Решение · № 11151/2026 · дело 5776/2026

По дело 5776 / 2026 РЕШЕНИЕ № 11151 София, 05.11.2026 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният административен съд на Република България - Трето отделение, в съдебно заседание на двадесет и четвърти септември две хиляди двадесет и шеста година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО ДИМИТРОВ ЧЛЕНОВЕ: ПЛАМЕН ПЕТРУНОВ ЧАВДАР ДИМИТРОВ при секретар Свилена Маринова и с участието на прокурора Виржиния Димитрова изслуша докладваното от председателя Марио Димитров по административно дело № 5776/2026 г. Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба, подадена от кмета на Община Търговище, чрез процесуален представител, против Решение № 637/09.04.2026 г., постановено по адм. дело № 397/2025 г. по описа на Административен съд – Търговище. Излагат се доводи за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон. Поискана е отмяната му с постановяването на друго, с което да бъде отхвърлена първоначално подадената жалба. Ответната страна – Е. К. С., чрез адв. А. Станчева, с писмен отговор оспорва касационната жалба като неоснователна и моли за нейното отхвърляне. Направено е искане за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на обжалваното решение. Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведеното касационно основание съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК, и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество, касационната жалбата е неоснователна по следните съображения: С обжалваното в настоящото производство решение АС Търговище е отменил по жалба на Е. К. С. отказ на кмета на Община Търговище, обективиран в Писмо с рег. № РД-02-5489/23.07.2025 г. да издаде акт, с който да разпореди да бъде отстранена грешка в регистър „Население“, посредством заличаване на името „Р.“ в личния регистрационен картон на И. А. А., с дата на раждане: [дата]., дата на смърт [], жител на [населено място, общ., обл.], и е върнал преписката на органа с указания за издаване на заявения документ в предвидения срок за извършване на административната услуга. Също така, Община Търговище е осъдена да заплати на Е. К. С. разноски по делото в размер на 363,02 евро. От фактическа страна по делото е установено, че административното производство е започнало по искане на Е. К. С. за издаване на удостоверение за наследници на И. А. А., с дата на раждане: [дата]., дата на смърт [дата], жител на [населено място, общ., обл.]. След издаването на удостоверението за наследници с изх. № 751/20.05.20025 г., Е. С. подала молба от 16.07.2025 г. до кмета на Община Търговище за отстраняване на грешка в регистър „Население“ чрез заличаване на името „Р.“ в личния регистрационен картон на И. А. А., с дата на раждане: [дата]., дата на смърт [дата], жител на [населено място, общ., обл.]. С писмо с рег. № РД-02-5489/23.07.2025 г. кметът на общината ги уведомил, че въз основа на извършена от общинската администрация проверка не е налице основание за заличаване на името „Р.“ в личния картон на починалия. Като основание е посочена извършена проверка в ЛРК на съпругата на И. А. А. – А. А. А., както и в ЛРК на неговия син – К. И. А., в които картони е налице вписване на роднина с името „Р.“. Навежда се, че при анкетирането им на 06.11.1977 г. и двамата са посочили лице с име „Р.“, като А. А. А. я е посочила като нейна дъщеря, а К. И. А. като негова сестра. Въз основа на така установеното, от правна страна административният съд приел, че оспореният отказ е постановен по подадено искане за извършване на административна услуга по смисъла на § 1, т.2, б.“в“ от ДР на Закона за администрацията, от компетентния по място, материя и степен орган съгласно чл. 35, ал. 3 от Закона за гражданската регистрация, в предвидената форма и съдържание, но при допуснати съществени нарушения на процедурните правила и при неправилно приложение на материалния закон. Първоинстанционният съд посочил, че ЕСГРАОН и регистърът на населението са източник на данни за гражданската регистрация, като при установено противоречие, неточност или непълнота същите подлежат на корекция по реда на чл. 108, ал. 1 ЗГР. Също така, в чл. 3 от Наредба за гражданското състояние (НГС) /обн. ДВ бр. 75 от 30.09.1975 г., отм. ДВ бр. 41 от 18.05.2025 г./ е предвидено, че данните за гражданско състояние на лицата се вписват в регистрите за гражданско състояние и в личните регистрационни картони (ЛРК) на лицата, от които се формират регистрите на населението, като в чл. 80, ал. 4 НГС (отм.), е регламентирано и съдържанието на ЛРГ. Съгласно чл. 22, ал. 1 регистърът на населението се поддържа в електронен вид и формира Национална база данни „Население“, като в ал. 2 е посочено, че регистърът на населението се състои от електронните лични регистрационни картони /ЕЛРК/ на всички физически лица по чл. 3, ал. 2. Посочено е още, че в чл. 25, точки т. 1-съгласно чл. 26 ЗГР ЕЛРК на български гражданин се създава въз основа на изброените в разпоредбата документи, като част от тях е актът за раждане. Съгласно чл. 27, ал. 1 ЗГР задължение на общинската администрация е да актуализира данните в ЕЛРК. Административният съд посочил, че за И. А. А., с дата на раждане: [дата]., дата на смърт [дата], жител на [населено място, общ., обл.], няма съставен ЛРК, а в представените ЛРК за съпругата му А. А. А. и сина му К. И. А. се съдържат противоречиви данни. За тях има съставени по два ЛРК, като само в тези от 06.11.1977 г. се съдържат данни за дъщеря, съответно сестра, с посочено име „Р.“, но без посочени други данни за лицето - бащино и фамилно име, единен граждански номер и местожителство. Отделно от това, административният орган не е представил исканата от съда информация въз основа на кои официални документи е извършено вписването на данните на лицето „Р.“. Тези обстоятелства са приети от АС Търговище, че не отговарят на изискванията на чл. 80, ал. 4 НГС /отм./, на чл. 25, ал. 1, т. 16 и на чл. 26, ал. 1, т. 1 във връзка с чл. 27 ЗГР, поради и което записът на лице с името „Р.“ се явява незаконосъобразно извършен. Въз основа на тези съображения, първоинстанционният съд приел, че административният орган е допуснал съществено нарушение на процедурните правила, довело до неправилно приложение на материалния закон. Съдът приел също, че производството по чл. 547, вр. чл. 542 ГПК не е приложимо, тъй като спорът не касае несъставен, унищожен или изгубен официален документ, нито поправка на документ по чл. 542 ГПК, а отказ за отстраняване на грешка в регистър „Население“. Поради изложеното съдът отменил оспорения отказ на основание чл. 172, ал. 2, предложение второ АПК и изпратил преписката на административния орган за ново произнасяне съобразно дадените указания по тълкуването и прилагането на закона. Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. Настоящата инстанция споделя изводите на съда за незаконосъобразност на постановения отказ. Правилно е посочено, че в случая се касае за проведено производство с правно основание чл. 108, ал. 1 и ал. 2 ЗГР, съгласно което институциите, физическите и юридическите лица, получили данни от ЕСГРАОН, в случаи на установено противоречие, неточност или непълнота в тях, могат да поискат тяхната корекция, като съответната администрация, отговорна за достоверността на предоставените данни, се задължава да извърши корекция. Правилно административният съд е посочили приложимата в случая нормативна уредба. Действително, в чл. 3 НГС (отм.) е предвидено, че данните за гражданско състояние на лицата се вписват в регистрите за гражданско състояние и в личните регистрационни картони (ЛРК) на лицата, от които се формират регистрите на населението, като в чл. 80, ал. 4 НГС (отм.), е регламентирано и съдържанието на ЛРК. Тук следва да се посочи, че децата (рождени и осиновени) са част от задължителната информация, подлежаща на вписване според нормата на чл. 80 от НГС (отм.). Така въз основа на данните в регистъра на населението се издава удостоверението за наследници, като съгласно чл. 11 от Наредба № РД-02-20-6/2012 г. длъжностното лице следва да извърши пълна проверка на наличните данни, включително при необходимост в регистрите на актовете за гражданско състояние. В процесния случай основният спор по делото е вписването на лице с името „Р.“ в издаденото на Е. К. С. удостоверение за наследници на И. А. А., с дата на раждане: [дата]., дата на смърт [дата], жител на [населено място, общ., обл.]. Въз основа на представените от страна на административния орган доказателства безспорно се установява, че за И. А. А. няма създаден ЛРК, докато в ЛРК на А. А. А. и на К. И. А. се съдържат противоречиви данни. За посочените лица има съставени по два ЛРК, като само в тези, съставени на 06.11.1977 г. се съдържат данни за дъщеря, съответно сестра, с името „Р.“, но без да са посочени други данни за лицето - бащино и фамилно име, единен граждански номер и местожителство. Правилно административният съд е приел, че така посоченият запис не отговаря на изискванията на чл. 80, ал. 4 НГС /отм/., поради което се явява незаконосъобразно извършен. Във връзка с горното, за пълнота следва да се посочи още, че при изясняването на въпроса дали наследодателят на заявителката действително е имал дете на име „Р.“ или така вписаното обстоятелство представлява неточност по смисъла на чл. 108, ал. 1 ЗГР, административният орган следва надлежно да установи въз основа на кои и какви официални документи е извършено вписването на лице на име „Р.“ и изобщо съществуват ли и съществували ли са подобни официални документи. Твърденията на Е. С. в подадената до кмета на Община Търговище жалба за отстраняване на неточност в съставеното удостоверение за наследници са, че И. А. А. не е имал дъщеря с името „Р.“, такова лице не е съществувало и съответно не се е раждало – т.е. С. излага твърдения, че един факт изобщо не е настъпил. Следователно, за да провери това обстоятелство, което по естеството си представлява твърдение на отрицателен факт, органът е следвало да установи всички официални документи, на база на които е било извършено съответното вписване, защото в ЛРК на съпругата на И. А. А. и на единия му син К. И. А. е посочено лице само с лично име „Р.“, но няма данни дали има такова отбелязване в ЛРК на другия син – И. Й. А.. В случая може да се касае за лице, което е починало малко след раждането му, поради и което за това да няма данни за него, поради което от съществено значение е било сравняването на информацията за лице с името „Р.“. Поради това, органът при проверка на официалните документи, които биха могли да бъдат основание за вписване на дете, е следвало да вземе предвид и обстоятелството, че макар със Закона за забелязване на ражданията, женитбите и умиранията от 15.12.1892 г., в сила от 01.01.1893 г., да се въвеждат актовете за гражданско състояние, традиционно хората дълго време са продължили да използват предишния правен режим, въведен с предходния Закон за забележаване ражданията, женитбите и умиранията, утвърден с Указ от 10.12.1880 г., по силата на който регистрите по гражданско състояние са се водели от енорийските свещеници, имамите и хахамите, като регистрацията на ражданията в религиозната общност и издадените удостоверения ( т.нар. „кръщелни“) са признавани за официални удостоверителни документи при липса на надлежна държавна регистрация на факта на раждането. В този смисъл органът е могъл да направи проверка и в регистрите на съответната религиозна общност (Решение № 9960/13.10.2026 г., постановено по адм. дело № 2726/2026 г. по описа на Върховен административен съд). Предвид изложеното, правилни се явяват изводите на първоинстанционния съд, че органът е постановил отказ, издаден при допуснати съществени нарушения на процедурните правила и при неправилно приложение на материалния закон, което обосновава неговата отмяна и връщане за повторно произнасяне. С оглед на обстоятелството, че в производството не са взели участие останалите посочени наследници, в качеството на заинтересовани страни, и не им е дадена възможност да ангажират позиция и доказателства, новото разглеждане следва да приключи не в посочения от първоинстанционния съд 7-дневен срок, а до един месец от започване на производството, в хипотезата на чл. 57, ал. 5, вр. ал. 8 АПК. С оглед гореизложеното, обжалваното решение, като валидно, допустимо и правилно, следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода от спора, следва да бъде уважено искането на ответната страна за присъждане на разноски, които съгласно приложения на стр. 22 от делото на ВАС Договор за правна защита и съдействие, са в размер на 550 евро за заплатено в брой адвокатско възнаграждение. Воден от горното, и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение РЕШИ: ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 637/09.04.2026 г., постановено по адм. дело № 397/2025 г. по описа на Административен съд – Търговище. ОСЪЖДА Община Търговище да заплати на Е. К. С., [ЕГН], разноски за адвокатско представителство пред касационната инстанция в размер на 550 /петстотин и петдесет/ евро. Решението не подлежи на обжалване. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ МАРИО ДИМИТРОВ секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ ПЛАМЕН ПЕТРУНОВ /п/ ЧАВДАР ДИМИТРОВ