Решение · № 11269/2026 · дело 9066/2026

По дело 9066 / 2026 РЕШЕНИЕ № 11269 София, 09.11.2026 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният административен съд на Република България - Четвърто отделение, в съдебно заседание на четиринадесети октомври две хиляди двадесет и шеста година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА ГЪРБАТОВА ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ РАДЕВА ВЛАДИМИР ПЪРВАНОВ при секретар Радиана Андреева и с участието на прокурора изслуша докладваното от съдията Владимир Първанов по административно дело № 9066/2026 г. Производството е по реда на чл. 216 от ЗОП във вр. чл. 208 и следващите от АПК. Образувано е по касационна жалба на „Вадим“ ООД, против решение № 752/06.08.2026 г., постановено от Комисията за защита на конкуренцията по преписка № КЗК-617/2026 г. В жалбата се твърди, че решението е изцяло незаконосъобразно, необосновано и неправилно, като издадено при нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила. Твърди се, че извода на КЗК за съобразяване на приложимото законодателство по отношение определяне на работната заплата за нощен труд и в празнични дни в офертите на класираните на първо и второ място участници е неправилен и несъобразен с изискванията на приложимата Наредба за структурата и организацията на работната заплата /НСОРЗ, Наредбата/. Не били взети предвид представените от жалбоподателя в тази връзка становища на Главна инспекция по труда и Министерство на труда и социалната политика. Поддържа становището си, че работната заплата за нощен труд следва да се изчислява след прилагане на коефициента, предвиден в чл. 9 от Наредбата. При полагане на труд по време на официални празници също следвало да се извършва приравняване на полагания нощен труд с дневен, като трудовото възнаграждение включвало освен работна заплата и допълнителни възнаграждения с постоянен характер и следвало да се удвоява надбавката за нощен труд по чл. 8 от Наредбата. С оглед основателност на жалбата по отношение изпълнение на изискванията на законодателството за определяне на работната заплата и допуснато в тази връзка нарушение от първите двама класирани участници, се излагат доводи за незаконосъобразност на решението и по отношение на решението на възложителя за отстраняване на жалбоподателя от участие в процедурата. Налице било допуснато съществено нарушение, изразяващо се в посочване в системата ЦАИС на по-късна дата на отваряне на ценовите предложения на участниците, което създавало неяснота относно хронологията та действията на помощната комисия. Иска отмяна на обжалваното решение и връщане на преписката на възложителя за продължаване на производството от последното законосъобразно действие или прекратяване на процедурата на основание чл. 110, ал.1, т.5 от ЗОП. Претендира присъждане на разноски. Ответникът – Директор на Областно пътно управление - Разград оспорва жалбата и моли да бъдат отхвърлена като неоснователна. Производството пред Комисията за защита на конкуренцията е образувано по жалба на „Вадим“ ООД срещу Решение № D56036184 от 10.06.2026 г. на директора на Областно пътно управление - Разград за определяне на изпълнител по процедура за възлагане на „открита“ обществена поръчка с предмет: „Осъществяване на охрана със сигнално-охранителна техника /СОТ/ и жива невъоръжена охрана на имоти - държавна собственост, стопанисвани от АПИ - ОПУ Разград“, открита с Решение № F819302 от 07.04.2026 г. на възложителя. С оспореното пред съда решение, КЗК е оставила жалбата без уважение. За да се произнесе е приела за установено, че процедурата е открита с Решение № F819302 от 07.04.2026 г. на възложителя и има за предмет „Осъществяване на охрана със сигнално-охранителна техника /СОТ/ и жива невъоръжена охрана на имоти - държавна собственост, стопанисвани от АПИ - ОПУ Разград“. Твърденията на „Вадим“ ООД за несъответствие на офертите на „Ловец-01“ ЕООД и „Саламандър-АСО“ ООД с изискванията на възложителя са определени като неоснователни. При съобразяване с разпоредба на чл. 8 от НСОРЗ, КЗК е приела, че допълнително трудово възнаграждение за нощен труд задължително да се заплаща за реално отработените нощни часове, а не за часове, чрез които нощният труд се приравнява към дневен, посредством използването на коефициента по чл. 9, ал. 2 от НСОРЗ. Преобразуването на нощните часове в дневни имало за цел изчисляване нормата на работното време, установяване на положен извънреден труд, за който работодателят дължи допълнително възнаграждение. Твърденията на жалбоподателя, че допълнително трудово възнаграждение за нощен труд се начислява върху часовете нощен труд, приравнени към дневен не било съобразено с разпоредбата на чл. 8 от НСОРЗ, поради което заключението на „Вадим“ ООД, че ценовите оферти на „Ловец-01“ ЕООД и на „Саламандър-АСО“ ООД, в частта относно допълнително трудово възнаграждение за нощен труд не покриват законоустановения минимум, е прието за неоснователно. Твърденията за незаконосъобразност на изчисляването от страна на помощната комисия на възложителя, на допълнителното трудово възнаграждение за труд на официални празници също са определени като неоснователни. КЗК е приела, че според закона допълнителното трудово възнаграждение за труд на официални празници задължително да се заплаща върху уговореното трудово възнаграждение, като липсва изискване, за удвояване и на надбавката за отработените нощни часове (включително заплащането да включва и отработените часове нощен труд, приравнени към дневен, чрез използването на приложимия коефициент). Взето е предвид Становище № 26-00-22/07.01.2026 г. на Министерството на труда и социалната политика, според което „Съгласно чл. 264 от КТ за работа през дните на официалните празници, независимо дали представлява извънреден труд или не, на работника или служителя се заплаща според уговореното, но не по-малко от удвоения размер на трудовото му възнаграждение. Това увеличено възнаграждение се дължи от работодателя независимо от въведената система за организация и отчитане на работното време. Доплащането се изчислява върху трудовото възнаграждение, уговорено в индивидуалния трудов договор – основната заплата и допълнителните трудови възнаграждения с постоянен характер, като то следва да се начислява и заплаща за месеца, в който има положен труд на официален празник“. От соченото от жалбоподателя становище на Министерство на труда и социалната политика и от текстовете на чл. 15, ал. 1 и ал. 2 от НСОРЗ можело да се направи заключение, че възнаграждения, които варират, т.е. които не са с постоянен характер, а зависят от броя отработени часове нощен труд, в конкретния месец, не се възприемат като „трудово възнаграждение“, по смисъла на чл. 264 от КТ. За неоснователно е прието и твърдението, че е налице съществено нарушение при провеждането на процедурата, което не може да бъде отстранено, без това да промени условията, при които е обявена, по смисъла на чл. 110, ал. 1, т. 5 от ЗОП, състоящо се в разминаване в датите на отваряне на ценовите предложения на участниците, момента на изискване на разяснения от участниците по предложенията в тази им част и действията на помощната комисия през периода от изпращане на съобщение за декриптиране на ценовите предложения до датата, на която това е сторено 10.06.2026 г. КЗК е установила, че след като всеки от икономическите оператори е декриптирал ценовата си оферта, в определения срок – 22.05.2026 г., председателят на комисията на възложителя е отворил ценовите оферти на всички допуснати до този етап участници на 22.05.2026 г. в 16:00 часа, като от този момент комисията е имала достъп до съдържанието на предложенията, като последните са били налични и в публичната преписка на поръчката. Установеното несъответствието в датите за отваряне на ценовите предложения не обосновава прекратяване на процедурата, тъй като не се е отразило на възможността на участниците, в това число и на жалбоподателя, да предоставят ключа за декриптиране на ценовите си предложения. Липсвала неравнопоставеност, тъй като всички оферти са декриптирани едновременно. С оглед датата на декриптиране на ценовите предложения, изискването на разяснения от „Ловец-01“ ЕООД и „Саламандър-АСО“ ООД, касаещи ценовите им предложения, осъществено на 03.06.2026 г., следвало по време декриптирането, поради което не можело да се приеме, че е налице противоречие в хронологията. КЗК е приела, че за „Вадим“ ООД не е налице правен интерес от оспорване на отстраняването му от участие в процедурата, тъй като при липса на установени нарушения, водещи до незаконосъобразност на решението на възложителя за класиране на първите двама участници, както и с оглед обстоятелството, че предложените от тях цени за изпълнение са по-ниски, отмяна на решението в частта относно отстраняването на жалбоподателя не би могла да доведе до промяна в крайното класиране в негова полза. Прието е, че при евентуална отмяна на обжалваното решение, най-благоприятният възможен правен резултат за „Вадим“ ООД би бил класирането му на трето място, тъй като ценовата му оферта е по-висока, в сравнение с ценовите предложения на „Ловец-01“ ЕООД и „Саламандър-АСО“ ООД. Съобразен е текста на чл. 112, ал. 3 от ЗОП, според който възложителят може да измени влязлото в сила решение в частта за определяне на изпълнител и с мотивирано решение да определи втория класиран участник за изпълнител, но не и класираният на трето място. Жалбата е подадена от участник в производството пред КЗК, срещу подлежащ на оспорване, неблагоприятен за него акт и в сроковете по ЗОП, поради което е процесуално допустима. По същество е неоснователна по следните съображения: Настоящият съдебен състав споделя извода на КЗК, че помощната комисия на възложителя е съобразила изискванията на Наредба за структурата и организацията на работната заплата по отношение на включените в предложенията на класираните участници допълнителни трудови възнаграждения за нощен труд при изпълнение на премета на обществената поръчка. Според разпоредбата на чл. 8 от приложимата наредба, за всеки отработен нощен час или за част от него между 22,00 ч. и 6,00 ч. на работниците и служителите се заплаща допълнително трудово възнаграждение за нощен труд в размер не по-малък от 0,15 на сто от минималната работна заплата, установена за страната. В текста не е включено изискване за приравняване на положените часове нощен труд към дневен, както се е твърдяло в жалбата, станала повод за образуване на контролното производството пред КЗК. Правилно и обосновано в оспореното решение е прието, че в приложимата разпоредба се използва термина „отработен нощен час“, като целта на приравняването на нощният труд към дневен, чрез определения в чл. 9, ал. 2 от Наредбата коефициент е необходимо за да се прецени спазването на нормата на работното време, тъй като надвишаването ѝ генерира задължение на работодателя за заплащане на извънреден труд. Следва да се сподели обективираното в оспореното решение становище, че допълнителното заплащане по смисъла на чл. 8 от Наредбата има за цел компенсиране на физиологичното натоварване, вредните последици за здравето и нарушеното социално ежедневие на работника от полаганите действително отработени часове нощен труд. При така определената правна рамка и установените в хода на производството обективни данни за определяне на размера на възнагражденията за нощен труд в офертите на класираните участници, твърденията на „Вадим“ ООД, че ценовите оферти на „Ловец-01“ ЕООД и на „Саламандър-АСО“ ООД, в частта допълнително трудово възнаграждение за нощен труд, не покриват законоустановения минимум правилно и обосновано е прието за неоснователно и некореспондиращо с приложимата правна уредба. Липсва спор, че размера на работната заплата е обусловен от отработените часове за съответен период. При запознаване със съдържанието на представеното пред КЗК становище на ИА „Главна инспекция по труда“, не се установява изложено разяснение, което да води до извод за необходимост от приравняване на часовете положен нощен труд към дневен при определяне на допълнително възнаграждение за нощен труд. Напротив, изрично е посочена нормата на чл. 8 от Наредбата, като е конкретизирано, че се дължи допълнително трудово възнаграждение за „отработен нощен час или за част от него между 22.00 ч. и 6.00 ч“, без да е посочена каквато и да е необходимост от приравняването му с коефициент по чл. 9 към дневен. Освен описаното следва да се отбележи, че в същото е отбелязано, че агенцията е извън кръга на субектите, които имат право да дават задължително тълкуване на приложимия подзаконов нормативен акт, което изключва задължителност за съобразяване с изложените в него позиции по отношение на приложението на текстовете от Наредбата. Описаното по-горе важи изцяло и за съдържанието и значението на представеното изложение на директор на дирекция ТПООУТ при Министерство на труда и социалната политика, поради което не следва да се преповтаря. Обосновани са изводите на КЗК и относно твърденията на жалбоподателя за допуснати грешки от комисията на възложителя по отношение на предвиденото възнаграждение от класираните участници в дните, обявени за национални празници. При осъществената проверка за съответствие на заложеното от двете дружества трудово възнаграждение, помощния орган е взел предвид, че съобразно чл. 264 от КТ за работа през дните на официалните празници, независимо дали представлява извънреден труд или не, на работника или служителя се заплаща според уговореното, но не по-малко от удвоения размер на трудовото му възнаграждение. Така разписаното от законодателя правило не предвижда изрично, че при положен труд по време на официални празници, следва да се удвоява и надбавката за отработените нощни часове, както и че същите следва да бъдат приравнявани на дневен труд. Както по-горе беше описано, надбавката е предвидена с цел компенсиране на неблагоприятни последици, свързани с повишено физиологичното натоварване и нарушеното социално ежедневие на работника. Удвояването на трудовото възнаграждение за работа по време на официални празници е предвидено именно за да компенсира възможният физически и социален дискомфорт в по-голяма степен от предвидената минимална надбавка от 0,15% по чл. 8 от Наредбата. При работата си помощната комисия е изчислила часовете, в които ще бъде положен нощен труд по време на официални празници средно годишно от един работник и не е установила нарушения на трудовото законодателство. Предвид описаното следва да се сподели извода на КЗК, че дружествата „Ловец-01“ ЕООД и „Саламандър-АСО“ ООД са съобразили законовите изисквания при включване като задължителен разход за изпълнение на дейностите по обществената поръчка, суми за допълнително трудово възнаграждение за труд на официални празници. Не се оспорва от страните в производството, че съобщение за декриптиране на ценовите предложения е изпратено едновременно до всички участници на 20.05.2026 г. в 16:42 ч., като последните са го съобразили и са декриптирал ценовите си оферта, в определения срок. Председателят на комисията на възложителя е отворил ценовите оферти на всички допуснати до този етап участници на 22.05.2026 г. в 16:00 часа. Липсва спори и, че при отваряне на публичната преписка на поръчката като дата на отваряне на ценовите предложения се сочи 10.06.2026 г. Това обстоятелство правилно е преценено като несъществено за преценка на законосъобразността на процедурата, тъй като не влияе върху правата на участниците и не води до риск от увреждане на интересите на който и да е от тях. Обоснован е извода, че не е допусната неравнопоставеност между участниците, тъй като всички оферти са декриптирани едновременно. След осъществяване на това действие, на 03.06.2026 г. са изискани разяснения по отношение на ценовите предложения на „Ловец-01“ ЕООД и „Саламандър-АСО“ ООД, т.е. налице е хронологична последователност в действията на помощната комисия по изясняване на релевантни за производството обстоятелства, свързани с начина на определяне на трудовите възнаграждения на работниците. При горните изводи за неоснователност на касационната жалба поради липса на несъответствия на предложенията на класираните на първо и второ място дружества с изискванията на възложителя и приложимото законодателства, съдът намира, че и в настоящото производство не следва да бъдат обсъждани твърденията за неправилно отстраняване на жалбоподателя от участие в производството по възлагане на обществената поръчка. В тази връзка обосновано и при съобразяване на нормата на чл. 112, ал. 3 от ЗОП, КЗК е достигнала до извод, че дори и да се установи, че дружеството е незаконосъобразно отстранено, това не би довело до промяна в правното му положение по процесната процедура, тъй като при съобразяване с предлаганата от „Вадим“ ООД по – висока от другите двама участници цена, дружеството не може да бъде класирано на първо или второ място, респективно - да бъде избрано за изпълнител. Така формулираният в оспореното решение извод се споделя изцяло от настоящата съдебна инстанция. С оглед гореизложеното, съдът намира, че при постановяване на обжалваното решение не са допуснати сочените в касационната жалба нарушения, изводите на Комисията за защита на конкуренцията намира за обосновани и законосъобразни, поради което решението следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора искането на касационния жалбоподател за присъждане на разноски по делото са неоснователни и следва да бъдат оставени без уважение. Ответника в настоящото производство не претендира присъждане на разноски. Водим от горното и на основание чл.221, ал.2, предложение първо от АПК вр. чл.216, ал.6 и ал.7 от ЗОП, Върховният административен съд, четвърто отделение РЕШИ: ОСТАВЯ В СИЛА Решение 752/06.08.2026 г., постановено от Комисията за защита на конкуренцията по преписка № КЗК-617/2026 г. Решението е окончателно. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ ДИАНА ГЪРБАТОВА секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ МАРИЯ РАДЕВА /п/ ВЛАДИМИР ПЪРВАНОВ