Решение · № 11114/2026 · дело 6697/2026

По дело 6697 / 2026 РЕШЕНИЕ № 11114 София, 05.11.2026 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният административен съд на Република България - Осмо отделение, в съдебно заседание на дванадесети октомври две хиляди двадесет и шеста година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМИТЪР ПЪРВАНОВ ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ШАЛАМАНОВА МАРИЯ ТОДОРОВА при секретар Снежана Тодорова и с участието на прокурора Ралица Данкова изслуша докладваното от председателя Димитър Първанов по административно дело № 6697/2026 г. Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационна жалба на „Белезирев“ ЕООД, чрез процесуалния си представител адв. Димитров, против Решение № 4429 от 16.04.2026г., постановено по дело № 641/2025г. по описа на Административен съд- Пловдив, с което е отхвърлена жалбата му срещу Ревизионен акт № Р-16001624001900-091-001 от 13.11.2024г., издаден от К. Николова - началник сектор възложил ревизията, и П. Андрева - главен инспектор по приходите, ръководител на ревизията, потвърден с решение № 24 от 23.01.2025 г. на Директора на дирекция “Обжалване и данъчно-осигурителна практика” – гр. Пловдив, с който допълнително е начислен ДДС в общ размер на 58 947,07 лв., ведно с прилежащите лихви в общ размер на 18 027,91 лв. Касаторът инвокира оплаквания, че решението на АССГ е неправилно поради допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон, както и е необосновано- отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Оспорва извода на първоинстанционния съд, че в полза на ревизираното дружество не е възникнало право на приспадане на данъчен кредит по получените доставки на услуги, съобразно тяхната реализация и документиране. Твърди се неправилно приложение на материалния закон и необоснованост, основно свързани с това, че административният съд е приел, че от събраните по делото доказателства не се установява реалност на доставките на процесните доставчици. Счита, че съдът необосновано не е ценил заключението на допуснатата съдебно-икономическа експертиза, според което всички процесни фактури са включени и в дневниците за продажби на съответните доставчици, като начисленият по тях ДДС е деклариран от тях в справките-декларации по ЗДДС, което показва съответствие в счетоводното отразяване на сделките при двете страни. Излага подробни доводи в подкрепа на твърденията си. Моли съдът да отмени обжалваното решение и вместо него да постанови друго такова, с което да отмени оспорения ревизионен акт. Претендира присъждане на разноски. Ответникът - Директор на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика“- Пловдив, чрез процесуалния си представител юрк. Калева, в писмено становище, оспорва касационната жалба. Претендира разноски. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение счита, че касационната жалба е подадена от легитимирана страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество, е неоснователна поради следните съображения: Предмет на съдебен контрол пред Административен съд-Пловдив е била законосъобразността на Ревизионен акт № Р-16001624001900-091-001 от 13.11.2024г., издаден от К. Николова - началник сектор възложил ревизията, и П. Андрева - главен инспектор по приходите, ръководител на ревизията, потвърден с решение № 24 от 23.01.2025 г. на Директора на дирекция “Обжалване и данъчно-осигурителна практика” – гр. Пловдив, с който допълнително в тежест на „Белезирев“ ЕООД е начислен ДДС в общ размер на 58 947,07 лв., ведно с прилежащите лихви в общ размер на 18 027,91 лв. За да отхвърли жалбата на дружеството, първоинстанционният съд е приел, че оспореният РА е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма и при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. При така събраните доказателства първостепенният съд е формирал следните изводи: 1/ относно доставките от „ФЕРО ИНВЕСТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД за фактури на стойност 16 600 лв., не са доказани конкретните посреднически действия, постигнатият резултат и връзката между дейността на посредника и сключването на сделките за бракувани вагони и контейнери; във фактурите не са индивидуализирани услугите, както и липсват доказателства за реалното им изпълнение; 2/ относно доставките от „ЕВРОЛАНС“ ЕООД за фактури на стойност 2 800 лв., не са установени конкретни действия по намиране на клиенти, водене на преговори и осъществяване на последващи сделки.; не са кредитирани свидетелски показания , доколкото не доказват реално извършени посреднически услуги; 3/относно доставките от „ЦОНЕВСКИ ПК“ ООД за фактури на стойност 8 622 лв. е посочено, че тъй като архитектурните планове не са приети от възложителя, договорът е прекратен по взаимно съгласие, а издадените впоследствие кредитно известие и нулеви фактури потвърждават липсата на реализирана услуга и на постигнат договорен резултат; 4/ отосно доставките от „ДИКС СТРОЙ“ ЕООД за фактури на стойност 7 339,50 лв.- липсват доказателства за реално извършени строително-монтажни работи, извършени плащания, вложени материали и връзка с конкретен строителен обект; 5/ относно доставките от „К И К СЪРВИС“ ЕООД за фактури на стойност 8 838,34 лв.- липсват достатъчно доказателства за реално извършени СМР и доставка на мебели, гранитогрес и диван, не са доказани плащанията, транспортът, произходът и влагането на материалите, а доставените стоки не са индивидуализирани в необходимата степен; 6/ относно доставките от „ДЖЕВИЗОВ И СИН“ ООД за фактури на стойност 9 359,71 лв., не са доказани мястото на разтоварване, транспортът и влагането на бетона в конкретен обект; 7/ относно доставките от „ЗЕВЕРТ“ ООД за фактури на стойност 2 987,52 лв, не са ангажирани достатъчно доказателства за транспортиране, предаване и влагане на стоманените плочи в конкретен актив; 8/ относно доставките от „ОФИС ТАЙМ“ ЕООД за фактури на стойност 2 400 лв., не е доказано провеждането на фактурираните 12 семинара, липсват програми, учебни материали, данни за мястото на провеждане и подписани списъци на участниците, както и доказателства за връзката на обученията с икономическата дейност на дружеството. В обобщение административният съд е формирал извод за законосъобразност на ревизионния акт поради липсата на законовите предпоставки на чл. 68, ал.1 , т.1 от ЗДДС и чл. 69, ал.1, т.1 от ЗДДС. Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно. Съгласно разпоредбите на чл. 68 и чл. 69 от ЗДДС възникването на субективното публично право на приспадане на данъчен кредит на данъчно задълженото лице е обусловено от кумулативното осъществяване на елементите от регламентирания в ЗДДС сложен фактически състав. На първо място, необходимо е лицето, което претендира право на данъчен кредит, да притежава данъчен документ, съдържащ всички изискуеми според чл. 114 и чл. 115 от ЗДДС реквизити, съгласно чл. 71, ал. 1 от Закона, като в конкретния случай, както е посочил и административният съд, това обстоятелство не е спорно между страните. Наред с това е нужно ревизираното лице, което черпи благоприятни за себе си последици, да разполага с всички документи, относими към доказването на действително осъществена стопанска операция и с допустимите от закона средства да установи този релевантен факт. Доколкото става въпрос за материално право в полза на получателя по фактурираните доставки е в негова тежест да установи тяхното реално изпълнение съгласно чл. 154 от ГПК във вр. с § 2 от ДР на ДОПК. Не на последно място, за да възникне право на данъчен кредит, е необходимо стоките да бъдат придобити именно от сочения като доставчик във фактурите субект. Основният спорен въпрос по делото е относно реалността на фактурираните доставки на стоки и наличието на материалноправните предпоставки за упражняване на правото на приспадане на данъчен кредит. Съгласно чл. 68, ал. 1, т. 1 ЗДДС това право предполага действително получени стоки или услуги по облагаеми доставки. Издаването на фактури, счетоводното отразяване на операциите и извършването на плащания сами по себе си не доказват реалното осъществяване на доставките, доколкото фактурата представлява частен свидетелстващ документ и не се ползва с материална доказателствена сила относно удостоверените в нея факти. По отношение на отказаното право на приспадане на данъчен кредит в размер на 16 600,00 лв. по фактури с № 0000000109/20.08.2022 г. и № 0000000115/19.09.2022 г. с предмет „комисионна по договор за брокерска услуга“ и „комисионна по договор за посредничество“, издадени от „ФЕРО ИНВЕСТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, правилно съдът е приел, че спорните фактури са за комисионни възнаграждения по договори за търговско посредничество и брокерски услуги, свързани със сделки за закупуване на бракувани вагони и контейнери от „ХОЛДИНГ БЪЛГАРСКИ ДЪРЖАВНИ ЖЕЛЕЗНИЦИ“ ЕАД. Макар да са ангажирани договори, анекси, възлагателни писма и борсови договори, липсват доказателства за конкретното изпълнение на възложените задачи и предвидените в договорите приключвателни протоколи. Не са установени и документирани реализирани сделки, съответстващи на договорените покупки на бракувани вагони и контейнери. Не се представени фактури, удостоверяващи както покупката на 248 бр. бракувани контейнери, така и на 50 бр. бракувани вагони, съгласно договорените отношения. Не е изяснен и начинът на формиране на фактурираните комисионни възнаграждения. Поради това не е доказана необходимата връзка между договорите, конкретно извършените посреднически действия и претендираното възнаграждение. По отношение на „ЕВРОЛАНС“ ЕООД спорните фактури на стойност 2 800 лева., са за комисионни услуги, свързани с намиране на нови клиенти, осигуряване на търговски контакти и оказване на административно съдействие при подготовка на документи за участие в тръжни процедури. Представените доказателства обаче не установяват конкретни действия на доставчика по изпълнение на договорните му задължения. Липсват данни за осъществена комуникация с конкретни потенциални клиенти, проведени преговори, изготвени документи или действително оказана административна помощ. Установено е също, че част от посочените в приемо-предавателните протоколи дружества са били дългогодишни клиенти на ревизираното лице още преди сключването на договорите с посредника. Не са установени и последващи сделки, произтичащи от възложените посреднически услуги. Ето защо правилно е прието, че представените договори и протоколи не доказват реалното осъществяване на фактурираните доставки. Досежно фактурите, издадени от „ЦОНЕВСКИ ПК“ ООД на стойност 8 622,00 лв., правилно съдът е счел, че е установено, че същите касаят авансови плащания по договор за изработване на архитектурен план за обект „Ресторант с хотелска част“ в гр. Сопот. От доказателствата се установява, че са изгответни първоначални и преработени архитектурни планове, но възложителят не ги е приел поради несъответствие с поставените изисквания. Впоследствие договорът е прекратен по взаимно съгласие, като доставчикът е издал кредитно известие и документи с нулеви стойности. Независимо от отразяването на тези документи в отчетните регистри на двете дружества, не са ангажирани платежни документи, удостоверяващи връщане на авансово предоставените суми. При тези обстоятелства не е установено по безспорен начин наличието на осъществена облагаема доставка на услуга, обосноваваща претендираното право на данъчен кредит. Относно фактурите, издадени от „ДИКС СТРОЙ“ ЕООД на стойност на 7 339, 50 лв., предмет на договора са строително-монтажни работи на метална конструкция – хале в складова база в гр. Сопот. Представени са фактурите и договорът между страните, но липсват достатъчно доказателства за действителното изпълнение на възложените работи. В договора не са конкретизирани видовете строително-монтажни дейности, нито е предвидена ясна уговорка относно плащането им. Не са представени и платежни документи за извършени разплащания по фактурите. От значение е и обстоятелството, че разрешението за строеж на обекта е издадено на 17.10.2023 г., докато договорните отношения и фактурирането предхождат тази дата. При липсата на доказателства за конкретно извършените работи и за връзката им с икономическата дейност на дружеството не може да се приеме, че са налице необходимите предпоставки за признаване на данъчния кредит. За фактурираните доставките от „К И К СЪРВИС“ ЕООД на стойност 8 838,34 лв. са представени договор за строително-монтажни работи, фактури, приемо-предавателен протокол за офис обзавеждане, счетоводни регистри и писмени обяснения на управителя на доставчика. Според съдържанието на последните строително-монтажните работи са включвали монтаж на панели и покривна ламарина на промишлено хале, като материалите били осигурени от възложителя. Представените документи обаче не установяват по категоричен начин действителното изпълнение на фактурираните дейности. Липсват доказателства за реално разплащане на сумите по спорните фактури, а от страна на ревизираното дружество не са представени документи за придобиване на строителните материали, за които се твърди, че са вложени в обекта. По отношение на офис обзавеждането приемо-предавателният протокол съдържа единствено препращане към оферта, която не е представена, поради което предметът на доставката не е индивидуализиран по необходимия начин. Относно фактурите на стойност 9 359,71 лв, издадени от „ДЖЕВИЗОВ И СИН“ ООД, вярно решаващият състав е счел, че не са налице достатъчно доказателства за действителното предаване и влагане на фактурираните количества бетон. Според твърденията на страните бетонът е бил положен през юли и август 2022 г. върху обект „Склад за съхранение и сортиране на черни и цветни метали“ в землището на гр. Сопот. Разрешението за строеж на този обект обаче е издадено едва на 17.10.2023 г. Освен това представените заявки и експедиционни бележки са нечетливи и не съдържат данни за конкретното място на разтоварване. Липсват и пълни пътни листи, от които да се установят маршрутът, времето на превоз и останалите обстоятелства относно транспортирането на бетона. При тези доказателствени пропуски не може да се приеме за установено, че стоките са доставени на ревизираното дружество и са използвани в посочения обект. Обосновано съдът е приел, че за фактурата на стойност 2987, 52 лева, издадена от „ЗЕВЕРТ“ ООД, с предмет „авансово плащане“, липсват доказателства, че процесните 1 020 кв. стоманени плочи са вложени в обект, собственост на дружеството или са свързани с осъществяваната от него икономическа дейност, както и да са били обект на последващи облагаеми доставки. Фактурираните услуги на стойност 2 400,00 лв. от доставчика „ОФИС ТАЙМ“ ЕООД са свързани с провеждането на 12 семинара. Вярно е посочено, че не са представени достатъчно доказателства относно тяхното действително провеждане, съдържанието и програмата им, темите на обучението, мястото на провеждане и необходимостта от обучението във връзка с дейността на ревизираното дружество. В ангажираните по делото списъци са посочени имена и длъжности на служители, но липсват техните подписи. Не са представени и допълнително изисканите от „БЕЛЕЗИРЕВ“ ЕООД доказателства, от които да се установят конкретните резултати и полезността на проведените семинари. При тези данни не е доказано реалното предоставяне на фактурираните услуги. Обосновано съдът е приел, че наличието на фактури, протоколи и стокови разписки не доказва само по себе си реалното осъществяване на доставките. Необходимо е да се установи действителното движение на стоките и предоставянето им на получателя, който да може да се разпорежда с тях като собственик. Правото на данъчен кредит не възниква единствено въз основа на начислен данък, извършено плащане или счетоводно отразяване на фактурите. Участието на стоките в последващи доставки също не доказва, че са получени именно от издателя на процесните фактури. Съгласно практиката на СЕС признаването на правото на приспадане на данъчен кредит предполага наличие на реално осъществена доставка и правомерно начислен данък. В тежест на лицето, претендиращо това право, е да докаже наличието на законовите предпоставки, като доказателствата се преценяват в тяхната съвкупност, а не изолирано. При липса на убедителни доказателства за действителното изпълнение на доставките не може да се приеме, че е налице основание за признаване на данъчен кредит. Противно на твърденията на касатора, съдът е обсъдил събраните доказателства и правилно не е ценил свидетелските показания и новопредставените в съдебното производство писмени доказателства, доколкото същите не опровергават установените при ревизията обстоятелства и не доказват по категоричен начин реалността на фактурираните доставки. Съгласно чл. 202 ГПК вр. чл. 144 АПК съдът не е длъжен да възприема заключението на вещото лице, а го обсъжда заедно с доказателствата по делото. Ето защо правилно приходните органи са отказали признаването на право на приспадане на данъчен кредит по фактурите, издадени от „ФЕРО ИНВЕСТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД , „ЕВРОЛАНС“ ЕООД, „ЦОНЕВСКИ ПК“ ООД, „ДИКС СТРОЙ“ ЕООД, „К И К СЪРВИС“ ЕООД, „ДЖЕВИЗОВ И СИН“ ООД, „ЗЕВЕРТ“ ООД , „ОФИС ТАЙМ“ ЕООД . По горните съображения касационният съд намира, че обжалваното решение в своята цялост е валиден, законосъобразен и обоснован съдебен акт. Не са налице касационните оплаквания, наведени от касатора. Не се установяват пороци на решението при прилагане на материалния закон. Обжалваното решение на Административен съд-Пловдив е правилно и като такова следва да се остави в сила. С оглед изхода на спора в полза на ответника следва да се присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция в претендирания размер от 100 евро. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение, РЕШИ: ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 4429 от 16.04.2026г., постановено по дело № 641/2025г. по описа на Административен съд- Пловдив. ОСЪЖДА „Белезирев“ ЕООД, ЕИК 115783655, да заплати в полза на Национална агенция за приходите сумата от 100 (сто) евро, представляваща сторени разноски за юрисконсултско възнаграждение пред касационната инстанция. Решението е окончателно. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ ДИМИТЪР ПЪРВАНОВ секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ ВАСИЛКА ШАЛАМАНОВА /п/ МАРИЯ ТОДОРОВА