Решение · № 11326/2026 · дело 7490/2026

По дело 7490 / 2026 РЕШЕНИЕ № 11326 София, 10.11.2026 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният административен съд на Република България - Първо отделение, в съдебно заседание на трети ноември две хиляди двадесет и шеста година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЙОРДАН КОНСТАНТИНОВ ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЯ ЖЕЛЕВА ЛОЗАН ПАНОВ при секретар Благовеста Първанова и с участието на прокурора изслуша докладваното от съдията Петя Желева по административно дело № 7490/2026 г. Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. АПК, във връзка с чл. 160, ал. 7 ДОПК. Образувано е по касационна жалба на „Витасан“ ЕООД, чрез адв. А. Сираков, срещу Решение № 1763 от 01.06.2026 г., постановено по адм. дело № 744/2025 г. по описа на Административен съд – Плевен, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Ревизионен акт № Р-04001524005327-091-001/02.06.2025 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - Велико Търново, потвърден с Решение № 103/12.08.2025 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчноосигурителна практика" /ОДОП/ - Велико Търново, с който на „Витасан“ ЕООД за данъчни периоди м.06.2024г., м.07.2024г. и м. 08.2024г. са установени допълнителни задължения за ДДС общо в размер на 28 668,00 лв. и лихви общо в размер на 3089,32 лв., в резултат на отказано право на приспадане на данъчен кредит. В касационната жалба се съдържат оплаквания за неправилност на обжалваното решение, поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и необоснованост, представляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Излагат се съображения, че с оспореното решение са приети безкритично твърденията на ответника, приемайки ги за доказани. Неправилно съдът, след като е открил производство по оспорване на фактури и приемо-предавателни протоколи, счел, че верността на съдържанието им и автентичността им не е доказана, без да съобрази от една страна, че това са официални документи и тежестта на доказване пада върху страната, която ги оспорва, а от друга, че с представената декларация от И. Ц., като представляващ доставчика „Ебион“ ЕООД автентичността на оспорените документи е потвърдена. Иска се отмяната на съдебния акт и постановяване на друг, с който се отмени РА. В съдебно заседание, жалбата се поддържа от адв. Сираков и се претендират разноски за двете инстанции. Ответникът - директорът на Дирекция "ОДОП“ – Велико Търново при ЦУ на НАП, в писмен отговор, чрез гл. юрисконсулт Василева, изразява становище за неоснователност на касационната жалба и за правилност на решението. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение за касационното производство в размер на 345,12 евро. Върховният административен съд, първо отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения: С оспореното решение на Административен съд (АС) – Плевен е отхвърлена жалбата на „Витасан“ ЕООД против Ревизионен акт (РА) № Р-04001524005327-091-001/02.06.2025 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - Велико Търново, потвърден с Решение № 103/12.08.2025 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчноосигурителна практика" /ОДОП/ - Велико Търново, с който на „Витасан“ ЕООД за данъчни периоди м.06.2024г., м.07.2024г. и м. 08.2024г. са установени допълнителни задължения за ДДС общо в размер на 28 668,00 лв. и лихви общо в размер на 3089,32 лв., в резултат на отказано право на приспадане на данъчен кредит по 20 бр. фактури, издадени от „Ебион“ ЕООД с предмет на доставка - различни видове медицински изделия, като инвалидни колички, тоалетни столове, проходилки, перуки, говорни апарати, антидекубитални дюшеци, сая и ходила за ортопедични обувки и други. Първоинстанционният съд е описал подробно установената фактическа обстановка по време на ревизията – издадените заповеди за възлагане на ревизия, извършените действия по събиране на доказателства, констатациите на органа по приходите за липса на реални доставки по фактурите, издадени от доставчика „Ебион“ ЕООД, обосновали отказ за признаване на право на данъчен кредит. Съдът е приел, че РА е издаден от компетентни органи по приходите, в изискуемата писмена форма и в съответствие с материалния закон. За да обоснове извода си за материална законосъобразност на РА, АС приел следното: Спорен е бил въпроса дали доставките на стоки - различни видове медицински изделия, като инвалидни колички, тоалетни столове, проходилки, перуки, говорни апарати, антидекубитални дюшеци, сая и ходила за ортопедични обувки и други са извършени от посоченият във фактурите доставчик „Ебион“ ЕООД. Приел е, че за предаването на стоките, от страна на жалбоподателя са представени 20 броя приемо-предавателни протоколи (ППП), автентичността на които не е потвърдена след открито производство по оспорването им. В тази връзка е прието, че протоколите са частни документи и в производството по оспорването им, съгласно чл.193, ал.3, изр.2 от ГПК , тежестта за доказване на истинността им пада върху страната, която ги е представила. В случая, въпреки указаната на жалбоподателя доказателствена тежест, доказателства от него не са представени. Прието е, че представената декларация от И. Ц., като представляващ доставчика „Ебион“ ЕООД, че същият е подписал всички документи при сделки с дружеството – жалбоподател, не доказва, че лицето е подписало именно оспорените приемо- предавателни протоколи. На следващо място, АС приел, че са налице и редица други факти и обстоятелства, които сочат нереалност на фактурираните доставки на стоки от посочения доставчик „Ебион“ ЕООД. Приел, че ППП не са съставени на датите посочени в тях, доколкото въз основа на писмо на директор на ОДМВР - Велико Търново се установило, че Е. А. К. – управител на ревизираното дружество е напуснал РБ през ГКПП Капитан Андреево на 26.07.2024 г. и се е върнал на 06.08.2024 г., поради което няма как да е подписал ППП от 05.08.2024 г. , пътен лист от същата дата и пътна книжка със заверка от същата дата. С оглед събрана в хода на ревизията информация за движение на ППС – бус Peogeot Rifter, с рег. номер [рег. номер] съдът приел, че ППС с този регистрационен номер не е преминавало по маршрут Банкя - София – склад Илиенци София - Банкя на датите, посочени на фактурите – 10, 12, 14, 17, 19, 21, 24 и 26.06.2024 г. Прието е за недоказано и транспортирането на стоките от „Др. Ортопедик“ ЕООД, съгласно сключения от ревизираното дружество с него договор за превоз на товари от 03.06.2024 г., като съдът е отчел, че „Др. Ортопедик“ ЕООД и „Витасан“ ЕООД са свързани лица по см. на § 1, т. 3, б. д" от ДР на ДОПК вр. т. 34 от ДР на ЗДДС, освен договора не са представени доказателства за транспорт, а представените пътни листи не са кредитирани с аргументи, че не са налични доказателства за фактическо натоварване, разтоварване и превоз на стоките с бус Peogeot Rifter с рег. номер [рег. номер], а и преминаване на такова ППС не е регистрирано по посочения в пътни листи маршрут от системата на национално ТОЛ управление, с оглед изискана информация. Обоснован е извод за липса на реални доставки и законосъобразно отказано право на данъчен кредит по фактурите, издадени от „Ебион“ ЕООД. Обжалваното решение е правилно, като краен резултат. Според националния данъчен закон и постоянната практика на СЕС по тълкуване на чл. 167, чл. 168 и чл. 178 от Директива 2006/112/ЕО, възникването и надлежното упражняване на правото на приспадане на данъчен кредит изисква установяване преди всичко наличието на действително осъществени облагаеми доставки на стоки и услуги. Съгласно чл. 68, ал. 2 ЗДДС правото на приспадане на данъчен кредит възниква, когато подлежащият на приспадане данък стане изискуем. Данъкът е изискуем, съгласно чл. 25, ал. 6 ЗДДС, към момента на възникване на данъчното събитие и като последица от тази изискуемост, данъкът следва да се начисли. При доставка на стоки данъчното събитие настъпва към момента на прехвърляне на правото на собственост, респективно правото на разпореждане с вещта като собственик по дефиницията на чл. 14, § 1 от Директива 2006/112/ЕО/ фактическото предаване на стоката/, а при доставката на услуги – към момента на извършването им /чл. 25, ал. 2 ЗДДС/. В тежест на данъчно задълженото лице е да установи, че е получател по действително осъществена доставка на стоки/услуги. Пред настоящата инстанция, спора е концентриран по въпроса при оспорена автентичност на представени от РЛ документи – приемо-предавателни протоколи, относно положените подписи от името на доставчика, правилно ли съдът е приел, че документите са неавтентични и ги е изключил от доказателствата по делото. От съдебния протокол от 30.10.2025г. по първоинстанционното производство се установява, че в първото по делото заседание от ответника - директора на Дирекция „ОДОП“ – Велико Търново, чрез процесуалният му представител, е оспорена истинността – верността на съдържанието и автентичността на конкретно посочени и представени в хода на ревизията частни документи – 20 броя приемо-предавателни протоколи към процесните фактури, пътни листи, пътна книжка и договор за продажба на стоки от 04.06.2024г., относно подписа на доставчика. Съдът, след становище на жалбоподателя, че ще се ползва от тях, с определение от 26.11.2025г. е открил производство по оспорването на верността и автентичността на положените подписи в конкретно изброени частни документи. Неоснователни са доводите на касатора, че оспорените ППП са официални документи. Същите нямат характер на официален документ по дефиницията на чл.179, ал.1 от ГПК. Представляват частни документи и съобразно чл. 193, ал.3, изр.2 от ГПК, субсидиарно приложим на основание чл.144 от АПК, тежестта за доказване истинността на оспорените частни документи пада върху страната, която ги е представила, доколкото същите не носят подпис на оспорващата ги страна. Безспорно от страна на „Витасан“ ЕООД не са ангажирани доказателства – гласни или експертиза за потвърждаване на автентичността на подписите за предал в ППП от страна на доставчика „Ебион“ ЕООД, нито за потвърждаване на подписа на доставчика в договора за продажба на стоки от 04.06.2024г. Представена е само декларация, подписани от И. Ц., като представляващ доставчика „Ебион“ ЕООД, със съдържание, че същият е подписал всички документи при сделки с дружеството –жалбоподател. Правилно първоинстанционния съд е приел, че така представената декларация не доказва автентичността на оспорените документи. В допълнение настоящата инстанция приема, че декларацията от И. Ц. представлява писмено показание, заместващо устни показания на свидетел и е недопустимо доказателствено средство в съдебния процес. Допустими в съдебното производството по оспорване на индивидуални административни актове доказателства и доказателствени средства са само предвидените в ГПК, съгласно чл.171 от АПК. Върху недопустими доказателствени средства съдът няма право да изгради своето убеждение. Затова се споделя извода на АС, че автентичността на оспорените частни документи не се потвърждава от представената декларация, подписани от И. Ц.. При непотвърдена автентичност на оспорените частни документи – ППП и договор за продажба от 04.06.2024г., съгласно правилото на чл. 194, ал.2 от ГПК, същите следва да се приемат за неавтентични и да се изключат от доказателствения материал с определение или съгласно ал.3 на същата разпоредба с решението по делото. В случая с решението си, правилно съдът е приел, че автентичността на документите - ППП и договор за продажба на стоки от 04.06.2024г. са неавтентични и въз основа на тях не могат да се градят правни изводи. За пълнота следва да се посочи, че оспорените частни документи пътни листи и пътна книжка, не носят подпис или печат на доставчика, поради което оспорването на автентичността им относно подписа на доставчика е безпредметно. Освен това, когато се оспорва верността на съдържанието на частен документ, съгласно трайно установената съдебна практика, не се открива производство по оспорването по чл.193 от ГПК, а страната просто доказва своето твърдение с допустими и относими доказателства. Настоящата инстанция приема, че с представените пътни листи и пътна книжка не се доказва транспортиране и предаване на стоки от доставчика на ревизираното дружество, доколкото липсват съставени транспортни документи, превозвача по пътни листи - „Др. Ортопедик“ ЕООД и „Витасан“ ЕООД са свързани лица, тъй като управител и на двете дружества е Е. А. К., а верността на съдържанието на представените пътни листи е сериозно разколебана от безспорно установените факти в хода на ревизията, че на посочените дати в пътни листи и пътна книжка не е регистрирано движение на ППП бус Peogeot Rifter с рег. номер [рег. номер], по посочения в тях маршрут, които факти са установени от изискани и получени записи от Регистъра „Събиране на данни за автомобилен трафик на Р България“. Освен това, след като ППП са изключени от доказателствата по делото и няма съставени товарителници, само въз основа на пътните листи, които не изхождат от доставчика, не се установява натоварването и предаването на стоки от доставчика на ревизираното дружество. По изложените съображения, настоящата инстанция приема, че крайния извод на АС- Плевен за законосъобразност на оспорения РА, е правилен и обжалваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила. При този изход на процеса касационният жалбоподател - „Витасан“ ЕООД следва да бъде осъден да заплати на Националната агенция за приходите, в качеството ѝ на юридическото лице, в състава на което влиза административният орган – издател на РА и ответник по касационната жалба, разноски за настоящата съдебна инстанция в размер на 66,47 евро (130,00 лева), съставляващи юрисконсултско възнаграждение, определено при условията на чл. 161, ал. 1, изр. трето и четвърто от ДОПК във връзка с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и с чл. 24, изр. второ от Наредбата за заплащането на правната помощ. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, състав на Първо отделение, РЕШИ: ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1763 от 01.06.2026 г., постановено по адм. дело № 744/2025 г. по описа на Административен съд – Плевен. ОСЪЖДА „Витасан“ ЕООД, ЕИК 207433935, със седалище и адрес на управление: [населено място], [улица], представлявано от Е. А. К. , да заплати на Национална агенция сума в размер на 66,47 (шестдесет и шест евро и четиридесет и седем евро цента) евро, представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция. Решението не подлежи на обжалване. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ ЙОРДАН КОНСТАНТИНОВ секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ ПЕТЯ ЖЕЛЕВА /п/ ЛОЗАН ПАНОВ