Определение · № 11103/2026 · дело 10787/2026

4 ноември 2026 г.Актове на ВАСВърховен административен съд

Акт

Вид
Определение
Номер
11103
Година на номера
2026
Дело №
10787/2026

Попитайте асистента за този запис

Безплатно
Два въпроса на седмица, без регистрация.

Текст на акта

По дело 10787 / 2026 ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 11103 София, 04.11.2026 г. Върховният административен съд на Република България - Четвърто отделение, в закрито заседание в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОДОР ПЕТКОВ ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИР КЪНЧЕВ ТАНЯ ДАМЯНОВА при секретар и с участието на прокурора изслуша докладваното от председателя ТОДОР ПЕТКОВ по административно дело № 10787/2026 г. Производството е по реда на чл. 229, ал. 1 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на „Инфрагруп“ ООД, представлявано от Н. И. Б., със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, р-н „Централен“, [улица], чрез адв. К. Гавраков, срещу определение №11167/29.09.2026г., постановено по адм. дело №2936/2026г. на Административен съд – Пловдив. С частната жалба по същество обстоятелствено са релевирани доводи за неправилност на съдебния акт, по които се претендира отмяната му, както и да се укаже на първоинстанционния съд да изиска цялото досие на процесния имот, с цел да се установи дали съществува решение на Общински съвет - Калояново по чл.6, ал.2 от ЗОС, друг годен административен акт или конкретно материалноправно основание, въз основа на което процесния имот е третиран като публична общинска собственост. В случай, че такъв акт или основание липсва, съдът да разгледа спора като спор за съществуване или несъществуване на административно-правно основание, което позволява на администрацията да противопоставя на жалбоподателя публичен режим на имота като приложи правилото на чл. 128, ал. 2 от АПК. Ответникът – Общински съвет – Калояново, представляван от М. Петров, чрез адв. М. Цанкова, в представен писмен отговор изразява подробно становище за неоснователност на частната жалба, поради което се иска същата да бъде оставена без уважение, а атакувания съдебен акт да бъде оставен в сила като правилен и законосъобразен. Претендира присъждане на разноски. Върховният административен съд, в настоящият тричленен състав от Четвърто отделение намира, че частната жалба е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 230 от АПК, поради което е процесуално допустима, като разгледана по същество е неоснователна. Производството пред първоинстанционния административен съд е образувано по жалбата на „Инфрагруп“ ООД срещу отказ на Общински съвет-Калояново да даде предварително съгласие за промяна предназначението и учредяване на възмездно право на ползване върху 252 дка – част от поземлен общински имот с идентификатор 22191.16.34, на дружеството, обективиран чрез проведено гласуване в Протокол № 46 /26.08.2026г. Съдът е посочил, че в жалбата се съдържа искане да се постанови решение, с което да се приеме, че акт №1393 от 08.06.2026г. за актуването на имота от частна в публична общинска собственост, се явява официален удостоверителен документ, който е съставен в нарушение на законовата процедура и пълномощия на кмета на община Калояново и съдържа неверни факти, като се разпореди на кмета на община Калояново да възстанови предишното положение. Съдът е коментирал, че дружеството в жалбата си е смесил три различни правни въпроса – доказателствената истинност на официален документ, материалноправния статут на имота и законосъобразността на отказа на Общинския съвет. Административния съд е приел, че оспорването по чл. 193 от ГПК във вр.с чл. 144 от АПК е способ за проверка истинността на документа като доказателство, но същото не е самостоятелен иск за отмяна на акта за общинска собственост, не се преобразува вида на собствеността и не дава и не дава основание в настоящото производството да се разглежда изменения в кадастъра и актовите книги. На следващо място е прието, че актът за общинска собственост е официален документ, но няма правопораждащо действие, следователно същия удостоверява, а не създава общинската собственост, както и нейния публичен или частен характер. Изрично е посочено, че въпросите за неправилно актуване се решават по реда на чл. 64 от ЗОС, а спорът за материално право по исков ред. Прието е, че кметът на община Калояново не е издател на оспорения отказ и не е страна, спрямо която в настоящото производство може да бъде постановен искания осъдителен ефект, а също така е прието, че съдът не е компетентен да разгледа спор, касаещ собствеността върху процесния имот, поради което е оставена без разглеждане подадената от дружеството жалба, в частта и съдържаща искане за приемане, че е налице съставяне в нарушение изискванията на закона на Акт №1393 от 08.06.2026г. за актуването на процесния имот от частна в публична собственост и е прекратено частично производството по делото. Определението е правилно. Настоящата инстанция напълно споделя изложените правни изводи на административния съд, които намира, че са изведени при правилно и точно възприета фактическа обстановка и съобразно приложимите процесуални правила. Настоящият съдебен състав, след като взе предвид направеното от дружеството искане, а именно да се постанови решение, с което да се приеме, че акт, с който е актуван процесния имот от частна в публична общинска собственост се явява официален удостоверителен документ, който е съставен в нарушение на законовата процедура и пълномощия на кмета на община Калояново, и съдържа неверни факти, като да се разпореди на кмета на община Калояново да възстанови предишното положение, а именно че е частна общинска собственост, с начин на трайно предназначение съобразно влезлия в сила ПУП за „Добив на строителни материали-пясъци и чакъли“, като се отрази същото в регистрите на общината и в кадастралната карта и кадастралните регистри. В случая правилно административния съд е приел, че Акта за общинска собственост е официален документ по смисъла на чл. 179 от ГПК - издадени от длъжностни лица, по установения ред и форма и съставляват доказателство за отразените в същия обстоятелства и същия съгласно чл. 5, ал.2 от ЗОС няма правопораждащо действие. С него не се засягат права или законни интереси на заинтересовани лица и правни субекти, а лицата и органите, чиито права и законни интереси биха били засегнати от действия по актуването или отписването могат да ги защитят по общия исков ред, а не по пътя на административното обжалване. Затова и законодателят с нормата на чл. 64 от Закона за общинската собственост е предписал реда, по който следва да бъде осъществена защитата. А дали отразеното в акта за общинска собственост е съответно на действителния материалноправен режим може да бъде преценено в производството по реда на чл. 193 от ГПК т. нар. инцидентен установителен иск, чрез пълно доказване на неистинността им, тежестта за което е върху оспорващата ги страна. Следва да се посочи, че нормата на чл. 193 ГПК има диспозитивен характер и е в правомощията на страна по делото да се възползва от нея, като се направи в предвидения преклузивен срок - най-късно до приключване на съдебното заседание, в което документа е представен. Следователно с обжалваното определение правилно административният съд е приел, че съдебното производство е недопустимо, актът не подлежи на оспорване на основание чл. 159, т. 1 АПК, оставил е без разглеждане жалбата и е прекратил съдебното производство по делото, което налага оставянето му в сила. На следващо място с частната жалба са изложени за първи път възражения по отношение на търсената съдебна защита по реда на чл. 128, ал.2 от АПК и по аргумент от чл. 220 вр. чл. 236 от АПК е недопустимо разглеждането им едва в настоящото производство - поради забраната в посочените правни норми за нови фактически установявания. А на основание чл. 219, ал. 1 вр. чл. 236 от АПК направените възражения не могат и да бъдат проверени в касационното производство, тъй като според тези правни норми в него са допустими само писмени доказателства. С оглед изхода на спора претенцията за присъждане на разноски на ответната страна е основателно, но недоказано. По изложените съображения, настоящият съдебен състав счита, че обжалваното определение не страда от релевираните с частната жалба пороци, което налага оставянето му в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1, вр. с чл. 236 от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение, ОПРЕДЕЛИ: ОСТАВЯ В СИЛА определение № 11167/29.09.2026 г., постановено по адм. дело № 2936/2026 г. по описа на Административен съд - Пловдив. Определението е окончателно. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ ТОДОР ПЕТКОВ секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ КРАСИМИР КЪНЧЕВ /п/ ТАНЯ ДАМЯНОВА

Други данни

Резултат за проверявания акт
Upheld
Проверявани актове
[{"kind":"определение","number":"11167","date":"2026-09-29","case":2936,"year":2026,"court":"Административен съд - Пловдив"}]
В регистъра от
05.11.2026
Последно в регистъра
05.11.2026