Решение · № 11321/2026 · дело 7497/2026

По дело 7497 / 2026 РЕШЕНИЕ № 11321 София, 10.11.2026 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният административен съд на Република България - Първо отделение, в съдебно заседание на трети ноември две хиляди двадесет и шеста година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЙОРДАН КОНСТАНТИНОВ ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЯ ЖЕЛЕВА ЛОЗАН ПАНОВ при секретар Благовеста Първанова и с участието на прокурора Нели Христозова изслуша докладваното от съдията Петя Желева по административно дело № 7497/2026 г. Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба на „ВС Фешън 8“ ЕООД, ЕИК 205460759, със седалище и адрес на управление: гр. София, [адрес], подадена чрез адв. Р. Владимирова срещу Решение № 23421 от 10.06.2026 г., постановено по адм. дело № 12482/2025 г. по описа на Административен съд – София град, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Ревизионен акт № Р-22221222003655-091001/21.03.2023 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП – София, потвърден с Решение № 764/08.06.2023 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ (ОДОП) – София. В касационната жалба се съдържат оплаквания за неправилност на обжалваното решение, поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и необоснованост, представляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Излагат се съображения, че в оспореното решение липсват релевантни мотиви и анализ на доказателствата и е постановено при несъобразяване с константната практика на ВАС по идентични спорове. Неправилно съдът приел липса на реални доставки, след като в хода на ревизията са представени достатъчно писмени доказателства относно договаряне, извършване и приемане на съответните доставки, както и доказателства за плащане. След цитиране на редица решения на ВАС и СЕС, се твърди, че правото на данъчен кредит е отказано незаконосъобразно. Иска се отмяната на съдебния акт и постановяване на друг, с който се отмени ревизионния акт. В съдебно заседание, жалбата се поддържа от адв. Р. Владимирова, като се акцентува, че едно от основанията на съда да приеме нереалност на доставките, а именно това за непълните фактури е неоснователно при наличие на приемо- предавателни протоколи, които напълно индивидуализират предмета на доставките. Иска се отмяна на решението и вместо него отмяна на ревизионния акт. Претендират се и разноски в размер на 3 947 евро, съгласно представен списък на разноските за касационната инстанция. Ответникът - директорът на Дирекция "ОДОП“ – София, представляван от юрк. Кирова изразява становище за неоснователност на касационната жалба и за правилност на решението. Претендира юрисконсултско възнаграждение за касационното производство в размер на 3 798,25 евро. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения: С оспореното решение на Административен съд – София град (АССГ) е отхвърлена жалбата на „ВС Фешън 8“ ЕООД срещу Ревизионен акт (РА) № Р-22221222003655-091001/21.03.2023 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП – София, потвърден с Решение № 764/08.06.2023 г. на директора на Дирекция „ОДОП“– София, с който на дружеството са установени допълнителни задължения по ЗДДС в размер на 76 777,29 лева и лихви в размер на 7 956,99 лв., в резултат на отказано право на приспадане на данъчен кредит по 50 бр. фактури, издадени от „Метросистем“ ЕООД с предмет на доставка - различни видове стоки. Предвид, че спора относно валидността на РА е разрешен с влязло в сила решение № 12007/26.11.2025г. по адм. д. № 11515/2024г. на ВАС, с което е отменено решение №16816/15.09.2024 г. на Административен съд - София - град по адм. д. №7090/2023 г., с което е обявена нищожност на РА и делото върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд с указания да се извърши проверка за законосъобразността на акта в съответствие с изискванията на чл. 160, ал. 1 и ал. 2 ДОПК, при новото разглеждане на делото първоинстанционният съд е извършил проверка за съответствието на РА с материалния закон. За да обоснове извода си за материална законосъобразност на РА, АССГ приел следното: Спорен е бил въпроса за реалността на доставките на стоки по фактурите, издадени от „Метросистем“ ЕООД. Съдът е приел, че предмета на доставките са стоки, поради което в съответствие с чл. 25, ал. 2 ЗДДС, данъчното събитие възниква на датата, на която собствеността на стоката е прехвърлена и тъй като доставките касаят родово определени вещи, прехвърлянето на собствеността съгласно чл. 24, ал. 2 от Закона за задълженията и договорите се осъществява с предаването на стоките. Приел е, че за част от процесните доставки не е изпълнена формалната предпоставка за упражняване правото на данъчен кредит съгласно чл. 71, т. 1 от ЗДДС, а именно лицето, което претендира това право, да притежава данъчен документ, съставен в съответствие с изискванията на чл. 114 и 115, в който данъкът е посочен на отделен ред по отношение на доставки на стоки или услуги, по които лицето е получател. В случая, фактури с номера, както следва: № 5000000047/04.02.2022 г., №0000000076/07.02.2022 г., № 5000000047/07.02.2022 г., № 5000000048/09.02.2022 г., №0000000080 /11.02.2022 г., № 5000000023/11.02.2022 г. и № 6000000025/18.02.2022 г. не били представени от жалбоподателя, нито от прекия доставчик. Обоснован е извод, че за тях не е изпълнено условието по чл. 71, т. 1 от ЗДДС. Наред с това, за някои от доставките /по ф-ри № 5000000048/09.02.2022 г., № 5000000023/11.02.2022 г. и № 6000000025/18.02.2022 г./ не са представени и доказателства за предаването на стоки /приемо-предавателни протоколи/, поради което отказът да се признае данъчен кредит за тях е напълно обоснован. По отношение на останалите доставки, за които са представени фактури и протоколи, съдът приел, че процесните фактури, които са представени по делото, не отговарят на изискванията на чл. 114 от ЗДДС, доколкото във фактурите е посочено единствено "доставка съгласно протокол", при липса на индивидуализиращи данни за протоколите, към които фактурите препращат /напр. номер, дата или др. /, което не позволявало да се направи категорично заключение, че тези протоколи се отнасят именно и само за фактурираните доставки. По същия начин и в самите протоколи не били посочени данни за фактурата, към която следва да се отнасят. На следващо място, що се касае до материалната предпоставка за упражняване правото на данъчен кредит, за наличието на реални доставки по спорните фактури и удостоверяване предаването на стоките, съдът приел, че убеждаващото въздействие на приемо-предавателните протоколи сериозно се разколебава от факта, че представените от жалбоподателя приемо-предавателни протоколи към фактурите от м. 08. 2021 г. са подписани за "предаващ" от името на друго дружество - "Галев" ЕООД. Съдът установил, че към същите фактури /напр. ф-ра № 0... 914/27.08.2021 г. /, ф-ра № 0... 912/26.08.2021 г. / от страна на доставчика „Метросистем“ ЕООД са представени идентични протоколи, в които именно това дружество /„Метросистем“ ЕООД/ е посочено като "предаващ". Приел е, че протоколите имат идентично съдържание, в това число дата, описание на стоките, количество и т. н., като единствената разлика между тях е наименованието на страната, за която се сочи, че е извършила предаване на стоката. Посоченото несъответствие относно страната, която предполагаемо е доставила /предала/ стоките, както и самото съществуване на два различни протокола, предназначени да удостоверят едно и също обстоятелство, е отчетено като обстоятелство, което сериозно подкопава достоверността на тези документи и тяхната доказателствена стойност по отношение извършването на доставките, предаването на стоките, съответно прехвърлянето на собствеността от издателя на фактурите. Наред с това, въз основа на таблицата към съдебно-счетоводната експертиза съдът приел, че за фактурите, издадени през м. 08. 2021 г., с две изключения, не са представени доказателства за извършени плащания. Действително, както и вещото лице е констатирало, има счетоводни отразявания при жалбоподателя за извършени плащания, но при липсата по делото на платежни документи, съдът приел за недоказано разплащането по тези фактури, за които не са представени фискални бонове. Отделно от това е посочено, че за формирането на убеждение относно съществуването на действителни търговски отношения между жалбоподателя и "Метросистем" ЕООД важно значение би имало наличието договор или поне на някаква предшестваща или съпътстваща доставките търговска кореспонденция, запитвания, оферти, заявки, гаранции, сертификати за качество и други подобни, каквито в случая напълно отсъствали. На следващо място, съдът е обсъдил и противоречията в обясненията, дадени от управителите на доставчика и получателя във връзка с механизма на доставките, както и липсата на доказателства за складова обезпеченост на доставчика, от където стоките съгласно обясненията им се натоварват и транспортират от получателя, липсата на данни, както в обясненията им, така и в приемо-предавателни протоколи за място на предаването, което съпоставено с оскъдните доказателства за възможността на доставчика да достави стоките обосновавало извод недоказаност на процесните доставки. Предвид изложеното, съдът приел, че ревизиращите органи основателно са отказали да признаят правото на данъчен кредит по издадените от "Метросистем" ЕООД фактури за съответните данъчни периоди и жалбата срещу ревизионния акт следва да бъде отхвърлена. Обжалваното решение е правилно. Според националния данъчен закон и постоянната практика на СЕС по тълкуване на чл. 167, чл. 168 и чл. 178 от Директива 2006/112/ЕО, възникването и надлежното упражняване на правото на приспадане на данъчен кредит изисква установяване преди всичко наличието на действително осъществени облагаеми доставки на стоки и услуги. Съгласно чл. 68, ал. 2 ЗДДС правото на приспадане на данъчен кредит възниква, когато подлежащият на приспадане данък стане изискуем. Данъкът е изискуем, съгласно чл. 25, ал. 6 ЗДДС, към момента на възникване на данъчното събитие и като последица от тази изискуемост, данъкът следва да се начисли. При доставка на стоки данъчното събитие настъпва към момента на прехвърляне на правото на собственост, респективно правото на разпореждане с вещта като собственик по дефиницията на чл. 14, § 1 от Директива 2006/112/ЕО/ фактическото предаване на стоката. В тежест на данъчно задълженото лице е да установи, че е получател по действително осъществена доставка на стоки/услуги. Макар, настоящата инстанция да не споделя съображенията на АССГ за непълна фактура, вместо които приема, че липсата на индивидуализация на предмета на доставките във фактурите се преодолява от наличието на приемо – предавателни протоколи с безспорно индивидуализирани стоки по вид, количество, единична и обща цена, в който смисъл е и константната практика на ВАС, напълно споделя останалите мотиви на АССТ за недоказани реални доставки и на основание чл.221, ал.2, изр. 2 от АПК препраща към тях. Неоснователни са доводите в касационната жалба, че в хода на ревизията са представени достатъчно писмени доказателства относно договаряне, извършване и приемане на съответните доставки, както и доказателства за плащане. Доказателства за договаряне не са ангажирани, а представените приемо-предавателни протоколи и доказателства за плащане – касови бонове са само за част от доставките. Наред с това, по седем броя доставки не са представени фактури, нито от доставчика, нито от получателя, който факт е констатиран още с РД, впоследствие от горестоящия административен орган и от съда, поради което обосновано съдът приел самостоятелно основание по чл.71, ал.1 от ЗДДС за отказ на право от данъчен кредит. Освен това, правилно АССГ е установил, че към фактурите от м.08.2022 г. – десет на брой, са представени приемо-предавателни протоколи, в които за предал е вписано дружество различно от доставчика, а за някои от тях са представени и идентични приемо-предавателни протоколи, подписани от доставчика. Тези факти, установени още в хода на ревизията, не са коментирани от жалбоподателя нито в хода на първоинстанционното производство, нито в касационната жалба и не намират логично обяснение. Въз основа на тези безспорно установени факти, настоящата инстанция споделя изводите на първоинстанционния съд за напълно обоснован отказ на правото на данъчен кредит по доставки, за които не са представени фактури, не са представени приемо-предавателни протоколи или са представени протоколи, подписани за предал от дружество, различно от доставчика. По отношение на останалите фактури, придружени с приемо-предавателни протоколи, подписани за „предал“ от доставчика "Метросистем" ЕООД, правилно съдът е приел, че доказателствената им стойност е сериозно разколебана, не само защото за част от фактурите са представени еднотипни протоколи, подписани за „предал“ от лице, различно от доставчика, но и защото въз основа на тях не може да се установи механизма на доставките и предаване на стоките от сочения във фактурите доставчик. От една страна приемо-предавателни протоколи не съдържат място на предаване на стоките, а от друга страна безспорно е установено в хода на ревизията липсата на обект или склад на доставчика, от където стоките да са натоварени и транспортирани до получателя. В случая липсват и доказателства за транспорт, с оглед обясненията на управителите на доставчика и получателя, че транспорта е осъществен от получателя. Липсват дори и доказателства за възможността на получателя да транспортира стоките със собствен автомобил, с каквито безспорно следва да разполага при осъществен от него транспорт. Всичко това, преценено съвместно с установените факти, че доказателствената стойност на протоколите е сериозно разколебана и факта, че доказателствата за материална обезпеченост на доставчика "Метросистем" ЕООД за доставени към него стоки - фактури и протоколи, се представят в хода на ревизията не от доставчика, а от ревизираното дружество, обосновава извод за липса на реални доставки по процесните фактури. В този смисъл, неоснователно е позоваването на касатора на практиката на СЕС и ВАС, доколкото фактите по настоящото дело са различни от фактите по цитираните дела и от обичайните случаи, при които правото на данъчен кредит е отказано само поради липса на материална и кадрова обезпеченост на доставчика. След като е стигнал до краен извод за законосъобразност на оспорения РА, АССГ е постановил едно правилно съдебно решение, което не страда от пороците, твърдени в касационната жалба и следва да бъде оставено в сила. При този изход на процеса касационният жалбоподател - „ВС Фешън 8“ ЕООД следва да бъде осъден да заплати на Националната агенция за приходите, в качеството ѝ на юридическото лице, в състава на което влиза административният орган – издател на РА и ответник по касационната жалба, разноски за настоящата съдебна инстанция в размер на 66,47 евро (130,00 лева), съставляващи юрисконсултско възнаграждение, определено при условията на чл. 161, ал. 1, изр. трето и четвърто от ДОПК във връзка с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и с чл. 24, изр. второ от Наредбата за заплащането на правната помощ. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, състав на Първо отделение, РЕШИ: ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 23421 от 10.06.2026 г., постановено по адм. дело № 12482/2025 г. по описа на Административен съд – София град. ОСЪЖДА „ВС Фешън 8“ ЕООД, ЕИК 205460759, със седалище и адрес на управление: гр. София, [адрес], представлявано от П. Е. К., да заплати на Национална агенция по приходите сума в размер на 66,47 (шестдесет и шест евро и четиридесет и седем евро цента) евро, представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция. Решението не подлежи на обжалване. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ ЙОРДАН КОНСТАНТИНОВ секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ ПЕТЯ ЖЕЛЕВА /п/ ЛОЗАН ПАНОВ