Решение · № 11217/2026 · дело 5839/2026

По дело 5839 / 2026 РЕШЕНИЕ № 11217 София, 09.11.2026 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният административен съд на Република България - Шесто отделение, в съдебно заседание на двадесет и втори октомври две хиляди двадесет и шеста година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЮЛИЯ ТОДОРОВА ЧЛЕНОВЕ: СЛАВ БАКАЛОВ МИГЛЕНА НИКОЛОВА при секретар Мариана Салджиева и с участието на прокурора изслуша докладваното от председателя Юлия Тодорова по административно дело № 5839/2026 г. Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба, подадена от „Специализирани болници за рехабилитация – Национален комплекс“ ЕАД със седалище в гр. София против Решение № 13946/09.04.2026 г. на Административен съд София – град, постановено по адм. дело № 2467 /2026 г., с което е отхвърлена жалбата на „Специализирани болници за рехабилитация – Национален комплекс“ ЕАД със седалище в гр. София срещу т. І, 2 от заповед за налагане на санкции на директора на РЗОК – Стара Загора с № РД-25ЗС-24-2 от 22.01.2026 г., като неоснователна. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на първоинстанционния съдебен акт поради противоречие с материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. С оглед на всички релевирани касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК жалбоподателят претендира за отмяна на решението на Административен съд София – град и разрешаване на спора по същество, като се отмени обжалвания административен акт. Ответникът по касационната жалба – директорът на Районна здравноосигурителна каса –Стара Загора, изразява становище за неоснователност на същата и за правилност на решението на административния съд. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 АПК е неоснователна. С Решение № 13946/09.04.2026 г. на Административен съд София – град, постановено по адм. дело № 2467 / 2026 г., е отхвърлена жалбата на „Специализирани болници за рехабилитация – Национален комплекс“ ЕАД със седалище в гр. София срещу т. І,2 от заповед за налагане на санкции на директора на РЗОК – Стара Загора с № РД-25ЗС-24-2 от 22.01.2026 г., като неоснователна. Решението е правилно. По делото е установено, че със заповед № РД-18-1499/24.11.2025 г. , издадена на основание чл. 72, ал. 2, 3 и 10 от Закона за здравното осигуряване /ЗЗО/, чл. 438, ал. 3 от НРД за МД 2023-2025 г. и чл. 11 от Инструкция № РД-16-46/03.07.2023 г. за условията и реда за осъществяване на контрол по чл. 72, ал. 2-8 ЗЗО, директорът на РЗОК – Стара Загора е наредил да бъде извършена проверка на жалбоподателя със задача: „Контрол по изпълнение на договора на лечебното заведение за оказване на болнична помощ по КП в съответствие с НРД за МД за 2023-2025 г“. Според данните по делото от пациентите на лечебното заведение за проверявания период е била поискана и заплатена „такса за предварителна обработка на документи преди хоспитализация с цел прецизиране на противопоказанията по т. 5 от ПЗР на Наредба за осъществяване правото на достъп до медицинска помощ“ в размер на 35лв. всяка. По делото са представени фактури към всяка ИЗ, които са издадени в деня на приема. Първоинстанционният административен съд е установил, че в съдържанието на Наредба №9 за осъществяване на правото на достъп до медицинска помощ липсва такава точка и такава такса /само Наредбата/. Според съда изискването на такса за тази услуга е нарушение на чл. 30 от НРД за МД 2023-2025 г. и неспазване на условията и реда за оказване на медицинска помощ по чл. 55, ал. 2, т. 3 и т. 5 ЗЗО. Видно от разпоредбата на чл. 33, т. 4 от НРД за МД 2023-2025 г. изпълнителите на медицинска помощ се задължават да не изискват плащане или доплащане от осигуреното лице за видове медицинска дейност, която е заплатена от НЗОК, извън предвидената сума, с изключение на медицински изделия за определени КП/АПр/КПр, в които изрично е посочено. С разпоредбата на чл. 30 от НРД за МД 2023-2025 г. е предвидено, че изпълнителите на медицинска помощ осъществяват дейността си съгласно изискванията на Закона за лечебните заведения, Закона за здравното осигуряване, Закона за здравето, Кодекса на професионалната етика, Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина, подзаконови нормативни актове и НРД. От анализа на цитираните разпоредби на НРД за МД за 2023 г. – 2025 г. следва, че лечебното заведение няма основание да събира такса от пациенти на лечебното заведение, за обработка на документи при планова хоспитализация по клинични пътеки. Противното би нарушило обезпечаването на осигурените лица с медицинска помощ в рамките на гарантиран пакет услуги от НЗОК. По този начин не се изпълняват и изискванията, заложени в НРД, изпълнителите на медицинска помощ да осигуряват на ЗОЛ медицинска помощ по вид, обем и качество, съответстваща на договорената, както и да извършват качествено и пълно документиране на оказаната от тях медицинска помощ, съгласно условията на НРД. Установените нарушения засягат здравноосигурителните права на пациентите, които са част от законовите гаранции за зашита на здравето на гражданите. Правилно първоинстанционният административен съд е приел, че в чл. 24а от Наредбата са изчерпателно посочени допълнителните услуги, които подлежат на заплащане извън пакета, заплащан от НЗОК, при поискване от пациента. В случая таксата, която е поискана от пациентите, за обработка на документи преди хоспитализацията на ЗОЛ, не попада в дейностите посочени в последно цитираната разпоредба. Така вменена като задължение на ЗОЛ преди хоспитализацията му, ако не бъде заплатена от него, това обстоятелство ще ограничи достъпа му до болнична помощ, защото при неплащането й ЗОЛ няма да бъде хоспитализирано от лечебното заведение. Според чл. 24а от Наредбата допустимо доплащане за осъществяването на правото на достъп до медицинска помощ, са следните допълнително поискани услуги, включващи:1. подобрени битови условия - самостоятелна стая, в цената на която се включват всички допълнителни битови условия, със или без придружител по желание на пациента; 2. допълнително обслужване, свързано с престоя на пациента в лечебното заведение, извън осигурените здравни и общи грижи - самостоятелен сестрински пост, допълнителен помощен персонал, меню за хранене по избор, съобразено със съответния лечебно-диетичен режим; 3. избор на лекар или екип от медицински специалисти. Поради задължението на лечебното заведение, което то е поело по силата на чл. 304, ал.1 от НРД за МД за 2023 – 2025 г., то не може да откаже лечение на лицето под предлог, че лечението му в един от филиалите му е противопоказно за този пациент. Правилно съдът е достигнал до извод, че посоченото обстоятелство не освобождава касатора от задължението да осигури лечение на ЗОЛ, което не е противопоказно за този пациент в същия или друг филиал. В допълнение поисканата такса, която следва да бъде заплатена от ЗОЛ е в противоречие с правилото на чл. 5, т. 9 ЗЗО, според която разпоредба задължителното здравно осигуряване се осъществява на принципа на наличие на пакет от здравни дейности, гарантиран от бюджета на НЗОК и процесната такса е събрана неправомерно от пациентите, въз основа на чиито сигнали е извършена проверката в лечебното заведение. Относно размера на наложената санкция следва да се посочи, че когато изпълнител на болнична медицинска помощ наруши условията и реда за оказване на медицинска помощ по чл. 55, ал. 2, т. 2 ЗЗО, определени в НРД, управителят на НЗОК, съответно директорът на РЗОК, налага санкция "финансова неустойка" в размер от 200 до 500 лв., на основание чл. 455, ал. 3 от НРД. В случая административният съд обосновано и законосъобразно е приел, че размерът на санкцията е мотивиран от административния орган и е в рамките на нормативноустановените параметри. С оглед на изложените по-горе съображения настоящата касационна инстанция намира, че първоинстанционният административен съд правилно е заключил, че оспореният административен акт не страда от пороците по чл. 146 АПК, като издаден от компетентен орган, в предвидената форма, при спазване на административнопроизводствените правила, след точно прилагане на материалноправните разпоредби и в съответствие с целта на закона /Решение № 7987 от 14.07.2026 г. по адм. д. № 3608/2026 г., VІ отд. на ВАС/. С оглед изложеното настоящият състав на Върховния административен съд, шесто отделение намира, че обжалваното решение е правилно и не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 АПК касационната инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, шесто отделение РЕШИ: ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 13946/09.04.2026 г. на Административен съд София – град, постановено по адм. дело № 2467 / 2026 г. Решението е окончателно. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ ЮЛИЯ ТОДОРОВА секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ СЛАВ БАКАЛОВ /п/ МИГЛЕНА НИКОЛОВА