Определение · № 11206/2026 · дело 10973/2026

По дело 10973 / 2026 ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 11206 София, 06.11.2026 г. Върховният административен съд на Република България - Второ отделение, в закрито заседание в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИНА СОЛАКОВА ЧЛЕНОВЕ: МАРИЕТА МИЛЕВА БРАНИМИРА МИТУШЕВА при секретар и с участието на прокурора изслуша докладваното от председателя ГАЛИНА СОЛАКОВА по административно дело № 10973/2026 г. Производството е по чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по частна жалба на Е. Л. М. и Д. Л., чрез адв. Г. Хакъ, срещу определение № 1168 от 16.09.2026 г. по адм. дело № 291/2026г. на Административен съд - Силистра, с което е оставено без разглеждане искането им за спиране на предварителното изпълнение на Разрешение за строеж № 61 от 21.07.2026 г., издадено от главния архитект на Община Дулово. С доводи за неправилно прилагане нормата на чл.166,ал.2 АПК се претендира отмяна на определението със законните последици. Ответникът не изразява становище по частната жалба. Върховният административен съд, второ отделение намира частната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежни страни, в срок и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, а разгледана по същество - неоснователна. С обжалваното определение е оставено без разглеждане искането на частните жалбоподатели за спиране на основание чл.166 АПК на предварителното изпълнение на Разрешение за строеж № 61 от 21.07.2026 г., издадено от главния архитект на Община Дулово. Първоинстанционният съд е приел, че искането е процесуално недопустимо, тъй като оспореното в производството разрешение за строеж не съдържа изрично допуснато предварително изпълнение по реда на чл.60 АПК, а по силата на закона жалбата спира изпълнението му. Така постановеното определение е правилно и законосъобразно. Обоснован и съобразен с постоянната съдебна практика на Върховния административен съд е изводът на първоинстанционния съд, че оспореният индивидуален административен акт /Разрешение за строеж/ не попада сред изрично визираните актове в чл. 217, ал. 1 ЗУТ, поради което на основание на чл. 166, ал. 1 от АПК, изпълнението на акта се спира до приключване на съдебното производство, образувано по допустимо оспорване,т.е. жалбата има суспензивен ефект. Възражението по частната жалба,че процесното Разрешение за строеж е породило правни последици, без да е влязло в сила и се извършват строително-монтажни работи в имота, е ирелевантно в настоящето производство, а цитираната съдебна практика на Върховния административен съд не отговаря въобще на материята по ЗУТ и не касае настоящия спор. Произволното цитираните две определения в частната жалба се отнасят до актове на социално подпомагане и данъци. С оглед на изложеното, обжалваното определение като правилно следва да бъде потвърдено, а частната жалба – оставена без уважение като неоснователна. Водим от горното, Върховният административен съд, второ отделение ОПРЕДЕЛИ: ОСТАВЯ В СИЛА определение № 1168 от 16.09.2026 г. по адм. дело № 291/2026г. на Административен съд - Силистра. Определението е окончателно. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ ГАЛИНА СОЛАКОВА секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ МАРИЕТА МИЛЕВА /п/ БРАНИМИРА МИТУШЕВА