Решение · № 11092/2026 · дело 7151/2026

По дело 7151 / 2026 РЕШЕНИЕ № 11092 София, 04.11.2026 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният административен съд на Република България - Първо отделение, в съдебно заседание на четиринадесети октомври две хиляди двадесет и шеста година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: БЛАГОВЕСТА ЛИПЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: ВЕСЕЛА ПАВЛОВА ПОЛИНА ЯКИМОВА при секретар Златка Шуманска и с участието на прокурора Галина Антова изслуша докладваното от съдията Весела Павлова по административно дело № 7151/2026 г. Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на „Белоградец“ ООД, ЕИК 103906222, със седалище и адрес на управление в гр. Варна, ул. „Ген. Скобелев“ № 50, представлявано от управителя А. К., чрез адв. Цонков срещу решение № 7096 от 03.06.2026 г., постановено по адм. дело № 411 от 2026 г. по описа на Административен съд – Варна (АС-Варна), с което е отхвърлена жалбата му против Акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) № 01-2600/2577 от 20.07.2023 г., издадено от изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ – София, с който е определено подлежащо на възстановяване публично държавно вземане на основание чл. 162, ал. 2, т. 8 и т. 9 от ДОПК в размер на 32 904,28 лева. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на обжалваното съдебно решение поради постановяването му в нарушение на материалния закон и допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила– касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът твърди, че не е била допусната съдебнотехническа експертиза, целяща да установи действителния размер на обработените площи и брой на насажденията. Сочи, че оспорването на втората заповед би следвало да протече с допустимите по АПК доказателствени средства. Релевира доводи, че петгодишният забранителен срок изтича на 25.06.2020 г. Иска се връщане на делото за ново разглеждане от друг състав. Ответникът – заместник изпълнителният директор на Държавен фонд “Земеделие”, чрез юрк. Колева изразява становище за неоснователност на жалбата по аргументи, изложени в писмен отговор. Претендира присъждане на разноски за касационната инстанция. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на първо отделение, за да се произнесе по жалбата, съобрази следното: Касационната жалба е допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятен за нея, а разгледана по същество, неоснователна. Предмет на оспорване пред административния съд е бил АУПДВ № 01-2600/2577 от 20.07.2023 г., издаден от изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ – София, с който е определено подлежащо на възстановяване публично държавно вземане на основание чл. 162, ал. 2, т. 8 и т. 9 ДОПК в размер на 32 904,28 лева, финансова помощ по мярка „Преструктуриране и конверсия на лозя“, подмярка „Конверсия на сортовия състав на съжденията“, дейности „Изкореняване“; „Засаждане“ и „Изграждане на подпорна конструкция“. От фактическа страна съдът е установил, че на 15.10.2020 г. между ДФЗ и „Белоградец“ ООД е сключен договор № 202030/15.10.2020 г. с предмет: „Преструктуриране и конверсия на лозя“ от Национална програма за подпомагане на лозаро-винарския сектор 2019-2023 г., подмярка „Конверсия на сортовия състав на насажденията“, дейности „Изкореняване“, „Засаждане“ и „Изграждане на подпорна конструкция“ с обща стойност на разходите 204629,59 лева. На 14.12.2020 г. дружеството е подало заявление за авансово плащане по договора. С писмо изх. № 01-2600/6746 от 22.12.2020 г. ДФЗ го е уведомил, че заявлението е одобрено за авансово изплащане до 80% от първоначално одобрената финансова помощ, в размер на 163 214,50 лв. Одобрението е обективирано и в Заповед № 03-РД/4220 от 22.12.2020 г. на изпълнителния директор на ДФЗ. На 01.06.2022 г. „Белоградец“ ООД е подал заявление за окончателно плащане по Договор № 202030/15.10.2020 г., към което е приложена таблица с описание на разходите по дейности и етапи. В периода от 14.06.2022 г. до 21.06.2022 г. ДФЗ е извършил проверка на място по реда на чл. 18, ал. 3 от Наредба № 6 от 26.10.2018 г. При проверката са установени площ от 7,2569 ха, която е с 0,0063 ха по-малка от договорената, несъответствие между договорената гъстота на засаждане от 5 000 лози на хектар и установените 4 232 лози на хектар, както и пресичане на пълния размер на площите при автоматична справка в Интегрираната система за административен контрол между ППК № 212/26.08.2020 г. и ППК № 151/22.10.2012 г. Въз основа на резултатите от проверката със Заповед № 03-РД/2057/18.05.2023 г., издадена от заместник-изпълнителния директор на ДФЗ е отказано изплащането на част от финансовата помощ, както следва: за дейност „Изкореняване“ – 192,29 лв.; за дейност „Засаждане“ – 14 577,54 лв.; и за дейност „Изграждане на подпорна конструкция“ – 59 549,54 лв., или общо 74 319,37 лв. В заповедта е посочено, че сумата за възстановяване е 32 904,28 лв., при остатък за доплащане в размер на 41 415,09 лв. и изплатен аванс от 163 214,50 лв. Заповедта е съобщена на дружеството на 18.05.2023 г. по електронен път, като получаването е потвърдено и е връчена в оригинал на 23.05.2023 г. С Определение № 3742/30.11.2023 г. по адм. дело № 2357/2023 г. по описа на Административен съд – Варна жалбата срещу заповедта е оставена без разглеждане като просрочена. Определението е влязло в сила на 16.12.2023 г. С писмо изх. № 01-2600/2577 от 18.05.2023 г., на основание чл. 24, ал. 1 във връзка с чл. 26, ал. 1 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), ДФЗ е уведомил дружеството за откриване на производство по издаване на акт за установяване на публично държавно вземане във връзка с неизпълнение на задълженията по Договор № 202030/15.10.2020 г. На 20.07.2023 г. изпълнителният директор на ДФЗ е издал Акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) № 01-2600/2577#1, с който на „Белоградец“ ООД е определено за възстановяване публично държавно вземане в размер на 32 904,28 лв. Актът е изпратен на адреса на управление на дружеството и е получен на 04.08.2023 г. Видно от съдържанието му, сумата от 32 904,28 лв. е била доброволно платена и постъпила по банковата сметка на ДФЗ на 26.05.2023 г. За да отхвърли жалбата срещу АУПДВ, първоинстанционният съд е приел, че същият е издаден от компетентен орган, съгласно изискванията на чл. 166, ал. 2 от ДОПК, в предвидената от закона форма и при правилно приложение на материалноправните разпоредби. За да направи този си извод, съдът се е аргументирал, че основанието за възстановяване на сумата е установено с влязлата в сила Заповед № 03-РД/2057/18.05.2023 г. С оглед на това е счел, че възраженията на дружеството относно констатациите от проверката и законосъобразността на отказа за изплащане на част от финансовата помощ не могат да бъдат разгледани повторно в производството по оспорване на АУПДВ. Първостепенният съд е приел, че при наличието на влязъл в сила административен акт, установяващ основанието за възстановяване на средствата, административният орган е действал при обвързана компетентност при издаването на акта за установяване на публичното държавно вземане. Решението е валидно, допустимо и правилно. Неоснователно е оплакването на касатора, че първоинстанционният съд е ограничил правото му на защита, като не е допуснал поисканата съдебно-техническа експертиза за установяване на действителния размер на обработваните площи и броя на лозовите насаждения. От данните по делото се установява, че при извършената в периода от 14.06.2022 г. до 21.06.2022 г. проверка на място административният орган е констатирал несъответствия относно площта на насажденията и гъстотата на засаждане, както и пресичане на площите между ППК № 212/26.08.2020 г. и ППК № 151/22.10.2012 г. Тези констатации са послужили като основание за издаване на Заповед № 03-РД/2057 от 18.05.2023 г., с която е отказано изплащането на част от финансовата помощ. По делото е констатирано, че жалбата срещу посочената заповед е оставена без разглеждане като просрочена с Определение № 3472 от 30.11.2023 г. по адм. дело № 2357/2023 г. по описа на Административен съд – Варна, влязло в сила на 16.12.2023 г. Следователно заповедта е влязла в сила и е породила предвидените в закона правни последици. В тази хипотеза следва да се разграничат предмета на първоначалното административно производство, приключило с отказа за изплащане на част от финансовата помощ, и предмета на последващото производство по установяване на публичното държавно вземане, произтичащо от намаляването на помощта. Обстоятелството, че двата акта са самостоятелни и подлежат на съдебен контрол, не означава, че във второто производство може да бъде осъществен повторен контрол върху правните последици на първия акт, който вече е влязъл в сила. Самостоятелността на административните актове не заличава действието на стабилния административен акт, послужил като основание за последващото установяване на вземането. При това положение възраженията относно действителния размер на площите и броя на насажденията, доколкото целят да опровергаят фактическите основания на влязлата в сила заповед за частичен отказ, не могат да доведат до повторно разрешаване на въпроса за допустимия размер на финансовата помощ в производството по оспорване на АУПДВ. Доказателствените искания в административното съдебно производство следва да бъдат относими към предмета на спора и към фактите, които имат значение за законосъобразността на оспорения акт. В случая исканата експертиза е насочена към установяване на факти, които вече са послужили като основание за постановяване на стабилен административен акт. Ето защо отказът за допускането ѝ не представлява сам по себе си съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Неоснователен е касационният довод, че първоинстанционният съд не е обсъдил възражението на дружеството относно приложението на чл. 6, ал. 1, т. 11 от Наредба № 6 от 26.10.2018 г. Разпоредбата предвижда недопустимост за подпомагане на определени дейности, свързани с подобряване на техниките за управление на лозята, когато за същите площи е получена помощ, финансирана от Европейския съюз, през последните пет финансови години преди подаването на заявлението за издаване на удостоверение за право на участие в Изпълнителната агенция по лозата и виното. Касаторът поддържа, че финансовата помощ по Договор № 201355/27.05.2013 г. е изплатена до 25.06.2015 г., поради което петгодишният период е изтекъл на 25.06.2020 г., преди подаването на заявлението за издаване на удостоверение на 21.08.2020 г. В подкрепа на тезата си се позовава на определението за „финансова година“ по § 1, т. 44 от допълнителните разпоредби на наредбата и на правилата за изчисляване на сроковете по чл. 144 АПК във връзка с чл. 60, ал. 2 ГПК. Това възражение засяга материалноправната преценка относно наличието на предпоставките за допустимост на подпомагането, направена от административния орган при постановяване на Заповед № 03-РД/2057 от 18.05.2023 г. След като тази заповед е влязла в сила, законосъобразността на установеното с нея основание за отказ не може да бъде преразглеждана инцидентно в производството по оспорване на последващия АУПДВ. В настоящото производство съдебният контрол е насочен към законосъобразността на акта за установяване на публичното държавно вземане, а не към повторна проверка на предпоставките, въз основа на които е намалена финансовата помощ с влязлата в сила заповед. Поради това доводите на касатора относно начина на изчисляване на петгодишния период не могат сами по себе си да обосноват отмяна на АУПДВ, доколкото са насочени срещу основанието за отказ на помощта, вече установено със стабилен административен акт. В този смисъл първоинстанционният съд правилно е разграничил предмета на двете производства и правилно е приел, че възраженията срещу предходната заповед не могат да бъдат разгледани повторно в рамките на настоящия спор. В случая АУПДВ е издаден във връзка с влязлата в сила Заповед № 03-РД/2057 от 18.05.2023 г., с която е намален размерът на допустимата финансова помощ по Договор № 202030/15.10.2020 г. Административният орган е определил сумата за възстановяване на 32 904,28 лв., като в акта е отразено, че тя е била доброволно платена на 26.05.2023 г. Самото обстоятелство, че плащането е извършено преди издаването на АУПДВ, не е достатъчно, за да се приеме автоматично, че актът е незаконосъобразен. Необходимо е да се прецени правното основание на установеното вземане, неговият размер и правното значение на извършеното плащане към датата на издаване на акта. От приетите доказателства следва, че размерът на сумата за възстановяване е определен във връзка с намаляването на финансовата помощ с влязлата в сила заповед. При условие че по делото не се установяват различия между размера на подлежащото на възстановяване вземане и действително платената сума, нито други обстоятелства, които да опровергават правното основание на акта, самото предходно плащане не обосновава извод за неправилност на първоинстанционното решение. Въз основа на гореизложеното и доколкото не се установява наличието на отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК, обжалваното съдебно решение, като валидно, допустимо и правилно, следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора и своевременно заявеното искане на ответника по касационната жалба, се присъжда юрисконсултско възнаграждение от 120 евро в съответствие с нормата на чл. 161, ал. 1, изр. 2 ДОПК в относимата по време редакция. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение, РЕШИ: ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 7096 от 03.06.2026 г., постановено по адм. дело № 411 от 2026 г. по описа на Административен съд – Варна. ОСЪЖДА „Белоградец“ ООД, ЕИК 103906222, със седалище и адрес на управление в гр. Варна, ул. „Ген. Скобелев“ № 50, представлявано от управителя А. К. да заплати на Държавен фонд „Земеделие“, сумата в размер на 120 евро деловодни разноски. Решението е окончателно. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ БЛАГОВЕСТА ЛИПЧЕВА секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ ВЕСЕЛА ПАВЛОВА /п/ ПОЛИНА ЯКИМОВА