Определение · № 11309/2026 · дело 11156/2026

По дело 11156 / 2026 ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 11309 София, 10.11.2026 г. Върховният административен съд на Република България - Първо отделение, в закрито заседание в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЙОРДАН КОНСТАНТИНОВ ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЯ ЖЕЛЕВА ЛОЗАН ПАНОВ при секретар и с участието на прокурора изслуша докладваното от председателя ЙОРДАН КОНСТАНТИНОВ по административно дело № 11156/2026 г. Производството е по е по реда на чл. 228 АПК. С определение № 4589 от 30.09.2026г. , постановено по адм.д. № 1139/2026г. Административен съд – Стара Загора , I - ви състав, е оставил без разглеждане жалбата на „БИОАГРО ХЕКИМОВ“ ЕООД, ЕИК 202623158, против Решение №РТД 3000-911/13.08.2026/32-249269, издадено от директора на ТД Митница Пловдив и е прекратил производството по адм. дело № 1139/2026 г. по описа на Административен съд – Стара Загора. Срещу така постановеното определение е подадена частна жалба от „Биоагро Хекимов“ ЕООД, ЕИК 202623158, със седалище и адрес на управление [населено място], общ.Павел Баня, облст. Стара Загора, [улица], представлявано от управителя Р. Д. Х., чрез пълномощника адв. Ц. Солакова. В жалбата се прави оплакване, че определението на Административен съд – Стара Загора е неправилно поради допуснато нарушение на материалния и процесуалния закон. В жалбата се излагат доводи в подкрепа на оплакванията. Моли Върховния административен съд да постанови определение, с което да отмени определението на Административен съд – Стара Загора и да върне делото на същия съд за продължаване на съдопроизводствените действия. Ответният по частната жалба директор на Териториална дирекция „Митница Пловдив“ чрез процесуалния си представител главен юрисконсулт З. Бояджиева взема становище за неоснователност на същата. Върховният административен съд, тричленен състав на първо отделение, като обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено следното: Жалбата е подадени в срока по чл. 230 от ГПК, от надлежна страна, поради което е допустима и следва да бъде разгледана. Същата е неоснователна. С оспореното определение Административен съд – Стара Загора е оставил без разглеждане жалбата на „БИОАГРО ХЕКИМОВ“ ЕООД, ЕИК 202623158, против Решение №РТД 3000-911/13.08.2026/32-249269, издадено от директора на ТД Митница Пловдив и е прекратил производството по адм. дело № 1139/2026 г. по описа на Административен съд – Стара Загора. За да постанови този резултат първоинстанционният съд е приел, че оспореният акт е бил връчен на управителя задължено лице на 19.08.2026г. и четиринадесет дневния срок за оспорването му изтича на 02.09.2026г. , а жалбата е подадена в Административен съд – Стара Загора на 09.09.2026г., сряда, присъствен ден, т.е. след изтичане на преклузивния срок за обжалване, поради което същата се явява недопустима като просрочена – хипотеза по чл.159,т.5 АПК. Определението на Административен съд Стара Загора е правилно и законосъобразно. В частната жалба се развиват оплаквания за неправилност на оспореното определение поради наличие на всички отменителни основания по чл.209,т.3 АПК. Навеждат се доводи, че първоинстанционният съд не е съобразил, че писмото е подадено по пощата на 02.09.2026г. и определеният срок за оспорване е спазен отстраната. По направените оплаквания настоящата съдебна инстанция съобрази следното: Административен съд – Стара Загора е бил сезиран с жалба от „Биоагро Хекимов“ ЕООД, ЕИК 202623158, със седалище и адрес на управление [населено място], общ.Павел Баня, област Стара Загора, [улица], представлявано от управителя Р. Д. Х., против Решение №РТД 3000-911/13.08.2026/32-249269, издадено от директора на ТД Митница Пловдив, с който е прекратена регистрацията по Удостоверение за регистрация на СМОД № BG003000А0386/28.08.2013г. на дружеството поради неизпълнение на изискванията на чл.57,ал.3, т.3 и чл.4,т.38а ЗАДС. В решението е посочено, че същото може да се обжалва по реда на АПК в 14 дневен срок от съобщаването му чрез директора на ТД Митница Пловдив до директора на Агенция Митници или по съдебен ред пред Административен съд – Стара Загора. Съгласно ч.149,ал.1 АПК административните актове могат да се оспорят в 14-дневен срок от съобщаването им. По делото няма спор, че оспореното митническо решение е връчено на управителя на дружеството на 19.08.2026г. известие за доставяне на л. 53 от първоинстанционното дело. Жалбата е получена в Административен съд – Стара Загора на 09.09.2026г. При така изложените доказателства административният съд е приел, че жалбата се явява просрочена и като такава следва да бъде оставена без разглеждане, а производството по делото следва да бъде прекратено – хипотеза по чл. 159,т.5 АПК. Определението на административния съд е правилно. Наведените в частната жалба доводи, че жалба е била депозира в срок на 02.09.2026г. чрез подаването й чрез пощенски оператор, не се споделят от настоящата съдебна инстанция по следните съображения: 1. Пощенският плик, с който е подадена жалбата /л.10 от първоинстанционното дело/ няма ясно видимо пощенско клеймо, от което да става ясно на коя дата и в кой пощенски клон е подадено писмото. 2. Представеното с частната жалба /л.5 от настоящето дело/ удостоверение на „Български пощи“, клон [населено място], п.к.[номер] ,че на 02.09.2026г. е входирана пратка за Административен съд – Стара Загора с подател адвокат Солакова, е в незаверен препис и не съставлява годно писмено доказателство. 3. Дори да се приеме, че същото съставлява писмено доказателство, то не следва да бъде прието за достоверно, доколкото писмото съставлява обикновена пратка, а не пропоръчана пощенска пратка, която се описва по надлежен ред в съответния дневник, за което следва да бъде съставена и съответната разписка, удостоверяваща датата на подаване. 4.От въпросния плик на л.10 по делото по никакъв начин не може да бъде направен извод, че в него се е съдържала жалбата на дружеството против въпросното митническо решение. 5. С оглед данните за адресите на дружеството и на пълномощника му, няма логика писмото да бъде подавано в пощата на [населено място],общ.Стамболийски. 6. Няма и логика ако писмото действително е подадено на 02.09.2026г. в [населено място], то да е доставено в съда в Стара Загора на 09.09.2026г., предвид разстоянието между двете населени места. Предвид гореизложеното следва да бъде прието, че по делото не са налице надлежни доказателства, които да установяват, че преклузивният 14 дневен срок за оспорване на митническия акт е спазен от жалбоподателя . Налице е хипотеза по чл.159, т. 5 АПК и жалбата се явява просрочена. Като е стигнал до същия правен извод и е оставил жалбата без разглеждане, съответно е прекратил производството по делото, Административен съд Стара Загора е постановил едно правилно и законосъобразно определение, което следва да бъде оставено в сила при условията на чл.221,ал.2 във вр. с чл.236 АПК. Водим от горното и на осн. чл. 221,ал.2 във в. с чл.236 АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение, ОПРЕДЕЛИ: ОСНАВЯ В СИЛА определение № 4589 от 30.09.2026г. Административен съд – Стара Загора, I - ви състав, постановено по адм.д. № 1139/2026г. Определението е окончателно и не подлежи на обжалване. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ ЙОРДАН КОНСТАНТИНОВ секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ ПЕТЯ ЖЕЛЕВА /п/ ЛОЗАН ПАНОВ