Определение · № 11224/2026 · дело 5221/2026

9 ноември 2026 г.Актове на ВАСВърховен административен съд

Акт

Вид
Определение
Номер
11224
Година на номера
2026
Дело №
5221/2026

Попитайте асистента за този запис

Безплатно
Два въпроса на седмица, без регистрация.

Текст на акта

По дело 5221 / 2026 ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 11224 София, 09.11.2026 г. Върховният административен съд на Република България - Трето отделение, в съдебно заседание на деветнадесети октомври две хиляди двадесет и шеста година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИСКРА АЛЕКСАНДРОВА ЧЛЕНОВЕ: АГЛИКА АДАМОВА АЛБЕНА РАДОСЛАВОВА при секретар Свилена Маринова и с участието на прокурора Никола Невенчин изслуша докладваното от съдията АГЛИКА АДАМОВА по административно дело № 5221/2026 г. Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба от "Солар-Две“ ЕООД, насочена срещу Решение № 10874/19.03.2026 г. по адм. дело №1717/2025 г. на Административен съд - София-град, с което е прекратено производството по евентуално предявени искове на „Солар-Две“ ЕООД срещу Комисия за енергийно и водно регулиране с правно основание чл. 2в, ал.1,т.1 ЗОДОВ за обезщетение на имуществени вреди - пропуснати ползи за периода 01.01.2024г. – 30.06.2024г. в размер на 61752.34 евро - главница и законни лихви за забава в размер на 5 390.23 евро, считано от 01.07.2024г. до подаване на исковата молба, както и законната лихва от датата на подаване на исковата молба и са отхвърлени исковете с правно основание чл.1 ЗОДОВ за главница и лихви в същия размер за същите периоди. Върховният административен съд, състав на трето отделение счита, че първо следва да се произнесе по касационната жалба в нейната част, която има характер на частна жалба, против съдебното решение в неговата прекратителна част, в която то съответно има характер на определение. В тази част жалбоподателят ангажира твърдения, че неправилно производството е прекратено и че съдът е следвало да се произнесе по съществото на предявените искове. Ответникът – Комисия за енергийно и водно регулиране, чрез процесуален представител, оспорва изцяло касационната жалба, включително относно прекратителната част от решението. Касационната жалба в нейната част, която има характер на частна жалба, е подадена при спазване на процесуалните предпоставки за допустимостта й. Разгледана по същество, е основателна. Исковете на „Солар-Две“ ЕООД срещу Комисия за енергийно и водно регулиране с правно основание чл. 2в, ал.1,т.1 ЗОДОВ за обезщетение на имуществени вреди -пропуснати ползи за периода 01.01.2024г. – 30.06.2024г. в размер на 61 752.34 евро- главница и по чл.86 ЗЗД за законни лихви за забава в размер на 5 390.23 евро, считано от 01.07.2024г. до подаване на исковата молба, както и законната лихва от датата на подаване на исковата молба са предявени като евентуални. За да прекрати производството по тях, съдът е изложил съображения, че за да е допустим иск с посоченото правно основание следва да е налице влязъл в сила административен акт или съдебен акт, по отношение на който се иска да бъде обявен като постановен в противоречие с правото на ЕС или да е налице по отношение на действие, бездействие на административен орган, възможност за частноправен субект, да черпи права директно от съответен акт на ЕС. Съдът е посочил също, че такъв би бил случаят, когато се черпят права от частноправни субекти директно от прякото приложение на регламентите, но не и по отношение на директивите, тъй като те имали пряко действие само и единствено, ако не са транспонирани в националното законодателство. АССГ е приел още, че липсва правна възможност ищецът да се позовава на чл. 4, параграф 3 и чл. 6 параграф 1 и 2 от Директива 2018/2001, тъй като задълженията, произтичащи от тези разпоредби са транспонирани надлежно в националното законодателство и целите, поставени от Директива 2018/2001 са постигнати. Това изключвало осъществяването на фактическия състав на нарушението на правото на ЕС, поради което и иск с посоченото основание е недопустим. Посочено е още, че с нормите на чл. 4, параграф 3 и чл. 6, параграфи 1 и 2 от Директива 2018/2001 не се предоставят права на частноправни субекти, тъй като тези норми не съдържат права с достатъчно определено съдържание. По отношение твърденията на ищеца за нарушение на правото на легитимните му правни очаквания като принцип на правото на ЕС, съдът е приел, че това е въпрос по същество при разглеждане на главния иск, но такова нарушение не кореспондира с допустимостта на иск, обоснован на достатъчно съществено нарушение на правото на ЕС, когато то е извършено при „явно несъобразяване с практиката“ на СЕС в съответната област. В тази връзка са изложени съображения и кога едно нарушение на правото на ЕС е явно съществено и е прието, че съответните хипотези за това не са налице. Накрая съдът е счел и че ищецът няма правен интерес да се позове директно като частноправен субект на посочените от него норми от правото на ЕС. Решението в разглежданата му част има характер на определение и е неправилно. Първо, допустимостта на иска с правно основание член 2в, ал.1,т.1 ЗОДОВ по никакъв начин не зависи от наличието или липсата на административен акт или съдебен акт, влязъл или не в сила, и не е необходимо да се иска, в производството по предявения иск, обявяване на административен или съдебен акт за постановен в противоречие с правото на ЕС. Този извод е формиран при несъобразяване на цялата практика на Съда на ЕС относно извъндоговорната отговорност на държавите-членки, част от която е и цитирана в обжалваното решение, както и в противоречие с вече константната практика на Върховния административен съд. Второ, неясна е сентенцията на съда „или да е налице по отношение на действие, бездействие на административен орган, възможност за частно правен субект, да черпи права директно от съответен акт на ЕС“ в контекста на предявените искове. Трето, въпросите може ли ищецът да се позовава на чл. 4, параграф 3 и чл. 6 параграф 1 и 2 от Директива (ЕС) 2018/2001 на Европейския парламент и на Съвета от 11 декември 2018 година за насърчаване използването на енергия от възобновяеми източници и дали задълженията, произтичащи от тези разпоредби са транспонирани надлежно в националното законодателство и дали целите, поставени от директивата са постигнати са въпроси изцяло по съществото на спора, както и въобще е въпрос по съществото на спора налице ли е фактическият състав на нарушението на правото на ЕС, твърдян в исковата молба. Въпрос по съществото на спора е и обстоятелството дали посочените норми предоставят права на частноправни субекти, в частност дали тези норми имат достатъчно определено съдържание. Четвърто, въпрос по съществото на спора е нарушен ли е принципът на оправданите правни очаквания, както и всички съображения за това кога едно нарушение на правото на ЕС е достатъчно съществено. Пето, правният интерес на ищеца е действително процесуален въпрос, но в случая правният интерес следва ясно от твърденията в исковата молба и от характера на предявените осъдителни искове. Изложеното налага отмяна на решението в частта, в която то има характер на прекратително определение и връщане на делото за произнасяне. След като първоинстанционният съд е отхвърлил главните искове, той дължи разглеждане и произнасяне по съществото на предявените евентуални искове, включително след служебна преценка необходимо ли е отправяне на преюдициално запитване до Съда на ЕС във връзка с правилното решаване на спора. Настоящият състав счита, че едва след надлежното приключване на първоинстанционното производство по всички искове, с които съдът е сезиран, следва да се пристъпи към разглеждане на касационната жалба срещу решението в частта относно отхвърлените главни искове, едновременно с нови подадени касационни жалби срещу решението по съществото на спора по евентуалните искове. В противен случай би се стигнало до неправилно разделяне на производството. Водим от горното, Върховният административен съд, трето отделение ОПРЕДЕЛИ: ОТМЕНЯ ХОДА ПО СЪЩЕСТВО. ОТМЕНЯ Решение № 10874/19.03.2026 г. по адм. дело №1717/2025 г. на Административен съд - София-град, В ЧАСТТА МУ, имаща характер на определение, с която е прекратено производството по евентуално предявени искове на „Солар-Две“ ЕООД срещу Комисия за енергийно и водно регулиране с правно основание чл. 2в, ал.1,т.1 ЗОДОВ и чл.86 ЗЗД. ИЗПРАЩА делото на Административен съд – София-град за произнасяне по предявените евентуални искове по адм. дело №1717/2025 г. по същество. ПРЕКРАТЯВА производството по адм. д. № 5221/2026 г. на Върховния административен съд, трето отделение. След постановяване на съответно решение и изтичане срока за обжалването му делото да се върне на Върховен административен съд за произнасяне по постъпилите касационни жалби. Определението не подлежи на обжалване. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ ИСКРА АЛЕКСАНДРОВА секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ АГЛИКА АДАМОВА /п/ АЛБЕНА РАДОСЛАВОВА

Други данни

Резултат за проверявания акт
Overturned
Проверявани актове
[{"kind":"решение","number":"10874","date":"2026-03-19","case":1717,"year":2025,"court":"Административен съд - София-град"}]
В регистъра от
10.11.2026
Последно в регистъра
10.11.2026