Решение · № 11339/2026 · дело 7706/2026

По дело 7706 / 2026 РЕШЕНИЕ № 11339 София, 10.11.2026 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният административен съд на Република България - Първо отделение, в съдебно заседание на трети ноември две хиляди двадесет и шеста година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЙОРДАН КОНСТАНТИНОВ ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЯ ЖЕЛЕВА ЛОЗАН ПАНОВ при секретар Благовеста Първанова и с участието на прокурора изслуша докладваното от съдията Лозан Панов по административно дело № 7706/2026 г. Производството е по реда на чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). С решение № 5406 от 11.05.2026 г., постановено по адм. д. № 2149/25 г. Административен съд - Пловдив (АС-Пловдив) е отхвърлил жалбата на ЕТ“ФИЛИПЕКС – И. Ф.“, ЕИК 030127797, против Решение № РТД 3000-1233/10.09.2025 г./32-276224 на директора на Териториална дирекция (ТД) Митница - Пловдив, и в полза на ответника са присъдени разноски в размер на 230,08 евро. Срещу решението е подадена касационната жалба на ЕТ“ФИЛИПЕКС – И. Ф.“, чрез пълномощника му адв. Н. Урумова, с доводи за неправилност на решението на АС-Пловдив поради нарушение на съдопроизводствените правила, противоречие с материалния закон и необоснованост, съставляващо отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК, касаторът претендира неговата отмяна и присъждане на разноски. Представя се писмена защита. Ответникът по касационната жалба – директорът на ТД Митница Пловдив – оспорва същата чрез пълномощника си юрк. Георгиев. Иска от съда да остави в сила оспореното първоинстанционно решение и да му присъди юрисконсултско възнаграждение за касационното производство. Върховният административен съд в състав на първо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, допустимостта, съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна против подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятен за нея, а разгледана по същество, основателна, поради следните съображения: Предмет на съдебен контрол в производството пред АС-Пловдив е Решение № РТД 3000-1233/10.09.2025 г./32-276224 на директора на ТД Митница - Пловдив, с което в резултат на последващ контрол на декларирания произход на стоки със страна на изпращане Република Турция по чл. 48 от Регламент (ЕС) № 952/2013 (Митнически кодекс на Съюза, МКС) във връзка с чл. 84, ал. 2 и чл. 84а, ал. 1 от ЗМ е определен нов непреференциален произход Турция (код TR) за стоки, допуснати за свободно обращение с митническа декларация (МД) с MRN 21BG003009142097R2 от 03.12.2021 г. С административния акт са начислени допълнителни държавни вземания в общ размер на 86 338, 97 лв., от които вносно митническо задължение за заплащане на допълнително защитно мито в размер на 71 949, 14 лв., както и ДДС за довнасяне в размер на 14 389, 83 лв., ведно с дължимите лихви от датата на приемане на МД. Административният съд е приел, че оспорването на решението на митническия орган е процесуално допустимо, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган съгласно чл. 19, ал. 7 ЗМ във вр. с чл. 29 от Регламент (ЕС) № 952/2013, че отговаря на законовите изисквания за форма и съдържание, както и че при административното производство са спазени производствените правила. Обосновал е извод за неговата материална законосъобразност. Установените от първостепенния съд факти са следните: 1. На 03.12.2021 г. пред Митническо бюро Пловдив към ТД Митница Пловдив, търговецът е декларирал МД с MRN 21BG003009142097R2 от 03.12.2021 г. стоки с режим "допускане за свободно обращение", изпратени от CEMSUN PASLANMAZ CELIK A. S., Турция, както следва: позиция 1: Студеновалцувана неръждаема стомана AISI 304, с код КН 7219 33 10 00, с общо нето тегло 19 768 кг. и дебелина от 1 0 до 3 00 мм., с размери 2.5 x 1500 - 1 рулон - 9786 кг. и 2.5 x 1500 - 1 рулон - 9982 кг.; позиция 2: Студеновалцувана неръждаема стомана AISI 304, с код по КН 7219 34 10 00, с нето тегло 20 105 кг. и дебелина от 0.5 до 1 00 мм., с размери 0.8 x 1500 - 1 рулон - 10020 кг. и 0.8 x 1500 - 1 рулон - 10085 кг. По двете стоки от позициите е посочен като износител ДЖЕМСУМ ПАШЛАНМАЗ Ч. АНОНИМ ШИРКЕ, а в МД е деклариран непреференциален произход Европейски съюз (код EU) и преференция 100 (erga omnes). 2. Впоследствие със Заповед за възлагане № 3ТД-3000-341/32-1085883/20.11.2024 г., изменена със заповеди № 3ТД-3000-18/32-17876/17.01.2025 г. и № 3ТД-3000-101/32-83483/17.03.2025 г., директорът на ТД Митница Пловдив е възложил на служители от отдел "Последващ контрол" извършването на последваща проверка на търговеца на основание чл. 48 вр. чл. 12, 15, 46, 47 и 51 от Регламент (ЕС) № 952/2013, чл. 84 и чл. 84а от ЗМ. 3. За изясняване на факти и обстоятелства от значение за проверката, с Искане № 1 от 21.11.2024 г. за предоставяне на документация, даване на писмени обяснения или изготвяне на справки, на основание чл. 84 г, ал. 1, т. 1 и ал. 2 от ЗМ от ЕТ“ФИЛИПЕКС – И. Ф.“ са изискани, информация и документи, доказващи декларирания европейски непреференциален произход, със срок на представяне 14 дни. Вносителят с писмо вх. № 32-1096180/29.11.2024 г. е предоставил изисканети документи и справки, подробно описани в т. 9.4.1. от доклад № BG003000/1/17/03.06.2025 г. 4. На 20.05.2025 г. е проведено заключително обсъждане на резултатите от проверката в рамките на последващия контрол на основание чл. 84к от ЗМ, за което е съставен протокол. В указания седемдневен срок, след уведомяване от витническите органи, с писмо рег. № 32-158648/27.05.2025 г. от ЕТ“ФИЛИПЕКС – И. Ф.“ са представени 18 бр. опаковъчни листове към фактури, издадени от CEMSUN PASLANMAZ CELIK A. S. и POYRAZ PASLANMAZ San. ve Dis Tic. Ltd. Sti, 16 бр. сертификати за движение EUR. 1, 1 бр. сертификат за произход Certificate of origin, 1 бр. сертификат за движение A. TR. 5. С писмо рег. № 32-178471/12.06.2025 г., връчено на 02.07.2025 г., вносителяте уведомен по реда на чл. 22, параграф 6 от Регламент (ЕС) № 952/2013 за предстоящото издаване на решение на директора на ТД Митница Пловдив, с което ще се определи нов размер на публични държавни вземания за мито и ДДС по МД, между които и процесната МД с MRN 21BG003009142097R2 от 03.12.2021 г. Уведомлението е връчено на 03.07.2025 г., а ЕТ“ФИЛИПЕКС – И. Ф. е подал становище вх. № 32-231577 от 30.07.2025 г., в което оспорил мотивите, изложени в уведомлението. 6. На 03.06.2025 г. е издаден доклад № BG003000/1/17 1/17 от служители на отдел "Последващ контрол" към ТД Митница Пловдив, в който са изложени констатации, относно определяне на нов размер на държавните вземания във връзка с констатиран недоказан европейски непреференциален произход. 7. При извършения анализ на сертификатите за качество, вкл. представените от търговеца сертификати за качество тип INSPECTION CERTIFICATE 3. 1 EN 10204, издадени от ACERINOX EUROPA, Испания, митническите органи установили съществени несъответствия, довели до основателни съмнения за тяхната автентичност и надеждност. Установена е многократна употреба на един и същ сертификат - сертификат за качество № F0 2021 840 10002* от 12.01.2021 г., съдържащ данни за 1 бр. рулон "COIL/BOX" – 040 DKC A с размери 2, 500x1500, 00. Констатирано е също така, че този сертификат е използван за деклариране на стоки по три различни митнически декларации - МД MRN 21BG003009142008R0 от 02.12.2021 г., MRN 21BG003009142097R2 от 03.12.2021 г. и MRN 21BG003009142430R0 от 06.12.2021 г., с вносител проверяваното лице, за стоки по този сертификат с общо нето тегло 59 512 кг. Общото нето тегло на стоките по тези декларации значително надхвърля теглото на един рулон, за който се отнася сертификатът, което е счетено от митническите органи за невъзможно. Наред с това е констатирано и несъответствие в размерите на един и същи рулон – рулон с идентификационен номер 010 ECN A. Прието е, че в документи, които би следвало да са страници от един и същ сертификат, са посочени два различни размера: 0, 800x1500, 00 мм и 1, 500x1250, 00 мм. Това несъответствие е прието за опорочаващо проследимостта на стоката и несъответстващо на търговските практики, имайки предвид че в стоманодобивната индустрия всеки рулон има уникален номер, обвързан с конкретни физически характеристики. 8. Последвало е издаването на Решение № РТД 3000-1233/10.09.2025 г./32-276224 от директора на ТД Митница - Пловдив, с което е определен нов непреференциален произход Турция (код TR) за стоките, допуснати за свободно обращение с митническа декларация (МД) с MRN 21BG003009142097R2 от 03.12.2021 г., като са начислени допълнителни държавни вземания в общ размер на 86 338, 97 лв., от които допълнително защитно мито в размер на 71 949, 14 лв., както и ДДС за в размер на 14 389, 83 лв., ведно с дължимите лихви от датата на приемане на МД. При така установените факти и приетата съдебно-счетоводна експертиза, първостепенният съд е приел, че в случая са налице обективни несъответствия, които ведно с липсата на пълна документална верига, обосновано митническият орган е заключил, че представените сертификати за качество не могат да бъдат приети като относими доказателства. Административният съд е достигнал до заключение, че правилно митническият орган е пристъпил към корекция на държавата на произход на стоките по процесната МД на ЕТ“ФИЛИПЕКС – И. Ф. и законосъобразно са установени допълнителни публични задължения за извършения внос. Решението е валидно и допустимо, но неправилно. Правилно АС-Пловдив е достигнал до извод, че представените документи от ЕТ“ФИЛИПЕКС – И. Ф. към процесната МД, както и допълнително представените такива в хода на съдебното производство, вкл. декларация от ACERINOX EUROPA, Испания, в която изрично е посочено, че се отнася за продукти със статут на преференциален произход, не са информационен източник за произхода на стоката, доколкото същата не може да се проследи при съпоставка на приложените документи. В случая дружеството-вносител не е предоставило убедителни доказателства за декларирания произход на стоките, които да ги идентифицират и докажат, че точно тези стоки са били изнесени от Испания. Липсват представени документи за предхождащи продажби на стоките, както и доказателства за износ на стоките от ЕС. Решаващият съд е достигнал до заключение, че при действието на чл. 60, § 1 МКС в хипотезата на стоки, изцяло получени в една-единствена държава или територия, както и при неприложимост на правилото за определяне на произхода на върнати стоки по чл. 12, § 2 от Решение № 1/2009, доколкото не се установява тъждество на върнатите и изнесените стоки (чл. 12, § 1, б. "а" от Решението), правилно митническият орган е пристъпил към корекция на държавата на произход на стоките по процесната МД на ЕТ“ФИЛИПЕКС – И. Ф. и законосъобразно са установени допълнителни публични задължения при извършения внос. Неправилно обаче административният е заключил, че възражението за изтекъл давностен срок по чл. 103,, § 1 1 ВКС е неоснователно. Разпоредбата на чл. 103 § 1 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. гласи, че длъжникът не се уведомява за митническото задължение след изтичането на три години от датата, на която е възникнало то, а според чл. 103 § 3, сроковете, определение в § 1 и 2, спират да текат, когато в съответствие с член 44 е подадена жалба; такова спиране се прилага считано от датата на подаване на жалбата и продължава за времето на производството по обжалването (б. "а"); или в съответствие с член 22, параграф 6 митническите органи съобщават на длъжника мотивите, въз основа на които възнамеряват да го уведомят за митническото задължение; такова спиране се прилага считано от датата на съобщението до края на срока, в който на длъжника е предоставена възможност да изрази становището си (б. "б"). Моментът на възникване на митническото задължение е моментът на приемане на митническата декларация, а именно – 03.12.2021 г. (чл. 77, § 2 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. Решението на директора на Териториална дирекция (ТД) Митница – Пловдив е от 10.09.2025 г. Следователно, тригодишният срок е изтекъл на 03.12.2024 г. и считано от тази дата правомощието на митническия орган да извърши уведомяване е преклудирано. Уведомяването на длъжника за размер на митническото задължение се извършва с връчване на решението. В случая оспореното решение, с което задълженото лице е узнало за размера на начислените с него мито и ДДС, му е връчено на 17.09.2025 г., като към посочената дата срокът по чл. 103 § 1 от Регламента е бил изтекъл. Тригодишният срок е бил изтекъл и към датата на издаване на оспореното решение, също и към датата на уведомлението по чл. 26 от АПК вр. чл. 22, § 6 от Регламента. Следователно, след като към датата на издаване на оспорения акт тригодишният срок е изтекъл, то съгласно чл. 103 § 1 от Регламента решението, с което се увеличава митническата стойност и се начислява мито и ДДС, не е следвало да се издава от митническия орган, нито да се връчва на задълженото лице, защото по този начин, последният е бил уведомен да размера на един погасен по давност данък. Налице е допуснат съществен пропуск от страна на администрацията да мотивира приложението на предвидената в чл. 103, § 2 МКС възможност за продължаване на срока чл. 103, § 1 МКС. По принцип, а и по общото правило на чл. 22, § 7 МКС митническите органи имат задължението да мотивират всяко неблагоприятно за заявителя решение. Безспорно приложението на чл. 103, § 2 МКС представлява подобно неблагоприятно за заявителя решение със самостоятелен характер, доколкото позволява на администрацията, тогава когато митническото задължение възниква в резултат на действие, което към момента на извършване е основание за започване на наказателно преследване, срокът за уведомяване на длъжника да бъде продължен най-малко на 5 години и не повече от 10 години в съответствие с националното законодателство. В спорното митническо решение е направено бланкетно позоваване на текста на чл. 103, § 2 МКС и е постановено, че срокът за уведомяване на длъжника се продължава на пет години, без обаче да бъдат изложени конкретните фактически обстоятелства, въз основа на които администрацията приема, че следва да настъпят предвидените в разпоредбата правни последици. В случя е дължимо при позоваването на чл. 103, § 2 МКС издателят на акта да направи нарочна препратка към тези констатации и да аргументира по какъв начин приема, че те именно представляват юридически факти, попадащи в обхвата на посочената норма, което не е сторено (в този смисъл Решение № 10387 от 3.10.2024 г. по адм. д. № 3709/2024 г. на ВАС, Решение № 11234 от 21.10.2024 г. по адм. д. № 4793/2024 г. на ВАС, и др.). Наред с това следва да се отбележи, че по делото е представена информация от Окръжна прокуратура – Пловдив, по пр. пр. № 4211/2025 г. по описа на ОП Пловдив, образувана по подаден сигнал от ТД Митница Пловдив, че с Постановление от 01.09.2025 г. е образувано ДП № 228/2025 г. по описа на ОСО ОП Пловдив за престъпление по чл. 255, ал. 3 вр. с ал. 1, т. 2, пр. 2 вр. чл. 26, ал. 1 от НК, разследването по което не е приключило. По делото е безспорно установено, че ОП – Пловдив е сезирана с писмо рег. № 32-177653 от 11.06.2025 г., като с писмо УРИ 117730-19638 от 086.08.2025 г. директор на ТД Митница Пловдив е уведомен, че в отдел "Икономическа полиция" при ОДМВР Пловдив се извършва проверка. Въпреки, че ОП Пловдив да е сезирана във връзка с констатациите от Писмен констативен доклад с № BG003000/1/17А/03.06.2025 г., видно от съдържанието на Постановление за образуване на досъдебно производство от 01.09.2025 г., същото е образувано за това, че през периода от 12.05.2022 г. до 31.08.2022 г. в гр. Пловдив при условията на продължавано престъпление е избегнал установяването и плащането на данъчни задължения в особено големи размери, над 12 000 лева, за ЕТ“ФИЛИПЕКС – И. Ф.“. В случая образуваното досъдебно производство не обхваща процесната МД с MRN21BG003009142097R2, която е с дата 03.12.2021 г. В такъв смисъл е и съдебната практика по сходни случаи между същите страни Решение № 10407 от 20.10.2026 г. по адм. д. № 7043/2026 г. на ВАС и Решение № 10786 от 29.10.2026 г. на ВАС по адм. д. № 6869/2026 г. Настоящият съдебен състав намира за необходимо да отбележи, че Съдът на ЕС допуска митническите органи да приемат за митническите цели основание за наказателно преследване без да е образувано наказателно производство или да е постановена осъдителна присъда само когато няма произнасяне на компетентинте държавни наказателни органи, като целта е да не се изчаква приключването на наказателното производство, тъй като то би могло да се забави или да продлъжи дълго време и да затрудни своевременното попълване на публичния бюджет. Не е допустимо обаче митническите органи да приемат основание за наказателно преследване след като компетентните държавни наказателни органи вече са приели, че такова основание няма. Обратното би довело до недопустимо нарушение на принципа на разделение на властите, както и на принципа на правната сигурност. Съдът на ЕС по обединени дела С-124/08 (Gilbert Snauwaert) и С-125(Gery Deschaumes) приема, че удължаването на давностния срок може да се приеме само ако митническите органи първоначално не са били в състояние да определят точния размер на дължимите сборове. Такъв обаче не е случаят с осъществения внос от касатора ЕТ“ФИЛИПЕКС – И. Ф.“, тъй като по делото не са установени обстоятелства за първонтачална невъзможност да се определят митните сборове. Точно обратното, макар да е било изцяло във възможностите и компетентността на директора на ТД Митница Пловдив, последният без ясна и доказана причина е сигнализирал компетентните разследващи органи години след това. По изложените съображения решението на АС-Пловдив като постановено при неправилно приложение на материалния закон следва да бъде отменено и вместо него да се постанови друго по съществото на спора, с което да се отмени актът на митническия орган. По разноските: При този изход на спора основателна е претенцията на касатора за присъждане на направените по делото разноски. Процесуалният представител на ответника е представил списък с разноски в размер на 7 059,53 евро, представляващи адвокатско възнаграждение, както и 869,20 евро – заплатена държавна такса. Настоящият съдебен състав приема, че договореното и заплатено възнаграждение за един адвокат съответства на фактическата и правна сложност на спора и не са налице основания да бъде намалено, независимо от направеното възражение за прекомерност. Мотивиран така, и на основание чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение второ във вр. с чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд в състав на първо отделение РЕШИ: ОТМЕНЯ решение № 5406 от 11.05.2026 г. по адм. д. № 2149/25 г. на Административен съд - Пловдив, и вместо него ПОСТАНОВЯВА: ОТМЕНЯ Решение № РТД 3000-1233/10.09.2025 г./32-276224 на директора на Териториална дирекция Митница – Пловдив. ОСЪЖДА Агенция Митници да заплати на ЕТ“ФИЛИПЕКС – И. Ф.“, ЕИК 030127797, [населено място], [улица, ет.], разноски в размер на 7 928,73 евро. Решението не подлежи на обжалване. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ ЙОРДАН КОНСТАНТИНОВ секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ ПЕТЯ ЖЕЛЕВА /п/ ЛОЗАН ПАНОВ