУП – ПЗ при условията и по реда на раздел III, Глава седма от ЗУТ; като след влизане в сила на проекта за изменение на ПУП – ПЗ следва да се проведе нова процедура по промяна на предназначението на земеделската земя. Писмото давало становище относно правните последици от загубата на действие на решение за промяна на предназначението на земеделска земя, като от същото било видно, че от тази загуба не следвала автоматично отмяна на одобрения ПУП – ПЗ, по отношение на който като запазил действието си одобрен такъв, липсвали пречки за изменението му при съобразяване с влезлия в сила ОУП. Това писмо се сочи като ново доказателство по смисъла на чл. 239, т. 1 АПК. По отношение на основанието по чл. 239, т. 5 АПК, искателят твърди, че ВАС в решението си се е позовал на актове на Комисията за земеделските земи, които не са били приложени по делото и не се отнасяли до инвестиционния проект „ВЕП Мизия-1“. В подкрепа на твърдението са представени заверени преписи от Решение № КЗЗ-16 от 12.07.2012 г., т. 25, и Решение № КЗЗ-08 от 24.04.2014 г., т. 55. ВАС базирал решението си на несъществуващи по делото доказателства, които били и неотносими към спора, като базирал изводите си на фактически и правни установявания, каквито органът в оспорения си административен акт не бил формулирал. Прави искане за отмяна на решението на ВАС и изпращане на делото за ново разглеждане при определяне на фазата, от която делото следва да продължи. Областен управител на област Добрич изразява становище за неоснователност на искането. Писмото било новосъздадено, а не новооткрито писмено доказателство, което не установявало нови факти, а съдържало правно становище. Молителят не бил лишен от възможност да участва в производството по делото, каквото било изискването на чл. 239, т.5 АПК. Несъгласието с мотивите на съда или с преценката му по доказателствата, не обосновавали основание за отмяна на съдебното решение като извънреден способ за контрол. При извършена служебна проверка за допустимост на искането, съставът на ВАС приема, че същото е подадено в срока по чл. 240, ал.1, т.1 и ал.3 АПК, от активно процесуално легитимирана страна, като е насочено срещу подлежащ на отмяна съдебен акт съгласно чл. 237, ал. 1 АПК. Разгледано по същество искането е неоснователно, при следните съображения от правна страна: Отмяната е извънинстанционно производство и средство за защита срещу порочни съдебни решения и влезли в сила определения и разпореждания, с които се прегражда развитието на делото (арг.: чл. 237, ал. 1 АПК). Способът за съдебна защита чрез искане за отмяна има изключителен и ограничен характер и поради това, че засяга стабилитета на влезли в сила съдебни актове, се осъществява при наличие на изчерпателно предвидени предпоставки на закона. Основанията за отмяна са изрично изброени в разпоредбата на чл. 239 АПК. Конкретното искане е на основание чл. 239, т. 1 АПК - открити нови обстоятелства и нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната и чл. 239, т. 5 АПК – страната вследствие на нарушаване на съответните правила е била лишена от възможност да участва в делото или не е била надлежно представлявана, или когато не е могла да се яви лично или чрез повереник по причина на препятствие, което не е могла да отстрани. Нормата на чл. 239, т. 1 АПК визира непълнота на фактическия или доказателствен материал, която се разкрива след като решението е влязло в сила и която не се дължи на процесуално нарушение на съда или небрежност от страната. Обстоятелствата или писмените доказателства трябва да са съществували по време на гледане на делото, но да не са били известни за страните и да не са станали достояние на съда, а да са от съществено значение за изхода на делото. Производството по отмяна не е продължение на касационния контрол и не предоставя възможност за повторна проверка на правилността на съдебното решение на общите основания за неправилност. Основанията за отмяна са изчерпателно изброени в чл. 239 АПК и подлежат на самостоятелна преценка съобразно фактическия състав на всяко от тях. Ето защо дори евентуалната неправилност на изводите на съда относно приложението на ЗУТ и ЗОЗЗ не е достатъчна за отмяна на решението, ако не е осъществено някое от специалните основания по чл. 239 АПК. Разпоредбата на чл. 239, т.1 АПК предполага установяване на факти, съществували към момента на приключване на съдебното производство, които по обективни причини не са били известни или доказуеми при полагане на дължимата процесуална грижа. Необходимо е новооткритото обстоятелство или новото писмено доказателство да е от съществено значение за разрешаването на спора. Относно представеното писмо на МРРБ: Писмото от 07.05.2026 г. съдържа становище, че загубата на правно действие на решението за промяна на предназначението на земеделската земя не води до автоматична загуба на действие на одобрения ПУП–ПЗ. Според изложеното в писмото възстановяването на първоначалното предназначение на земята в съответните регистри не засяга действието на одобрения подробен устройствен план. Това становище безспорно е относимо към материалноправния въпрос, разрешен от ВАС, но не представлява ново обстоятелство по смисъла на чл. 239, т. 1 АПК. Съдържанието на писмото представлява тълкуване на действащи правни норми и преценка за правните последици от тяхното приложение. То не удостоверява нов юридически или доказателствен факт, съществувал към момента на разглеждане на делото, който да е останал неизвестен на страната. Обстоятелството, че становището е изразено от заместник-министър в рамките на правомощията по методическо ръководство в областта на устройството на територията, не му придава задължителна сила при правораздаването. Компетентността на административния орган да осъществява методическо ръководство не включва правомощие да дава задължително за съда тълкуване на закона. Съществено е и че писмото е издадено след постановяване на съдебното решение. Само по себе си това обстоятелство не изключва възможността един последващо издаден документ да удостоверява съществувал по-рано факт. В конкретния случай обаче писмото не удостоверява такъв факт, а излага правно становище. Следователно не е налице ново писмено доказателство от категорията на визираните в чл. 239, т. 1 АПК. Относно различното тълкуване на ЗУТ и ЗОЗЗ: В мотивите на решението, чиято отмяна се иска, ВАС е приел, че след загубата на действие на решенията за промяна на предназначението на земеделската земя предвижданото застрояване не може да бъде допуснато без нова промяна на предназначението. Молителят противопоставя на този извод становището на МРРБ, според което действащият ПУП–ПЗ може да бъде изменян независимо от загубата на правно действие на решението по ЗОЗЗ. Така очертаният спор е спор относно тълкуването и приложението на материалния закон. Дори да се възприеме, че съдът е смесил предпоставките за разрешаване изработването на проект за изменение на ПУП с предпоставките за разрешаване на строителството, това би представлявало евентуална неправилност на съдебното решение. Такава неправилност не е самостоятелно основание за отмяна по чл. 239, т. 1 АПК. Извънредното производство не може да служи за преодоляване на силата на пресъдено нещо единствено поради последващо представено различно правно становище. Поради изложеното искането за отмяна, основано на писмото на МРРБ, е неоснователно. Относно представените решения на Комисията за земеделските земи: Макар молителят да свързва представените решения на КЗЗ преимуществено с основанието по чл. 239, т. 5 АПК, няма пречка съдът да прецени изложените фактически твърдения и представените доказателства и от гледна точка на чл. 239, т. 1 АПК. С искането са представени заверени преписи от Решение № КЗЗ-16 от 12.07.2012 г., т. 25, и Решение № КЗЗ-08 от 24.04.2014 г., т. 55. Твърди се, че тези решения не се отнасят до инвестиционния проект „ВЕП Мизия-1“, въпреки че ВАС е извел от тях правни последици относно предназначението на земите, предвидени за реализацията на проекта. От представените материали се установява, че посочените решения не са били приложени по първоначалното съдебно производство. Това обстоятелство налага да се разграничат допустимостта на новите писмени доказателства като основание за отмяна и тяхното значение за правилността на съдебното решение. Самото непредставяне на документите по първоначалното дело обаче не ги превръща автоматично в нови писмени доказателства по чл. 239, т. 1 АПК. Необходимо е да бъде установено, че страната не е знаела и при полагане на дължимата грижа не е могла да се снабди с тях в хода на първоначалното производство. В случая решенията на КЗЗ са издадени съответно през 2012 г. и 2014 г. Те са съществували значително преди образуването на съдебното производство. От съдържанието на молбата, не се установяват конкретни обективни пречки, които са възпрепятствали молителя да поиска и получи преписи от тези актове своевременно. Не е достатъчно да се установи, че документите не са били по делото. Следва да се докаже невъзможността за узнаването или представянето им при полагане на дължимата грижа. Доколкото липсва доказана обективна невъзможност за своевременно представяне на документите, не е осъществен фактическият състав на чл. 239, т. 1 АПК. На самостоятелно основание, страните не спорят, че земите са възстановили земеделския си статут по силата на закона. Спорът е относно предпоставките за изменение на ПУП – ПЗ. По основанието на чл. 239, т. 5 АПК: Съгласно чл. 239, т. 5 АПК отмяна е допустима, когато страната вследствие нарушаване на съответните процесуални правила е била лишена от възможност да участва в делото, не е била надлежно представлявана или не е могла да се яви лично или чрез повереник поради препятствие, което не е могла да отстрани. Посоченото основание има за предмет защитата на правото на участие в съдебното производство. То не обхваща всяко нарушение на съдопроизводствените правила, а само нарушенията, които са довели до предвидените в закона последици. В случая молителят твърди, че ВАС е основал решението си на актове на КЗЗ, които не са били приложени по делото, поради което страната не е могла да вземе отношение по тях, а и те били неотносими към спорния проект. Тези доводи изискват разграничение между правото на участие в производството и правилността на доказателствената дейност на съда. От изложеното в молбата се установява, че дружеството е участвало в съдебното производство чрез процесуален представител. Не се твърдят нередовно призоваване, ненадлежно представителство или невъзможност за явяване поради непреодолимо препятствие. Твърдението за позоваване на непредставени по делото административни актове би могло да постави въпрос за нарушение на правилата относно събирането и обсъждането на доказателствата, както и за правилността на формираните фактически изводи. Такова нарушение обаче не е равнозначно само по себе си на лишаване на страната от възможност да участва в делото по смисъла на чл. 239, т. 5 АПК. За осъществяване на това основание е необходимо да се установи конкретно процесуално нарушение, което е препятствало ефективното участие на страната в производството, а не само възможността съдът да е формирал неправилен фактически извод. От значение е и обстоятелството, че според изложеното в молбата решенията на КЗЗ са били посочени по номер и предполагаемо съдържание в становище на кмета на община Генерал Тошево и в административната преписка. Това обстоятелство предполага проверка дали страната е имала възможност да оспори тези твърдения и да поиска представяне на съответните административни актове в хода на производството. Следователно евентуалното позоваване от съда на непредставени по делото решения на КЗЗ може да представлява порок на доказателствената преценка, но при изложените данни не осъществява самостоятелно основанието по чл. 239, т. 5 АПК. От изложеното следва, че не са установени предпоставките за отмяна на влязлото в сила съдебно решение на заявените основания. Писмото на МРРБ съдържа правно становище относно приложението на ЗУТ и ЗОЗЗ и не представлява новооткрито обстоятелство или ново писмено доказателство по чл. 239, т. 1 АПК. Представените заверени преписи от решенията на КЗЗ са съществували към момента на първоначалното съдебно производство, като не са установени обективни причини, поради които молителят не е могъл своевременно да се снабди с тях и да ги представи. Твърдението, че съдът е основал решението си на непредставени по делото административни актове, не обуславя само по себе си лишаване на страната от участие в съдебното производство по смисъла на чл. 239, т. 5 АПК. Оплакванията на молителя по същество са насочени към правилността на фактическите и правните изводи на ВАС, която не може да бъде предмет на повторна проверка извън изчерпателно предвидените основания за отмяна. По тези съображения искането на „ПтХ Енерджи“ ЕООД за отмяна на Решение № 2135 от 24.02.2026 г. по адм. дело № 11477/2025 г. на Върховния административен съд следва да бъде отхвърлено. Предвид изхода на спора, на ответника се дължат разноски за юрисконсулт в размер на 200 евро. Воден от гореизложеното, съставът на Върховния административен съд Р Е Ш И: ОТХВЪРЛЯ искане на „ПтХ Енерджи“ ЕООД, чрез адв. Славилова, основано на чл. 239, т.1 и т.5 от Административнопроцесуалния кодекс, за отмяна на Решение № 2135 от 24.02.2026 г. на Върховния административен съд по адм.д. № 11477/2025 година, с което е отменено решение № 2041 от 14.10.2025 г., постановено по адм.д. № 64/2025 г. по описа на Административен съд гр. Добрич и вместо него е постановено друго, с което е отхвърлена жалбата на „ПтХ Енерджи“ ЕООД срещу заповед № РкД-20-13/ 29.01.2025 г. на Областния управител на област Добрич. ОСЪЖДА „ПтХ Енерджи“ ЕООД, ЕИК 200256457, гр. София, да заплати на Областна администрация гр. Добрич сумата от 200 (двеста) евро, разноски по делото. Решението е окончателно. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ АННА ДИМИТРОВА секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ ЕМАНОИЛ МИТЕВ /п/ НИКОЛАЙ ГУНЧЕВ /п/ МИРОСЛАВА ГЕОРГИЕВА /п/ ИРИНА КЮРТЕВА