Решение · № 11312/2026 · дело 6977/2026

По дело 6977 / 2026 РЕШЕНИЕ № 11312 София, 10.11.2026 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният административен съд на Република България - Осмо отделение, в съдебно заседание на двадесети октомври две хиляди двадесет и шеста година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВИЛЕНА ПРОДАНОВА ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА ДРАГАНОВА ТАНЯ КОМСАЛОВА при секретар Жозефина Мишева и с участието на прокурора Галина Антова изслуша докладваното от съдията Росица Драганова по административно дело № 6977/2026 г. Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба на „СОТ Аркус Сигурност България“ ЕООД, чрез пълномощника адв. Велкова, срещу Решение № 15017/20.04.2026 г. по адм. д. № 2565/2025 г. по описа на Административен съд София - град. В жалбата са изложени доводи за неправилност на решението като постановено в нарушение на материалния закон и необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът оспорва съдебните изводи за липса на реални доставки по процесните фактури. Твърди че предпоставките за признаване на правото на приспадане на данъчен кредит в случая се установяват при съвкупна оценка на фактите и доказателствата по делото. Намира за ирелевантно обстоятелството, че дружеството не успява да докаже автентичност на оспорените от ответника документи – договори, приемо-предавателни протоколи и РКО. Позовава се на практиката на Съда на Европейския съюз. Отправя искане за отмяна на съдебното решение и постановяване на ново, с което ревизионният акт (РА) да бъде отменен или при условията на евентуалност - делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. Претендира присъждане на сторените разноски в двете инстанции. Ответникът по касационната жалба - директор на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ (ОДОП) София при Централно управление (ЦУ) на Националната агенция за приходите (НАП), чрез юрк. Станчева, я оспорва като неоснователна в хода на делото и моли решението на административния съд да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция. Допълнителни подробни съображения излага в представени писмени бележки. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба със становище за липсата на отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Върховният административен съд, първи състав на Осмо отделение, след преценка по допустимостта на жалбата, правилността на решението на заявените касационни основания и извършена служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от легитимирана страна срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, който е неблагоприятен за нея и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на първоинстанционното производство е бил РА № Р-22002224000791-091-001/26.08.2024 г., издаден от органи по приходите при Териториална дирекция (ТД) на НАП София, потвърден с Решение № 1594/10.12.2024 г. на директора на Дирекция ОДОП София при ЦУ на НАП, с който на „СОТ Аркус Сигурност България“ ЕООД за данъчни периоди от м. 07.2022 г. до м. 02.2023 г. са установени допълнителни задължения по ЗДДС в общ размер на 72 322,81 лв. - главница и законна лихва в размер на 16 851,51 лв. Административният съд е обобщил извършените процесуални действия от органите по приходите, довели до корекция на декларираните резултати с РА, както следва: допълнително начислен ДДС, на основание чл. 86, ал. 1 и ал. 2 вр. чл. 124, ал. 2 ЗДДС, в размер на 2 249,10 лв. поради намерени 8 фактури за продажби, неотразени в отчетните регистри на ревизираното лице; отказан данъчен кредит на основание чл. 71, т. 1 и чл. 114 ЗДДС вр. чл. 78 ППЗДДС, в общ размер на 449,22 лв. по 4 фактури, които са отразени повторно в отчетните регистри; отказан данъчен кредит, на основание чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 69, ал. 1, т. 1 ЗДДС, в общ размер на 58 175,49 лв. по фактурите, издадени от ДЗЗД „Амр Консултинг“, „Нео Билд 8“ ЕООД и „Ел Кам Инженеринг 2020“ ЕООД; начислена лихва за забава, на основание чл. 175 ДОПК вр. чл. 1 ЗЛДТДПДВ, в размер на 99,92 лв. поради неправомерно ползване на право на приспадане на данъчен кредит по фактура № 20...14/28.12.2023 г., издадена от „Коки Шпед-1“ ЕООД. По искане на жалбоподателя по делото е назначена съдебно-счетоводна експертиза (ССЕ) със задачи да бъдат изследвани съпътстващите документи и счетоводните записи за фактурите, издадени от ДЗЗД „Амр Консултинг“, „Нео Билд 8“ ЕООД и „Ел Кам Инженеринг 2020“ ЕООД. Констатациите на вещото лице и използваните първични документи за целите на ССЕ са посочени в решението. След представянето им по делото от страна на жалбоподателя, документите са оспорени от ответника. При проверката по реда на чл. 160, ал. 2 ДОПК съдът е приел, че РА е издаден от компетентни органи по приходите и не са налице основания за прогласяване на нищожност. Приложените ЗВР, РД и РА по делото отговарят на изискванията за форма и съдържание съгласно чл. 113, ал. 1, чл. 117, ал. 1 и чл. 120, ал. 1 ДОПК, като в хода на ревизионното производство не е намерил съществени процесуални нарушения, водещи до незаконосъобразност на акта. По същество решаващият съд е достигнал до заключение за правилно приложение на материалния закон с процесния РА. В отделните части на спора е взел предвид относимите разпоредби на ЗДДС и е обсъдил като недоказани наведените възражения с жалбата. Съгласно изложените мотиви, неотразените 8 бр. фактури за продажби са представени при ревизията от „СОТ Аркус Сигурност България“ ЕООД - с изключение на фактура № 3001/08.08.2022 г. Ревизираното лице недопустимо е ползвало повторно данъчен кредит по 4 бр. фактури, които обаче се дублират. По отношение на издадените фактури от ДЗЗД „Амр Консултинг“, „Нео Билд 8“ ЕООД и „Ел Кам Инженеринг 2020“ ЕООД субективното публично право е обвързано с изискванията на ЗДДС и Директива 2006/112/ЕО на Съвета, да бъде установено осъществяването на облагаемата доставка и последващото ѝ използване за стопански цели. Констатираното от ревизиращите органи не се опровергава при съвкупна преценка на фактите и данните от счетоводната отчетност. В подкрепа на направените изводи са отнесени обстоятелствата, свързани с липсата на информация за начина на възлагане и приемане на работата, неопределеност на предмета на доставките и липсата на други документи освен квитанции към ПКО, удостоверяващи плащане към доставчиците. Обжалваното решение на Административен съд София - град е валидно, допустимо и правилно. Установените факти от първоинстанционния съд са в съответствие със събраните доказателства. Съвкупната преценка и съпоставката на ангажираните доказателства по делото потвърждава крайното заключение за законосъобразност на РА. Развитите оплаквания по чл. 209, т. 3 АПК в касационната жалба са неоснователни. Изводите на решаващия съд по тълкуването и приложението на закона относно правото на приспадане на данъчен кредит, са в унисон с утвърдената практика на националните съдилища и на Съда на ЕС. Разпоредбите на чл. 68, ал. 1 и ал. 2 ЗДДС обуславят възникването на правото на приспадане на данъчен кредит от кумулативното осъществяване на елементите на регламентирания сложен фактически състав в ЗДДС, който наред с притежаването на данъчния документ по чл. 71, т. 1 ЗДДС, включва и установяването на реалното получаване на стоките или извършването на услугите по облагаемата доставка – по арг. от чл. 6, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 ЗДДС. Данъчно задълженото лице е длъжно да представи обективни доказателства, че стоките и услугите действително са му били доставени от данъчно задължени лица за целите на подлежащи на облагане с ДДС негови сделки, по отношение на които то действително е платило ДДС. Тези доказателства могат да включват по-специално документи, държани от доставчици на стоки или услуги, от които данъчно задълженото лице е придобило стоки и услуги и за които е платило ДДС. Оценка, направена вследствие на експертиза, назначена от национална юрисдикция, при необходимост може да допълни посочените доказателства или да подсили тяхната надеждност, но не и да ги замени – т. 44 и т. 45 от решение на СЕС от 21.11.2018 г. по дело C‑664/16. Твърденията на касатора са неясни и вътрешнопротиворечиви. Тъй като въз основа на положителния факт „СОТ Аркус Сигурност България“ ЕООД извлича за себе си благоприятни правни последици, то в негова тежест е било доказването на предвидените условия, за да упражни правото на приспадане на ДДС – арг. от чл. 154, ал. 1 ГПК във вр. с § 2 ДР ДОПК. Доказателствената тежест в случая е разпределена правилно между страните, което важи и за откритото производство по реда на чл. 193 ГПК по молба на процесуалния представител на ответника от о.с.з. на 11.11.2025 г. Представените от дружеството-жалбоподател документи в хода на делото – преобладаващата част от процесните фактури, договори с тримата доставчика, приемо-предавателни протоколи по договорите с „Ел Кам Инженеринг 2020“ ЕООД и квитанции към ПКО, са изключени от доказателствата по делото с протоколно определение от 24.03.2026 г. въз основа на изричното изявление на процесуалния му представител, че няма да се ползва от тях. Обосновано съдът е приел, че по делото не е проведено главно и пълно доказване на отречените факти от органите по приходите – наличие на реални доставки между дружеството-жалбоподател, от една страна и от друга ДЗЗД „Амр Консултинг“, „Нео Билд 8“ ЕООД и „Ел Кам Инженеринг 2020“ ЕООД. Констатациите в ССЕ не спомагат за изясняване на фактическата обстановка. Неправилно касаторът счита, че плащането към доставчиците се доказва чрез отговора на вещото лице за вписани нулеви салда по счетоводните регистри. Единствената индиция за реалност на стопанските операции с предмет „съгласно договор и протокол“, „на основание договор и протокол за охранителни дейности“ и „комисионна по договор“, се свежда до деклариране на фактурите в отчетните регистри и СД за ДДС на дружествата (с изключение на фактура 0…12541/01.09.2022 г. от доставчика ДЗЗД „Амр Консултинг“), както и твърденията за връзка на доставките със стопанската дейност през ревизираните данъчни периоди. Неясен остава не само предметът на сделките, но и тяхното възлагане, механизмът на изпълнение и отчитане. Касаторът не излага съображения във връзка с установените задължения за косвен данък с РА на основание чл. 86, ал. 1 и ал. 2 вр. чл. 124, ал. 2 ЗДДС, в размер на 2 249,10 лв. и на основание чл. 71, т. 1 и чл. 114 ЗДДС вр. чл. 78 ППЗДДС, в общ размер на 449,22 лв. Мотивите на първоинстанционния съд в тази част на спора се споделят като издържани от фактическа и правна страна на основание чл. 221, ал. 2, изр. второ АПК. След проверка на заявените касационни пороци и служебна за приложението на материалния закон настоящата инстанция намира, че не са налице основания по чл. 209, т. 3 АПК за отмяна на съдебния акт. Решението на първоинстанционния съд като правилно, следва да бъде оставено в сила при условията на чл. 221, ал. 2 АПК. Предвид изхода на делото и своевременното искане на процесуалния представител на ответника, на НАП се следват разноски за юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция в размер от 80 евро, на основание чл. 161, ал. 1, изр. 3 и изр. 4 ДОПК, изм. ДВ бр. 17 от 2026 г. Водeн от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1, пр. първо АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 15017/20.04.2026 г. по адм. д. № 2565/2025 г. по описа на Административен съд София - град. ОСЪЖДА „СОТ Аркус Сигурност България“ ЕООД, ЕИК 204858920, да плати на Национална агенция за приходите юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция в размер на 80 (осемдесет) евро. Решението е окончателно. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ СВИЛЕНА ПРОДАНОВА секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ РОСИЦА ДРАГАНОВА /п/ ТАНЯ КОМСАЛОВА