Решение · № 11090/2026 · дело 6913/2026

По дело 6913 / 2026 РЕШЕНИЕ № 11090 София, 04.11.2026 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният административен съд на Република България - Четвърто отделение, в съдебно заседание на пети октомври две хиляди двадесет и шеста година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОДОР ПЕТКОВ ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИР КЪНЧЕВ ТАНЯ ДАМЯНОВА при секретар Добромира Здравкова и с участието на прокурора изслуша докладваното от съдията Красимир Кънчев по административно дело № 6913/2026 г. Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ (ДФЗ), подадена чрез процесуален представител юрисконсулт К. Недялкова. Жалбата е срещу решение № 1454 от 30.03.2026 г., постановено от Административен съд – Стара Загора по адм. дело № 870/2025 г. С него e отменен отказ на изпълнителния директор на ДФЗ да се сключи анекс по административен договор за предоставяне на безвъзмездна финансовa помощ № BG06RDNP001-19.568-0003-C01 от 28.11.2023 г. и делото е изпратено като преписка на изпълнителния директор на ДФЗ за ново произнасяне, при съобразяване с дадените в мотивите на съдебното решение указания по тълкуване и прилагане на закона, като е определен едномесечен срок за това, считано от влизане в сила на съдебния акт. В касационната жалба са развити оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Вследствие на развити твърдения за наличие на посочените отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК е направено искане за отмяна на обжалваното решение и потвърждаване законосъобразността на оспорения административен акт. Претендирани са и разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът – „Кастел-Агро“ ЕООД, представляван от адв. Д. Стоянова, с отговор на касационната жалба изразява становище за нейната неоснователност и счита, че същата следва да бъде отхвърлена. Направено е искане обжалваното съдебно решение да бъде оставено в сила. Претендирани са разноски за производството пред настоящата касационна инстанция. Върховният административен съд, състав на четвърто отделение, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, за която обжалваният съдебен акт е неблагоприятен, и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е допустима. Разгледана по същество, жалбата е и основателна по следните съображения: Предмет на контрол пред Административен съд – Стара Загора е било уведомително писмо №66, изх. № 07-2600/16071 от 01.08.2025 г. на изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“, в което е обективиран отказ да се сключи анекс по административен договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ (АДПБФП, Договора) № BG06RDNP001-19.568-0003-C01 от 28.11.2023 г. по „Програмата за развитие на селските райони за периода 2014-2020“, по процедура чрез подбор на проектни предложения, по подмярка 19.2 „Прилагане на операции в рамките на стратегии за водено от общностите местно развитие“ на мярка 19 „Водено от общностите местно развитие“ (ВОМР). В оспореното уведомително писмо е разгледано постъпилото на 18.07.2025 г. искане от „Кастел-Агро“ ЕООД за изменение на административния договор с предложение за удължаване на срока по него до 15.09.2025 г. Като с уведомителното писмо е обективиран отказ за изменение на АДПБФП. За да формира отказа си, органът се е позовал на чл. 26, ал. 1 и ал. 2 от Договора, според които „Бенефициерът не носи отговорност за пълно или частично неизпълнение на свое задължение по договора, ако неизпълнението е възникнало от действието на непреодолима сила“, като е отрекъл, че представената пред него ситуация попада в подобна хипотеза. Посочено е, че АДПБФП е подписан на 28.11.2023 г., като при изпълнението му е следвало да бъдат съобразени сроковете по чл. 6 от Договора, като в тази връзка е следвало също правилно и ефективно да бъдат предвидени и заложени сроковете за провеждане на отделните процедури в т.ч. и изборът на изпълнители. Отделно от това е посочено, че не са представени доказателства за реалното започване на инвестицията, както и че няма подадено искане за авансово плащане. Искането не било аргументирано и не можело да бъде прието за основателно и допустимо, поради липса на убедителни доказателства и документация в негова подкрепа. С решението по делото административният съд по жалба на „Кастел-Агро“ ЕООД е отменил оспорения административен акт и е върнал преписката на административния орган за ново произнасяне, при съобразяване с дадените в мотивите на съдебното решение указания по тълкуване и прилагане на закона, като е определен едномесечен срок за това, считано от влизане в сила на съдебния акт. За да постанови този резултат, съдът е счел, че оспореният акт е издаден от компетентен орган, спазена е предвидената от закона форма, но оспореният отказ за сключване на анекс към административния договор е бил незаконосъобразен, поради това, че е постановен при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, при неправилно приложение на материалния закон и при несъобразяване с целта на закона. За да достигне до посочените правни изводи, съдът е приел, че са били налице предпоставките за уважаване на повторното искане за удължаване срока на сключения между ДФЗ и „Кастел-Агро“ ЕООД административен договор. Според съда административният орган в случая необосновано е игнорирал заложения краен срок за изпълнение на проектите, като не се е съобразил с одобрената от самия него стратегия за изпълнение на ВОМР и нейните времеви параметри. В допълнение, за неоснователен е приет доводът на административния орган, че „Кастел-Агро“ ЕООД е следвало да съобрази действията си спрямо сроковете за изпълнение. Следователно, според административния съд са били налице необходимите предпоставки за промяна на срока за изпълнение на одобрения проект по смисъла на чл. 78, ал. 3 от Наредба № 22 от 14.12.2015 г. за прилагане на подмярка 19.2 "Прилагане на операции в рамките на стратегии за Водено от общностите местно развитие" на мярка 19 "Водено от общностите местно развитие" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020 г. (Наредба № 22 от 14.12.2015 г.), а именно: до 15.09.2025 г. Обжалваното решение е неправилно, тъй като е необосновано и е постановени при неправилно приложение на материалния закон. С цел избягване на повторение, настоящият състав на Върховния административен съд счита, че фактическата обстановка по делото е подробно и изчерпателно описана от Административен съд – Стара Загора, но е налице неправилно субсумиране на фактите под приложимите правни норми. Доколкото фактите по делото са изяснени, и при условията на чл. 227 от АПК, касационната инстанция следва да се произнесе по съществото на спора. Установява се, че между Държавен фонд „Земеделие“, представляван от изпълнителния си директор, от една страна, и Местна инициативна група Гълъбово-Опан-Симеоновград, и „Кастел-Агро“ ЕООД, от друга страна, е сключен АДПБФП № BG06RDNP001-19.568-0003-C01 от 28.11.2023 г. Договорът представлява административен договор по смисъла на чл. 19а от АПК. Според тази разпоредба в производство пред административните органи страните могат да сключат административен договор по въпроси от значим обществен интерес само когато е предвидено в специален закон. Съгласно ал. 2 и 3 на разпоредбата административният договор е писмено съглашение между административен орган и граждани или организации, който се сключва в писмена форма и съдържа: страни, предмет и съдържание, дата на сключване и подписи на страните, ако друго не е предвидено в специален закон. Съгласно чл. 19д, ал. 1 от АПК ако след сключване на договора една от страните не може да го изпълни поради значително изменение на обстоятелствата, при които договорът е сключен, страната може да поиска изменение на клаузите на договора в съответствие с изменените обстоятелства. В сключения административен договор № BG06RDNP001-19.568-0003-C01 от 28.11.2023 г. за настоящия спор е от значение следното: Съгласно чл. 2, ал. 2 от Договора фондът изплаща безвъзмездната финансова помощ при условие, че бенефициерът е извършил инвестицията и/или дейността при точно спазване на одобрения проект, условията и сроковете, определени в договора и приложенията към него, договорите за избор на изпълнител, одобрени от фонда и относимите нормативни актове. Според чл. 6, ал. 1 от Договора бенефициерът се задължава да извърши инвестицията предмет на договора в изпълнение на дейностите по проекта към стратегията за ВОМР в срок от 36 месеца и не по-късно от 30.06.2025 г., съгласно споразумението за изпълнение на СВОМР, като срокът започва да тече от датата на подписване на договора. Според чл. 19, ал. 1 от Договора изменение и/или допълнение на договора може да се извърши по заявление на бенефициера и след одобрението му от МИГ. По силата на тази разпоредба са заявени и двете искания за удължаване на срока на Договора – както одобреното, по силата на което действието на Договора е удължено до 15.07.2025 г., така и отказаното, с което е поискано удължаване до 15.09.2025 г. Административният съд неправилно е приел, че горепосоченият отказ подлежи на отмяна. Това е така поради следните съображения: Установява се, че АДБФП е сключен между страните на 28.11.2023 г. Предвиденият период за изпълнение (36 месеца и не по-късно от 30.06.2025 г.) е бил достатъчен, за да бъдат извършени дейностите, попадащи в предмета на договора. На изпълнителя е дадена свобода да разпредели времето си и да прецени кога и как да изпълни поетите ангажименти. Видно от доказателствата по делото, „Кастел-Агро“ ЕООД не е представило доказателства за започване на инвестицията, предмет на Договора, не е избрало изпълнител за доставка и монтаж на ОВК оборудване, липсват приложени технически спецификации за възлагане. Въпросните, разгледани в контекста на датата на отправеното първоначално искане за удължаване на срока (22.05.2025 г. – почти месец преди крайния срок) сочат към оставяне на изпълнението на Договора за последен момент. Освен това по повод на последно изложеното, следва да бъде анализирана същината на възможността за удължаване срока на административния договор. Тази възможност не е безгранична. Самото естество на административния договор предполага, че същият се сключва по въпроси от значим обществен интерес. С този интерес не следва да се злоупотребява, като задоволяването му се отлага във времето. Затова и са поставени изисквания, по силата на които подобно удължаване може да се допусне. В процесния казус тези изисквания са регламентирани в чл. 19 вр. чл. 6, както и чл. 26 от АДБФП. Договорните текстове, свързани с възможностите за изменение и/или допълнение на Договора са аналогични на правилата, съдържащи се в чл. 78 от Наредба № 22 от 14.12.2015 г. и чл. 19д, ал. 1 от АПК. Последните нормативни разпоредби изискват доказване основателността на искането за изменение на договора (чл. 78 от Наредба № 22 от 14.12.2015 г.) и значително изменение на обстоятелствата, при които договорът е сключен (чл. 19д, ал. 1 от АПК). Това означава, че са въведени изисквания за наличие на обективни обстоятелства, а не на бездействие на страната по договора. В случая такива обективни обстоятелства за изменение на договора не са били налице. А отговорността за неизпълнение на дейностите по договора е изцяло на „Кастел-Агро“ ЕООД, който за периода от 28.11.2023 г. до 15.07.2025 г. е разполагал с достатъчно време да извърши дейностите по проекта. Като не е направил това и дори не е започнал изпълнението на тези дейности, „Кастел-Агро“ ЕООД сам се е поставил в ситуация да не може да спази срока по договора, за който се е съгласил с подписването му. Същественото е, че единствената причина за искането за удължаване на срока се дължи на бездействието на „Кастел-Агро“ ЕООД, като не са налице условията на чл. 78 от Наредба № 22 от 14.12.2015 г. за основателност на искането, и чл. 19д, ал. 1 от АПК за значително изменение на обстоятелствата, при които договорът е сключен. Затова с оспорения административен акт правилно е отказано исканото изменение на договора. Неправилно административният съд е счел, че административният орган, за да издаде обжалвания отказ, неправилно се е позовал и на чл. 26 от Договора, касаещ неизпълнение вследствие на непреодолима сила. В действителност според чл. 26 от Договор повторно удължаване на срока на действие на Договора би било допустимо в хипотезата на наличие на непреодолима сила. Но такова не е доказано. Административният орган правилно е анализирал дали твърденията на „Кастел-Агро“ ЕООД не са попадали в хипотезата на чл. 26, ал. 1 и ал. 2 от Договора, като след анализ на клаузите на Договора и чл. 2, параграф 2 от относимия Регламент 1306/2013 на Европейския парламент и съвета от 12 декември 2013 година е прието, че твърденията не са попадали в тази хипотеза. Подобен анализ, извършен от страна на изпълнителния директор на ДФЗ не е неправилен, напротив – сочи към анализ на приложима уредба за случая. Не е без значение за настоящия казус и че срокът за изпълнение на Договора е бил веднъж удължаван. Допускането на нов краен срок е преценено с оглед на причините, поради които се иска удължаване, както и с оглед на защита на обществения интерес, в полза на който е сключен Договорът. С оглед на всичко анализирано дотук, изпълнителният директор на ДФЗ правилно е счел, че повторно удължаване на срока се явява неоснователно в процесния случай. Предвид изложеното настоящият състав на Върховния административен съд счита, че обжалваното решение като неправилно следва да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго по съществото на спора, с което подадената жалба бъде отхвърлена като неоснователна. При този изход на спора на касационния жалбоподател следва да бъдат присъдени разноски на основание чл. 143, ал.1 от АПК вр. с чл. 37 от ЗПП и чл.24 от Наредбата за заплащане на правната помощ в общ размер за двете инстанции 275,79 евро: по 120 евро за юрисконсултско възнаграждение за всяка от двете съдебни инстанции и 35,79 евро за платена държавна такса за производството пред Върховния административен съд. Същите са своевременно поискани и доказани. Воден от горното и на основание чл. 222, ал. 1 вр. чл. 221, ал. 2, предложение второ от АПК, Върховният административен съд, състав на четвърто отделение, РЕШИ: ОТМЕНЯ решение № 1454 от 30.03.2026 г., постановено от Административен съд – Стара Загора по адм. дело № 870/2025 г. и вместо него ПОСТАНОВЯВА: ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Кастел-Агро“ ЕООД срещу уведомително писмо № 66, изх. № 07-2600/16071 от 01.08.2025 г. на изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“, в което е обективиран отказ да се сключи анекс по административен договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ № BG06RDNP001-19.568-0003-C01 от 28.11.2023 г. по „Програмата за развитие на селските райони за периода 2014-2020“. ОСЪЖДА „Кастел-Агро“ ЕООД, ЕИК 200437492, със седалище и адрес на управление в гр. Гълъбово, бул. „Република“ № 78, да заплати на Държавен фонд „Земеделие“, ЕИК 121100421, с административен адрес в гр. София, бул. „Цар Борис III“ №136, сумата от 275,79 евро (двеста седемдесет и пет евро и седемдесет и девет евроцента) разноски по делото. Решението е окончателно. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ ТОДОР ПЕТКОВ секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ КРАСИМИР КЪНЧЕВ /п/ ТАНЯ ДАМЯНОВА