Решение · № 11209/2026 · дело 5617/2026

По дело 5617 / 2026 РЕШЕНИЕ № 11209 София, 06.11.2026 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният административен съд на Република България - Второ отделение, в съдебно заседание на дванадесети октомври две хиляди двадесет и шеста година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ РАДКОВА ЧЛЕНОВЕ: СТЕФКА КЕМАЛОВА РУМЕН ЙОСИФОВ при секретар Антоанета Стоилова и с участието на прокурора изслуша докладваното от председателя Таня Радкова по административно дело № 5617/2026 г. Производството е по чл. 208 и следващите АПК. Образувано е по касационна жалба на "ЛАЧОВ СТРОЙ КОНСУЛТ 1" ЕООД [населено място] чрез неговия пълномощник срещу решение №1451/15.04.2026 г. по адм . №2012/2025 г. на Административен съд Благоевград. Счита обжалваното решение за неправилно като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон и необосновано. Претендира от съда отмяната му. Ответникът по касационнат жалба -началникът на ДНСК-София чрез своя процесуален представител намира касационната жалба за неоснователна. Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, за която обжалваното решение е неблагоприятно. За да се произнесе по съществото на касационната жалба, разгледана съгласно чл. 218, ал. 1 АПК с оглед наведените основания за отмяна, настоящата инстанция взе предвид: Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от касатора срещу заповед № РД-27-149/14.08.2025 г. на началника на Дирекцията за национален строителен контрол /ДНСК/, с която се прекратява действието на Удостоверение № РК-0573/25.01.2021 г., издадено на оспорващото дружество за извършване на дейностите по чл. 166, ал. 1, т. 1 от ЗУТ – оценка на съответствието на инвестиционните проекти и/или упражняване на строителен надзор, със срок на валидност до 25.01.2026 г . С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата. За да постанови този резултат, решаващият съд е развил следните доводи: При изпълнение на предвидения в чл. 167, ал. 9, т. 1 фактически състав в хипотезата на правната норма следва да настъпят и предвидените в диспозицията й правни последици. Във фактическия състав на цитирания текст се включват следните обстоятелства - две наказателни постановления, постановени в рамките на тригодишен период, с изпълнителни деяния по Закона за устройство на територията, спрямо дружество с предмет на дейност по чл. 166, ЗУТ. Наказателно постановление № С-3-ДНСК-25/27.03.2024 г. е влязло в сила на 11.07.2025 г., а Наказателно постановление № С-4-ДНСК-26/27.03.2024 г. е влязло в сила на 28.03.2025 г. /датите, на които са постановени решенията на касационната инстанция – Административен съд – София-град, които са окончателни/. Заповедта е издадена от компетентен орган, в писмена форма, съдържаща правните и фактическите основания за издаването й. Съгласно чл. 18 от Наредба № РД-02-20-25/03.12.2012 г. за условията и реда за издаване на удостоверение за вписване в регистъра на консултантите за оценяване на съответствието на инвестиционните проекти и/или упражняване на строителен надзор, началникът на ДНСК или оправомощено от него длъжностно лице прекратява предсрочно удостоверението със заповед при условията на чл. 17, ал. 1 от наредбата. В акта се съдържат отразени всички изискуеми реквизити - издател, удостоверението, чието действие се прекратява, адресата на акта, мотивите, дали основание на ответника да прекрати предсрочно действието на удостоверението. Посочено е правното основание, а именно - чл. 167, ал. 9, т. 1 ЗУТ. Така постановеното решение е обосновано: В този аспект съдът е обсъдил всички доказателства по делото в тяхната съвкупност и съотносимост. Приетите за установени фактически констатации се подкрепят от доказателствата по делото. Такава е и фактическата констатация, че са налични две наказателни постановления, които са влезли в законна сила за срок от три години, с които са наложени имуществени санкции на юридическото лице по ЗУТ, при които условия компетентният орган прекратява действието на удостоверението преди изтичането на срока, за който е издадено. Не са спорни обстоятелствата, свързани с конкретните две наказателни постановления, влизането им в законна сила, както и периодът, в рамките на който са влезли в сила. В разглеждания смисъл неоснователни са твърденията в касационната жалба, че в оспорения индивидуален административен акт не е посочено кога наказателните постановления са влезли в сила. Напротив, влизането в сила на наказателните постановления е посочено както в заповедта за прекратяване на действието на издаденото на касатора удостоверение, така и в първоинстанционното решение-едното постановление на началника на ДНСК № С-3-ДНСК-25/27.03.2024 г. е влязло в сила на 11.07.2025 г., а Наказателно постановление № С-4-ДНСК-26/27.03.2024 г. е влязло в сила на 28.03.2025 г. /датите, на които са постановени решенията на касационната инстанция – Административен съд – София-град, които са окончателни/. Както пред първоинстанционния съд, така и пред касационната инстанция се прави възражение, че приложимата за случая норма с оглед обстоятелството, че удостоверението си дружеството е получило през 2021 г., е разпоредбата на чл. 167, ал. 9, т. 1 ЗУТ но в предходната й редакция, преди изменението й с ДВ, бр. 16/23.02.2021 г. /при която удостоверението прекратява дейността си при наличието на три влезли в сила наказателни постановления за срок от две години/. В този смисъл настоящата касационна инстанция споделя изцяло изразеното от първоинстанционния съд становище, а именно: Съгласно правилото на чл. 142, ал. 1 АПК , съответствието на административния акт с материалния закон се преценява спрямо закона, действащ към момента на издаването му. Тоест на преценка подлежат фактите, настъпили към този меродавен момент и подведени под приложимата разпоредба в действащата й към същия този момент редакция, освен ако не е налице изрична разпоредба, която да отлага действието й или да и придава обратно действие. Разпоредбата на чл. 167, ал. 9, т. 1 ЗУТ в настоящата й редакция, е действаща правна норма към момента на издаване на оспорената заповед, без отложено или обратно действие, поради което правилно е била приложена от административния орган според точния й смисъл. Превдвид изложеното законосъобразен е изводът на решаващия съд за съответсвието на обжалваната заповед с материалния закон . Първоинстанционното решение не страда от посочените в касационната жалба основания за отмяна и същото като материално и процесуално законосъобразно и обосновано следва да се остави в сила. С оглед изхода на спора на ответника по касационната жалба следва да се присъдят своевременно претендираните разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 /сто/ евро. Воден от горното, Върховният административен съд, второ отделение, РЕШИ: ОСТАВЯ В СИЛА решение №1451/15.04.2026 г. по адм . №2012/2025 г. на Административен съд Благоевград. ОСЪЖДА "ЛАЧОВ СТРОЙ КОНСУЛТ 1“ ЕООД с ЕИК 203644995, със седалище и адрес на управление: [адрес], да заплати на Дирекция за национален строителен контрол-София направените пред касационната инстанция разноски в размер на 100 /сто/ евро. Решението е окончателно. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ ТАНЯ РАДКОВА секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ СТЕФКА КЕМАЛОВА /п/ РУМЕН ЙОСИФОВ