Решение · № 11148/2026 · дело 6868/2026

По дело 6868 / 2026 РЕШЕНИЕ № 11148 София, 05.11.2026 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният административен съд на Република България - Осмо отделение, в съдебно заседание на дванадесети октомври две хиляди двадесет и шеста година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМИТЪР ПЪРВАНОВ ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ШАЛАМАНОВА МАРИЯ ТОДОРОВА при секретар Снежана Тодорова и с участието на прокурора Ралица Данкова изслуша докладваното от съдията Василка Шаламанова по административно дело № 6868/2026 г. Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба на „Ди Енд Ди Мениджмънт“ ЕООД, ЕИК 205277569, със седалище и адрес на управление [адрес], представлявано от управителя Ж. К. М., подадена чрез пълномощника адв. Расташки, срещу Решение № 13804/08.04.2026 г., постановено по адм. дело № 4630/2025 г. по описа на Административен съд – София-град, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против Ревизионен акт (РА) № Р-22221724002198-091-001/11.12.2024 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП София, в частта, потвърдена с Решение № 234/26.02.2025 г. на Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ („ОДОП“) – София при ЦУ на НАП. В касационната жалба се съдържат доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Изтъква се, че в хода на ревизията са представени доказателства относно реалността на получените доставки, от които се установяват както формалните, така и материалноправните предпоставки, изискуеми за упражняване правото на данъчен кредит. Искането е за отмяна на първоинстанционното решение и за постановяване на друго, с което жалбата срещу процесния РА да бъде уважена, а в условията на евентуалност се иска връщане на делото за разглеждане от друг състав на административния съд. Претендира присъждане на разноски за две съдебни инстанции. Ответникът – Директор на Дирекция „ОДОП“ – София при ЦУ на НАП, в съдебно заседание, чрез пълномощника юрк. Арнаудова, оспорва основателността на касационната жалба и моли за оставяне в сила първоинстанционното решение. Претендира присъждане на разноски. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба, направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, и съобрази становищата на страните, намира жалбата за процесуално допустима като подадена в преклузивния срок, от легитимирана страна и против подлежащ на оспорване съдебен акт. За да се произнесе по основателността ѝ, настоящият касационен състав съобрази следното: Предмет на съдебен контрол за законосъобразност пред Административен съд – София-град е бил РА № Р-22221724002198-091-001/11.12.2024 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП София, в частта, потвърдена с Решение № 234/26.02.2025 г. на Директора на Дирекция „ОДОП“ – София при ЦУ на НАП, с който по отношение на „Ди Енд Ди Мениджмънт“ ЕООД са установени задължения по ЗДДС за данъчните периоди м. 06.2019 г., м. 07.2019 г., м. 08.2019 г., м. 12.2020 г., м. 10.2021 г. и м. 11.2021 г. в общ размер на 10 533,34 лв. главница, ведно с 4 798,38 лв. лихви. В хода на ревизията е установено, че основната дейност на дружеството е извършване на инвестиции и сделки с недвижими имоти. Въз основа на съвкупен анализ на установените факти и обстоятелства, както и след преценка на събраните в рамките на ревизията доказателства, приходните органи са приели следното: През данъчния период м. 07.2022 г. ревизираното дружество е упражнило право на данъчен кредит в общ размер на 2 333,32 лв. по 4 броя фактури, издадени от „Обединени Телекоми“ ЕООД, с предмет „комисионни за извършени услуги“. От „Ди Енд Ди Мениджмънт“ ЕООД е представен договор от 02.08.2021 г. с предмет проучване и подбор на потенциални клиенти и пазар според зададени параметри и критерии от възложителя, водене на кореспонденция, прозвъняване и организиране на срещи на възложителя с клиенти. Възложителят дължи на изпълнителя възнаграждение предварително договорено и утвърдено с протокол, подписан от двете страни. Не са представени приемо-предавателни протоколи от ревизираното дружество. Приложен е отчет, в който не е установена конкретно извършената работа и кои са потенциалните клиенти, с които са водени преговорите. Няма доказателства за конкретните изпълнители на услугите, както и за начина на калкулиране на цената, за осчетоводяване и разплащане. При извършена насрещна проверка на „Обединени Телекоми“ ЕООД доставчикът не е открит на адреса за кореспонденция. От справки в информационните масиви на НАП е установено, че „Обединени Телекоми“ ЕООД е дерегистрирано по ЗДДС на основание чл. 176 от ЗДДС, считано от 27.09.2021 г. За периода на издаване на фактурите дружеството няма регистрирани трудови договори и не е подавало декларации по чл. 73 ЗДДФЛ за изплатени доходи по извънтрудови правоотношения. Не са установени данни за притежавани обекти, от които да извършва дейността си. Установено е също, че през данъчните периоди м. 10.2021 г. и м. 11.2021 г. ревизираното дружество е упражнило право на данъчен кредит в общ размер 933,34 лв. по 7 броя фактури, издадени от „СпроБГ“ ЕООД, с предмет „комисионни за извършени услуги“. От ревизираното дружество е представен договор от 06.10.2021 г. със „СпроБГ“ ЕООД с предмет проучване и подбор на потенциални клиенти и пазар по зададени критерии и параметри и стандарти на възложителя, протоколи за приемане на извършените услуги, доказателства за осчетоводяване, авансови отчети за разплащане към доставчиците, справки-декларации и отчетни регистри по ЗДДС. Според договора възнаграждението подлежи на предварително уточняване и следва да е утвърдено с протокол, подписан и от двете страни. Констатирано е, че не е предоставена информация за начина на калкулиране на стойността на услугите, доказателства за осчетоводяване и разплащане, за лицата, които са ги осъществили, водена търговска-кореспонденция с потенциални клиенти и с ревизираното дружество. При извършената насрещна проверка на „СпроБГ“ ЕООД и връчено ИПДПОЗЛ по реда на чл. 32 от ДОПК не са представени изисканите доказателства. По данни от информационните масиви на НАП дружеството е дерегистрирано по ЗДДС след издаване на процесните фактурите. За относимите данъчни периоди „СпроБГ“ ЕООД няма регистрирани трудови договори, както и управителят не е декларирал възникване на осигуряване и започване на дейност. Не са установени данни за притежавани обекти и извършени разходи във връзка с изпълнение на услугите. Ревизиращият екип е констатирал също, че през данъчните периоди м. 06.2019 г., м. 07.2019 г., м. 07.2021 г. и м. 12.2020 г. ревизираното дружество е упражнило право на данъчен кредит в общ размер на 9 600,00 лв. по 15 броя фактури, издадени от „Неб Къмпани“ ЕООД (сега „Ои Къмпани“ ЕООД), с предмет „комисионни за извършени услуги“ и „телемаркетинг кампания“. От „Ди Енд Ди Мениджмънт“ ЕООД е представен договор от 10.04.2019 г. с предмет проучване, подбор, съдействие и посредничество при продажба на услуги. Възложителят се е задължил да извършва конкретните дейности подбор на потенциални клиенти и пазар според зададени параметри и критерии от възложителя, водене на кореспонденция, прозвъняване и организиране на срещи на възложителя с потенциални клиенти. Възложителят дължи на изпълнителя възнаграждение, предварително договорено и утвърдено с протокол, подписан от двете страни. Приложени са процесните фактури, касови бонове и протоколи. Не са представени доказателства за начина на калкулиране на цената на услугите и за лицата, които са ги осъществили. В протоколите услугите са отразени общо и не дават конкретна информация за организиране и провеждане на срещи с потенциални клиенти на възложителя и кои са преките изпълнители по тях. При извършена насрещна проверка „Ои Къмпани“ ЕООД е връчено ИПДПОЗЛ, като документи не са представени. Установено е, че за периода на издаване на фактурите в дружеството е имало лица, наети по трудови правоотношения (две назначени на 11.06.2019 г. на длъжност „търговски представител“ и освободени на 07.10.2019 г.; едно лице наето на длъжност „асистент - офис“, назначено на 17.09.2020 г. и освободено на 30.05.2023 г.), като не са платени осигурителни и здравни вноски . От страна на приходните органи е формиран решаващ извод, че не е установена реалността на получените доставки от „Обединени Телекоми“ ЕООД, „СпроБГ“ ЕООД и „Неб Къмпани“ ЕООД, поради което и на основание чл. 68, ал. 1 и чл. 69, ал. 1 ЗДДС на „Ди Енд Ди Мениджмънт“ ЕООД е отказано право на данъчен кредит по издадените от тях фактури. В хода на съдебното производство е допусната съдебно-счетоводна експертиза, заключението по която е кредитирано от съда и не е оспорено от страните. При така установената фактическа обстановка, първоинстанционният съд, след извършена проверка съгласно чл. 146 и чл. 168 АПК, както и на основание чл. 160, ал. 2 ДОПК, е приел, че актът е издаден от компетентни органи, в законоустановената форма, при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в съответствие с приложимия материален закон. Изложени са съображения, според които ревизираното дружество не е съумяло да докаже реалността на получените доставки на услуги. Посочено е, че формалното наличие на сключени рамкови договори, издадени фактури, фискални бонове/разходни касови ордери и редовното им счетоводно отразяване, установено посредством заключението по ССчЕ, не доказва по категоричен начин действителното извършване и предаване резултата от фактурираните услуги. Решението е валидно, допустимо и правилно. Съдът е установил точно и пълно относимите към предмета на спора факти, въз основа на които е формирал правилни изводи по приложението на материалния и процесуален закон. Разпоредбата на чл. 68, ал. 2 от ЗДДС обуславя възникването на правото на приспадане на данъчен кредит на данъчно задълженото лице от кумулативното осъществяване на елементите от регламентирания в ЗДДС сложен фактически състав. Същият, наред с притежаването на данъчния документ по чл. 71, т. 1 от ЗДДС, включва и установяването на реалното извършване на услугите по облагаемата доставка - арг. от чл. 9, ал. 1 от ЗДДС, съответно реалното предаване и приемане на стоките по доставката, съобразно изискването на чл. 6, ал. 1 ЗДДС. В тежест на лицето, претендиращо право на данъчен кредит е да докаже, че декларираните доставки на стоки и/или услуги са изпълнени и че същите са използвани за последващи облагаеми доставки или във връзка с икономическата му дейност. Първоинстанционният съд е извършил дължимия анализ на събраните по делото писмени доказателства, при съобразяване необорените констатации на приходните органи, като е достигнал до правилен и обоснован извод за недоказаност на реалното изпълнение на доставките по спорните фактури, издадени от „Обединени Телекоми“ ЕООД, „СпроБГ“ ЕООД и „Неб Къмпани“ ЕООД. Правилно и обосновано административният съд е приел, че представените фактури, въз основа на които дружеството претендира право на данъчен кредит, не отговарят на нормативните изисквания на чл. 71, т. 1 вр. чл. 114 ЗДДС. В представените по делото данъчни документи като предмет на доставките е посочен „комисионни за извършени услуги“ и „телемаркетинг кампания“, като не се съдържа необходимата индивидуализация на услугите. Достатъчно детайлно описание на уговорения, съответно фактуриран предмет на доставките, липсва и в представените еднотипни договори, отчети и протоколи, като не се установяват конкретни задания и параметри. Не са установени данни за резултатите от извършените услуги – по отношение на конкретни клиенти, с които е осъществен контакт и как са избрани те. Следва да се посочи, че в представените съпътсващи доставките документи – протоколи или отчети, доколкото са представени такива, не се установява кои са лицата, положили подпис за „приел“ и „предал“. Отделно, в рамките на извършените насрещни проверки на доставчиците, същите не са открити, както и не са представени изисканите им документи. Макар да не е част от фактическия състав за възникване и законосъобразно упражняване правото на данъчен кредит, следва да се посочи, че липсва разплащане за някои от доставките, установено посредством заключението по ССчЕ. Посочените обстоятелства разколебават извода за наличие на реални стопански отношения между дружествата, като препятстват установяването на действителния предмет и реалното му съществуване, респ. изпълнението му от доставчика и предаването му на получателя. Неоснователно касаторът възразява, че правото му на данъчен кредит следва да бъде признато, доколкото по отношение на „Ди Енд Ди Мениджмънт“ ЕООД има издаден РА, отменен с Решение № 2579/18.04.2024 г., постановено по адм. дело № 8830/2023 г. по описа на Административен съд – София-град, влязло в сила. Оспореният РА касае предходни данъчни периоди и различни доставчици на дружеството с изключение на „СпроБГ“ ЕООД. Твърдението, че правните изводи и фактическите констатации в посочения съдебен акт обвързват настоящия съдебен състав и предопределят изхода на спора по настоящото дело, почива на неправилно тълкуване на института на силата на пресъдено нещо, неговите субективни и обективни предели. Със сила на пресъдено нещо се ползва единствено диспозитивът на съдебното решение, с който съдът се произнася по спорното субективно материално право или по законосъобразността на оспорения административен акт. Мотивите на съда, съдържащите се в тях фактически установявания, анализ на доказателствения материал и междинни правни изводи не формират пресъдено нещо и не се ползват с обвързваща доказателствена сила за съда, разглеждащ спор между различни страни. Всеки съдебен състав е длъжен, по силата на чл. 168, ал. 1 АПК вр. с чл. 160, ал. 2 ДОПК, самостоятелно и служебно да извърши цялостна проверка за законосъобразност на оспорения пред него акт въз основа на събраните в конкретното съдебно производство доказателства. В конкретния случай първоинстанционният съд е извършил дължимата преценка и е извел самостоятелни и обосновани правни изводи, според които не са налице нормативно предвидените предпоставки за упражняване правото на данъчен кредит по процесните фактури, издадени от „Обединени Телекоми“ ЕООД, „СпроБГ“ ЕООД и „Неб Къмпани“ ЕООД. С оглед изложеното, съдебното решение, с което е отхвърлена жалбата на дружеството, като правилно постановено, следва да бъде оставено в сила. По разноските: При този изход на спора и навременна претенция, в полза на ответника по касация се следват разноски на основание чл. 161, ал. 1 ДОПК (изм., бр. 17 от 2026 г.) вр. чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ в размер на 102,26 евро. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо от АПК, Върховен административен съд, състав на Осмо отделение РЕШИ: ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 13804/08.04.2026 г., постановено по адм. дело № 4630/2025 г. по описа на Административен съд – София-град. ОСЪЖДА „Ди Енд Ди Мениджмънт“ ЕООД, ЕИК 205277569, със седалище и адрес на управление [адрес], представлявано от управителя Ж. К. М., да заплати в полза на Национална агенция за приходите сума в размер на 102,26 евро, представляваща разноски за касационната инстанция. Решението е окончателно. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ ДИМИТЪР ПЪРВАНОВ секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ ВАСИЛКА ШАЛАМАНОВА /п/ МАРИЯ ТОДОРОВА