Решение · № 11207/2026 · дело 5622/2026

По дело 5622 / 2026 РЕШЕНИЕ № 11207 София, 06.11.2026 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният административен съд на Република България - Шесто отделение, в съдебно заседание на дванадесети октомври две хиляди двадесет и шеста година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ ГУНЧЕВ ЧЛЕНОВЕ: ИРИНА КЮРТЕВА СТЕЛА ДИНЧЕВА при секретар Мирела Добриянова и с участието на прокурора изслуша докладваното от председателя Николай Гунчев по административно дело № 5622/2026 г. Производството по делото е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 59, ал. 13 от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО) и с чл. 462, ал. 3 от Националния рамков договор между Националната здравноосигурителна каса и Българския лекарски съюз за медицинските дейности за 2023-2025 г. (НРД за МД 2023-2025 г.). Образувано е по касационна жалба на директора на Районна здравноосигурителна каса (РЗОК) – Русе, действащ чрез пълномощника главен юрисконсулт Станчев, против решение № 1266 от 04.05.2026 г., постановено по административно дело № 673/2025 г. по описа на Административен съд – Русе, с което е: 1) отменена заповед № РД-09-1280 от 22.10.2025 г. на директора на Районна здравноосигурителна каса - Русе, с която на „Амбулатория за специализирана индивидуална медицинска помощ по ортопедия и травматология – д-р Н. Н.“ ЕООД е наложена санкция „прекратяване на договора“, частично, по отношение на д-р Н. Н. Н., УИН [номер] на основание чл. 59, ал. 11, т. 1, предложение първо, 6уква „а“ вр. чл. 59, ал. 13, предложение първо от ЗЗО и чл. 462, ал. 1, предложение първо, буква „а“ от НРД за МД за 2023-2025 г.; 2) осъдена Националната здравноосигурителна каса да заплати на „Амбулатория за специализирана индивидуална медицинска помощ по ортопедия и травматология – д-р Н. Н.“ ЕООД, ЕИК 200070374, с peг. № на лечебното заведение в РЗИ 1827121227, по изпълнение на договор с НЗОК № 180395 от 11.10.2023 г. за оказване на специализирана извънболнична медицинска помощ и месторазположение на ЛЗ в гр. Русе, ул. „Николаевска“ № 66, к-т 103-104, и със седалище и адрес на управление в гр. Русе, [адрес], представлявано от д-р Н. Н. Н., сумата от 536,86 евро – разноски по делото. По съображения за неправилност, относими към касационните основания по чл. 209, т. 3 от АПК - нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, касаторът моли решението на съда да бъде отменено и да се постанови друго, с което да се отхвърли жалбата срещу заповедта за налагане на санкции като неоснователна. Претендира и присъждане на направените деловодни разноски и юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции. Ответникът по касация – „Амбулатория за специализирана индивидуална медицинска помощ по ортопедия и травматология – д-р Н. Н.“ ЕООД, ЕИК: 200070374, с месторазположение на лечебното заведение в гр. Русе, действащ чрез пълномощника адвокат Младенов, изразява становище за неоснователност на касационната жалба и правилност на атакуваното с нея съдебно решение, като моли то да бъде потвърдено като законосъобразно, мотивирано и изчерпателно. Възвежда и претенция за присъждане на адвокатско възнаграждение за касационната инстанция. Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Като провери решението съобразно изискванията на чл. 218 от АПК, настоящият съдебен състав намира жалбата за основателна. Предмет на съдебен контрол за законосъобразност в производството пред първоинстанционния съд е била заповед № РД-09-1280/22.10.2025 г., издадена от директора на РЗОК – Русе, с която на основание чл. 76, ал. 3, предложение второ от ЗЗО и чл. 473, ал. 3 от НРД за МД за 2023-2025 г., чл. 59, ал. 11, т. 1, предложение първо, буква „а“ от ЗЗО вр.чл. 59, ал. 13, предложение първо от ЗЗО, чл. 462, ал. 1, предложение първо, буква „а“ от НРД за МД за 2023-2025 г., поради отчитане на дейност, която не е извършена, на изпълнителя на специализирана индивидуална извънболнична медицинска помощ „Амбулатория за специализирана индивидуална медицинска помощ по ортопедия и травматология – д-р Н. Н.“ ЕООД, с местоположение гр. Русе, е наложена санкция – „прекратяване на договора“, частично по отношение на д-р Н. Н. Н.. За да уважи сезиралата го жалба съдът е приел, че макар и оспорената пред него заповед да е издадена от компетентен по материя, степен и територия орган, в изискуемата писмена форма и с изискуемото съдържание по чл. 59, ал. 2 от АПК и да съдържа фактически и правни основания за нейното издаване, тя следва да бъде отменена, тъй като се явява издадена при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, в противоречие с материалноправните разпоредби и целта на закона. В мотивите на решението е посочено, че са доказани фактическите констатации на органа, изложени в оспорената заповед – отчетена е към РЗОК за заплащане медицинска дейност от лечебното заведение, която не е била извършена на конкретно здравноосигурено лице, което не се оспорва от изпълнителя на извънболнична медицинска помощ. Отбелязал е, че макар и лечебното заведение за извънболнична помощ по смисъла на чл. 8, ал. 1, т. 2, буква „а“ от Закон за лечебните заведения (ЗЛЗ) – Амбулатория за специализирана извънболнична медицинска помощ – индивидуална практика да е учредено от юридическо лице, то в случая то е такова по смисъла на чл. 3, ал. 2, т. 2, предл. 2 от ЗЛЗ - еднолично търговско дружество, регистрирано от лекар, с призната специалност по ортопедия и травматология, който е и едноличен собственик на дружеството, управляващ и представляващ лечебното заведение. Съдът, анализирайки приложимата нормативна уредба във връзка с установените факти, я е тълкувал в насока, че след като изпълнителят на извънболнична медицинска помощ осъществява сам дейността и няма други лекари, то прекратяването на договора с него на основание чл. 59, ал. 13 от ЗЗО е равнозначно на пълно, а не на частично прекратяване на договора, за което, като условие за неговото прекратяване по чл. 59, ал. 11, т. 2 от ЗЗО, е необходимо нарушението да е извършено повторно. Преценил е, че административният орган би могъл да прекрати договора само в условията на повторност, позовавайки се именно на хипотезата на чл. 59, ал. 13 във връзка с чл. 59, ал. 11, т. 2 от ЗЗО. Съдебното решение е валидно и допустимо. То е постановено по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд в рамките на правомощията му. Атакуваният съдебен акт обаче страда от част от твърдяните от касатора пороци, наличието на които обусловя неговата неправилност по смисъла на чл. 209, т. 3, предл. 1 от АПК. Първоинстанционният съд е събрал и коментирал относимите за правилното решаване на спора доказателства, обсъдил е и е анализирал всички факти от значение за спорното право, издирил е приложимия материален закон, но поради неправилното му тълкуване е извел погрешен извод за материална незаконосъобразност на оспорения пред него акт. Установеното нарушение, извършено от лечебното заведение, попада в специфичната хипотеза на чл. 59, ал. 11, т. 1, предложение първо, буква „а“ вр. чл. 59, ал. 13, предложение първо от ЗЗО и чл. 462, ал. 1, предложение първо, буква „а“ от НРД за МД за 2023-2025 г., в която директорът на РЗОК действа в условията на обвързана компетентност за налагане на санкцията „частично прекратяване на договор“, което и е сторено с процесната заповед. Противно на приетото от съда, в резултат на извършеното от него несъответно тълкуване на приложимите правни норми, в случая е без значение, че д-р Н. Н. е единственият лекар, който извършва медицинска дейност в лечебното заведение, тъй като пакетът по договора не е прекратен. Прекратяването на договора с НЗОК по отношение на лекаря, извършил нарушението, не лишава дружеството от качеството му на лечебно заведение за извънболнична помощ съгласно Закона за лечебните заведения, с право да извършва дейността, за която е регистрирано, с други лекари. Решаващият съдебен състав не е съобразил правната възможност съгласно действащия НРД за МД изпълнителите на медицинска помощ съобразно нуждите и обема на извършената лечебна дейност да наемат персонал със съответното образование и квалификация – т.е. частичното прекратяване на индивидуалния договор по отношение на единствения лекар в индивидуалната практика, регистрирана като дружество по Търговския закон, няма за резултат цялостното фактическо прекратяване на договорните взаимоотношения с НЗОК. В случая административният орган правилно е извършил изискуемото разграничение между лечебното заведение и лекаря, упражняващ дейност в него, и именно поради това е прекратил само частично по отношение на този лекар, а не изцяло индивидуалния договор с търговеца изпълнител на медицинска дейност по договора, в съответствие с установеното от фактическа страна и в съзвучие с посочените в заповедта правни основания, като е съобразил диспозитива си с това, че нарушението не е повторно. Наложената санкция и правната й квалификация напълно кореспондират с извършеното нарушение. В същия смисъл е и преобладаващата практика на ВАС, VІ отд. По делото са постъпили писмени бележки, с които е представен подписан от страните по делото договор № 180395/20.10.2026 г. за оказване на специализирана извънболнична медицинска помощ. Не може да бъде споделено възражението на ответника по касация, че това доказателство сочи наличие на „маловажен случай“ по чл. 449, ал. 4 от ЗЗО. Това обстоятелство е ирелевантно по настоящето дело, тъй като на основание чл. 142, ал. 1 от АПК съответствието на административния акт с материалния закон се преценява към момента на издаването му. Предвид изложеното следва да се приеме неоснователност на оспорването на процесната заповед. Договорът с лечебното заведение в случая материално законосъобразно е бил частично прекратен по отношение на лекаря, неизвършил отчетената за заплащане към Касата дейност. Игнорирайки горното, съдът е формулирал неправилен краен извод за незаконосъобразност на оспорения пред него административен акт, поради което неоснователно е уважил сезиралата го жалба. Поради това подложеното на касация съдебно решение трябва да се отмени, и доколкото спорът е изяснен от фактическа и правна страна и не се налага извършване на нови процесуални действия, вместо първоинстанционното решение следва да бъде постановено друго по съществото на спора, с което подадената първоначална жалба от Амбулатория за специализирана индивидуална медицинска помощ по ортопедия и травматология – д-р Н. Н.“ ЕООД против санкционната заповед се отхвърли като неоснователна. При този изход на спора няма основание да се уважи искането на повереника на ответника по касация да се присъдят на доверителя му сторените от него разноски за касационното производство, а при позитивния за касатора краен резултат по главната му претенция, акцесорното му искане за присъждане на направените разноски и юрисконсултско възнаграждение е основателно. От негова страна е заплатена сумата от 102,26 евро държавна такса за касационното оспорване, а същият е бил представляван пред двете съдебни инстанции от надлежно упълномощен юрисконсулт. Поради това и на основание чл. 143, ал. 3 от АПК във връзка с чл. 228 от АПК в полза на РЗОК - Русе следва да се присъди общо сума в размер от 306,78 евро (платима от касационния ответник), от която 102,26 евро са за понесени деловодни разноски и 204,52 евро (102,26 + 102,26 евро за всяка от инстанциите) за юрисконсултско възнаграждение. Размерът на последното е определен предвид действителната фактическа и правна сложност на спора и съобразно вида и количеството на извършената дейност от юрисконсулта, който е представлявал издалия акта административен орган, съгласно чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ във връзка с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, изреч. 1, предл. 2 и чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд в тричленен състав на шесто отделение Р Е Ш И: ОТМЕНЯ решение № 1266 от 04.05.2026 г., постановено по административно дело № 673/2025 г. по описа на Административен съд – Русе. Вместо него ПОСТАНОВЯВА: ОТХВЪРЛЯ като неоснователна жалбата на „Амбулатория за специализирана индивидуална медицинска помощ по ортопедия и травматология – д-р Н. Н.“ ЕООД, ЕИК: 200070374, против заповед № РД-09-1280 от 22.10.2025 г., на директора на РЗОК – Русе. ОСЪЖДА „Амбулатория за специализирана индивидуална медицинска помощ по ортопедия и травматология – д-р Н. Н.“ ЕООД, ЕИК: 200070374, да заплати на Районна здравноосигурителна каса – Русе сума в размер на 306,78 евро (триста и шест евро и седемдесет и осем евроцента) за деловодни разноски и юрисконсултско възнаграждение. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ НИКОЛАЙ ГУНЧЕВ секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ ИРИНА КЮРТЕВА /п/ СТЕЛА ДИНЧЕВА