Решение · № 11260/2026 · дело 6282/2026

По дело 6282 / 2026 РЕШЕНИЕ № 11260 София, 09.11.2026 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният административен съд на Република България - Второ отделение, в съдебно заседание на дванадесети октомври две хиляди двадесет и шеста година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ РАДКОВА ЧЛЕНОВЕ: СТЕФКА КЕМАЛОВА РУМЕН ЙОСИФОВ при секретар Антоанета Стоилова и с участието на прокурора Куман Куманов изслуша докладваното от председателя Таня Радкова по административно дело № 6282/2026 г. Производството е по реда на чл. 208 и следващите АПК. Образувано е по касационна жалба на Л. В. Р. чрез неговия пълномощник срещу решение №10669/18.03.2026 г. по адм. д. №2134/2025 г. на Административен съд София град. Счита обжалваното решение за неправилно поради противоречието му с материалния закон. Претендира от съда отмяната му. Ответниците по касационната жалба-кметът на Столична община и главният архитект на Столична община чрез процесуалния си представител намират касационната жалба за неоснователна. Ответникът „Бългериан акаунт сървис“ ООД не взема становище по касационната жалба. Представителят на Върховната касационната прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. За да се произнесе по съществото на касационната жалба, настоящата инстанция взе предвид: Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от касатора и от „Бългериан Акаунт Сървис” ООД срещу заповед № САГ25-РА-30-005/28.01.2025 г на вр.и.д. главен архитект на Столична община. Първият жалбоподател Л. В. Р. обжалва ид заповед № САГ25-РА-30-021/12.02.2025 г. на кмета на Столична община. Със заповед № САГ25-РА-30-005/28.01.2025 г. на вр.и.д. главен архитект на СО на Л. В. Р. е наредено да премахне незаконен строеж: „Пристройка към работилница”, част от сграда с идентификатор по КККР 68134.6722.1231.4, намираща се в поземлен имот (ПИ) с идентификатор 68134.6722.1231, УПИ VI-9 за автосервиз, офис и жилища, кв.1, м. „[местност]”, район „Панчарево” – СО. Със заповед № САГ25-РА-30-021/12.02.2025 г. на кмета на Столична община е изменена заповед № САГ25-РА-30-005/28.01.2025 г. като в частта й, в която е записано, че Л. В. Р. е извършител на строежа, следва да се чете „извършител, възложител и собственик на строежа е Л. В. Р.”. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбите срещу заповед № САГ25-РА-30-005/28.01.2025 г. на вр.и.д. главен архитект на Сточина община и жалбата на Л. В. Р. срещу заповед № САГ25-РА-30-021/12.02.2025 г. на кмета на Столична община, като е присъдил и разноски. За да постанови този резултат, решаващият съд е развил следните доводи: Жалбите на Л. В. Р. срещу заповед № САГ25-РА-30-005/28.01.2025 г. на вр. и.д. главен архитект на Столична община и заповед № САГ25-РА-30-021/12.02.2025 г. на кмета на Столична община са подадени от надлежна страна и при наличие на правен интерес, тъй като Р. е адресат и на двете заповеди. Правен интерес да оспори заповед № САГ25-РА-30-005/28.01.2025 г. на вр. и.д. главен архитект на Столична община е и вторият жалбоподател „Бългериан Акаунт Сървис” ООД, който видно от представения по делото нотариален акт рег. [заличен текст] се легитимира като собственик на ПИ с идентификатор 68134.6722.1231 заедно с изградената в него и нанесена в КККР на гр. София сграда с идентификатор 68134.6722.10.4. Съгласно § 3, ал.1 от ДР на Наредба № 13 от 23.07.2001 г. за принудителното изпълнение на заповеди за премахване на незаконни строежи или части от тях от органите на ДНСК, "адресат/адресати на заповедта" са физически или юридически лица, които могат да бъдат собственикът на терена, лице с ограничено вещно право или извършителят на незаконния строеж, спрямо които се създава задължение за премахване на незаконния строеж. Независимо, че дружеството-жалбоподател не е адресат на оспорената от него заповед, в качеството си на собственик на имота и изградения в него строеж за него съществува правен интерес от обжалването й, тъй като същата засяга негов законен интерес, а именно правото му на собственост върху сградата, определена като незаконен строеж и подлежаща на премахване. С правото на съдебно оспорване на акт, разпореждащ премахване на незаконен строеж разполагат две категории лица, а именно: неговият извършител и/или носителят на правото на собственост или на ограничено вещно право върху строежа или терена, на който е изграден. В случая жалбоподателят „Бългериан Акаунт Сървис” ООД е собственик на имота и изградената в него сграда, с оглед на съдът приема, че същият има качеството на лице, легитимирано да оспорва заповед от категорията на процесната по смисъла на чл.147, ал. 1 от АПК. Имотът, в който е разположена процесната пристройка е бил собственост на Л. В. Р., съгласно нотариален акт [заличен текст]. Установено е също, че за строеж „Автосервиз и работилница със ЗП=79,75 кв.м., РЗП 129,35 кв.м. и изгребна яма”, находящ се в ПИ с идентификатор 68134.6722.1231, съгласно КККР на район „Панчарево” на Столична община, представляващ УПИ VI-9 за автосервиз, офис и жилища, кв.1, м. „[местност]”, район „Панчарево” – Столична община, от главния архитект на район „Панчарево” е бил одобрен инвестиционен проект и издадено разрешение за строеж № 59/08.04.2022 г. По делото е изслушана съдебно-техническа експертиза (СТЕ), заключението по която съдът като обективно изготвено и отговарящо на всички поставени въпроси, изцяло кредитира. Според заключението по СТЕ, територията, в която се намира обектът е урбанизирана. Процесният обект попада в устройствена зона Смф2. Обектът е с предназначение „офис”, ситуиран в УПИ VI-9 „за автосервиз, офиси и жилища”, кв.1 по плана на кв. „[квартал], м. „[местност]”, район „Панчарево”. Предназначението „офис” съответствало на допустимите дейности в устройствена зона Смф2, както и на предназначението на имота, при което следвало да се приеме за сграда на основното застрояване. Установените при огледа размери на обекта са 6,60м./12,20м. и височина 3,43 м. Подът на помещенията бил задигнат с около 43 см над прилежащото ниво на терена. Пред входа били изпълнени три бетонни стъпала. Размерите на обекта затрудняват отделянето му в цялост от повърхността и преместването му в пространството. Съобразявайки характеристиките на обекта, според вещото лице, за монтирането на друго място на пристройката било необходимо да бъде изпълнена нова основа, поради което обектът не отговаря на определението за преместваем обект по т.80 на § 5 от ДР на ЗУТ. Съобразявайки направените констатации, вещото лице е приело, че спорната пристройка отговаря на определението за строеж. Така постановеното решение е обосновано. В този смисъл съдът е обсъдил всички доказателства по делото в тяхната съвкупност и съотносимост. Приетите за установени фактически констатации се подкрепят от доказателствата по делото. Такава е и фактическата констатация, че за строеж „Автосервиз и работилница със ЗП=79,75 кв.м., РЗП 129,35 кв.м. и изгребна яма”, находящ се в ПИ с идентификатор 68134.6722.1231, съгласно КККР на район „Панчарево” на СО, представляващ УПИ VI-9 за автосервиз, офис и жилища, кв.1, м. „[местност]”, район „Панчарево” от главния архитект на район „Панчарево” на Столична община е одобрен инвестиционен проект и е издадено разрешение за строеж № 59/08.04.2022 г. По одобрения проект е предвидено работилницата да е с правоъгълна форма в план, с размери в план 9,81м./8,13м и площ 79,75 кв.м. На място обаче е констатирано, че в отклонение от одобрения проект, е реализирана по-голяма сграда с Г-образна форма с площ около 162 кв.м., като спорната в случая пристройка към работилницата е с размери в план около 12,14 м./7,21 м. и площ около 84 кв.м. и се явява изградена без одобрен проект и разрешение за строеж. Сградата е с различна конфигурация в план и с по-голяма застроена площ от предвидените по проекта. Тази констатация се потвърждава и от заключението по назначената от съда и изслушана експертиза. Поради това настоящата инстанция споделя извода на първоинстанционния съд, че стоежът е точно и в пълна степен индивидуализиран като параметри в обжалваната заповед. Същият не отговаря на изискванията за да бъде определен като преместваем обект, а отговаря на изискванията за строеж по смисъла на § 5, т.38 от ДР на ЗУТ. Той не попада в категорията на строежите, за които не се изисква одобряване на строителни книжа и издаване на разрешение за строеж. От архивните изображения в географско-информационната система СОФКАР и от изображенията в Google earth Pro, е констатирано, че обект - работилница е изграден в периода 2018-2019 г. Предвид установеното по делото, че строежът е изграден в периода 2018-2019 г., същият не отговаря на условията за „търпим строеж”, дадени в §16, ал.1 от ПР на ЗУТ, който изисква строежите да са били изградени до 7 април 1987г., както и на изискванията на §127, ал.1 от ПЗР на ЗИДЗУТ, според който строежи, изградени до 31 март 2001 г., за които няма строителни книжа, но са били допустими по разпоредбите, които са действали по времето, когато са извършени, или по действащите разпоредби съгласно този закон, са търпими строежи и не подлежат на премахване или забрана за ползване. Спорният момент по делото, който се повдига и в касационната жалба е разпореденият за премахване обект представлява ли преместваем обект според т. 80 на пар. 5 ДР на ЗУТ. В разглеждания аспект настоящата инстанция споделя извода на решаващя съд, че в случая се касае за строеж по смисъла на пар. 5,т. 38 ат ДР на ЗУТ, а не за преместваем обект. Преместваем обект е обект, който няма характеристиките на строеж и може след отделянето му от повърхността и от мрежите на техническата инфраструктура да бъде преместван в пространството, без да губи своята индивидуализация и/или възможността да бъде ползван на друго място със същото или с подобно предназначение на това, за което е ползван на мястото, от което е отделен, като поставянето му и/или премахването му не изменя трайно субстанцията или начина на ползване на земята, както и на обекта, върху който се поставя или от който се отделя. В случая строежът е изпълнен с метална конструкция – метални колони, метални ригели, греди и столици и стенно ограждане, изпълнено от дограма и фасадни термопанели и покривно покритие от покривни термопанели. Според заключението на вещото лице размерите на обекта затрудняват отделянето му в цялост от повърхността и преместването му в пространството. Съобразявайки характеристиките на обекта, според вещото лице, за монтирането на друго място на пристройката било необходимо да бъде изпълнена нова основа, поради което обектът не отговарял на определението за преместваем обект по т.80 на § 5 от ДР на ЗУТ. Характеристиките на обекта и неговите размери не позволяват разглобяването му и монтирането му на друго място. В посочения смисъл за обекта следва да се съди не само по неговите характеристики, а и по неговото предназначение, в какъвто е смисъл и трайната практика на ВАС. По принцип преместваеми са обектите по чл. 56, ал. 1 ЗУТ, а именно: преместваеми увеселителни обекти;2. преместваеми обекти за административни, търговски и други обслужващи дейности; 3. преместваеми обекти за временно обитаване при бедствия;4. преместваеми обекти, свързани с отбраната и сигурността на страната; 5. преместваеми обекти – рампи и/или подемни платформи, които представляват съоръжения за достъпна среда, за преодоляване на денивелацията от съществуващ терен до входна врата на сграда, както и за преодоляване на не повече от едно етажно ниво в сграда. В случая пристройката към авторемонтна работилница не се вмества в изброеното съдържание на преместваемите по закон обекти и по предназначението си не е преместваем обект. Предвид изложеното, като е приел валидност и законосъобразност на обжалваните горепосочени заповеди, съдът правилно е приложил материалния закон, поради което обжалваното решение като материалнозаконосъобразно следва да се остави в сила. С оглед изхода на спора на ответниците се дължат своевременно претендираните разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 /сто / евро, които следва да бъдат присъдени на Столична община. Воден от горното, Върховният административен съд, второ отделение, РЕШИ: ОСТАВЯ В СИЛА решение №10669/18.03.2026 г. по адм. д. №2134/2025 г. на Административен съд София град. ОСЪЖДА Л. В. Р., [ЕГН] да заплати на Столична община направените пред касационната инстанция разноски в размер на 100 /сто/ евро. Решението е окончателно. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ ТАНЯ РАДКОВА секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ СТЕФКА КЕМАЛОВА /п/ РУМЕН ЙОСИФОВ