Решение · № 11149/2026 · дело 6358/2026

По дело 6358 / 2026 РЕШЕНИЕ № 11149 София, 05.11.2026 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният административен съд на Република България - Второ отделение, в съдебно заседание на двадесети октомври две хиляди двадесет и шеста година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИНА СОЛАКОВА ЧЛЕНОВЕ: МАРИЕТА МИЛЕВА БРАНИМИРА МИТУШЕВА при секретар Илияна Иванова и с участието на прокурора Момчил Таралански изслуша докладваното от съдията Мариета Милева по административно дело № 6358/2026 г. Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на С. Б. А., чрез адв. Игнатов, срещу решение № 1843/15.01.2026 г., постановено по адм. д. № 3437/2025 г. по описа на Административен съд София-град, с което е отхвърлена жалбата му против заповед № САГ24-РА-30-298/07.11.2024 г. на вр.и.д. главен архитект на Столична община. Жалбоподателят поддържа, че решението е неправилно поради противоречие с материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли решението да бъде отменено и да се постанови нов съдебен акт по същество, с който административният акт да бъде отменен. Претендира и присъждане на направените по делото разноски за двете инстанции. Ответникът – вр.и.д.главен архитект на Столична община не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Като взе предвид касационните основания, посочени в жалбата и доказателствата по делото, Върховният административен съд, състав на второ отделение, констатира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Решението на Административен съд София –град е поставено при спазване на материалния закон и се обосновава от събраните доказателства. Първоинстанционният съд правилно приема, че не са налице основания за отмяна на заповед № САГ24-РА-30-298/07.11.2024 г. на вр.и.д. главен архитект на СО, с която на основание чл. 225a, ал. 1 във вр. с чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ на жалбоподателя пред първата инстанция и касатор в настоящото производство е наредено да премахне незаконен строеж: „преустройство и приобщаване на тераса“, находящ се в сграда с идентификатор 68134.302.494.1, разположена в ПИ с идентификатор 68134.302.494, попадащ в УПИ VI-9,10,11,12,13, кв. 187, м. „Западно направление етап метростанция 5-7“, с административен адрес: гр. София, [улица]. Законосъобразно е преценено, че заповедта е издадена от компетентен орган, в съответствие с изискванията за форма и при спазване на административнопроизводствените правила. Заповедта е издадена въз основа на констативен акт № 1/31.07.2024 г., съставен от длъжностни лица в СО - район „Възраждане“, с който е установен строеж, изпълнен без одобрени инвестиционни проекти и без издадено разрешение за строеж. Актът е съобщен на жалбоподателя, като му е осигурена възможност да направи възражения. Такива са представени своевременно и обсъдени от административния орган в процесната заповед. С това изискванията на чл. 225а, ал. 2 ЗУТ са изпълнени, съществени нарушения на административнопроизводствените правила не са допуснати, а доводите на касатора в обратен смисъл са неоснователни. В съответствие със закона и обосновани от доказателствата са и изводите на решаващия съд, че оспореният административен акт е постановен при наличие на материалноправните основания за това. Съгласно чл. 225а, ал. 1 ЗУТ незаконните по смисъла на чл. 225, ал. 2 ЗУТ строежи от четвърта до шеста категория се премахват със заповед, издадена от кмета на общината или от упълномощено от него длъжностно лице. В случая при правилно тълкуване и прилагане на закона и в съответствие с доказателствата първоинстанционният съд приема, че предпоставките за премахване на строежа са изпълнени. Предмет на заповедта за премахване е „преустройство и приобщаване на тераса“ към обема на сграда с идентификатор 68134.302.494.1, разположена в ПИ с идентификатор 68134.302.494, попадащ в УПИ VI-9,10,11,12,13, кв. 187, м. „Западно направление етап метростанция 5-7“, собственост на касатора. Терасата е разположена на първия етаж на сградата над магазини, изградени на партерния етаж и е с приблизителни размери 12м./ 2,10м. Установено е, че върху парапета на терасата е изпълнен стоманобетонов пояс, в който са замонолитени дървени колони, върху които са монтирани напречни дървени греди. В двата края е изпълнена зидария от газобетонни блокове, монтирана е ПВЦ дограма и е изпълнена дървена покривна конструкция от дървени напречни ребра, върху които е положена хидроизолация, покрита с битумни керемиди. Във фасадата на сградата е изпълнен отвор за врата, която свързва функционално обекта с намиращите се на етажа два офиса и коридор. Строежът е от пета категория и е изграден през 2024 г. без разрешение за строеж и одобрен проект. При тези факти, установени от представените с административната преписка писмени доказателства, чиято доказателствена сила не е оборена, както и от заключението на вещото лице по изслушаната съдебно - техническа екпертиза, първоинстанционният съд правилно приема, че оспорената заповед е издадена в съответствие с материалния закон. Нареденият за премахване обект съставлява „строеж“ по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ от пета категория, за чието изграждане е необходимо одобряване на инвестиционни проекти и издаване на разрешение за строеж. Този извод следва от конструктивните характеристики на обекта и от предназначението му- изградени са ограждащи стени и покрив, които обособяват затворено помещение, което не представлява тераса по смисъла на § 5, т. 59 от ДР на ЗУТ и което е функционално и пространствено приобщено към сградата, собственост на жалбоподателя. В случая строителни книжа не са представени, поради което по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ строежът е незаконен. Като изграден през 2024 г., строежът не попада във времевия обхват на разпоредбите на § 16 от ПР на ЗУТ и на § 127, ал. 1 от ПЗР на ЗИДЗУТ и не може да се определи като търпим. Ето защо същият подлежи на премахване по реда на чл. 225а, ал. 1 ЗУТ и издадената в този смисъл заповед е законосъобразна. Доводът, че предмет на заповедта е преместваем обект, е неоснователен. Разпоредбите на чл. 56, ал. 1, чл. 57, ал. 1 ЗУТ и §5, т. 80 от ДР на ЗУТ очертават кръга на преместваемите обекти, като въвеждат като критерии конструктивните характеристики и предназначението на обектите. В случая нареденият за премахване обект няма характеристиките на преместваем по смисъла на §5, т. 80 от ДР на ЗУТ както в конструктивно отношение, така и с оглед на предназначението. Възраженията, че разрешение за строеж не се изисква с оглед разпоредбите на чл. 151, ал. 1, т. 1 и т.6 ЗУТ, както и че предмет на заповедта за премахване е леко слънцезащитно съоръжение, също са неоснователни. Правилно е прието, че извършените строително-монтажни работи не попадат и в обхвата на „текущ ремонт“ по смисъла на § 5, т. 43 от ДР на ЗУТ. Дефиницията на понятието изрично изключва дейности, с които се променя предназначението на помещенията или се засяга конструкцията на сградата. В случая е изградена изцяло нова конструкция, направен е отвор във фасадната стена на сградата и е променено предназначението на терасата, която е преустроена в затворено помещение, функционално и конструктивно приобщено към обема на сградата. Разпоредбата на чл. 151, ал. 1, т. 6 от ЗУТ в случая е неприложима, тъй като се отнася за остъкляване на „балкон или лоджия“, но не и за тераса по смисъла на § 5, т. 59 от ДР на ЗУТ. Съображенията на касатора, че изградената конструкция представлява леко слънцезащитно съоръжение, за което съгласно чл. 93, ал. 1 от Наредба № 7/2003 г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони, не се изисква разрешение, не могат да бъдат споделени. В случая предметът на процесната заповед, не може да се квалифицира като „леко слънцезащитно съоръжение“ както по своите конструктивни характеристики и начин на изпълнение, така и по предназначение. Касационният довод за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила също е неоснователен. В съответствие с чл. 168, ал. 1 АПК първоинстанционният съд извършва преценка за законосъобразността на оспорения административен акт на всички, посочени в чл. 146 АПК основания. Изяснени са релевантните за спора факти и обстоятелства, като са взети предвид фактическите установявания и събраните доказателства в хода на административното производство, както и заключението на вещото лице по допусната съдебно- техническа експертиза. Заключението на вещото лице е обсъдено от съдебния състав заедно с останалия доказателствен материал и правилно е кредитирано, тъй като независимо от изразените писмени възражения не е оспорено от процесуалния представител на жалбоподателя по установения ред (протокол от съдебно заседание на 30.10.2025г.) и липсват доказателства, които до го опровергават. Постановеният съдебен акт е със съдържанието по чл. 172а, ал. 2 АПК и в него са изложени съображения по всички релевантни за спора обстоятелства и по възраженията на жалбоподателя, както и в подкрепа на направените правни изводи. Поради всичко изложено настоящата инстанция приема, че не са налице основания за отмяна на обжалваното решение. Съдебният акт е правилен и следва да бъде оставен в сила. По тези съображения Върховният административен съд, състав на второ отделение, Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1843/15.01.2026 г., постановено по адм. дeло № 3437/2025 г. по описа на Административен съд София-град. Решението е окончателно. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ ГАЛИНА СОЛАКОВА секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ МАРИЕТА МИЛЕВА /п/ БРАНИМИРА МИТУШЕВА