Решение · № 11143/2026 · дело 2990/2026

По дело 2990 / 2026 РЕШЕНИЕ № 11143 София, 05.11.2026 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният административен съд на Република България - Осмо отделение, в съдебно заседание на петнадесети септември две хиляди двадесет и шеста година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВИЛЕНА ПРОДАНОВА ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА ДРАГАНОВА ТАНЯ КОМСАЛОВА при секретар Жозефина Мишева и с участието на прокурора Ангел Илиев изслуша докладваното от председателя Свилена Проданова по административно дело № 2990/2026 г. Производството е по реда на чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/. Образувано е по касационна жалба, подадена от В. Г. К. от [населено място], чрез упълномощен процесуален представител адв. В. Бeльов, против решение № 4655/14.10.2025 г., постановено по адм. дело № 567/2025 г. по описа на Административен съд Благоевград. Касационният жалбоподател прави и развива оплаквания за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост – касационни основания по чл.209,т.3 АПК. Претендира за отмяна на обжалваното съдебно решение в частта, в която е отхвърлена исковата му претенция и за постановяване на ново решение по съществото на спора, с което да се уважи претенцията в пълния й размер. Претендира за присъждане на разноските за две съдебни инстанции. Ответната страна – Национална агенция за приходите, чрез упълномощения процесуален представител гл.юрск. М. Захова. – в писмен отговор оспорва основателността на касационната жалба, което становище се поддържа в съдебно заседание от юрск. К. Георгиев. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, осмо отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК, и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Предмет на касационна проверка е решение №4655/14.10.2025г. на АС Благоевград по адм. Дело №567/2025г. по описа на съда, само в частта му, в която е отхвърлена исковата молба на В. К. за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди в размера над 1000лв. до 15 000лв. Този е заявеният предмет на обжалване в касационната жалба, съответстващ и на правния интерес на касатора. В останалата си част решението на АС Благоевград е влязло в сила като необжалвано и с оглед на обстоятелствата, че с влязло в сила определение №44/06.01.2026г. по делото е върната касационната жалба на Национална агенция за приходите. Касационната жалба на В. Г. К. е подадена в срока по чл. 211 АПК от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество, се явява частично основателна. С обжалваното решение на Административен съд Благоевград, на основание чл. 1, aл. 1 ЗОДОВ, е осъдена Национална агенция за приходите да заплати на В. Г. К. обезщетение за неимуществени вреди в размер на 1000лева, представляващи обезщетение за неимуществени вреди в периода 11.05.2022г. до датата на подаване на исковата молба- 04.04.2025г., следствие на обявен за нищожен ревизионен акт №Р-22000121004370-091-001/11.05.2022г. на органи по приходите при ТД на НАП Бургас в потвърдените му част с решение №1251 от 08.08.2022г. на директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ София при ЦУ на НАП, ведно със законната лихва, считано от 11.05.2022г. до окончателното плащане на задължението. Искът за главница в размера си до 15 000лева е отхвърлен и в тази част само решението е предмет на касационна проверка. За да уважи исковете първоинстанционният съд е приел, че е сезиран с главен иск за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, който е квалифициран като иск с правно основание чл.1,ал.1 ЗОДОВ - за ангажиране отговорността на държавата за вреди, причинени от нейни органи на физическото лице – ищец по делото от прогласен за нищожен незаконосъобразен акт /ревизионен акт/, издаден при или по повод извършване на административна дейност, както и с акцесорен иск за заплащане на мораторно обезщетение върху главницата за периода от издаване на нищожния административен акт - 11.05.2022г. и до предявяване на исковата молба по чл.1,ал.1 ЗОДОВ – 04.04.2025г., който иск е квалифициран с правно основание чл.86 ,ал.1 ЗЗД вр. С пар.1 ЗР на ЗОДОВ. По отношение на наличието на кумулативно необходимите предпоставки от фактическия състав на чл.1,ал.1 ЗОДОВ за ангажиране на отговорност на ответника, касационният съд намира фактическите и правни изводи на административния съд за законосъобразни и обосновани и ги възприема като свои. В тази си част решението е влязло в сила и се ползва със сила на пресъдено нещо като мотивите на първоинстанционния съд не следва да се преповтарят.. Касаторът в жалбата си оспорва правилността на изводите на съда досежно определения по справедливост размер на присъденото обезщетение като счита, че сума в размер на 1000лв. е необосновано ниска спрямо реално претърпените вреди, установени със събраните по делото доказателства и при допуснато съществено процесуално нарушение от съда, който не е възложил на бюджета на съда заплащането на назначената съдбено-психологична експертиза. Оплакванията са частично основателни. Като не е допуснал заплащане на назначената съдебно-психологична експертиза от бюджета на съда, първоинстанционният съд е процедирал в разрез със специалната разпоредба на чл. 9а,ал.2 ЗОДОВ, съгласно която - разноски по делата, както и разноски по изпълнението не се внасят предварително от ищеца. Процесуалното нарушение на съда в случая не е от категорията на съществените, тъй като по делото са събрани други доказателства - гласни доказателства, въз основа на които може да се направи обоснован извод за претърпените страдания от ищеца вследствие на издадения срещу него, обявен за нищожен като най-тежка форма на незаконосъобразност на административния акт. Ето защо, това касационно оплакване се явява неоснователно спрямо искането за отмяна на обжалваното решение и връщане на делото за ново разглеждане и събиране на заличената като незаплатена от ищеца съдебно-психологична експертиза, имаща за задача да даде заключение дали ищецът е изживял негативни емоционални преживявания вследствие на издадения ревизионен акт и какви са те. Установява се от събраните гласни доказателства – св. Р. и В., че ищецът е претърпял страдания във връзка с издадения срещу него ревизионен акт, изразяващи се в безпокойство, тревожност и притеснения, в периода от издаването на акта до прогласяването му за нищожен – 2 години, през които ищецът и поради причина е променил начина си на живот. Правилно съдът е отбелязал, че дори самият факт на установени публични задължения в особено големия размер от 218 329лева за физическото лице предполага създаване на безпокойства, стрес и затруднения значително по-големи от обичайните. Свидетелите допълнително установяват конкретни факти и обстоятелства , въз основа на които може да се направят обосновани изводи за нивото на стрес и тревожност на ищеца и причинно-следствената връзка с издадения спрямо него ревизионен акт. Законосъобразно съдът е приел, че размерът на обезщетението за установените неимуществени вреди следва да се определи по справедливост.Следва да бъде отчетен индивидуално всеки отделен случай, интензитета на възприемане и тежестта на последиците,съобразно събраните доказателства. От значение в случая е , както продължителност на действие на отменения акт, така и отражението на действието спрямо личността на увредения за времето на действие на акт. Основателна е касационната жалба за това, че определеният от съда размер от 1000лв. е необосновано занижен спрямо претърпените вреди и дължимата за тях обезвреда като справедлива парична равностойност. При съобразяване на всички факти и обстоятелства, относими към претърпените неимуществени вреди, претърпени от ищеца и настоящ касатор, касационният съд намира, че справедливият размер на дължимото обезщетение е 5000лв. в евровия му еквивалент. Този размер на обезщетението справедливо обезщетява претърпените от ищеца вреди. Определянето му в по-висок размер би имало ефект не на обезвреда, а на неоснователно обогатяване. Решението като неправилно и необосновано в частта относно претендираното обезщетение за неимуществени вреди следва да бъде отменено в частта, в която е отхвърлен иска за главница в размера му над 1000лв. до 5000лв. – в съответната равностойност в евро. В същата част искът следва да се уважи при произнасяне от касационната инстанция по съществото на спора, а в размера до 15 000лв. искът е неоснователен и в тази част решението на съда се оставя в сила като правилно. Съобразно изхода на спора и предвид обстоятелството, че страните не представят списък на разноски и доказателства за заплатени такива, не се присъждат такива в касационното производство. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 и ал. 3 АПК, Върховният административен съд, осмо отделение, РЕШИ: ОТМЕНЯ Решение № 4655/14.10.2025 г., постановено по адм. дело №567/2025г. по описа на Административен съд Благоевград в частта, в която отхвърлена исковата молба на В. Г. К. от гр.Благоевград за обезщетение за претърпени неимуществени вреди над сумата от 1000лв. до 5000лв. и вместо това ПОСТАНОВЯВА: ОСЪЖДА Национална агенция за приходите да заплати на В. Г. К., с [ЕГН], от [населено място], сумата от 2045,17евро /с левова равностойност 4000лева/, представляваща обезщетение за неимуществени вреди в периода 11.05.2022г. до датата на подаване на исковата молба- 04.04.2025г., следствие на обявен за нищожен ревизионен акт №Р-22000121004370-091-001/11.05.2022г. на органи по приходите при ТД на НАП Бургас в потвърдените му част с решение №1251 от 08.08.2022г. на директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ София при ЦУ на НАП, ведно със законната лихва, считано от 11.05.2022г. до окончателното плащане на задължението. ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 4655/14.10.2025 г., постановено по адм. дело №567/2025г. по описа на Административен съд Благоевград в останалата му обжалвана част. Решението не подлежи на обжалване. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ СВИЛЕНА ПРОДАНОВА секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ РОСИЦА ДРАГАНОВА /п/ ТАНЯ КОМСАЛОВА