Определение · № 11169/2026 · дело 10761/2026

По дело 10761 / 2026 ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 11169 София, 05.11.2026 г. Върховният административен съд на Република България - Осмо отделение, в закрито заседание в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕОДОРА НИКОЛОВА ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ИВАНОВА РАЛИЦА РОМАНОВА при секретар и с участието на прокурора изслуша докладваното от председателя ТЕОДОРА НИКОЛОВА по административно дело № 10761/2026 г. Производството е по реда на чл. 229 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на О. Х. Д., чрез адв. Тодоров срещу определение № 1958 от 25.09.2026 г., постановено по адм. дело № 604/2026 г. по описа на Административен съд – Сливен, с което е отхвърлено искането му за спиране на предварителното изпълнение на Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 26-0804-000259 от 14.09.2026 г. (ЗППАМ), издадена от Б. М. Б. на длъжност Началник РУ към ОДМВР Сливен, РУ Сливен, с която на О. Х. Д. е наложена принудителна административна мярка (ПАМ) по чл. 171, т. 2, б. „м“ от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) – временно спиране от движение на пътно превозно средство за срок от три месеца. Частният жалбоподател считат обжалваното определение за неправилно и необосновано, като постановено в нарушение на материалния закон. В жалбата е посочено, че първоинстанционният съд е възприел формален подход, като е приел, че законовата презумпция по чл. 172, ал. 6 ЗДвП за висока обществена значимост на безопасността на движението изключва възможността за спиране на изпълнението при засягане на правото на ползване върху вещта. Твърди, че този извод противоречи на константните указания на ОСК на ВАС в Тълкувателно решение № 5 от 08.09.2009 г. по тълк. дело № 1/2009 г. и на актуалната практика на Върховния административен съд. Излага съображения, че превантивната цел на закона не може да бъде постигната спрямо непричастния собственик на МПС. Собственикът О. Д. не е управлявал автомобила, не е присъствал при проверката и е предоставил превозното средство на водача единствено за обичайно битово придвижване, без да е знаел или допускал извършването на неправомерни маневри („дрифт“). Твърди, че автомобилът не се използва от жалбоподателя единствено за обичайно лично придвижване или удобство, а и за медицински прегледи и процедури на болната му майка. Намира за нарушен и принципа на съразмерност. Иска обжалваното определение да бъде отменено, като вместо него иска да бъде спряно предварителното изпълнение ПАМ. Ответникът – началника на РУ - Сливен кьм ОДМВР - Сливен, не взема становище по частната жалба. Върховният административен съд, осмо отделение, намира частната жалба за допустима - подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 230 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество частната жалба е неоснователна. С обжалваното определение съдът е отхвърлил искането на О. Х. Д. за спиране на предварителното изпълнение на ЗППАМ, с която на основание чл. 171, т. 2, б. „м“ ЗДвП, му е приложена ПАМ „временно спиране от движение на пътно превозно средство за срок от три месеца“. За да постанови този правен резултат съдът е приел, че данните по делото не обосновават твърдението за наличие на опасност от настъпването на значителни вреди по смисъла на чл. 166, ал. 2, вр. с чл. 60, ал. 1 АПК, ако обжалваната заповед бъде изпълнена незабавно. Направен е извод, че от оспорващият не са представени доказателства, нито са заявени мотивирани твърдения, че от изпълнението на акта за него биха могли да настъпят значителни или трудно поправими вреди - противопоставими по важност и изключителност на обществените. Според съда твърденията, че за целия срок на мярката жалбоподателят е лишен от възможността да използва собственото си моторно превозно средство не могат да се квалифицират като значителна или трудно поправима вреда по смисъла на чл. 166, ал. 2 АПК. Посочено е, че в молбата до съда изначално липсват обстоятелства, които да налагат използването от жалбоподателя на моторното превозно средство или да изключват възможността за алтернативен начин на предвижване. Изложени са и съображения, че с искането за спиране на предварителното изпълнение на ПАМ жалбоподателят защитава собствените си интереси, които не биха могли да бъдат поставени над обществения интерес за защита живота и здравето на участниците в движението по пътищата и преустановяването на административни нарушения, които застрашават живота и здравето на други хора. Определението е правилно. По делото не е спорно, че нарушението, с което в ЗППАМ, спрямо О. Х. Д. е приложена ПАМ е извършено от лицето М. А. М., поради извършен „дрифт“. Ирелевантно за прилагането на оспорваната ПАМ е обстоятелството, че процесното МПС не е собственост на водача извършил нарушението. Законодателят не е предвидил, че тази ПАМ е приложима единствено в случай, че МПС е собственост на водача. Отношенията между собственика и водача, свързани с ограниченията в ползването на вещта, като последица от поведението на някой от тях, и евентуалните щети (вреди или пропуснати ползи), следва да се уреждат по гражданскоправен ред. Предварителното изпълнение на невлязъл в сила индивидуален административен акт въздейства пряко и непосредствено върху правата и законните интереси на адресата на акта, тъй като придава изпълнителна сила на един невлязъл в сила индивидуален административен акт. Това изпълнение, доколкото актът не е влязъл в сила и не е станал окончателен, винаги съдържа в себе си и потенциалната възможност да причини вреди на адресата, ако впоследствие актът бъде отменен. Въпреки тази потенциална възможност законодателят в определени случаи е разпоредил изрично в правната норма, че обжалването няма сузпензивен ефект. Независимо от допуснатото по силата на закон предварително изпълнение, за да не лиши правото на съдебна защита от ефект законодателят е предвидил възможност съдът да спре предварителното изпълнение. Предпоставките, при които това може да стане, са нови факти и обстоятелства, такива, които са настъпили след издаването на акта, поради които самото предварително изпълнение би могло да причини значителна или трудно поправима вреда на оспорващия. Частният жалбоподател твърди, че поради невъзможността да използва собственият си лек автомобил за срок от три месеца ще се затрудни изпълнението на трудовите му задължения, както и лечението на майка му в медицински заведения. Така заявените твърдения не са доказани, тъй като по делото и към настоящият момент не са представени никакви доказателства. В случая не е препятствана възможността на лицето да упражнява трудовите си задължения и да се грижи за близките си. На лицето не му е отнето СУМПС, а единствено му е отнето свидетелство за регистрация на МПС, поради което същия може да управлява друго МПС. В случая частният жалбоподател не е ангажирал доказателства, които да установяват новонастъпили факти и обстоятелства след издаването на оспорения акт, въз основа на които да може да се обоснове извод за значителни или трудно поправими вреди от самото предварително изпълнение. Сам по себе си фактът на невъзможност да се използва МПС в ежедневната дейност не е релевантен за преценката на значителните или трудно поправими вреди. Първоинстанционният съд правилно е приел, че в случая не е доказано наличието на значителна или трудно поправима вреда, която предварителното изпълнение на оспорената заповед му причинява, поради което изводът на съда за неоснователност на искането е правилен. Цитираното в частната жалба определение № 8687 от 17.09.2025 г. по адм. дело № 8751/2025 г. по описа на Върховен административен съд е неприложимо за настоящият случай, тъй като по цитираното дело е установено, че синът на лицето спрямо, което е наложена ПАМ, посещава училище в Германия за деца със специални потребности и са представени доказателства, че молителката и детето й, пребивават в Германия, където тя упражнява трудова дейност, а синът й посещава училище за ученици със специални нужди. Именно въз основа на събраните по делото доказателства по адм. дело № 8751/2025 г. по описа на Върховен административен съд, решаващият състав е достигнал до извод, че допуснатото по силата на закона предварително изпълнение, ще причини значителни и трудно поправими вреди на адресата й. В настоящият случай по делото не са представени никакви доказателства, а са изложени единствено твърдения за евентуалното настъпване на вреди. Според тълкувателно решение № 5 от 08.09.2009 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСК на ВАС, разпоредбата на чл. 166, ал. 2 АПК за спиране изпълнението на административния акт е обща разпоредба за съдебен контрол, приложима по отношение на всички актове, с които е допуснато по силата на отделни закони предварително изпълнение на административен акт, когато законът не предвижда изрична забрана за съдебен контрол. Не се споделят доводите изложени в частната жалба, че с прилагането на мярката е нарушен принципът за съразмерност по чл. 6 АПК, доколкото с нея не са засегнати права на адресата в степен по-голяма от необходимото. В тази насока са постановени определения на Върховен административен съд по адм. дело 7332/2025 г., адм. дело № 8009/2026 г и адм. дело № 8335/2026 г. Посочената практика касае издадени ЗППАМ на основание чл. 171, т. 2, б. „м“ ЗДвП, при които спрямо собствениците на МПС е приложена ПАМ „временно спиране от движение на пътно превозно средство за срок от три месеца“ за нарушения на ЗДвП, които са извършени от е трети лица. Мярката разкрива белезите както на преустановителна, така и на превантивна такава като генералната цел е да осигури безопасността при движението на пътищата, отворени за обществено ползване и тази цел има приоритет пред личните права на отделния водач. Обжалваното определение като правилно следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, във вр. с чл. 236 АПК Върховният административен съд, осмо отделение ОПРЕДЕЛИ: ОСТАВЯ В СИЛА определение № 1958 от 25.09.2026 г., постановено по адм. дело № 604/2026 г. по описа на Административен съд – Сливен. Определнието е окончателно. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ ТЕОДОРА НИКОЛОВА секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ ЕМИЛИЯ ИВАНОВА /п/ РАЛИЦА РОМАНОВА