Решение · № 11178/2026 · дело 5034/2026

По дело 5034 / 2026 РЕШЕНИЕ № 11178 София, 06.11.2026 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният административен съд на Република България - Шесто отделение, в съдебно заседание на двадесет и първи октомври две хиляди двадесет и шеста година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСЕЛА НИКОЛОВА ЧЛЕНОВЕ: БОЙКА ТАБАКОВА НИКОЛАЙ АНГЕЛОВ при секретар Светослава Огнянова и с участието на прокурора изслуша докладваното от съдията Николай Ангелов по административно дело № 5034/2026 г. Производството е по чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба А. Г. М. от гр. Пловдив срещу Решение № 4240/ 14.04.2026 г. по адм. дело № 2936/2025 г. по описа на Административен съд – Пловдив, с което е отхвърлено оспорването срещу Решение № 2153-15-192/2.12.2025 г. на директора на ТП на НОИ Пловдив. Твърди, че решението е неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Ответникът – директорът на ТП на НОИ – Пловдив, чрез процесуалния си представител Р. Панов дава отговор на касационната жалба като счита същата за неоснователна, а решението на Административен съд – Пловдив за правилно. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение. Върховният административен съд, шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в преклузивния 14 дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, касационната жалба е неоснователна. Предмет на производството пред Административен съд – Пловдив е Решение №2153-15-192/02.12.2025г. на Директор ТП НОИ Пловдив, с което е оставена без уважение жалбата му против разпореждане [номер] /Протокол № 2140-15-951 от 21.10.2025г. на Ръководител "Пенсионно осигуряване" при ТП НОИ Пловдив, с което е отказано отпускане на лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване. От фактическа страна по делото е установено следното: А. Г. М. е подал заявление за отпускане на пенсия за инвалидност поради общо заболяване, по което с разпореждане от 26.09.2025 г. на ръководителя на ПО при ТП на НОИ – Пловдив е постановен отказ поради недостатъчен осигурителен стаж. В срока за обжалване лицето е представило нови доказателства за осигурителен стаж, удостоверяващи трудова дейност при Община Пловдив и „Райчев Транс“ ЕООД. След тяхното отчитане е установен общ осигурителен стаж от 11 месеца и 28 дни, както следва: 10 месеца и 15 дни при Община Пловдив и 1 месец и 13 дни при „Райчев Транс“ ЕООД. Периодът на получаване на обезщетение за безработица от 01.08.2025 г. до 26.09.2025 г. не е зачетен за действителен осигурителен стаж. С експертно решение на ТЕЛК от 14.12.2021 г. на лицето е определена 100% трайно намалена работоспособност, пожизнено, с дата на инвалидизация 26.07.2003 г., поради вродено заболяване. Преди това лицето е получавало социална пенсия за инвалидност. С разпореждане от 21.10.2025 г. ръководителят на ПО при ТП на НОИ – Пловдив, на основание чл. 99, ал. 3 във връзка с чл. 74, ал. 3 КСО, е отказал отпускане на пенсия за инвалидност поради общо заболяване, приемайки, че не е изпълнено изискването за една година действителен осигурителен стаж. Разпореждането е обжалвано по административен ред, като с Решение № 2153-15-192/02.12.2025 г. директорът на ТП на НОИ – Пловдив го е потвърдил. Решението е съобщено на 04.12.2025 г., а на 12.12.2025 г. е подадена жалба пред Административен съд – Пловдив. Съдът приема, че приложима е разпоредбата на чл. 74, ал. 3 КСО, тъй като лицето е с вродено увреждане, настъпило преди постъпването му на работа, като за придобиване право на пенсия за инвалидност поради общо заболяване се изисква една година действителен осигурителен стаж. Установеният стаж е 11 месеца и 28 дни, като периодът на получаване на обезщетение за безработица не се зачита за действителен осигурителен стаж по смисъла на § 1, ал. 1, т. 12 ДР на КСО. Поради неизпълнение на законовото изискване съдът приема отказа за законосъобразен и отхвърля жалбата. Решението е правилно. Първоинстанционният съд е установил правилно относимите факти и е приложил законосъобразно материалния закон, като е достигнал до обоснован извод – административният акт е издаден от компетентен орган, при спазване на административнопроизводствените правила, в предвидената от закона форма и в съответствие с материалноправните разпоредби. Правото на пенсия за инвалидност поради общо заболяване по чл. 74, ал. 3 от КСО възниква за две категории лица: лицата с вродени увреждания и лицата с придобити трайни увреждания до постъпване на работа. Хипотезата на чл. 74, ал. 3 от КСО има предвид лицата, които са инвалидизирани преди постъпване на работа, какъвто е и процесният случай, като от тази група са изключени само и единствено слепите по рождение и ослепелите до постъпване на работа. След като датата на инвалидизиране предхожда датата на постъпване на работа, то съответното лице попада в приложното поле на чл. 74, ал. 3 от КСО и следва да придобие право на пенсия при една година действителен осигурителен стаж. Възприемането на противното становище би довело до недопустимо дерогиране на императивно установеното законово изискване и до признаване на право на пенсия включително на лица, на които не достигат дори един или два дни действителен осигурителен стаж, което би обезсмислило въведения от законодателя минимален праг. В този смисъл правилни и законосъобразни са изложените от първоинстанционния съд доводи за неоснователност на наведените пред него възражения за незаконосъобразност на оспорения административен акт. Изводът на пенсионния орган, че на жалбоподателят не се полага пенсия за инвалидност поради общо заболяване при действителен осигурителен стаж по-малък от една година, е основан на правилно тълкуване и приложение на разпоредбата на чл. 74, ал. 3 от КСО. В касационната жалба не се сочат обстоятелства, водещи до промяна на изводите, формирани от първоинстанционния съд при осъществения съдебен контрол за материална законосъобразност на оспорения административен акт, обхващаща преценката досежно наличието на установените от компетентния орган релевантни юридически факти и съотнасянето им към нормите, посочени като правно основание за неговото издаване. Предвид изложеното Върховният административен съд – състав на шесто отделение, намира, че обжалваното решение е правилно, като не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, касационната инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора ответната страна има право на разноски в размер на 102, 26 евро (сто и две евро и двадесет и шест цента) на основание чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во АПК, Върховният административен съд – състав на шесто отделение, РЕШИ: ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 4240/ 14.04.2026 г. по адм. дело № 2936/2025 г. по описа на Административен съд – Пловдив. ОСЪЖДА А. Г. М., [ЕГН], с адрес: гр. Пловдив, [адрес], да заплати сумата от 102, 26 евро (сто и две евро и двадесет и шест цента), представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Решението е окончателно. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ ВЕСЕЛА НИКОЛОВА секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ БОЙКА ТАБАКОВА /п/ НИКОЛАЙ АНГЕЛОВ