Решение · № 11106/2026 · дело 7032/2026

По дело 7032 / 2026 РЕШЕНИЕ № 11106 София, 04.11.2026 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният административен съд на Република България - Първо отделение, в съдебно заседание на четиринадесети октомври две хиляди двадесет и шеста година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: БЛАГОВЕСТА ЛИПЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: ВЕСЕЛА ПАВЛОВА ПОЛИНА ЯКИМОВА при секретар Златка Шуманска и с участието на прокурора Галина Антова изслуша докладваното от председателя Благовеста Липчева по административно дело № 7032/2026 г. Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационна жалба от „Тобо – Апартмънтс 2“ ЕООД, гр. София, чрез процесуален представител, срещу Решение № 7984/26.02.2026 г. на Административен съд София-град (АССГ), постановено по адм. дело № 12246/2025 г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Ревизионен акт (РА) № Р-22002223002950-091-001/14.11.2023 г., издаден от органи по приходите при Териториална дирекция (ТД) на Националната агенция за приходите (НАП) – Пловдив, в частта, потвърдена чрез изменение с Решение № 145/31.01.2024 г. на Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ (ОДОП) – София при Централно управление (ЦУ) на НАП, с който на дружеството са установени задължения за корпоративен данък за 2020 г. в размер на 10 502,81 лева, ведно със съответните лихви за забава. Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, съставляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Сочи, че първоинстанционният съд е възприел изцяло фактическите и правни изводи на органите по приходите, без да извърши самостоятелна преценка на събраните доказателства и без да обсъди в тяхната съвкупност наведените възражения. Счита, че не са налице предпоставките по чл. 122, ал. 1 ДОПК за определяне на данъчната основа по особения ред, като излага съображения, че счетоводството на дружеството е редовно водено, а евентуално констатираните несъответствия са толкова несъществени, че не обосновават прилагането на особения ред за определяне на данъчната основа. Намира, че дружеството е осчетоводило правилно сделката с учредено право на строеж, тъй като е фактурирало същото въз основа на изготвената пазарна оценка. Твърди, че неправилно са определени допълнителните приходи от продажби на недвижими имоти, след като като всички получени плащания са отчетени, а разликите между цените по нотариалните актове и издадените фактури се дължат и на извършени плащания от трети лица, различни от купувачите. Акцентира, че при плащане от трети лица, са издавани кредитни известия, като от тях и от извлечението от счетоводна сметка 499 „Кредитори“ е видно към кои клиенти и по кои сделки са върнати суми, както и техният размер. Намира, че разписките и споразуменията, удостоверяващи връщането на суми на клиентите във връзка с неизпълнение от страна на дружеството на луксозни довършителни работи в общите части на сградата, могат да бъдат обвързани помежду си, но не следва същите не следва да бъдат третирани като приходи на дружеството. Излага доводи и срещу отчетените приходи от аванси за бъдещи доставки и извършената корекция на финансовия резултат, като счита, че не са доказани укрити приходи, обосноваващи допълнително облагане с корпоративен данък. В тези насоки развива обширни доводи в жалбата и претендира отмяна на атакуваното решение и на РА, ведно с присъждане на сторените разноски в настоящото и предходните съдебни производства. Ответникът по касационната жалба – Директорът на Дирекция „ОДОП“ – София при ЦУ на НАП, чрез процесуален представител, в о.с.з. оспорва основателността ѝ и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Първо отделение, за да се произнесе, съобрази следното: Производството по адм. дело № 12246/2025 г. по описа на АССГ е образувано в изпълнение на Решение № 11594/18.11.2025 г. на ВАС, постановено по адм. дело № 1180/2025 г., с което е отменено Решение № 900/09.01.2025 г. на АССГ, постановено по адм. дело № 2430/2024 г., и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд. В производството пред първостепенния съд предмет на съдебен контрол е законосъобразността на РА № Р-22002223002950-091-001/14.11.2023г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП – Пловдив, потвърден чрез изменение с Решение № 145/31.01.2024 г. на Директора на Дирекция „ОДОП“ – София при ЦУ на НАП, в частта, с която на дружеството са установени задължения за корпоративен данък за 2020 г. в размер на 10 502,81 лева, ведно със съответните лихви за забавна. За да достигне до извод за неоснователност на оспорването, първоинстанционният съд е съобразил следното от фактическа и правна страна: Ревизията е проведена по особения ред на чл. 122 и сл. ДОПК след констатации за наличие на обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 2, 4 и 5 ДОПК. Установеността им е обоснована с констатираните несъответствия между представената от дружеството счетоводна документация и декларираните от него данни в годишната данъчна декларация (ГДД) по чл. 92 от Закона за корпоративното подоходно облагане /ЗКПО/. Съобразено е още, че част от приходите не са надлежно осчетоводени и декларирани, както и че не са представени изисканите документи, относими към установените задължения. При тези данни органите по приходите са приели, че през 2020г. ревизираното дружество е извършило продажби на самостоятелни обекти в построена от него жилищна сграда, находяща се в гр. София, ул. „Луи Айер“ № 56. За същият данъчен период ревизираният е подал годишна данъчна декларация по чл. 92 ЗКПО, с която е декларирал счетоводна и данъчна печалба в размер на 4 186,29 лева и дължим корпоративен данък в размер на 418,63 лева. При съпоставка на данните от счетоводната отчетност с представените нотариални актове за продажба на недвижими имоти органите по приходите са установили несъответствия между посочените в тях продажни цени и стойностите по издадените за тях фактури, както и наличието на осъществена сделка, за която не е издадена фактура. Констатирали са още, че през 2020 г. дружеството е продало четири недвижими имоти, но за три от тях са издадени фактури на стойности, по-ниски от договорените, а за четвъртия не е издадена фактура и не са отчетени приходи. Общият размер на отчетените и декларирани приходи възлиза на 171 720,25 лева, а реализираните приходи от продажбите след приспадане на дължимия ДДС са в размер на 365 205,25 лева. На следващото място органите по приходите са съобразили, че на 25.10.2018г. на ревизираното дружество е учредено право на строеж върху посочения в нотариалния акт имот срещу поето задължение за изграждане и предоставяне на собствениците на земята на определени самостоятелни обекти в бъдещата сграда. Съгласно изготвена експертна оценка пазарната стойност на учреденото право на строеж възлиза на 129 270 лева, а през 2018 г. и 2019 г. дружеството е издало фактури на учредителите И. И. и В. Г. с обща данъчна основа в същия размер, осчетоводени по сметка 751 „Нефинансови приходи за бъдещи периоди“. Същевременно по сметка 303 „Продукция“ е отчетена себестойността на обектите за обезщетение за И. И. - 91 980,32 лева и за В. Г. - 90 309,92 лева. Предвид въвеждането на сградата в експлоатация на 08.12.2020 г. с Удостоверение Акт обр. 16 № 1059/08.12.2020 г. и непредставянето на документи, удостоверяващи друга дата на прехвърляне на собствеността върху обектите, ревизиращите са счели, че доставките към учредителите са осъществени на посочената дата. На това основание са приели, че през 2020 г. дружеството е следвало да отчете приходи от бартерните сделки в общ размер от 182 290,24 лева, включващ стойността на учреденото право на строеж от 129 270 лева, третирана като авансово получена насрещна престация, и разликата между себестойността на предоставяните обекти и данъчните основи по издадените фактури в размер на 53 020,24 лева. След извършени корекции на декларираните приходи и разходи, ревизиращите са определили данъчния финансов резултат за 2020 г. по реда на чл. 122 ДОПК, в резултат на което са установили посочените допълнителни задължения за корпоративен данък. С Решение № 145/31.01.2024 г. на Директора на Дирекция „ОДОП“ – София ревизионният акт е изменен, като задължението за корпоративен данък за 2020 г. е определено в размер на 10 502,81 лева, ведно с лихви за забава в размер на 2 729,11 лева. След анализ на събраните доказателства първоинстанционният съд е приел, че оспореният административен акт е постановен от компетентни органи, в предвидената от закона форма и при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Според решаващия състав, събраните доказателства подкрепят наличието на предпоставките за определяне на данъчната основа по реда на чл. 122 ДОПК, доколкото констатираните несъответствия в счетоводната отчетност и неотчетените приходи от продажби на недвижими имоти обосновават обстоятелството по чл. 122, ал. 1, т. 2 ДОПК. Преценил е още, че представените от дружеството счетоводни документи, фактури, кредитни известия, допълнителни споразумения и разписки не опровергават констатациите на ревизиращите. Приел е, че не са доказани твърденията за връщане на част от получените суми поради неизвършени довършителни работи, тъй като представените разписки не могат да бъдат еднозначно обвързани с допълнителните споразумения и не установяват конкретното основание и размер на претендираното намаление на продажните цени. Относно договорите за замяна със собствениците на земята, учредили суперфицията, съдът е споделил необходимостта от отчитане на съответните приходи и разходи при определяне на финансовия резултат за 2020 г. Уточнил е, че извършените корекции намират своето правно основание в разпоредбата на чл. 78 ЗКПО, предвиждаща коригиране на данъчния финансов резултат с приходите и разходите, които е следвало да бъдат отчетени съгласно нормативен акт, но не са отчетени от данъчно задълженото лице. По тези съображения е приел, че ревизионния акт, в изменената му по административен ред част, е законосъобразен. Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно. Атакуваният съдебен акт е постановен след обсъждане на събраните по делото доказателства съобразно доказателствената им сила и при правилно разпределение на доказателствената тежест в процеса, в резултат на което са формирани обосновани и логически издържани фактически и правни изводи. Първостепенният съд правилно е приел, че събраните доказателства подкрепят наличието на основанието по чл. 122, ал. 1, т. 2 ДОПК за провеждане на ревизията по особения ред на чл. 122 и сл. ДОПК. При съществуващото несъответствие на продажните цени на недвижимите имоти, посочени в издадените за сделките нотариални актове и стойностите на издадените за тях фактури, както и при установеността на продажба, за която не е издадена фактура и не са отчетени приходи, обоснован е изводът, че е налице обстоятелството по чл. 122, ал. 1, т. 2 ДОПК за определяне на данъчните основи по аналог. Независимо, че решаващият състав не е обсъдил възприетите от приходните органи допълнителни основания по чл. 122, ал. 1, т. 4 и 5 ДОПК, то този пропуск не е рефлектирал върху правомерността на крайната му воля, тъй като обстоятелствата по чл. 122, ал. 1 ДОПК са в съотношение на алтернативност, а не на кумулативност. Независимо от това следва да се отбележи, че събраните доказателства сочат и към наличието на предпоставките по т. 4 и 5, тъй като е установено, че част от приходите не са надлежно осчетоводени и декларирани от ревизирания, нито пък са представени изисканите от органите по приходите документи, относими към установените задължения. Несъобразена с нормата на чл. 124, ал. 2 ДОПК е застъпената в касационната жалба теза за неустановеност на предпоставките за определяне на данъчната основа по особения ред. Доказването на основанието по чл. 122, ал. 1 ДОПК предпоставя приложението на презумпцията по чл. 124, ал. 2 ДОПК, съгласно която, когато наличието на обстоятелствата за облагане по особения ред е подкрепено от събраните доказателства, фактическите констатации в РА се смятат за верни до доказване на противното. Тъй като такова насрещно доказване не е проведено от ревизирания, то правомерно решаващият състав е ценил установеното от приходните органи като истинно. Неоснователни са и възраженията относно определените приходи от продажби на недвижими имоти. Безспорно установените съгласно конкретните уговорки в нотариалните актове продажни цени и извършените плащания по банков път не съответстват изцяло на отразените в счетоводството на дружеството приходи. Обстоятелството, че по някои от сделките плащанията са извършени от трети лица, различни от купувачите, не опровергава извода, че посочените в НА суми са действително договорените продажни цени, нито обосновава само по себе си намаляване на приходите от извършените продажби. Престациите от трети лица са относими към начина на изпълнение на паричното задължение, но не рефлектира върху размера на реализирания приход по конкретно анализираните сделки. Правилно първоинстанционният съд не е възприел и твърденията за връщане на част от получените суми на купувачите. Представените кредитни известия, допълнителни споразумения, разписки и счетоводни записвания обосновано са ценени в тяхната съвкупност, с оглед установяване както на основанието за намаляване на договорената цена, така и на действителното връщане на съответните суми. Самото издаване на кредитни известия и наличието на записвания по сметка 499 „Кредитори“ не доказват, че сумите действително са възстановени на купувачите и че са налице основания за намаляване на приходите на дружеството. Решаващият състав подробно е обсъдил представените споразумения и разписки и е изложил ясни съображения защо те не установяват по категоричен начин твърдените обстоятелства. Това е така, тъй като в тях липсват данни за каква неизвършена работа се отнасят, а допълнителните споразумения не сочат сумата, която следва да бъде заплатена. Същите не могат и да бъдат обвързани помежду си, с оглед на което обосновано първостепенният съд е приел неустановеното за неосъществено. Неоснователни са и доводите относно правомерното отчитане на приходите от сделката по учредяване на право на строеж срещу поетото задължение за изграждане и предоставяне на самостоятелни обекти на учредителите. От събраните доказателства се установява, че сградата е въведена в експлоатация през 2020 г., а и дружеството не е представило документи, удостоверяващи друга дата на изпълнение на задълженията му към учредителите на правото на строеж. Позоваването на изготвената пазарна оценка на учреденото право на строеж не опровергава констатираните несъответствия между стойностите по издадените фактури и отчетената себестойност на обектите, предоставяни като обезщетение. Възраженията относно начина на определяне на себестойността им не са подкрепени с доказателства, които да установяват различен размер на относимите към процесните обекти разходи и да обосновават неправилност на възприетите от съда фактически и правни изводи. Ирелевантни са и общо формулираните възражения срещу отчитането на получените аванси за бъдещи доставки и извършените корекции на финансовия резултат. Касаторът не сочи конкретни доказателства, които да опровергават установените от органите по приходите несъответствия, а се позовава на редовността на счетоводната отчетност и на обстоятелството, че всички получени суми били надлежно осчетоводени. Тези твърдения обаче не са достатъчни, за да оборят фактическите констатации в оспорения РА, въз основа на които точно е определен данъчният финансов резултат и допълнително дължимият корпоративен данък. Като е достигнал до същия краен извод за наличие на предпоставките за извършените корекции по реда на чл. 78 ЗКПО, първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора и направеното искане, в полза на НАП следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение за касационното производство в размер на 200 евро. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Първо отделение РЕШИ: ОСТАВЯ В СИЛА Решение № № 7984/26.02.2026 г. на Административен съд София-град, постановено по адм. дело № 12246/2025 г. ОСЪЖДА „Тобо – Апартмънтс 2“ ЕООД, гр. София да заплати на НАП юрисконсултско възнаграждение за касационното производство в размер на 200 евро. Решението не подлежи на обжалване. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ БЛАГОВЕСТА ЛИПЧЕВА секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ ВЕСЕЛА ПАВЛОВА /п/ ПОЛИНА ЯКИМОВА