Решение · № 11163/2026 · дело 6476/2026

По дело 6476 / 2026 РЕШЕНИЕ № 11163 София, 05.11.2026 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният административен съд на Република България - Шесто отделение, в съдебно заседание на двадесет и първи октомври две хиляди двадесет и шеста година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСЕЛА НИКОЛОВА ЧЛЕНОВЕ: БОЙКА ТАБАКОВА НИКОЛАЙ АНГЕЛОВ при секретар Светослава Огнянова и с участието на прокурора изслуша докладваното от съдията Николай Ангелов по административно дело № 6476/2026 г. Производството е по чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба “Слънчев дар“ АД, чрез процесуален предствител Г. Гашаров срещу Решение 4858/20.04.2026 г. по адм. дело № 2785/2025 г. по описа на Административен съд – Варна, с което е отхвърлено оспорването срещу против Писмо с изх. № 947000-1423/21.10.2025 г. на Директора на Регионална дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ гр. Плевен. Твърди, че решението е неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Ответникът, Директора на Регионална дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ гр. Плевен, чрез процесуалния си представител С. Нехризова дава отговор на касационната жалба като счита същата за неоснователна, а решението на Административен съд – Варна за правилно. Върховният административен съд, шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в преклузивния 14 дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, касационната жалба е неоснователна. Предмет на производството пред Административен съд – Варна е Писмо с изх. № 947000-1423/21.10.2025 г. на Директора на Регионална дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ гр. Плевен, с което е разпоредено представянето на следните документи: 1. Актуален авариен план, разработен съгласно чл. 35, ал. 2 от Закона за защита при бедствия и аварии /ЗЗБ/ по реда на чл. 138а, ал. 1 от Закона за водите /ЗВ/ и утвърден съгласно чл. 35, ал. 3, т. 1 от ЗЗБ; 2. Документи, удостоверяващи провеждането на тренировки по изпълнение на аварийния план в съответствие с изискванията на чл. 35, ал. 3, т. 2 от ЗЗБ; 3. Документи, удостоверяващи провеждането на обучение на работещите за защита при бедствия и аварии, съгласно изискванията на чл. 35, ал. 3, т. 7 от ЗЗБ; 4. Документи, удостоверяващи създаването, подготовката и поддържането в готовност на силите и средствата по чл. 35, ал. 1, т. 4 и т. 5 от ЗЗБ и 5. Документи, удостоверяващи представянето на информация на кметовете на община Долна Митрополия за изготвяне на общински план за защита при бедствия, съгласно чл. 35, ал. 3, т. 3 от ЗЗБ. От фактическа страна по делото е установено следното: „Слънчев дар“ АД е собственик на поземлени имоти, представляващи части от язовир „Вълчовец“, находящ се на територията на община Долна Митрополия, област Плевен, съгласно представен по делото нотариален акт за покупко-продажба. Със Заповед № РД-12-13/12.08.2020 г. на областния управител на област Плевен е извършена категоризация на язовирите на територията на областта, като с утвърдения на 03.11.2021 г. списък язовир „Вълчовец“ е определен като съоръжение от първа степен на потенциална опасност. Във връзка с извършвана проверка на язовира от междуведомствена комисия, назначена от областния управител на основание чл. 138а, ал. 3 ЗВ, в чийто състав участват и служители на РДПБЗН – Плевен, е установено, че дружеството не е представило изискуемите документи, свързани с осигуряване на безопасната експлоатация на съоръжението и защитата при бедствия. По този повод директорът на РДПБЗН – Плевен е издал Писмо изх. № 947000-1423/21.10.2025 г., с което е изискал от „Слънчев дар“ АД в 14-дневен срок от получаването му да представи актуален авариен план, разработен съгласно чл. 35, ал. 2 ЗЗБ и чл. 138а, ал. 1 ЗВ, документи за проведени тренировки по изпълнението му, за обучение на работещите за защита при бедствия и аварии, за създаване и поддържане в готовност на необходимите сили и средства, както и доказателства за предоставена информация на общинските органи за изготвяне на общински план за защита при бедствия. Срещу посоченото писмо дружеството е подало жалба, в която е изложило твърдения, че язовир „Вълчовец“ и съоръженията към него фактически не съществуват от повече от десет години, като територията се използва за отглеждане на селскостопанска продукция. В тази връзка е посочило, че на 20.11.2023 г. е подало заявление за ликвидация на язовира, но производството пред компетентните административни органи не е приключило. Позовало се е и на Решение № 381/13.01.2025 г. по адм. д. № 1486/2024 г. на Административен съд – Варна, оставено в сила с Решение № 10715/03.11.2025 г. по адм. д. № 3070/2025 г. на ВАС, с което са отменени задължителни предписания, дадени с Констативен протокол № 03-04-42/30.05.2024 г. на служители на ДАМТН относно поддръжката на същия язовир. В хода на съдебното производство са приобщени материалите по адм. д. № 1486/2024 г. на Административен съд – Варна, както и административните преписки по издаването на заповедите на областния управител на област Плевен за категоризацията на язовирите, включително Заповед № РД-12-22/07.09.2021 г. и утвърдения на 03.11.2021 г. протокол. Установено е, че процедурата по ликвидация на язовира не е приключила с окончателен административен акт, както и че няма данни заповедта за категоризацията му да е отменена. При така установените факти Административен съд – Варна е постановил обжалваното решение, с което е отхвърлил жалбата на „Слънчев дар“ АД срещу Писмо изх. № 947000-1423/21.10.2025 г. на директора на РДПБЗН – Плевен. Решението е правилно. Първоинстанционният съд е установил правилно относимите факти и е приложил законосъобразно материалния закон, като е достигнал до обоснован извод – административният акт е издаден от компетентен орган, при спазване на административнопроизводствените правила, в предвидената от закона форма и в съответствие с материалноправните разпоредби. Правилно първоинстанционният съд е приел, че оспореното Писмо изх. № 947000-1423/21.10.2025 г. на директора на РДПБЗН – Плевен представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 АПК. Същото съдържа властническо волеизявление на административен орган, с което на конкретен адресат е разпоредено изпълнението на определени задължения в посочен срок, като са указани и неблагоприятните последици при неизпълнението им. Ето защо писмото засяга пряко правната сфера на дружеството и подлежи на самостоятелен съдебен контрол за законосъобразност. По съществото на спора настоящият съдебен състав споделя изводите на първоинстанционния съд, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие с приложимите материалноправни разпоредби. Основният спорен въпрос по делото е дали фактическото състояние на язовир „Вълчовец“, изразяващо се в липса на водни количества и използване на територията за земеделски нужди, освобождава дружеството, в качеството му на собственик, от задълженията, произтичащи от Закона за защита при бедствия и Закона за водите. В тази връзка следва да се посочи, че със Заповед № РД-12-13/12.08.2020 г. на областния управител на област Плевен е извършена категоризация на язовирите на територията на областта, като съгласно утвърдения на 03.11.2021 г. списък язовир „Вълчовец“ е определен като съоръжение от първа степен на потенциална опасност. По делото не са представени доказателства посочената заповед да е отменена или изменена по предвидения в закона ред, нито да е приключила процедурата по ликвидация на съоръжението. Обстоятелството, че язовирът фактически не се използва по предназначение и в него не се задържат водни количества, само по себе си не обуславя отпадане на нормативно установените задължения на неговия собственик. До приключване на процедурата по ликвидация по реда на чл. 190в, ал. 1 ЗВ във връзка с чл. 32 и сл. от Наредбата за условията и реда за осъществяване на техническата и безопасната експлоатация на язовирните стени и на съоръженията към тях и за осъществяване на контрол върху техническото им състояние, процесният обект продължава да има правния статут на язовир, категоризиран с първа степен на потенциална опасност. В този смисъл са и правните изводи, възприети в Решение № 5244/20.05.2025 г. по адм. д. № 2126/2025 г. на Върховния административен съд, постановено по спор относно същото съоръжение. В посоченото решение е прието, че категоризацията на язовир „Вълчовец“, извършена със Заповед № РД-12-13/12.08.2020 г. на областния управител на област Плевен, представлява стабилен административен акт, който не е отменен по съответния ред. Прието е също, че независимо от фактическото състояние на язовира и използването на територията за други цели, до приключване на процедурата по неговата ликвидация обектът продължава да представлява язовир, а собственикът му е задължено лице по смисъла на ЗЗБ. Настоящият съдебен състав възприема тези правни съображения като относими и към разглеждания спор, независимо че предметът на съдебен контрол в цитираното производство е различен административен акт. В случая не се касае за идентичност на предмета и страните по двете производства, поради което изводите в посоченото решение не се ползват със сила на пресъдено нещо по настоящото дело. Същите обаче са относими при тълкуването и прилагането на материалноправните разпоредби, уреждащи задълженията на собственика на конкретното язовирно съоръжение. Неоснователно е позоваването на касационния жалбоподател на Решение № 10715/03.11.2025 г. по адм. д. № 3070/2025 г. на ВАС, с което е оставено в сила Решение № 381/13.01.2025 г. по адм. д. № 1486/2024 г. на Административен съд – Варна. Предмет на съдебния контрол в това производство е бил Констативен протокол № 03-04-42/30.05.2024 г., съдържащ задължителни предписания на служители на ДАМТН относно поддръжката на язовирното съоръжение. За разлика от него, в настоящото производство се преценява законосъобразността на разпореждане за представяне на документи, свързани с изпълнението на задълженията по чл. 35 ЗЗБ. Различни са както предметът на оспорване, така и правомощията на административните органи, издали съответните актове. Обстоятелството, че в предходното съдебно производство е установено фактическото състояние на язовира и е отчетена предприетата от дружеството процедура по неговата ликвидация, не води до извод за незаконосъобразност на процесното разпореждане. Подаването на заявление за ликвидация на 20.11.2023 г. не е равнозначно на приключване на съответното административно производство и не поражда само по себе си правните последици на разрешение за ликвидация. Евентуалното забавяне или бездействие на компетентните административни органи при разглеждането на заявлението подлежи на защита по предвидения в закона ред, но не освобождава собственика от задълженията, произтичащи от действащата правна уредба. Съгласно чл. 35, ал. 1 и ал. 3 ЗЗБ лицата, осъществяващи дейност в обекти, представляващи потенциална опасност за възникване на бедствия, са длъжни да предприемат предвидените в закона мерки за защита, включително да разработват и поддържат актуални аварийни планове, да организират тренировки по изпълнението им, да осигуряват обучение на работещите и да изпълняват останалите задължения, свързани с готовността за реагиране при бедствия. Съгласно чл. 7 от Наредбата за условията и реда за осъществяване на техническата и безопасната експлоатация на язовирните стени и на съоръженията към тях собственикът отговаря за изпълнението на изискванията на Закона за водите и за осигуряването на безопасната експлоатация на язовирите. Разпоредбата на чл. 57, ал. 1 и ал. 2 от същата наредба предвижда, че аварийните планове се изготвят от собственика или оператора по реда на чл. 35 ЗЗБ и чл. 138а, ал. 1 и ал. 2 ЗВ. Съгласно т. 4.8 от Приложение № 2 към чл. 57, ал. 2 от Наредбата за язовирите от първа висока степен на потенциална опасност аварийните планове следва да съдържат и карти на уязвимите от заливане зони. Целта на тези изисквания е осигуряването на своевременна превенция и защита на населението и инфраструктурата при възникване на аварийни ситуации. Следва да се отчете, че в Решение № 5244/20.05.2025 г. по адм. д. № 2126/2025 г. на ВАС е обсъден и утвърденият от изпълнителния директор на дружеството авариен план за язовир „Вълчовец“, съгласно който съоръжението е ретензионно и служи за събиране на водни количества от водосборната площ, включително за предпазване от висока вълна при обилни валежи и снеготопене. Посочено е също, че съгласно аварийния план съществува потенциален риск от заливане на път III-118, част от инфраструктурата на гр. Долна Митрополия и вододайна зона Биволаре. Тези обстоятелства допълнително обосновават необходимостта от осъществяване на превантивен контрол и изпълнение на нормативно установените задължения за защита при бедствия. В случая с оспореното писмо не е разпоредено извършването на строителни или ремонтни дейности по язовирното съоръжение, нито е дадено предписание за неговото привеждане в определено техническо състояние. От дружеството е изискано единствено представянето на конкретно посочени документи, удостоверяващи изпълнението на задълженията по чл. 35 ЗЗБ. Следователно преценката за законосъобразност на това разпореждане не е обусловена от установяване на фактическата възможност за изпълнение на определени технически действия, а от наличието на правно основание административният орган да изиска съответната документация при осъществяване на възложените му контролни правомощия. Правилно първоинстанционният съд е приел, че директорът на РДПБЗН – Плевен не разполага с правомощия самостоятелно да преценява дали процесният обект следва да бъде заличен като язовир, нито да извършва неговата ликвидация. Тези правомощия са предоставени на други административни органи по реда на Закона за водите. При наличието на действаща категоризация на язовира и неприключила процедура по неговата ликвидация органите на пожарна безопасност и защита на населението не могат да приемат, единствено въз основа на фактическото състояние на съоръжението, че същото е престанало да представлява обект, по отношение на който се прилагат изискванията на ЗЗБ. В този смисъл обстоятелството, че в предходни съдебни производства е установена липсата на водни количества и използването на територията за земеделски цели, не изключва възможността за упражняване на превантивен контрол от компетентните органи. Противното би означавало собственикът на язовир, който не е изведен от експлоатация или ликвидиран по законоустановения ред, да бъде освободен от задълженията си за осигуряване на защита при бедствия единствено въз основа на фактическото състояние на обекта, независимо от действащата му категоризация и установената степен на потенциална опасност. При тези съображения настоящият касационен състав приема, че първоинстанционният съд е установил относимите за спора факти и е достигнал до правилен краен извод за законосъобразност на оспорения административен акт. Изложените в касационната жалба доводи не обосновават наличието на касационните основания по чл. 209, т. 3 АПК. Ето защо обжалваното решение, с което е отхвърлена жалбата на „Слънчев дар“ АД срещу Писмо изх. № 947000-1423/21.10.2025 г. на директора на РДПБЗН – Плевен, следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во АПК, Върховният административен съд – състав на шесто отделение, РЕШИ: ОСТАВЯ В СИЛА Решение 4858/20.04.2026 г. по адм. дело № 2785/2025 г. по описа на Административен съд – Варна. Решението е окончателно. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ ВЕСЕЛА НИКОЛОВА секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ БОЙКА ТАБАКОВА /п/ НИКОЛАЙ АНГЕЛОВ